неделя, 27 декември 2009 г.

Under Construction

Дребната душица откакто свят светува провежда революциите на софра. Когато дребната душица е политик, дребнавостта се обективира в популизъм, или по-точно "популизъмче".
Та от Дискусионен клуб за социална местна политика алармирали, че парламентарните помещения на ГЕРБ се ремонтират. "Този ремонт е таен", смятал бил Николай Белалов. Вмъкнете си сега някакво клише за кризата и "финансовата рецесия, в която се намира релната икономика". Дотук всичко е ОК - ако приемем, че информацията е достоверна. Какви борци за справедливост са тези социалисти, би трябвало да си кажем ние...
... "Защо се ремонтират само стаите на ГЕРБ?", пита още Белалов. "ГЕРБ ремонтират с държавни пари собствените стаи, посочи още той" и допълни, че "стаята на БСП не се ремонтира". Туш с барабаните! Защо, питаме ние, защо стаята на БСП не се ремонтира с държавни пари? Несправедливост, другари! Изведнъж от бойното поле за социална справедливост се телепортираме някъде в кв"Дружба" - пета част, където мургави симпатяги се колят с подострени отвертки за това кой пръв е намерил държавната медна жица, респективно на кого принадлежи. Но сега сериозно - подобна махленска завист говори за абсолютна политическа некомпетентност. Хубаво, намерили са компромат - ами поне да го използват като хората! Заформете интрига, отидете в някое сутрешно предаване, поспекулирайте по темата "няма за пенсии, има за ремонт"... Грехота, другари!
Шабонираният от екслопатация и преексплоатация Шопенхауер (когото куцо и сакато се утрепва да цитира, най-често грешно) твърди, че смехът възниква от разпознаването на несъответствието между очакваното и новото, често абсурдно представяне на нещата. Аз очаквах политическа война на компроматна основа, а то ремонт им се прищяло... Разпознахте ли несъоветствието?
Некомпетентността и дребнавостта превръщат политиката в свада за синор. А те май имаха по-важни задачи...

вторник, 22 декември 2009 г.

1984 ???


Статията е препечатана от сайта www.capital.bg (със съкращения):
"Парламентът одобри директния достъп на МВР до кореспонденцията в интернет и по телефона
Законопроектът е приет на първо четене с гласовете на ГЕРБ и "Атака".

МВР ще получи директен достъп в реално време до телефонните разпечатки и комуникацията на хората в интернет. Това гласят промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), приети на първо четене днес с гласовете на ГЕРБ и "Атака" в парламента. Общо 100 депутати одобриха предложените текстове, а 74 гласуваха "против" (ДПС, "Синята коалиция", независимите и "Коалиция за България"). Пет народни представители от левицата се въздържаха.
Гласуваният законопроект предвижда служители на ДОТО (Дирекция за оперативно-технически операции) към МВР да могат да влизат директно чрез постоянен интерфейс в компютърните системи на мобилните оператори и интернет доставчиците. Така оперативните работници ще могат да имат непрекъснат достъп до данни за това на кого изпращате имейли, с кого разговаряте по телефона, колко е продължило дадено обаждане и с кого чатите по интернет. Информацията за самото съдържание на кореспонденцията обаче няма да се събира, предвижда законопроектът.
***
Тревожното е в случая е, че проектът предвижда достъп на МВР в реално време, а това обезсмисля предварителната съдебна санкция."

Като оставим настрана коментирането на фактите, ще се опитам да изведа тенденции. Набива се на очи следното - на фона на разиграващия се предколеден политически цирк (за него - утре) ГЕРБ използват суматохата, за да прокарат един абсолютно противоконституционен законопроект. Подобен род действия са чисто авторитарен подход, а грозният им продукте маскиран зад рефрена "борба срещу организираната престъпност". Ненавиждам да изтъквам очевидното, но все пак - да, ОК, ще се увеличи разкриваемотта на престъпленията.... евентуално. Темите "Що е то корупция и има ли почва у нас?" и "Що е то политическа воля за борба с престъпността и има ли почва у нас?" са твърде обширни, а отговорите вървят в поредността "да", а после едно гузно "ами май няма". И все пак - това увеличение на разкриваемостта не струва толкова, колкото безконтролната власт върху толкова ценна и лична информация за всеки един от нас. На практика предназначението на тези данни ще се използва за шантаж, въпреки прогласяваната на теория благородна цел. Точната дума е "демагогия". Интернет остава последната свободна зона, в която информацията битува в необработен вид. И затова свободата на Интернет е толкова ценна. Казано с прости думи, цялата работа с обясненията кое за какво ще се използва е параван, а случващото се дава база за осъществяването на едни много грозни обществени процеси, които, ако бъдат допуснати да се развият, рано или късно ще доведат до авторитаризъм.
Искам да поставя акцент и върху самото парламентарно гласуване на законопроекта. ГЕРБ - ясно. "Атака" следва ГЕРБ и в добро, и в лошо. Говори се за скрита коалиция, но при гласуването на толкова дразнещо очевиден в противоконституционността си нормативен акт тя вече се разкрива в пълния си блясък. "Атака" се отказва от правото си да бъде десен коректив на управлението, а доброволно влиза в ролята на "слугинята с кошницата". Понеже съм изключително възмутен от случващото се, ще обобщя с едно изречение - ченгетата са на власт, а партията идиот ги подкрепя и в добро, и в лошо.
Надеждата ми е, че този срамен текст "ще падне" в Конституционния съд. Защото иначе - честит фашизъм!

сряда, 16 декември 2009 г.

София, България

Отново за "любимите ми" просяци. След краткия етюд за просяка с якето "Fishbone" и ризата "Celio" си мислех, че трудно може да ме учуди нещо. И все пак...
Минавах край църквата "Св. Седмочисленици", когато видях окаяната фигура на татуиран 50 килограмов скинар, а на челото му сякаш беше написано "Хероинът не прощава". На черепа си имаше татуирана свастика, която, подозирам, няма нищо общо с древния индийски символ за щастие, а цели да обрисува превъзходството на бялата раса. Спираше и заговаряше хората - ясно беше, че иска пари. Стигна и до мен и ми каза "Батко, дай 50 стотинки, че трябва да пътувам до Бургас след 20 минути". Ей, честно, единствената по-нагла, чак комична просия, която бях чувал, беше "Дай левче за гроздова, че пожар гася".
Нищо смешно няма в историята до момента, но, очевидно скептично настроен към превъзходството на бялата раса, близкостоящият безкрак професионален просяк извади патронче водка и с физиономия стил "Деееба аматьора нещастен, деееба" си глътна като за шампиони. Парадоксът беше, че извади шишенцето не от джоб или торбичка, а от пластмасовата си протеза, която стоеше до количката като един вид работен аксесоар. Интересно, къде е другата? Най-вероятно я използва да си складира мезелъци, така, нещо пушенко, буркани с туршийка, кой знае...
Живея за деня, в който организация "Просяци за по-добри работни условия" ще призове социалния министър да снабди всички просяци с хладилни чанти! А социалните помощи да се изплащат в марков алкохол на складови цени! Кампанията ще се проведе под лозунг "Софийският просяк - най-богатият просяк в Евросъюза!"

понеделник, 14 декември 2009 г.

...

Беше късно през нощта, точно в онази нулева точка от денонощието, когато всички нормални хора отдавна спят, а ранобудниците още не са станали. Тогава, когато нощните птици кроят планове за утре или правят равносметка за вчера, а по улицата минават само кучетата.
Той правеше и планове, и равносметка. Всяка вечер преди да заспи имаше отделени 10 минутки за въображаеми победи - за думите, които не беше изрекъл, за хората, които беше пропуснал да наругае, за мислите, които никога нямаше да изкаже. Забиваше мисловните стрелички винаги в центъра, винаги казваше това, което трябва и така, както се налага. По този начин намираше удовлетворение. Мереше на кантара добро и лошо, като по този начин се отърсваше от напрежението, а веднага след това заспиваше като дете.
Толкова много неща го чакаха! От онази книга му остава двадесетина страници, пък и май трябваше да се види със някого... Толкова много планове... Но нищо, каза си той, утре...
...той никога повече не се събуди.

вторник, 1 декември 2009 г.

Завещанието на синтактичния Макаренко


Колкото по-масов става Интернет, толкова по-лесно всякакъв род социална утайка ще търси и намира забавление и убежище там. Иска ми се да говоря така, сякаш процесът не е завършил, но днес се убедих, че сме изправени пред свършен факт. Интернет е виртуалного село, в което като в парник виреят 99 % селски идиоти, всеки със своята диагноза - всякакви емоционални и интелектуални атрофии, дистрофии, мутации, незавършености, изказани под формата на най-тривиални умствени полюции. До това глобално заключение достигнах днес, гледайки... чалга клип във vbox7 - бедният български братовчед на youtube, плод на срамен инцест между поредния селски идиот със самия него. Моля, не ме разстрелвайте с камъните на добрия вкус (заради факта, че съм слушал чалга - и аз съм човек). Покъртителното в случая беше, че зрителите имат възможността да се радват на субтитри, в случай че пропуснат някоя дума от богатия на смисли текст - написани на латиница, с четворки и шестици вместо "Ч" и "Ш", а за да визуализирате абсурда най-добре, май ще е трябва да цитирам:
"...sex i prez denq sexi prez no6ta, sex na sOtrinta, sex i sled tova..."
Като се абстрахираме от бедната фантазия, с която времево се ситуира сакралният акт на коитус, ние прелитаме над половия леглохраноден на Райнето. Събуждаме се сутринта за да открием, че през 2009 г. няма "сутрин", а има "sOtrin". Тъжно, аз толкова си харесвах сутрините... И тъкмо когато си повярвах, културният ми ужас не може да отиде по-далеч, отново изядох задочен шамар. Когато човек си помисли, че не може да съществува по-слабоумна изява от тази, която току що се е разиграла пред очите му, нека пробва да почете интернет-коментари. Под чалга клип. Написани от неграмотни. Малолетни. Селяни. Кумулативно. И много, мамка му, толкова много... Но направо преминавам към коментарите (които, впрочем, са напълно реални, автентични и неподправени, заклевам се!):
bonbona44 каза:... i sutrinta ..... i preznu6taaaaaaa... i prez denq
Preznu6taaaaaaaa... Марш обратно във втори клас за основи на българския правопис!
malinka_xybavinka каза:i pesenta i raina sa ackiiii
Втори коментар, в който изречението свършва без препинателен знак. Жална им майка на точките, удивителните, запетаите... "Acki" за непросветените ще преведа, че би трябвало да означава "адски", което е популярно прилагателно сред 13 годишните.
saniela каза:trqbva da e sytrin a ne sotrin
А ти не си нито "tupa", нито "tapa", нито "typa", даже не е си и "t1pa", както биха те нарекли земеделски настроените представители от източната част на татковината. Ти си чисто и просто, казано на френски, "тъпа". Толкова тъпа, че биеш даже "Шоуто на Канала".
v_g каза:NaKaDE ME VoDE6 vE4e vSi4KO sE tResE ...
Естетиката на редуваните малки и големи букви - някакси беше време. Цели 3 коментара и всичките написани с малки букви...
avril_lavigne_jack_are_the_best каза:пrez 1982 edno momiche se samoubi!i sega kato si go prochel tya shte doide pri teb i shte te pogltne vv 21:47 prez noshta!ako ne go ispratish na 5 drugi klipa!!!!!
Значи иска ми се да изкоментирам никнейма на този тъмен пророк, но просто не ми идва
нищо достатъчно саркастично наум, затова си измислете шега сами. А за посланието какво да кажа... Аре, нищо няма да кажа. За к'во изобщо живея?! Сякаш като продължение на този коментар идва и следващия:
shokoladka12 каза:FeNkA nA RAINA sE rOdIx,
FeNkA nA RAINA sHtE yMrA,
i Ot GrObA sHtE kReShTq
RAINA E vArXa!!!!!

БОЛД. ИТАЛИК. УДИВИТЕЛНИ! Ако можех да го боядисам в жълт електрик - бих. Съответната Шоколадка12 просто ме изстрелва в "нищото" на кататонията! Да приемем, че 12-ката означава, че Шоколадка е на внушителните 12 годинки. Райнето е на има-няма 27. Проста сметка показва, че, когато бащата на Шоколадка е направил грешката на хилядолетието, осеменявайки майка й, Райна е била непълнолетна санданска лепотица, току-що проходила в дебрите на половите удоволствия, която не е имала и грам идея, че някой ден ще стане изпълнителка на зашеметяващи блокбъстъри "за под маса" от сорта на "Ти си много готин тип, но си като летен грип!". Кв'и ражданици, кв'и гробове, кв'и крясъци, бе, Шоколадке Дванайсе, к'ви върхове, бе, мойто дете?!
Достигаме и до секцията с бесните фенове. Сякаш навлизаме в материалите, вдъхновили филма "Бодигард", в който вманиачен фен преследва баба Уитни с тайната надежда грубо да я обладае, но накрая изяжда дървото яката работа:
nazzzz каза:rayna milo iskam koceto za mene silno sam vlyubena i ako mi padne ste go iznasilya da te predopredya valya ot radomir
Валя от Радомир положи върха на любовния триъгълник. ... сякаш въздухът запращя от напрежение!
nadeto8282 каза:zdr kake nogo mi haresva6 kato peveca i kato 4ovek zatova mi e priatno da si dam mnenieto za tebe az sqm to plovdiv kazvamse nadejda iskam da nese promena6 badi kakvotosi taka mi haresva6 koito nete haresva niamat vqkus za 4al ot mene
Надето8282 единодушно печели нашата награда "Торба отпадъци" за най-неграмотно копеле, което ходи по Земята. Че даже и извън нея. Как НадетоОсемДвеОсемДве е доживяла до 27 години остава загадка, пък и не бих казал, че на някой му дреме особено. 4al и от мен, Наде! Друг коментар в подобна стилистика е:
piabiaeba каза:raina ti si nai gotinata pevica na sveta neznam drugite hora dali te haresvat ako ne te haresvat na4i sa gadni oligofreni i gadni ku4ki
Култовият псевдоним, съдържащ сакралните за балканската мечта на тираджията три думи - Пия, Бия и Еба - остава на второ място в класацията за най-неграмотен ретард на Планетата (класацията е на териториален признак), но поради технически причини - любвеобилната му интелектуална еякулация просто съдържа по-малко символи от ексрементът на НадетоОсемДве. Ебаааааааааати безадресно излятата агресия, честно... Сякаш изобщо е възможно да съществува някой, който да не смята, че Райнето е номер едно!
(?!) karisima каза:dai Raina vse v tizi dyh i ti i koceto az na nego haresvam pesenta my Obadi mi se abe kvo da kaja osven vie ste SYPER DAVAITE VSE TAKA OBICHAM VI I BIH ISKALA DA SE OREDI EDNA SRESHTICHKA ZA MEN SHTE E GOLQMA CHEST DA VI VIDQ I DVAMATA V KOMPLEKT
О, каква чест, ам' чи туй и Райна, вье, чоек, тя й истинска звизда! Абе, хора, някой изобщо чувал ли е за точка, запетая, удивителна, въпросителна? Мамка му, почвам много сериозно да се депресирам, а мисълта да си направя собствени деца се ориентира да отлети към топлите страни... завинаги...
godzilas каза:ei tova na snimkata e batkomi i e mnogo izvesten
toi se kazva silvestar i raboti s nai-izvestniq muzikant alio6a
Имаше един най-известен музикант, Майкъл Джексън, ама той май умря, така че най-известен музикант в света остава "alio6a". Някой да не е съгласен?
Не мога повече. За да извадя тези бисери от интернет-клоаката, която представлява vbox7, съм прочел 30+27 страници, умножено по 20 коментара, което прави... бе, твърде fucking много. Затъпях чувствително. Не знам дали от чалгата се дементира, или за да превърнеш чалгата в мироглед е нужно да си роден идиот - тука ще спорят бихейвиористите и техните вечни опонененти - психоаналитиците. За причината и следвствието няма какво да говорим - нека просто погледнем плашещите факти. Принципно нямам нищо против чалгата, но в умерени количества, комбинирана с неумерени количества алкохол. Просто я свързвам с танцуващи жени, шаренийка, премерен кич и някакъв вътрешен уют. Но чалгата като глобален поглед върху живота просто не я разбирам, не я толерирам и далеч не я проповядвам.
И без това нито един от тези "коментиращи под поп-фолк клипове" никога, ама при никакви обстоятелства, няма да прочете блога ми, камо ли да се върне в училище да си доучи, така че се надявам поне да съм успял да се погавря за радост на нас, лаещите кучета, презрително подминати от Пайнер-каручката.

понеделник, 30 ноември 2009 г.

София, България

Вървях си аз кротко по тротоара на централна софийска улица. По тротоара, по тротоара, по тротоара, та чак до момента, в който ми се наложи да се преместя на улицата, просто защото пътят беше барикадиран от кола. Та слязох на улицата, "изядох" клаксон и псувня, качих се пак на тротоара, настъпих хитро замаскиран капан тип "плочка, покриваща локва", намокрих се, изцапах се, теглих една селска на глас и двеста на ум и продължих да си мисля за нещо свое.
-... така ли, курво, така ли? Аз купих на твоите деца за Коледа подаръци, а ти няма да ми дадеш да видя моето дете? Ще те убия, бе! Майка ти ще зачерня, аз ти обещавам! Моето дете ли няма да ми дадеш да видя, бе, к'во си ти, бе, човек ли си, боклук ли си, що за изрод си...?!" Този откъс от изкрещян по телефона монолог в един миг събира резултатът от последните няколко преживени години - за поне двама мъже, една жена, няколко бъдещи възрастни и N-броя пропилени години. Тъжна равносметка, но все пак животът прожължава.
На близка пейка седеше двойка на видима възраст 16-17 години, която, като чу виковете, просто поклати глава, а никакви сложни или мрачни мисли за евентуално грозно бъдеще не успяха поне видимо да опошлят момента. "О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!", дори не си помислиха те, а отново, сякаш непрекъсвани, се зацелуваха на пейката.
Втора плочка капан удари на дънките ми кален шамар, а общината спечели още една отровна клетва. А оня си мисли, че има лош ден...

неделя, 29 ноември 2009 г.

София, България

Мисля да започна нещо като мини-поредица от описване на случайни впечатления. Волно или неволно дочути, подслушани, дори нежелано натрапени, чуждите думи и действия, а и случайни картини, акценти и дори миризми от ежедневието ни, разказват за съвременния градски живот. Трудно е да се осъзнае толкова глобално, че не фона на огромните мащаби на иначе световното село всеки човек накрая се оказва винаги самотен, а дори в група, той пак си остава мъничък, незначителен, незабележим. За грандиозните му емоции, надежди, мечти и провали не подозира даже съседната хлебарка от съседната панелна кутийка. Пък й въобще не й дреме.
Та днес, минавайки между панелните блокове в "Младост", станах неволен свидетел на следната убийствено битова, грозно типична, алегорично-шаблонирана, даже филмово откъсната от европейското битие на татковината, ситуация:
Семсйтво - баща, майка и син. Бащата - типичен балкански мачо, с внушителен ръст от има-няма 164 сантиметра, кльощави крака, кльощави ръце, но голямо шкембе, дълга кичара тип "Номер осем на Барса през 93-та", санитарни нокти, осъзнато еротично разкопчн анцуг. Благоверната съпруга, благочестиво облечена в подобен благоприличен анцуг, вързана на опашка, леко поомазана в грес, помага на съпруга да ремонтират старата Шкода, а синът, на видима възраст от 15-16 години, разцъква футболче около тях, абсолютно неангажиран със семейната драма по издъхващата полусъвременна Сивушка, свиден спомен от време оно. Та гореспоменатият архетип на балканския мачо, мъжествено разголил рунести гърди, ремонтира колата, жената криво-ляво се мъчи да помага, навсякъде разхвърляни инструменти, а мъжът, като всеки мъж, заел се да поправи нещо без да има ни най-малка идея за какво, аджеба, иде реч, изхвърля огнени струи сарказъм по адрес на невинната помагачка, която със уж весел кикот си пропуска покрай ушите фрази от рода на "Газ дай, да ти го турим" и "Епа че се сетиш кое е спирачката, па к'во, да не е голема философИя, еееееееей!". Жената, вече видимо смутена, започва да си припомня как се кара кола, въпреки че никога в живота си не е карала, пали, гаси, форсира, препотява се, пак пали, пак форсира... С нарастване броя на неуспешните опити колата да запали се нагорещява и мъжкият бяс. "Аре, ма, аре газ, ма, к'во ти казАх, най-деснио педал, бе! (по-тихо) Ееееей, дееба и животното просто, дееба!" Мазни мъжки пръсти отмятат кичур, а аз се изплюх през рамо, казах си "Пази, Боже!" и продължих по пътя от точка А към точка Б.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Марш обратно в кръчмата!


Скъпи читатели, имаме новина! Николай Бареков официално подаде оставка от bTV! А ето и избрани откъси от сърцераздирателната му раздяла с телевизионните зрители (по материали от личния му блог):
"Скъпи приятели, и най-дългите и хубави приказки все някога свършват

Както пее великият Джим Морисън в любимата ми песен на "Доорс" The End (Краят):

"Това е краят на нашите сложни планове, красиви приятелю.
Никога няма да погледна отново в очите ти.
Боли от свободата, но ти никога няма да ме последваш"

Той е казал всичко, което и аз искам да ви кажа при новината, че моите творчески пътища с любимата ми телевизия се разделят", пише Бареков в "Обръщение към приятелите".
Това патетично словоизлияние в стил "завещание на умирающ онкоболен" някак си оставя впечатление, че господин Бареков забинаги слиза от екран. Но тъй като животът рядко е толкова прекрасен, той ни уведомява, че ще заеме висок ръководен пост в друга медия. За да не пълня Интернет-пространството със самоцелни иронични анализи и нецензурни квалификации, просто ще предложа следния линк, ясно разкриващ непримиримостта на водещия, стоманения гръбнак на глашатая на свободното слово, критическия поглед към силните на деня, изказани от на позицията на политически анализатор с висок рейтинг, за да придобием най-общ поглед за морала на журналиста безсребреник. Нека го оставим сам "да каже" за себе си: http://barekov.btv.bg/?p=2472&cpage=10#comment-19691
От там научаваме, че Бойко Борисов е (броят не препинателните знаци нараства с прогресия спрямо скалата на възмущението):
а)Политически и научен феномен от световна величина. (?!)
б)Великолепен комуникатор на обществото.
в)Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света. (!!!!!)
г)Изключително реактивен (?!?!?!)спрямо нагласите на населението политик.
д)Не е популист. (...)
е)Премиер в сянка, много преди официално да заеме този пост (?!)
ж)Протагонист в социалната пиеса, която играем всеки ден (каквото и да иска да каже с това Бареков).

С оглед на прясната оставка на Николай Бареков в задачата се пита - коя ще бъде медията, в която той ще заеме ръководен пост?
а) bbTV (Бойко Борисов TV)
б) Главен редактор на официоза на партия ГЕРБ (който, впрочем, не съществува)
в) Щатен премиерски поцелуйко
г) Нещо високоплатено в медийната империя на Ирена Кръстева, 'щото Бойко Борисов вече не си плаща (понеже вече няма смисъл).
д) Дописник в парламентарния стенвестник (под псевдонима Барек Николаев)

неделя, 8 ноември 2009 г.

МВР

Няма да коментирам. Не искам да го правя, защото ме е гнус и срам да напиша нещата по начина, по който минават през главата ми. Кадрите говорят сами за себе си.
http://www.vbox7.com/play:46d75683

Бях пуснал друг линк към същото видео, но през нощта е бил изтрит. Естествено, малко трудно ще бъде налагането на цялостна цензура, така че клипът е бил качен отново във vbox7.com. Във форума на Нова TV също е имало дискусия по темата, но ето какво казва сайтът сега:
http://www.novatv.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=885
ЦЕНЗУРА?

Маскен бал?

Народът за пореден път доказва, че успехът на всяка една маркетингова стратегия, колкото и да е безумна тя, се корени в нулевата способност за анализ на проблема. Тази способност, или по-скоро липсата й, са купата сено, а целенасочената манипулация е клечката кибрит. Малкото пламъче постепенно прераства в пожара на масовата психоза, а при рисковите групи - до неподправена паника в най-чист вид. Крайно типична, впрочем, характеристика на колективното съзнание. И колкото типична - безброй пъти по-дразнеща.
Поредната масова истерия е "свинският" грип. Незнайно защо наричан "свински" и още по-незнайно защо наричан "неизлечим", той всява смут, плаши мало и голямо, свое и чуждо, сякаш е долетяла тирглавата ламя, движена от интимната мисъл да овършее България и да си замине. По телевизията - свински грип. В Интернет - свински грип. По радиото - свински грип. В печатните медии - свински грип. Пускаш чешмата и потича свински грип...
И тук идва един неувреден от мейнстийм-медиите, който с недоумение задава въпроса:
- Какъв грип, каква епидемия, какви санитарни маски (и евентуално - Кви пет лева?)?!
А всезнаеща лелка му отговаря
- Оня грип, бе, смъртоносния, дето не се лекува! Дето няколко хиляди умряха в Мексико вече! Оня, новия грип, дето ни казват, че се бил лекувал и сме можели да си купим лекарства от аптеките, ама ние не им вярваме, защото не сме кой да е, не сме балъци! Затова - санитарни маски за цялата рода, а не децата - по две една върху друга, че той свинският грип не прощава! Даааааа, ами че то вече има смъртни случаи... (прескачаме вестникарската информация и напълно излишните житейски истории на жертвите).
Последните няколко изречения преразказват слуховете, които се носят от бабешко ухо на бабешко ухо, по трамваи, градинки и опашки...
Случайно да ви звучи познато? "Лудата крава"? "Птичият грип?" Газовата криза? Но този път психозата минава абсолютно всякакви граници! Новата мода по софийските улици надскача абсолютно всякакъв праг на толерантност към общочовешката глупост! Санитарни маски, за Бога, те ходят със САНИТАРНИ МАСКИ! Понеже съм твърде възмутен, категорично отказвам да водя спор "за" и "против" скапаните бели парцалчета, било той под формата на диалог, монолог, задочен спор, подкрепа на моята позиция чрез аргументи и други подобни методи за защита на дадена теза. Намирам го за излишно, защото само inferior brain би могъл А) да се поддаде на подобна медийна атака, Б) да повярва на подобен род информация, В) като резултат от тези вътрешни квазимисловни процеси да излезе на улицата със санитарна маска и Г) да се опита да приведе полуграмотни аргументи, черпени от интерпретацията на факт, който не съществува в действителността(тъй наречената пандемия).
Понякога си мисля така - ОК, хубаво, да си представим, че санитарната маска евентуално би могла да помогне срещу грип. И още тук линията на разсъжденията ми се прекъсва от собствения ми саркастичен смях! Че то нали за да предпазват тези маски би трябвало да се сменят на всеки 2-3 часа?! Нали не трябва да се махат?! Нали трябва да се слагат правилно?! А самият факт, че маската от 50 стотинки и наномаската са два коренно различни артикула, говори достатъчно за това колко всъщност е вярна поговорката, че "простият народ си заслужава съдбата". В главата ми веднага изплува фигурата на епичния маска-провал на някаква жена в градския транспорт, която си беше покрила устата с маската, а неприятно дългият и нос вдишваше нефилтрирани, респективно смъртносни, молекули въздух от тази релсова катафалка - трамвай №5... О, УЖАС! Но както и да е, абстрахирам се от тази мисъл, както и от всякакъв сарказъм (да, бе...) и си задавам въпроса - дори и да помагаха, бих ли рискувал да се самоунижа в очите на всички здравомислещи хора, излизайки на улицата със санитарна маска? И отговорът е едно изсумтяно, изплюто през скърцащи зъби "НИКОГА!".
Толкова, че нещо взех да се ядосвам...

сряда, 21 октомври 2009 г.

Ти си... Тодор Батков!

Ще останеш само по мустак...
(Ти си... Тодор Батков! )
И си най-добре платеният адвокат в татковината...
(...ама не казвай на никого!)
Продаваш класни футболисти в най-добрите първенства...
(но незнайно защо всички те бъзикат.)
Отборът ти жъне успехи в Шампионската лига...
(или поне във Висшата такава. Обаче българската.)

90 минути мачкахте Юнайтед...
(но все пак финландците се оказаха непреодолим съперник.)

Догодина си в Шампионската лига...
(ако не догодина, то поне по-догодина. Ако не по-догодина, за по-по-догодина гарантираш.)

Радваш се на всенародната любов...
(но песничката „Свободен „Ботев” искамееееееееее” те хвърля в ебати размишленията.)
Имаш мъжествена външност...
(но не криеш гюлово масло в потурите.)
Снощи ти е изчезнала една бутилка уиски. Това е заговор на БФС, юдомасоните и ЦСКА...
(...ама не си много сигурен, щото нещо те понаболява главата)
Супер куражлия и независим си, защото каза на Чорни да си гледа работата...
(... е к’во, верно си е, все пак не си му адвокат едва от половин година.)
Имаш неоспорим авторитет в обществото...
(и изобщо никой не те сравнява със Митю „Селския” Христолов, камо ли със Сашо „Лупи” Томов.)
Транферната политика не върви, затова ти лично се заемаш с нея...
(...затова следващата седмица на проби идват Коце Видолов, Гошко Пеев и Краси Чомаков.)
Нещо много ти станаха титлите...
(... затова и тази година джентълменски ще отстъпите Шампионската лига. Щото няма място на рафта, не за друго.)
Смяташ, че БАТЕ е смешно отборче, а тренорът им прилича на колхозник...
(...а на тях им е през текезарския ударник на социалистическия труд к’во мислиш ти, дееба балъците.)
Георги Христов е много талантлив нападател...
(... в смисъл, че само ти не виждаш, че тича с прави крака.)

четвъртък, 15 октомври 2009 г.


EPIC COCAIN FAIL

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Няма шест-пет



Контакти:
Tel: +359 2 933 5611
Fax: +359 2 933 5614
Web: www.batkov.com
EMAIL: t.batkov@batkov.com office@batkov.com

вторник, 15 септември 2009 г.

Път

Дълга, права, павирана улица, от двете и страни коли, лампи, дървета... Късно е, тихо е. Дори кучетата спят. Покой - това ли беше думата? Вечерната тишина прави всяка стъпка да се чува отчетливо. Уличаната лампа незаинтересовано осветява падащото кестеново листо, а почти недоловимият звук от докосването му до земята разказва историята на една малка смърт. Потънал в мислите си, той механично пристъпваше към така желаната крайна цел. Изведнъж сладникавата миризма на печени чушки нахлу в ноздрите му, изкара го от заключената стая на изтощеното му съзнание и му припомни колко първично-прекрасно е да си човек. Че е човек. Изведнъж той отново чу щурците, вдиша въздуха с пълни гърди, ускори крачка...
Така един изморен човек се завърна у дома.

вторник, 1 септември 2009 г.

Огън


"Я, ама това е снимано в България! От кой филм е?" е спонтанната реакция. Който не помни, се съмнява, че животът се е случвал в измерения извън първопричинното.
Не е от филм този момент, а е миг обективна историческата ретроспекция, надарена и измъчваща с непреживян романтичен садизъм. Романтиката е именно в неосмисленото преживяно, независимо дали то е търсено или неразбрано. Защото огънят е истински и изгаря, а наличиетпо му върху толкова нетипични подпалки говори за множество неосъществени идеи и затворени в оковите на обществото идеали. Те болят много повече от мехурите от изгореното. И многогодишното тлеене трансформира прикритата горчилка и злоба във факел на яростта и недоволството.
...
Тенденциите се менят, модата на изживяване на настоящето сега е друга. Ценноста на внушението, запечатано в този кадър, идва, за да остане. Потенциалната вечност мигването провокира съмнението в автентичността и пълнокръвието на горната сцена. Ексцесът в днешен контекст е настояще в романтичния контекст на миналото. Независимо от причините, ситуацията, последствията, сегашната рамката, в която е съсредоточено времето. Животът в най-чистата му форма е нехомогенен бъркоч от класически фрагменти, доразвити от извращенията на житейските обрати. И точно това го превръща в спектакъл.
Нашият живот, понякога моден и интересен за публиката, винаги бива догледан от един-единствен човек. Тъп, сложен, объркан, безсмислен, недовършен - все причини, поради които единственият аплодиращ при падането на завесата на собствения си спектакъл си... самият ти.
Освен ако самата завеса не падне от аплаузите.
... - 1991 - 2009 - ...

неделя, 30 август 2009 г.

...и нека сега да мислим позитивно...

Предварително се извинявам за големия обем, дано да имате търпение да го дочетете до края. Извинявам се и за неактуалната тема, но просто нямаше как да подмина тази специална информация. Но по същество:
Позитивното мислене е в основата на щастливия живот. Когато обаче се опитваш да манипулираш една нещастно живееща маса, особено преди избори, особено в условията на потенциален глад, и още по-особено изправен пред смъртната присъда, закрепена в негативно становище на Европейската Комисия, ще ти трябва освен позитивно мислене и доста позитивно говорене. Пък ако упоиш с наглост и заучени фрази общественото внимание - берекет версин, както казва Великия-разпределител-на-порциите-ага. Та за позитивното мислене - за да се зароди то в масовото съзнание, тълпата трябва да въде накарана да чуе определени думички, по възможност обаче без да ги осмисля. Ето ги и тях - неведоми са пътищата Господни как са попаднали тук.
1.Tройната коалиция каза: Запознахме се с докладите, приети от ЕК и оценяваме работата на експертите за конкретността на фактологията и яснотата на оценките. Благодарим за положените усилия и за доброто сътрудничество с българските институции.
Tройната коалиция си помисли: Добре че изгорихме документите в кюмбето. Кучетата лаят - керванът си върви.
2.Tройната коалиция каза: Изразяваме задоволството си от факта, че ЕК оценява по достойнство положените усилия и постигнатите положителни резултати в сферата на политиката на вътрешните работи и усвояването на еврофондовете чрез предприетите от българското правителство в последните месеци мерки - създаването на ДАНС и промените, извършени в МВР, както и назначаването на заместник министър-председател, отговараящ за европейските фондове.
Tройната коалиция си помисли: назначаваме, променяме, ревизираме, усвояваме, постигаме, изразяваме, оценяват ни, предприемаме, създаваме, извършваме - ееееееей, ама как работим, направо не е истина! Ами че ние сме си живи демиурзи! К'во ли разбират тея от ЕК, важното е да мислим позитивно.
3. Tройната коалиция каза: На фона на изключително интензивната работа на българската страна от последните два месеца и половина, можем да съжаляваме, че част от усилията ни не са отразени. Но конкретната критичност ни мотивира за постигането на конкретни резултати.
Tройната коалиция си помисли: Ей, деба, фанАха ни тоя път, ама ние сега ше ги наглАсиме. Страшно - йок. Впрочем, добре че част от усилията ни не са успяли да ги отразят, че току виж негативното мнение се оказало малко по-изчерпателно.
4. ЕК каза: Правосъдната ви система не работи, тънете в корупция и некомпетентност.
Tройната коалиция каза: За нас Механизмът на сътрудничество и оценка е важен инструмент, чрез който България получава съдействие и солидарност за работата си по промените на една от най-трудните области - правосъдието и вътршните работи, както и да информира партньорите си от страните членки за постигнатите резултати. Той е полезен като "кодекс на критериите", по които да се оценява напредъкът на реформите.
Тройната коалиция си помисли: Ей, пичове, скивайте, идват реформи! .. а не бе, бъзикаме се...
5. Тройната коалиция каза: Подчертаваме привързаността си към този Механизъм, който беше въведен с пълното съдействие на БЪлгария. Държим установената му тематична рамка и като първа реакция българската страна ще формулира план за действие със стриктен календар до края на годината, за да бъдат покрити всички препоръки в доклада.
Тройната коалиция си помисли: Е нямаше мърдане тоя път, без тоя механизъм няма Европейски съюз. А пък за стриктния календар... и без това след 05.06.09 г. няма да сме ние, да му мисли бате ви Бойко.
6. Тройната коалиция си каза: Можем откровено да изразим съжалението си от временното отнемане на акредитациите на две от агенциите по програма ФАР, това ще лиши България от 250 милиона евро. Едновременно с това сме убедени, че засилването на експертния потенциал по оперативните програми - изрично изискване в доклада - е в най-голяма степен в полза на българските институции.
Тройната коалиция си помисли: Животът е по-силен от всякакви ФАР-ове и ИСПИ! Каквото не стане с европари, ще стане с парите на данъкоплатците. Експертния потенциал пак са наши хора, така че нема грижи.
7. Тройната коалиция каза: Благодарене на стриктната фискална политика държавата ни има достатъчен ресурс, за да реализира приоритетните си проекти.
Масларова каза (потривайки ръце): Ох, табелки, ох, кеф. Вие какво сега искате? Мъжете ни да стоят безработни?
Пламен Орешарски каза: Към края на годината прогнозираме България да бъде оазис на световната икономическа сцена - в условията на рецесия нашата свръхпроизвеждаща икономика ще реализира 6 % ръст на икономиката.
Масларова каза: Приоритет на социалното министерство е изпращането на пенсионерите на море на Уран, а пари има - ще дойдат от бюджетния излишък. Все пак вече сме реализирали 6 % ръст на икономиката, при това в условията на рецесия!
Тройната коалиция си помисли: Нищо де, те следващите ще се оправят някакси.
Тройната коалиция изрази официално стсановище: Важното е в икономическата сфера да се мисли позитивно и да не се залага на песимистични прогнози. 10 % предизборно увеличение на пенсиите!

8. Тройната коалиция каза:
Българското правителство и Парламентът имат необходимата политическа воля да продължат да работят за постигането на конкретни резултати, особено в областите на борбата с организираната престъпност и корупцията. След направените кадрови и структурни промени от правителството, които са коректно оценени в доклада, има засилена консолидация на българските институции за активизиране на действията. Общественото мнение, характеризиращо се с много силна нетърпимост към всяко съмнение в корупция, е силен подкрепящ фактор за тези усилия.
Тройната коалиция си помисли: Ммммммм, доста имаме воля, споко... Ако общественото мнение пак тръгне да се прави на силен подкрепящ усилията за борба с корупцията фактор, тогава министър Миков ще получи извънредни правомощия.
Михаил Миков каза: Министерството на Вътрешните работи има много по-голям ресурс от демонстрирания до момента. Употребяваме дозираност на сила.
"Милицията - биещото сърце на партията!"
Бакшишът каза: Консулидаця... активизиранье... ари стига вье, и аз да съм - и аз ша крадна.
Тройната коалиция кима разбиращо.
9. Тройната коалиция каза: Ще увеличим драстично мерките за преодоляване на корупцията и престъпността. Разчитаме на пълното съдействие на обществото, бизнеса, на политическите сили в тези наши усилия. Авторитетни неправителствени организации, чиято експертиза е използвана в доклада, ще бъдат привлечени за гражданско наблюдение на изпълнението на плана за действие, ще бъдат търсени техни идеи и препоръки.
Тройната коалиция си помисли: Другари, дайте го малко по-кротко 2-3 месеца, че избори идват. Разчитаме на пълното съдействие на бизнеса, пък обществото...
10. Тройната коалиция каза: Докладът формулира серия критики за ефективността на съдебната система. Не можем да не признаем, че тези критики се споделят и от българското общество. Българските институции ще подпомогнат по всякакъв начин анализът на критиките да се състои в откровен дебат със самата съдебна система. Но трябва да кажем, че активизирането на българското правосъдие и ефективни присъди за представители на организираната престъпност, както и за корупция, са безусловният критерий за ефективността на независимата съдебна власт и това е еднозначно посочено в доклада.
Тройната коалиция си помисли: Докладът формулира... Те споделят от обществото... Институциите ще подпомогнат... Нашата партия обаче не смята, че българската съдебна система има проблеми. Златко Иванов - Баретата не е представител на организираната престъпност, напротив, той е нещатен съветник на председателя на ДАНС Петко Сертов – и това ако не е неоспоримо свидетелство за високата му нравственост!
11. Тройната коалиция каза: Българската страна приема с удовлетворение решението на ЕК да предложи вдигане на предпазната клауза в областта на авиацията. ЕК смята, че България покрива изцяло Европейските стандарти в областта на авиацията.
Тройната коалиция си помисли: Похвалиха ни, а това е едно добро начало. Малко, ама от сърце.

По отношение на доклада за управлението на европейските фондове:

1.Тройната коалиция каза: България работи много активно с европейските институции по отношение на европейските фондове;
ОЛАФ си помисли: Работите ли, работите ли? Тъй, тъй...
2. Тройната коалиция каза: Както по отношение на политиката по вътрешните работи, ние очакваме от съответните европейски институции да подхождат с еднакви критерии и стандарти към всички страни члени.
Тройната коалиция си помисли: Дай да им кажем на хората, че тея от Европа се заяждат, ‘щото нещо не ни се кефят, пък ако хване дикиш – хване...
3. Тройната коалиция каза: Ще направим всичко възможно да създадем условия за усвояване на максимална част от средствата, които България може да получи от бюджета на ЕС. Съзнаваме, че това е много амбициозна задача, предвид натрупания опит и се още недистатъчния административен капацитет.
Тройната коалиция си помисли: Нищо няма да правим, защото нищо няма да получим. Ще си измием ръцете с администрацията, то и без това така е най-лесно.
4. Тройната коалиция каза: Примаме решението на ЕК за отнемане на акредитацията на две от четирите агенции по ФАР.
ЕК каза: Приемате решението? Ама честно ли? ...ама това е толкова великодушно от ваша страна!
5. Тройната коалиция каза: Съжаляваме, че се стигна до това решение, въпреки активната работа на българските институции за възстановяване на доверието в работатана тези агенции през последните месеци;
Тройната коалиция си помисли: Съжаляваме много... Даже пратихме Гагаузов да запали свещичка... БУХАХАХАХАХАХААХАХА!6. Тройната коалиция каза: Съзнаваме, че доверието беше разклатено заради недобра комуникация, неубедителни мерки за финансов контрол и увереност за коректност при усвояването на средства, недостатъчно добра работа на администрацията. Тези проблеми съществуват и от работата на предишните правителства, но очевидно усилията на сегашното правителство да отстрани тези недостатъци не бяха достатъчно убедителни за нашите партньори.
Тройната коалиция си помисли: Съзнавате, че ако доверието пак бъде разклатено, пак ще си приказвате отблизо с министър Миков и неговите помощници, нали, драги избиратели? Иначе, че за всичко е виновен Иван Костов, е аксиома. Нашите усилия... хе, хе, усилия, хе хе...
7. Тройната коалиция каза: От общо 650 милиона евро по програма ФАР, страната ни няма да може да усвои около 1/5 не само заради отмяната на акредитацията, но и заради изтичащия в края на ноември срок. Ще направим анализ и ще обявим конкретните институции, които не можаха да подготвят своите проекти.
Тройната коалиция си помисли: Ще го дочакате от умрелия писмото, вервайте ми!
8. Тройната коалиция каза: Същевременно има много успешно усвоени средства по програма ФАР. Ще се върнем назад и ще направим проверка на вече усвоените средства по програмата. Ако има допуснати нарушения, независимо в периода на чие управление, ще потърсим отговорност за неправилното усвояване на средствата на европейските данъкоплатци.
Тройната коалиция си помисли: Мамка му, защо не влязохме в ЕС по времето на Костов... Сега можехме да му припишем цялата вина, че иначе ще вземем да изпуснем НДСВ от „тройната” и ще се чудим после какво да правим.
9. Тройната коалиция каза: Ще насочим всички усилия и административни ресурси, освободени от програма ФАР, за усвояване на структурните и кохезионния фонд, както и за довършване на останалите предприсъединителни програми.
Тройната коалиция си помисли: Дайте да раздуем щата по другите програми, и без това социалното равновесие струва скъпо.
10. Тройната коалиция каза: Съзнаваме напълно, че страната ни трябва да вземе спешни мерки по отношение на подобряване на работата по изразходване на европейските фондове. Правителството има политическата воля и готовността да вземе всички необходими мерки. Няма да подминем и въпроса с отговорността за неудовлетворителните резултати досега.
Тройната коалиция си помисли: Разбирайте се помежду си кой ще опере пешкира и как ще разпределим парите, че избори идат.

Тройната колиция заяви уверено: Ще вземем следните мерки:
* Законодателни
* Процедурни и организационни
* Персонални/Кадрови

Тройната коалиция си помисли: Ще вземем мерки. И теглилки.

сряда, 26 август 2009 г.

The Verve - Bitterswet Symphony

В далечната 1997 година все още неблагоразумно трошах безценни минути от времето си в гледане на MTV. Полупримрял от кеф слушах Bitter Sweet Symphony, но в този момент естетическия ми оргазъм беше грубо прекъснат от баба ми, която само с едно натискане на дистанционното си заслужи старческия дом. "Няма да гледаш тази песен, ще станеш наркоман!"
Сега, 12 години по-късно, гледам този клип, слушам песента и вниквам в бабините вълнения. Естествено, не очаквам от човек, прекарал живота си в толкова различни времена, да успее да оцени какъв чудовищен къс гениалност се съдържа в образа на попредрусалия кльощав прошляк с черното яке, който ходи по улицата и блъска хората. Докато баба вижда в него наркоман, когото кощунствено излъчват по телевизора, аз виждам една огромна, силно синтезирана, даже наблъскана със смисъл, метафора. Форма на изразяване, концентрирала в себе си частичка от многообразнието на проблемите, обединени под титула "Urban". В кратки образи, движение на заден план, погледи, атрибути, мигвания в определен момент, този клип изплюва в лицата ни грубата истина за живота, в който ни се налага да оцеляваме. Всяко помръдване в клипа е символ, нелогична конвулсия на линейно движеща се замръзналост. Но по същество, защото отдавна ми се иска да видя какво всъщност съм разбрал от тази гигантска творба.
Първите 25 секунди, в които се въвежда основният музикален мотив, Ричард Ашкрофт чака на тротоара, а отдалечаващата се камера ни дава движеща се снимка на битието. Изобщо, отличетелната черта на този клип е статичността, раздвижена по права. Единствената асоциация, която изниква в главата ми, е ВРЕМЕ. То се „движи” по същия начин – от точка А до точка Б, като между тези две точки се „помещава” човешкият живот. Така измерваме, насичаме на късове времето, без то да знае, без да има значение. То няма начало и край, подобни повърхностни категории са създадени от нашето ограничено съзнание, просто защото така ни е по-лесно да възприемем собствената си незначителност. Именно тротоарът, по който върви въплътеният в ходещ наркоманизиран полутруп Живот, символизира този малък времеви отрязък, в който са съсредоточени нашите нищожни за съществуването на Вселената мечти, преживявания, надежи, заблуди, страсти, кошмари. Пътят на Ричард започва от бариера, която той дори не поглежда. Той се взира невиждащо в другата посока, но не „напред”. За Времето няма напред или назад, няма настрани, няма нагоре или надолу. То не е циклично или линейно, то няма посока. Неговият условно в ход е извън всякакво възприятие на човешкия мозък, за който най-лесно е да сложи начало, посока на движение и край. Зад бариерата има движение, но разфокусирано – човешкият поглед е обективен само и единствено след бариерата и преди края на улицата – всичко останало са чужди спомени и евентуални предвиждания. Съвършен похват.
... и изведнъж картината се изпълва с движение. И докато полуживият труп в първите кадри може да бъде сравнен само с кретащата старица с пазарската количка, в следващите той бива наложен върху матрицата на ординерния човек. Докато в сравнение с бабата Ричард изглежда млад, на фона на обикновените хора проличава истинската му същност – полуразпаднал се от пороци, преждевременно остарял млад човек, насочил празен поглед към собственото си “неизбежно”. Контрастът е стряскащ, и в този именно миг разбрах бабините ми тревоги. Пънкарка и обикновена застаряваща градска жена преминават на заден план, после Ричард се промушва безучастно между две жени, отърква се в едната, бута другата, до момента, в който не се сблъсква с поредната жена. Тя пада, а той продължава. Друг мъж притичва, помага й и двамата си тръгват заедно.
Подминава безучастно предишните, сблъсква се и наранява още една "случайно пресякла" пътя му, а друг мъж идва, за да й помогне. Видяхте ли метафората? Посоката им на движение „назад” показва, че те остават в миналото, а колкото повече се придвижва времето, толкова спомените стават все по-далечни и размазани...
Не са случайно подбрани и другите образи, с които се сблъскваме на улицата на горчиво сладката симфония, наречена Живот. Нетипично висока жена, нетипично нисък мъж, израз на комплекса и несъвършенството. Пънкар, символ на целенасоченото оразличаване от масата. Тлъста лелка с пазарска количка и дебели очила, антиобраз на пънкаря и сякаш миналото на бабата зад бариерата. Тя изразява доброволния конформизъм на "нормалния", една единица от тълпата.
Мъже, жени, черна, мъж, бял, жена, лилаво яке, мъж, жена, черен, жена, бяла, мъж, мустак, мъж, обединени под формата на неразчленимо множество – това е тълпата, в която се ражда живот, порок, слабост, сладкото, горчивото, киселото и хрупкавото на живота. Масата генерира слава и безумие, мисъл и жестокост. Тя задължително олицетворява големия град. И не би могло да бъде инак, защото именно тя отнема индивидуалността на отделния човек, смачква всеки опит за разум, рационалност, непредубеденост. А в града доброто се дави в морето на лошото. Тълпата е фонът, на който се откряват индивидуалистите.
Ричард - физическата обвивка на живота и смъртта - все пак прави компромис със човешкото. Парченцето оптимизъм е сякаш циничен поклон от страна на времето - майката с детето е единствената, която полусъзнателно избягва физическия досег, но не бива удостоена дори със поглед, просто защото дори Животът химселф не е достатъчно значим на фона на времето.
Следващите два кадъра са моите фаворити. На пътя на Ричард спира кола, той я прескача, от нея излиза жена и започва да му крещи и да го блъска. Грозна реакция на хубава жена, но сякаш нормална и очаквана на фона на безпардонното му обществено поведение. Само че вместо крясъци чуваме музика - тя измества фокуса от случващото се в реалността към съзнанието на Ричард, а динамиката на случката бива задушена от отсъстващия му поглед. И докато в нормалната реакция на жената личи живот, в очите на устремения към края на пътя човек има само смърт. Няма виждане, няма осъзнаване, реалността е само картонена кутия. Ставащото не се случва, дори не се регистрира, всичко е симфония, която звучи в съзнанието му. Един музикален мотив и пронизващи съзнанието думи – омразни истини, цинични осъзнавания, горчив отказ от сладкото. Справедливият гняв на жената не може по никакъв начин да намери отражение в света на Ричард, защото неговите очи гледат към един друг свят. В този, в който битуват емоциите, за него няма място, защото той принадлежи духовно на онзи, другия мир.
Следва нов кадър, отново с хубава жена, която в случая има съвсем противоположна функция. Погледът в очите на красивото момиче поразява с презрителната си похотливост. Между двама души, разминаващи се на улицата, се заражда инцидентна страст, често ограничаваща се в живота до уж случаен разменен поглед, друг път смело очевиден. Дързостта в очите, кривата полу-усмивка, предизвикателната походка, всичко това е част от другия свят. И докато за нас това е източник на емоции, на желания, фантазии, стремежи, в неговото съзнание това е поредният нерегистриран факт, поредната сянка от някакво илюзорно, повърхностно битие, от елементарното човешко. Именно това е най-силният момент в целия клип. Отказът от вродения инстинкт за търсене на другия пол разкрива резигнацията на човека, окончателния отказ и от сладкото, и от горчивото на живота, от самия него. И докато за Ричард това е осъзната и мазохистично обикната истина, за нас всякаква надежда за победа на живота над времето и смъртта е изгубена. Самият той е изгубен.
Някъде по пътя стоят двама мъже – бял и черен. Тук сарказмът започва да горчи. Различните раси са се обединили за постигането на обща цел, която е в грозен разрез с плодородието от обединяването на човешките усилия. Два жалки унтерменша, подбутвани от щенията за физическо си оцеляване, за които им остава само мизерното подобие на саркастичен, невесел смях, когато Ричард с отсъстващ поглед ги разблъсква без дори да ги регистрира.
Разноликото лице на града продължава да върви като на зацапана кинолента – размазаните лица на бизнесменът, лудата, хипито, старецът, индиецът, бездомникът и други подобни формират човешкия фон, на който протича нашият живот. Архетипи на различните социални, расови, възрастови и други многообразни социални диференциации, те всички са равни пред последната точка от пътя.
Единственото нещо, което не мога да разбера е защо накрая, в последната точка от линията, Ричард не е сам. Защо си отиват и петимата? Може би това е начин да ни покажат, че не е единствен, че много други хора споделят този начин на живот, този модел на доизживяване по инерция... Нямам интерпретация. Помагайте...
Толкова за визуалното, и без това не всичко може да бъде изказано, нито имам претенцията да предлагам единственото възможно тълкуване на този толкова богат на смисли и внушения клип. Песента, като завършено триединство от клип, музика и текст, постига една затворена сфера, в която живеят внушенията. И докато клипът и музиката в случая са плод на експресията на вътрешно светоусещане, текстът е плод на дълбока, вторична мисловна дейност, деривативно извлечени умозаключения, а до мета-та и пара-та на самите думи се достига чрез дисекция на собствените впечатления като пряк резултат от дешифриране на закодираното внушение.
Иска ми се да избягам от шаблона на ученическия анализ, затова просто ще нахвърлям някои неизчерпателни ударения и кратки мисли.
Самите lyrics започват сякаш от никъде, с констатацията, че животът е горчиво-сладка симфония. На някой това може да му прозвучи като превърналото се в клиширана поп-фолк-мъдрост „Животът е радост и тъга”, но за наше общо нещастие ще се наложи да извлечем смисъл от клишето. Защото всяко шибано клише съдържа прекалено много леснодостъпен смисъл и точно това го конвертира в рефрен за плебса. Леснодостъпната мъдрост е контрибутивен фактор за превръщането на самия живот в клиширан и изпразнен от съдържание лозунг, докато търсенето на смисли остава някъде зад огледалото. Самите думи стрелят със залпове гениална подчовечност, а циничните констатации от типа на " Trying to make ends meet, you're a slave to the money then you die” буквално в едно изречение синтезират есенцията на милиарди животи, смазани от железния юмрук на битовизма. Ще те взема с мен по единствения път, който съм извървявал, казва той, този път, в който се срещат всички вени. Тази точка, която трябва да поразиш, за да свърши всичко. С игла, с ножица, с нож, но удари, нарани, прободи, пронижи, разсечи, разкъсай, разрежи, за да спре всичко, за да свърши този безкраен цикъл на разрушени надежи, на умрели мечти, на клишета, шаблони, рамки, неосъществени желания, начинания без смисъл, за да може душата да отлети през решетките, за да няма горчиво, за да няма кисело... за да не ме измъчва липсата на сладко. Душата му иска... нищо. Това е отказ от човешкото, от борбата, от търсенето. Смазано от собствените си неуспехи съзнание, предлагащо чисто човешка в своите очи помощ на другите, все още неоткрили смисъла на живота. Ницше псува на глас...
No change, I can't change
I can't change, I can't change
But I'm here in my mind
I am here in my mind
But I'm a million different people
from one day to the next
I can't change my mind
No, no, no, no, no, no, no,no,no,no,no,no(fading away)

Аз съм милиони хора, които от ден на ден правят това, живеещи по този начин. Те не могат да се променят, аз не мога да се променя, шепнешком крещи той, не мога да променя мислите си, не мога да променя тялото си, не мога да се променя, не мога, не мога, не искам...
Дали депресията е дупка, в която падаш, или изначално състояние, е сложен спор. Но човекът е тук за да се бори. Спреш ли – край. Избереш ли го - резултатът е същият. И да, можеш да се промениш, защото човекът е силен, смел, креативен, щастлив, а след горчивото винаги идва сладкото. Доброволно избраният край не носи щастие, не носи спасение. Той носи нищо. То е победа на придобитата слабост над вродената сила. Състояние, противоречащо на природата. Гениалната депресия, концентрирана в тази песен, наистина отразява парченце от съзнанието на абсолютно всеки човек. В момента, в който тя обземе цялото същество, прониже душата на повече от едно място, човекът губи баланса между себе си и света, превръща се в затворен в капан звяр, готов всеки момент да си прегризе крака, за да избяга. А в момента, в който избягаш от капана с един крак по-малко, ставаш жертва на другите хищници. Ричард е същество, прегризало твърде голям брой крака в търсене на бягство. И то още преди капана да щракне. Ето защо сега му се налага да пълзи по корем, бягайки от вътрешните си хищници и продружаващите ги хиени. И докато за него няма път напред, за нас все още има.И ние никога не бива да спираме да го търсим, независимо колко безнадеждно изглежда.
Защо?
Защото!
Какво „Защото”, бе?
Защото животът не е само горчива, а и сладка симфония. И защото дори когато е горчива, той пак си остава симфония. Евала, Ричард, че чуваш музика дори тогава, когато ти крещят в лицето!

вторник, 25 август 2009 г.

Снимка без текст


Не, бе, не може без текст:
Втори тур на играта със снимки - който познае къде е заснет този кадър, ще получи една от нашите специални награди (по избор):
1) Календарче с Венци Мартинов
2) Дупка от швейцарско сирене
3) Уши от умряло магаре
4) Билет за домакински мач от Шампионска лига на "Левски", сезон 09/10
5) Нищо
6) Безплатен мазол

На печелившите - честито!

петък, 21 август 2009 г.

http://cadaurus.blogspot.com/2009/08/blog-post_21.html

Да разбираш собствените си впечатления е резултат на деформирана импресия.Като светлина, преминала през чаша нехомогенна смес, в определени моменти даден лъч преминава целият, после някой фотон бива блокиран от твърдо тяло в течността, после пък съвсем нищо не се вижда... От какъв ъгъл ти изнася да гледаш чашата, как искаш, налага ти се, длъжен си, молят те или се изисква от теб да гледаш чашата плоди изкривени впечатления, оформящи вторичната истина - вътрешаната, която няма нищо общо със сбор от факти и състояния, а навлиза през проституиращите ни за кеф сетива под формата на тюрлюгювеч от сетивност и емоции. Обективната истина е морско свинче, крумовградска русалка, обективна критика и комунист-капиталист. Как дадено явление битува като плод на хормонални срещи и раздели в жлезите може да ни доведе или до вечен спор, или до дразнещо очевидни безсмислени генерализации от типа на "всеки човек е различен", или до абсолютно съгласие, като на практика от нито едно от трите не е целта на разговора. Остава само радостта от диалога с интелигентен приятел-опонент, която често може да се сравни с радостта от спор със свински цървул, алкохолизиран луд, тухлена стена или сборник с есета.
Липсващата логика е необходим елемент за воденето на пълноценен живот. "Пълноценен" е грозно-обективна категория с опции за степенуване на различни плоскости. Както има "пълноценен" в една плоскост, има и "по-пълноценен" в друга. Истинският Живот като висша ценност се случва на безброй плоскости, и точно това е Човекът. Точно затова съзнанието НЕ Е "уникален резултат от биологичната и социална еволюция" - ние сме, но други не са. Уникален резултат не са. Други са плод само на биологичната еволюция, така щедро предоствяща дадености, които с лека ръка индивидите захвърлят. Но без да влизам в тона на разочарования уона-би софист, ще карам по елементи:

-Талантът: Талантът е нищо. Камара тухли няма да стане на къща без много здрава работа. Артистичната талантливост е малко като кварталния интелектуалец - добри предпоставки, неизвършени процеси по реализация и в резултат - дупка от геврек. Дереджето на талантливия Нереализирал-се не е плод на доброволен шоу-оф, тип "Вижте ме колко съм талантлив, ама не ми дреме, аз правя това, което искам", а пряк резултат от лични несъвършенства. И точно затова на нереализиралия се му отива толкова много да играе артист и антиконформист. Просто защото вече няма време да се научи да бъде друго. Премести Еверест в Марианската падина - това е талантът, ситуиран извън постигането на определена цел. В концепцията за победа - без талант става, само с талант - не. Неталантливия много добре знае какво е да се губи, защото загубата е есенцията на живота му, ето защо победата го дърпа напред. И докато победителят побеждава за да не стане губещ, вечно печелившият продължава да печели заради играта, а точно в нея е не-скуката.
-Депресията: Депресията като самоцел или изходна точка на всички душевни състояния е нещо, лишено от логика и това е факт. Самата депресия е състояние на съзнанието. Да, понякога тя е по-силна от теб, защото органът "мозък" фунционира погрешно и тогава трудно се преодолява. Животът е като оранжевото - окото ти го вижда оранжево, но то всъщност е червено и жълто. Начетените частици от мозъка го виждат като смес от два цвята, болните го възприемат като зелено, а емоционалната - в розово или черно, в розово на черни точки, в черно на розови капки и всякакви подобни вариации. Депресията е именно черното, което е смес от всички възможни цветове - неизчистени, смесени емоци, а във всяка смеска черното доминира. Депресията като осъзната, призната и по стокхолмски обикната самоцел кара въображаемото лошо изнасилва реалното добро. Тя не е преди живота, защото животът е всичко. Той е самоцел, начало и край, а не депресията. Тя е една малка капка в огромния "космически хаос" на съзнанието, било то болно или здраво.
Не си длъжен да се бориш с депресията, не си длъжен да живееш, не си длъжен да се самосъжаляваш, не си длъжен на никого за нищо. Процесът обаче е двустранен.
-За кърлинга: Ебати тъпия спорт, честно. К'ъв е тоя спорт, дето не можеш да биеш едно рамо на притивника?!
-За ритъма: Самооковалият се за веслата си заслужава мухъла по хляба.
-Паметта: Тя формира стилът, няма съзнателен избор там. Можеш да избереш дали да работиш върху нея или целенасочено да дементираш нищоправейки. Основна функция на паметта е да преекспонира опита, за да възпроизведе нагласа за бъдещето. Събитията принципно предизвикват невъзвратими промени – нали затова съществуват. Ако основната им цел беше да запазят статуквото непроменено всички щяхме да сме зелени еуглени. Съзнанието изкривява преживяното в още по-голяма степен, отколкото обективните фактори, ето защо депресията претворява мокрия сън в кошмар, а кошмарът със специалното участие на днешния ден става лайтмотив на сериала на бъдещето.


Извод: Не мрънкай, че те боли, преди да си паднал. Особено когато няма факт от обективната действителност, който да те кара да цивриш. Ако депресията е вътре в теб – изгони я. Ако не искаш – проблемът си е твой = не занимавай другите и не изисквай съчувствие. Ако не можеш – страдай цял живот, но не товари другите и не го показвай. Ако се хвалиш как вечно си в депресия – легни и умти.
Пробвай да бъдеш полезен на самия себе си, вместо да се окайваш. Играй! ‘Щото който играй – пичели, а който ни играй - ни пичели, сори.

Сменяме темата, че верно почнахме да се пооливаме. Остана само да почнем да се съгласяваме с механично кимане на глава, досущ декоративно кученце в бакшиш. Аре, нема нужда.
:)
пп: КЗИслямския Фундаментализъм але але

сряда, 19 август 2009 г.

За милиони... има споразумение

Имало едно време на запад един цар. Той управлявал отвъдморския град Чикаго и се чувствал недосегаем в своята крепост. Само че един ден срещу него било заведено дело за данъчни престъпления. Той влязъл в съдебната зала усмухнат, но излязъл вцепенен - присъдата за данъчни престъпления била кроше в царската челюст, а на раменете му принудително била наметната хермелинова наметка в така модерния по пенитенциарните заведения десен "зебра". Името на този цар било Алфонсо Капоне, а неговата присъда накарала обществото поне за миг да повярва, че правосъдие действително има.
Историята се повтаря, са казали далеч по-умни от мен хора. А дано, ама надали...
...та имало на изток един друг цар. Той обаче не бил истински цар, а самопровъзгласил се за цар турски аянин. Феодален владетел от среден калибър, Христо Ковачки практикувал позорната практика на дребнофеодален бизнес-сепаратизъм и необезспокоявано избуявал като нагъл очилат татул в градинката на властта. Основен негов доход били инвестициите в енергетиката и добивът на полезни изкопаеми, в резултат на което му излязло име на "голям бизнесмен". В мините му денонощно работели и някакси оцелявали хиляди премазани от мизерията на собствения си живот пернишки орки, готови във всеки момент да награбят жълто-черните винкели, въздушните пушки, да оседлаят тунингованите жребци и под строй да гласуват в името и за местния суверен.
Един ден срещу Христо Ковачки били повдигнати обвинения за укриване на данъци на стойност 16 000 000 долара. Изведнъж обикновените хора, които не знаели какъв в действителност е той, разбрали, че всъщност той е един лош, ама много лош човек. Иначе казано, "бизнесменът" Ковачки всъщност е "данъчният престъпник" Ковачки. Та на този данъчен престъпник прокуратурата му предложила споразумение, което да намали размера на присъдата, но чак след като си плати данъците и лихвите по тях. На фона на тази иначе тривиална история се октрояват някои наболели въпроси - за розовите очаквания, за първичните обществени нагласи, грешните впечатления, недостатъците на закона, обилно украсени с морални въпросителни.
Вече извън тона на разказвача, трябва да се направят някои уточнения.
За правото "истина" е не това, което всички знаят, а това, което можеш да докажеш. "Всички знаят, че Ковачки е бандит" не е достатъчно, за да бъде "осъден, да лежи, да го разстрелят, да му конфискуват имуществото, да го дадат на бедните" и други подобни предложения на средностатистическия форумец. "Всички знаят" пред съда не важи, а в правото голи предположения и недоказани твърдения имат обратен ефект. Факти трябват. Документи. Доказателства. Всичко останало е желания, словоблудство и безпредметни, безадресни лозунги. Независимо, че това най-вероятно е чистата, обективна истина, ако изобщо съществува такова нещо в живота.
Kакто казва Конституцията на Република България:
Чл. 31. ....... (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Както не може да бъде осъден невинният по голо, подхвърлено обвинение, така и бандитът не е бандит, докато не бъде доказано обратното. Ето защо, справедливостта в правото е нещо крайно различно от справедливостта в живота, както и от тази справедливост, която ни се иска на всички нас. И докато "на всички е ясно, че този или онзи е крал от държавата и мястото му е в затвора", за правото той се третира като обвиняем, който е невинен до доказване на противното.
Обществото има порочния навик да реагира първосигнално на вестта, че срещу някого е повдигнато обвинение. Далис а го на прокурор - и хоп, ние вече го смятаме осъден. Само че, както практиката е доказала неведнъж, нещата не стоят точно по този начин. Дали поради корупция, некомпетентност или законови дупки с размера на астероиден кратер, е факт, че няма достатъчен брой осъдителни просъди. В конкретния казус прокуратурата предлага споразумение на Христо Ковачки, при което обикновеният човек възкликва "Ето, прокурорът е виновен, как може да му предложи споразумение, пак ще го отърват тоя, той си е платил!". Подобна първосигнална реакция в случая е плод на оправдано незнание за неюристите. Генезисът на проблема не е в действията на прокуратурата, а в законодателните текстове на Наказателнопроцесуалния и Наказателния кодекс. Казусът "Ковачки" е в обхвата на чл. 381, ал. 1, 3 и 4 НПК, като ал. 4 препраща към чл. 55 НК. Те гласят:
Чл. 381. НПК
(1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Чл. 55 НК
Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:1) определя наказанието под най-ниския предел;
Цитираните текстове ясно и недвусмислено показват, че виновна за разминаването между обществена нагласа, необходима справедливост и битието не е прокуратурата. Споразумението се изготвя по предложение на прокурора или на защитника на обвиняемия, като за изготвянето на споразумението е необходимо имуществените вреди (в случая неплатените данъци) да бъдат възстановени с лихвите, а като санкция за извършеното противоправно деяние се налага ефективна присъда под законноустановения минимум, който е 4 години. Слизането под минималната присъда е един вид "поощрение" за съдействието, което подсъдимият оказва чрез признанията си пред разследващите органи. Щом си плаща и непокритите данъчни задължения, значи напълно и доброволно си признава извършеното деяние, а това означава съдействие. Щом съдейства - значи трябва да бъде "поощрен", и в този ред на мисли навлизаме в дадената законова хипотеза. Опростенчески - "Признай си ти, че си бандит, пък от там нататък става "Дай за да дадем". На подобна логика обикновеният работник в предприятията на Ковачки, който сигурно не е виждал 100 лв. на цяло отпреди деноминацията, би изпръхтял с презрение. Далеч съм от мисълта да защитавам прокуратурата, известна с отлежаващите в дъбово чекмедже дела от стари реколти, но в случая тя само прилага закона. Дали да предложи или не споразумение на подсъдимата страна прокуратурата не е опълномощена да избира. Независимо от това дали има или няма желание, законът е категоричен по въпроса.
Промитото от американски филми обществено съзнание си представя, че под "споразумение" се има предвид сценарият "престъпникът пропява, в резултат на което не лежи в затвора", само че в случая се касае за коренно различна теоретична фигура. Това споразумение не е като онова споразумение, но отново масовия стереотип говори. Накрая нещата изглеждат по следния начин - Ковачки си плаща неплатените данъци, признава се за виновен, съдейства на разследването, в резултат на което лежи по-малко в затвора. Поне така би трябвало да е на теория. А защо всъщност излежава по-малко наказание и дали изобщо ще "ги лежи тея милиони" - това е работа на други институции. А дали е възможно изобщо "бизнесменът" да извади пари на стойност данъците на 16 000 000 долара и да си ги плати доброволно съвсем не смея да пророкувам.
Както казах нееднократно, проблемът не е в прокуратурата. Той се корени в недомислените действия на законодателната власт, в непрецизните закони и многото кръпки във вече завършените законодателни текстове. На пръв поглед всичко е ОК - престъпникът поправя щетите (в хазната влизат пари), излежава си наказанието, след което излиза в обществото "превъзпитан". И в момента в който отмием праха от очите си изпъкват дразнещо очевидни несъвършенства на закона. Необходима е принципна промяна на регулирането на подобни казуси, защото обществената им значимост е огромна и във материален, и в морален аспект. Не бива да се толерира практиката толкова крупни данъкоплатци да процедират на принципа "Ние няма да плащаме, пък ако мине номерът", защото именно подобна нагласа генерира сива икономика и беззаконие. Колкото е по-бедна държавата - толкова по-богати са определени прослойки (справка - Албания, държавата с най-много С-класи на глава от населението).
Практиката е при обществен натиск или при увеличаване на честотата на определено престъпление законодателният орган да си "измива ръцете" чрез увеличаване на санкциите. Например шофьорите карат масово пияни, обществото го констатира, натиска законодателната власт "да направи нещо", а депутатите по рефлекс увеличават санкцията за шофиране в нетрезво състояние, просто защото не им се занимава или са некомпетентни да измислят друго. И ето, воала, общественото желание "да се направи нещо" е притъпено, и отново ни се пробутва една повърхностна теоретична постановка, която по никакъв начин не повлиява положително на обществото. Респективно не намалява броя на престъпленията, а социалното око временно заспива, 'щото видиш ли, те активно законодателстват. В случая с данъчните измами обаче подобна рестрикционна мярка е абсолтно необходима - не може престъпление с подобно обществено значение да бъде слагано под общ знаменател с противоправни деяния от същата катеогория, но с мащаб по-малък в пъти. Окей, за задължения до определена сума е допустимо споразумение, но за измами от подобен мащаб - в никакъв случай. Ето защо е необходима диференциация на различните по размер увреждания на държавата, като санкцията трябва да бъде съобразена с размера на обществената значимост на увреждането. Или казано накратко - абсурдно е за укриванена толкова огромна сума наказанието да бъде лихва и само 4 (даже по-малко) години затвор. За да съответства наказанието на престъплението са необходими спешни законодателни промени в областта. Но не кръпки. А радикална, качествена промяна в нормативните текстове. Законодателните актове трябва да бъдат създавани от експертни групи с разнороден и висококвалифициран състав, а не от представители на една определена прослойка, която подготвя законите така, както им изнася.
Разликата между Ал Капоне и Христо Ковачки е огромна във всяко едно отношение. И в мащабите, и в стила, ако щете даже в репресиите, които прилагат спрямо зависимите от тях. Но докато в САЩ обществото се е справило с един истински, жив мафиот, нашето общество винаги "знае", че този или онзи е убиец, престъпник, че имало мутри, че имало било организирана престъпност. Е да, само че със "знаене" и мрънкане на ухо не става. Докато не посочим лошите с пръст те ще продължават да безчинстват над бащино ви огнище, а миньорите под строй ще гласуват за местния Робин Худ, който краде от богатите и дава хляб и ледена парцуцка на софрата.
В сравнение с Ал Капоне Христо Ковачки е кокошкар, ама дребен, даже съвсеееееееееееееееееем невидим... но това вече са приказки като за седянка (ракийка, нещо?). В този дух на безропотно изказване на надежди ще си позволя да се присъединя към общия хор. Дано житейската справедливост по-честичко да започне да съвпада с правната, защото обществото се нуждае от стимул и вяра в истината. Ако няма истина - няма инициативност. Ако няма инициативност - има скотщина и щраусов комплекс. При подобни предпоставки обществените процеси се синтезират в думата регрес. А защо е необходимо да регресираме, при положение, че за да вървим напред ни трябва мъъъъничко смелост?

четвъртък, 13 август 2009 г.

За просяка и Човека

Към мен се протяга ръка, държаща дъно на кутия от шоколадови бонбони, а гласът с любезна нотка подканва: "Моля, помогнете господине! Госпожице, моля Ви!". Спонтанно, почти инстинктивно мозъкът ми започва да отделя хормони, създаващи чувството за жал и желание у Човека да помогне на другия Човек. Само че аз знам истината и упорито започвам да се боря с това вменено, лъжливо усещане, с тази грозна симулация, целяща да изстиска най-човешкото от душата под формата на подхвърлени стотинки. Впрочем последното за "подхвърлените стотинки" също е насилствено вменена, лъжлива представа за истината, която има точно толкова общо с реалността, колкото е откровен и зовът за помощ. В този момент заповядвам на едни определени жлези в мозъка ми да започнат да произвеждат хормона на спокойствието, защото в противен случай би надделял хормонът на агресията и "бедният човек" би изпаднал в нелеката ситуация да му бъде поискано обяснение за някои определени факти от бита, притежаващи силно веществен характер и висока парична измеримост. Или казано простичко – защо многоуважаемият просяк е облечен в яке "Fishbone", а отдолу се подава яката на риза "Celio". Самите дрехи са размер, неприсъщ за човек с нисък социален статус. Или казано още по-простичко – с джентълменска учтивост току що бях помолен за нек'ви с'тинки от просяк по-дебел и определено по-елегантен от мен самия. Еми, честно да ви кажа, тоя просяк нещо не успя да събуди Човека в мен, някакси не успя да докосне и без това почти невидимите в условията на рецесия струни на щедростта в леко закърнялата ми откъм първична чувствителност душа...
Може би аз не съм добър човек, а може би той не е бил достатъчно убедителен. Може би ако се намаца с кал и си извади едното око ще експлоатира хорското съжаление с няколко процента по-добре. А ако си отсече крака може да получи и инвалидна надбавка от ТЕЛК. А може би заслужава шамар да му бъде вместо "Здрасти", защото си позволява толкова нагло и безогледно да завира в лицата ни собствената ни наивност? А може би сами сме си виновни? Истината в случая далеч не е по средата, ами е мухлясъл тюрлюгювеч от гореизброените елементи, човешки слабости, грешки в ДНК-то, законови дупки, жестокост и нейните антиподи. Добро и зло, интерпретирани абсолютно както ни/им изнася. И си стискаме наивното малко животче да не вземе някой да ни покаже грозотата на истината, караме режещият душата ни глас на просяка да замълчи, като му даваме пари, крием се от негативните емоции, правим неизбежното тема табу, не се смеем на сериозните проблеми, а така сами си вадим очите. Като изхвърлиш собственото си зрение на сметището на живота доброволно се съгласяваш с тази гледна точка, която измамникът с финес ти изхрачва в лицето. И тук е моментът да си задам въпроса "А ти имаш ли смелостта да прогледнеш?"
Впрочем ако хората не бяха слепи и живееха с внимание към детайла туморите на обществото щяха да се решават много радикално и по естествен път, без да е необходима излишната смелост да подминеш просяка, гледайки го в очите. Защото не съм видял човек, който да подмине проблема гордо. Има човек - има проблем. Затваряш очи и забързваш крачка - няма проблем. Плащаш си данък "Глупост" проклинайки – и пак няма проблем. Ама все пак ти даваш, а паразита взема, оцелява и вечер ти се смее над черното "Джони", а пък проблемът си съществува и още утре някой твой приятел ще плати в таксито 82 лв. от НДК до Орлов мост. "Ама тъй де, то закона го разрешава, той сам си е виновен, да е гледал". Ако общественото "око към детайла" по някаква неведома случайност някой ден прогледне, всякакъв род измамници, визирам "бакшиши-ментета", врачки, телефонни измамници, богати просяци, чейндж-аджии, жълти вестници и други подобни скоропостижно ще попаднат в статистиката на отрицателния демографски прираст. А дано, ама надали...
Простият народ си заслужава съдбата, както са казали далеч по-умни хора от мен. И докато незрящият не е виновен за това, че не вижда, слепецът е най-обикновен глупак и сам си е виновен за всичко лошо, което му се случва. И докато Човекът не погледне Проблема в очите, не го назове по име и не го посочи с пръст, Проблемът ще продължава да паразитства блажено на негов гръб докато свят светува.
Смел е този, който каже на просяка в инвалидната количка "Я се погледни, бе, якето ти струва 500 лева!", и му се изплюе в паничката, защото е имал безскрупулността да пребори собствената си заблуда. Пък нека "хуманното" ни общество го обяви за жесток, безсърдечен и прочие клишета.
Победителите ги съдят само победените, ама много, много тихичко.

сряда, 5 август 2009 г.

Време за губене




Мързи ме да пиша кръстословици (не съм Къци), а още по-малко да ви създавам някакви ребусчета или задачки-закачки за ретарди, ама затова пък ви предлагам да намерите 10-те разлики, прилики, или там 10-те каквото искате. Даже да не успеете, приликата е налице. Само дето докато в Парламента Пеевски гледа сякаш болен от синдрома на Даун, комуто току що чичо Меди е издърпал ушите, неговият астрален близнак изглежда доста по-уверен. Май е заради сладоледа. То лошо няма човек да си хапне сладичко, така, малко да подслади живота, че те тия златни окови си тежат. Ако бях вестник "Сензация" бих излязъл със заглавие от типа на "Ирена Кръстева сее незаконно потомство", или примерно "Принцът и малцинственият просяк". Само дето не съм, и затова няма да ви поднасям информацията наготово, ами ще ви накарам да търсите там разни работи. ...направо нямам сърце...

петък, 24 юли 2009 г.

Kubla Khan, by Samuel Taylor Coleridge

Който не знае кой е Coleridge, нека се почувства длъжен да го гуугъл-не. Съответното стихотворение(пък и авторът) е един от най-видните представители на английския романтизъм. Посветено на хан Кубилай, наследник на Атила, завладял Китайската империя. Ключ "да почувстваш" стихотворението е улавянето на ритмиката, а това зависи от начина му на изчитане - дори човек със слаб анлгийски може да усети търсения заряд в архитектониката на стиха. За тази цел стихотворението трябва да се прочете два пъти - първия път на ум, на един дъх, а втория път - на глас, насечено. Всяка строфа има два акцента - един в първата част на строфата, един във втората. Задъханата ритмика идва от засилените акценти във втората част на всяка строфа, обуславящи римата. Безсмислен е всякакъв друг анализ или превод, най-малкото защото не бих имал дори най-бледа претенция да притежавам багажа, необходим за да превод или тълкуване на Coleridge. Все пак, за по-търпеливите – бележките са в синьо.

Samuel Taylor ColeridgeKubla KhanOR, A VISION IN A DREAM.A FRAGMENT.


In Xanadu did Kubla Khan
A stately pleasure-dome decree:
Where Alph, the sacred river, ran
Through caverns measureless to man
Down to a sunless sea.
So twice five miles of fertile ground
With walls and towers were girdled round :
And there were gardens bright with sinuous rills,
Where blossomed many an incense-bearing tree ;
And here were forests ancient as the hills,
Enfolding sunny spots of greenery

But oh ! that deep romantic chasm which slanted
Down the green hill athwart a cedarn cover !
A savage place ! as holy and enchanted
As e'er beneath a waning moon was haunted
By woman wailing for her demon-lover !
And from this chasm, with ceaseless turmoil seething
As if this earth in fast thick pants were breathing,
A mighty fountain momently was forced :
Amid whose swift half-intermitted burst
Huge fragments vaulted like rebounding hail,
Or chaffy grain beneath the thresher's flail :
And 'mid these dancing rocks at once and ever
It flung up momently the sacred river.
Five miles meandering with a mazy motion
Through wood and dale the sacred river ran,
Then reached the caverns measureless to man,
And sank in tumult to a lifeless ocean :
And 'mid this tumult Kubla heard from far
Ancestral voices prophesying war !

The shadow of the dome of pleasure
Floated midway on the waves ;
Where was heard the mingled measure
From the fountain and the caves.
It was a miracle of rare device,
A sunny pleasure-dome with caves of ice !
A damsel with a dulcimer
In a vision once I saw :
It was an Abyssinian maid,
And on her dulcimer she played,
Singing of Mount Abora.
Could I revive within me
Her symphony and song,
To such a deep delight 'twould win me,
That with music loud and long
I would build that dome in air,
That sunny dome ! those caves of ice !
And all who heard should see them there,
And all should cry, Beware ! Beware !
Weave a circle round him thrice,
His flashing eyes, his floating hair !
And close your eyes with holy dread,
For he on honey-dew hath fed,
And drunk the milk of Paradise.

сряда, 22 юли 2009 г.

- Ти за какво?











Вървя по слънчевия булевард "Витоша", мирише ми на кестени, навсякъде официално облечени, забързани хора, буквално чуваш как всеки мисли за нещо свое. Движение, динамика, въздухът трепти. Успявам някак да си пробия път до внушителната постройка на Съдебната палата... Мястото, къде правото "се случва". Двата масивни лъва се смеят над нищожността на човека, а погледите им сякаш разкриват неописуемото им желание да слязат от постаментите и с презрение да разкъсат жалките гръклянчета на таксиджиите-ментата, дебнещи да уловят някого в капаните си тип "4.90 на километър".



Изкачвайки се по стъпалата сякаш съм на границата, деляща два свята - между прозата на бита и отвлеченоия космос на правната мисъл. Между динамиката на непредвидимото и уреденото спокойствие на правото.
Само дето световете не са два. В хладния покой на Съдебната палата се помещава един мъничък свят, дълбоко скрит под блестящия мраморен под. В него посетителите не са добре дошли. Всеки осмелил се да предприеме някакво търсене там автоматично се превръща в смъртен враг и смутител на покоя на Служителя. Сякаш виждам Илф-и-Петровата табелка "С посещението си ти пречиш на заетия човек". Вие се намирате в деловодството на Съдебната палата. "С доброто настроение - дотук!" Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate, както покъртен до дъното на душата си би измрънкал Данте след близка среща от втори вид със Служителя. Ама тихичко, че "знаеш ли тия вътре как помнят, като слонове помнят!..."



Всъщност не всички деловодства се намират в катакомбите под Съдебната палата, някои от тях са разположени по етажите, но за да не стават обърквания държа да отбележа, че и под земята, и над земята работят Служители с абсолютно една и съща житейска нагласа. Тази именно нагласа може да бъде наречена "негативна" само от настроена позитивно до идиотизъм монахиня. Друго парченце, съдържащо кански заряд позитивна енергия, е мотивационният плакат, закачен на видно място във всяка деловодителска стая. Сътоветният плакат, който може да бъде видян на снимката горе, изобразява слънце с 11 лъча, във всеки от които е изброен по един важен принцип, основополагащ за процеса на работа на техническата администрация, а със стрелки са отметнаи пояснения. С риск ентри-то да се превърне във ферман, ще си позволя да цитирам, че шрифта е малко дребен. Структурата е принцип, а след него - кратък пример от "живия" живот.
1. "Отнасяме се към всеки гражданин с уважение. Отнасяйте се с другите така, както искате да се отнасят с вас".
Деловодителката каза:



–Ти за какво?
Перефразирано по точка 1, това би трябвало да прозвучи като "Добър ден, господине, с какво мога да бъда полезна?" Но не би...



2. "Поддържаме неутрална и честна позиция спрямо всички хора".



Деловидителка номер едно каза:
–Колежке, виж тоя дъртак к'во иска, че излизам в почивка!
Деловодителка номер две каза:
–Ти, дядка, за какво?
3. "Демонстрираме външен вид и поведение, които да се отразяват благоприятно върху авторитета на съдилищата. Външния вид трябва да съответства на ежедневния делови вид, възприет в практиката".



Деловодителката каза:



–На мен пък по анцуг си ми е по-удобно! Освен това една колежка ми каза, че епилацията е вредна, а дезодорантите разширяват озоновата дупка!



4. "Съсредоточаваме вниманието си върху гражданите. Съдебните служители демонстрират внимание в разговора, изслушват внимателно и предлагат възможности за решаването на проблема".



Деловодителката каза (постепенно повишава глас, като на думата "умират" достига невротично-радостно кресчендо):



–Пак ли ти, бе? За какво? Пак ли за това делО, бе? Ама писнА ми с тебе аз да се разправям, аз да не сън ти виновна, че умират свидетелите? Ама ти това делО знаеш ли какъв батак е? Ама мен какво ме интересува, че ти трябва делОто? (горестна въздишка) Оффффффф, чакай да си допуша и ще видя дали го е върнал съдията от доклад!



(бел. Н.Р. - важен акцент е и синтаксисът и подредбата на изреченията, които биха накарали всяка една начална учителка да се обеси с паяжина).
5. "Отговаряме оседомено и предоставяме актуална информация".



Стажантката каза:



– Добър ден, може ли да ви попитам нещо?
Деловодителката каза:
(всъщност деловодителката нищо не казва, а тръшва с презрително изражение капачето на касата, с невротично потрепваща ръка пали цигара и посочва табелата, видна на снимка номер 3).



6. "Правим всичко възможно да откликнем на нуждите на гражданите. Стремим се да направим комуникацията на гражданите със съдебната администрация експедитивна и ползотворна".



Деловодителката каза:
– Не е моя работа да знам, че не знаеш, че удостоверение за формуляр номер 4 трябва да се издаде в 72-ра стая. Аз как знам? Колежке, ти знаеш ли, че формуляр 4 се взема от 72-ра?
Деловодителка номер две каза:



-Еми знам, оф, мани го тоя, виж, че не знае на кой свят е! Аман от такива, дето идват само да ти губят времето!



7. "Поддържаме професионално отношение. Професионализмът се характеризира с етичност, компетентност и положителна нагласа".



Деловодителката изръмжава вместо поздрав, след което етично тръшка срочната книга на плота, положително скръцва с пластмасови зъби и още по-положително процежда "Какво ме занимаваш, това да не е моя работа?"
8. "Насърчаваме работата в екип. Работата в екип е двигателят, който помага на обикновените хора да постигнат необикновени резултати".



Деловодителка номер едно каза:



– Излизам в почивка, колежке!
Деловодителка номер две каза:
– И аз, муци, ела да изпушим по цигарка!
Последната деловодителка в отдела, номер три, не казва нищо, защото "пуши цигарка" вече от 2 часа и 45 минути.
9. "Спазваме ангажиментите си. Услугите, предлагани от съда, трябва да бъдат образцови".



Стажантката каза (възмутено):
– ... ама не казвай на никого!!!



10. "Откликваме навреме. Отделяме на гражданите необходимото време. Демонстрираме готовност, внимание и ефективност".



Деловодителката каза:



– Оффффффффффффф, ще се обадя да питам колежката от канцеларията, ама сега излизам в почивка... Кво ми въздишаш, дядка, (постепенно гласа набира сила, а речетативът - скорост) И НИЕ СМЕ ХОРА! НЕ СЪМ ЯЛА ЦЯЛ ДЕН!! КАФЕ НЕ СЪМ ПИЛА!!! ЕДНА ЦИГАРА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПУШИ ЧОВЕК!!!! ПО ЦЯЛ ДЕН ТАКИВА КАТО ТЕБЕ, ПРЕТЕНЦИОЗНИ, ТОВА ИСКАМ, ОНОВА ИСКАМ!!!!! А АКО ВСЕКИ ВЗЕМЕ ДА ИСКА?! ?! ?! ТОВА ТУКА ДА НЕ ТИ Е КОНЦЕРТ ПО ЖЕЛАНИЕ? (следва разгневено тръшкане на плексигласовото гише. След броени секунди гишето се отваря, отвътре изхвърча смачкана папка, удря се в смаяния посетител и безучастно пада на земята.)
Деловодителката изсумтява (недоволно):
– А, тука било! (след което поставя на гишето захабена табелка "Обедна почивка - 30 минути", общо използвана четири пъти същия предиобед)



Единадесета, условно последна точка от моралния кодекс на деловодителката всъщност ми е любим:
11. "Даваме своя принос за развитието на съда. Стараем се да работим отлично всеки ден. Въодушевени сме от това, което правим, а всеки от нас дава най-доброто от себе си".



Деловодителката каза (въодушевено):
– Ама ти не можеш ли да четеш? Не виждаш ли надписа? "СЛУ-ЖИ-ТЕ-ЛИ-ТЕ НЕ ДА-ВАТ КОН-СУЛ-ТА-ЦИИ!" Другия надпис не виждаш ли? "ТУК НЕ Е ИН-ФОР-МА-ЦИ-Я!" За следващото гише си, тука да не ти е бащиния? (сърдито поглежда колежката и двете се обединяват около мнението, че ако им дадат властта ще накарат стажантките да ходят само с вързани коси, както и че "навремето младежите не бяха такива", а също и че "какво ще стане тука, ако всеки вземе да пита", което само по себе си не е твърдение, но те са съгласни с него. Следващата стъпка в дневния ред е трета табелка, залепена на гишето, укоризнено забраняваща влизането без доклад).
Деловодителката каза:



– Ще давам аз най-доброто от себе си... Ще давам, я, ама ако ми плащат! Охооо, те да ми плащаха, песни щях на тея тапанари да им пея! И на дъртаците ще им пея! И на мамините кокони дето справки правят, и на тях ще им пея! А на онуй стажантче якото и сега бих му пяла, само да бях с трийсетина годинки по-млада... Ама никой не оценява нащ'а работа колко е трудна, то това 4 часа работен ден да не са малко? Ами че то това смяната два часа малко ли ти се струва? Чакай, чакай малко, че пак работа... (сърдито отваря гишето) Ти за какво, стрино?



Погледнете снимката на гише номер 2. Един единствен въпрос изплува в главата ми, започвам да се боря с него, но любопитството накрая надделява и, въоръжен с най-благата усмивка, заемам боксов гард пред гишето. Една сърдита глава ме поглежда през стъклото, а въпросът ми сякаш излиза сам:
Коко каза (ангелски любопитно):
– Прощавайте, а с граждани работите ли?
Сами се досетете за отговора, комбинирайки горепосочените шаблони. На снимката на гише номер 3 отново се вижда специмен, типичен за резервата за табелки и надписи "СГС". И отново громим чиновническата скука, давайки им повод да правят това, което умеят най-добре - да се вдигат кръвно.
Коко каза (крайно заинтересован):
– Прощавайте, а консултации давате ли?

Мисля в близките дни да не се появявам за каквито и да било справки в Съдебната палата, за да имат време чиновническите мозъци да реализират механизма на забравяне, изтривайки наглата ми стажантска физиономия от и без това претрупаните си с тонове полезна и качествена информация мозъци.
Всички, стъпвали в Съдебната палата в търсене на някакво парченце полезна информация, участват в нашата томбола. Наградата е право да обжалвате чиновническото отношение на върховна инстанция. Съдебната петчленка е в състав Арменският поп, Барон фон Мюнхаузен, Тити Папазов, Настрадин Ходжа и Къци Вапцаров.



На печелившите - честито, а на нашите любими, винаги усмихнати деловодителки нашата фирма пожелава здраве, щастие и тая година да сменят кожите по-бързо от миналата.