понеделник, 30 ноември 2009 г.

София, България

Вървях си аз кротко по тротоара на централна софийска улица. По тротоара, по тротоара, по тротоара, та чак до момента, в който ми се наложи да се преместя на улицата, просто защото пътят беше барикадиран от кола. Та слязох на улицата, "изядох" клаксон и псувня, качих се пак на тротоара, настъпих хитро замаскиран капан тип "плочка, покриваща локва", намокрих се, изцапах се, теглих една селска на глас и двеста на ум и продължих да си мисля за нещо свое.
-... така ли, курво, така ли? Аз купих на твоите деца за Коледа подаръци, а ти няма да ми дадеш да видя моето дете? Ще те убия, бе! Майка ти ще зачерня, аз ти обещавам! Моето дете ли няма да ми дадеш да видя, бе, к'во си ти, бе, човек ли си, боклук ли си, що за изрод си...?!" Този откъс от изкрещян по телефона монолог в един миг събира резултатът от последните няколко преживени години - за поне двама мъже, една жена, няколко бъдещи възрастни и N-броя пропилени години. Тъжна равносметка, но все пак животът прожължава.
На близка пейка седеше двойка на видима възраст 16-17 години, която, като чу виковете, просто поклати глава, а никакви сложни или мрачни мисли за евентуално грозно бъдеще не успяха поне видимо да опошлят момента. "О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!", дори не си помислиха те, а отново, сякаш непрекъсвани, се зацелуваха на пейката.
Втора плочка капан удари на дънките ми кален шамар, а общината спечели още една отровна клетва. А оня си мисли, че има лош ден...

неделя, 29 ноември 2009 г.

София, България

Мисля да започна нещо като мини-поредица от описване на случайни впечатления. Волно или неволно дочути, подслушани, дори нежелано натрапени, чуждите думи и действия, а и случайни картини, акценти и дори миризми от ежедневието ни, разказват за съвременния градски живот. Трудно е да се осъзнае толкова глобално, че не фона на огромните мащаби на иначе световното село всеки човек накрая се оказва винаги самотен, а дори в група, той пак си остава мъничък, незначителен, незабележим. За грандиозните му емоции, надежди, мечти и провали не подозира даже съседната хлебарка от съседната панелна кутийка. Пък й въобще не й дреме.
Та днес, минавайки между панелните блокове в "Младост", станах неволен свидетел на следната убийствено битова, грозно типична, алегорично-шаблонирана, даже филмово откъсната от европейското битие на татковината, ситуация:
Семсйтво - баща, майка и син. Бащата - типичен балкански мачо, с внушителен ръст от има-няма 164 сантиметра, кльощави крака, кльощави ръце, но голямо шкембе, дълга кичара тип "Номер осем на Барса през 93-та", санитарни нокти, осъзнато еротично разкопчн анцуг. Благоверната съпруга, благочестиво облечена в подобен благоприличен анцуг, вързана на опашка, леко поомазана в грес, помага на съпруга да ремонтират старата Шкода, а синът, на видима възраст от 15-16 години, разцъква футболче около тях, абсолютно неангажиран със семейната драма по издъхващата полусъвременна Сивушка, свиден спомен от време оно. Та гореспоменатият архетип на балканския мачо, мъжествено разголил рунести гърди, ремонтира колата, жената криво-ляво се мъчи да помага, навсякъде разхвърляни инструменти, а мъжът, като всеки мъж, заел се да поправи нещо без да има ни най-малка идея за какво, аджеба, иде реч, изхвърля огнени струи сарказъм по адрес на невинната помагачка, която със уж весел кикот си пропуска покрай ушите фрази от рода на "Газ дай, да ти го турим" и "Епа че се сетиш кое е спирачката, па к'во, да не е голема философИя, еееееееей!". Жената, вече видимо смутена, започва да си припомня как се кара кола, въпреки че никога в живота си не е карала, пали, гаси, форсира, препотява се, пак пали, пак форсира... С нарастване броя на неуспешните опити колата да запали се нагорещява и мъжкият бяс. "Аре, ма, аре газ, ма, к'во ти казАх, най-деснио педал, бе! (по-тихо) Ееееей, дееба и животното просто, дееба!" Мазни мъжки пръсти отмятат кичур, а аз се изплюх през рамо, казах си "Пази, Боже!" и продължих по пътя от точка А към точка Б.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Марш обратно в кръчмата!


Скъпи читатели, имаме новина! Николай Бареков официално подаде оставка от bTV! А ето и избрани откъси от сърцераздирателната му раздяла с телевизионните зрители (по материали от личния му блог):
"Скъпи приятели, и най-дългите и хубави приказки все някога свършват

Както пее великият Джим Морисън в любимата ми песен на "Доорс" The End (Краят):

"Това е краят на нашите сложни планове, красиви приятелю.
Никога няма да погледна отново в очите ти.
Боли от свободата, но ти никога няма да ме последваш"

Той е казал всичко, което и аз искам да ви кажа при новината, че моите творчески пътища с любимата ми телевизия се разделят", пише Бареков в "Обръщение към приятелите".
Това патетично словоизлияние в стил "завещание на умирающ онкоболен" някак си оставя впечатление, че господин Бареков забинаги слиза от екран. Но тъй като животът рядко е толкова прекрасен, той ни уведомява, че ще заеме висок ръководен пост в друга медия. За да не пълня Интернет-пространството със самоцелни иронични анализи и нецензурни квалификации, просто ще предложа следния линк, ясно разкриващ непримиримостта на водещия, стоманения гръбнак на глашатая на свободното слово, критическия поглед към силните на деня, изказани от на позицията на политически анализатор с висок рейтинг, за да придобием най-общ поглед за морала на журналиста безсребреник. Нека го оставим сам "да каже" за себе си: http://barekov.btv.bg/?p=2472&cpage=10#comment-19691
От там научаваме, че Бойко Борисов е (броят не препинателните знаци нараства с прогресия спрямо скалата на възмущението):
а)Политически и научен феномен от световна величина. (?!)
б)Великолепен комуникатор на обществото.
в)Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света. (!!!!!)
г)Изключително реактивен (?!?!?!)спрямо нагласите на населението политик.
д)Не е популист. (...)
е)Премиер в сянка, много преди официално да заеме този пост (?!)
ж)Протагонист в социалната пиеса, която играем всеки ден (каквото и да иска да каже с това Бареков).

С оглед на прясната оставка на Николай Бареков в задачата се пита - коя ще бъде медията, в която той ще заеме ръководен пост?
а) bbTV (Бойко Борисов TV)
б) Главен редактор на официоза на партия ГЕРБ (който, впрочем, не съществува)
в) Щатен премиерски поцелуйко
г) Нещо високоплатено в медийната империя на Ирена Кръстева, 'щото Бойко Борисов вече не си плаща (понеже вече няма смисъл).
д) Дописник в парламентарния стенвестник (под псевдонима Барек Николаев)

неделя, 8 ноември 2009 г.

МВР

Няма да коментирам. Не искам да го правя, защото ме е гнус и срам да напиша нещата по начина, по който минават през главата ми. Кадрите говорят сами за себе си.
http://www.vbox7.com/play:46d75683

Бях пуснал друг линк към същото видео, но през нощта е бил изтрит. Естествено, малко трудно ще бъде налагането на цялостна цензура, така че клипът е бил качен отново във vbox7.com. Във форума на Нова TV също е имало дискусия по темата, но ето какво казва сайтът сега:
http://www.novatv.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=885
ЦЕНЗУРА?

Маскен бал?

Народът за пореден път доказва, че успехът на всяка една маркетингова стратегия, колкото и да е безумна тя, се корени в нулевата способност за анализ на проблема. Тази способност, или по-скоро липсата й, са купата сено, а целенасочената манипулация е клечката кибрит. Малкото пламъче постепенно прераства в пожара на масовата психоза, а при рисковите групи - до неподправена паника в най-чист вид. Крайно типична, впрочем, характеристика на колективното съзнание. И колкото типична - безброй пъти по-дразнеща.
Поредната масова истерия е "свинският" грип. Незнайно защо наричан "свински" и още по-незнайно защо наричан "неизлечим", той всява смут, плаши мало и голямо, свое и чуждо, сякаш е долетяла тирглавата ламя, движена от интимната мисъл да овършее България и да си замине. По телевизията - свински грип. В Интернет - свински грип. По радиото - свински грип. В печатните медии - свински грип. Пускаш чешмата и потича свински грип...
И тук идва един неувреден от мейнстийм-медиите, който с недоумение задава въпроса:
- Какъв грип, каква епидемия, какви санитарни маски (и евентуално - Кви пет лева?)?!
А всезнаеща лелка му отговаря
- Оня грип, бе, смъртоносния, дето не се лекува! Дето няколко хиляди умряха в Мексико вече! Оня, новия грип, дето ни казват, че се бил лекувал и сме можели да си купим лекарства от аптеките, ама ние не им вярваме, защото не сме кой да е, не сме балъци! Затова - санитарни маски за цялата рода, а не децата - по две една върху друга, че той свинският грип не прощава! Даааааа, ами че то вече има смъртни случаи... (прескачаме вестникарската информация и напълно излишните житейски истории на жертвите).
Последните няколко изречения преразказват слуховете, които се носят от бабешко ухо на бабешко ухо, по трамваи, градинки и опашки...
Случайно да ви звучи познато? "Лудата крава"? "Птичият грип?" Газовата криза? Но този път психозата минава абсолютно всякакви граници! Новата мода по софийските улици надскача абсолютно всякакъв праг на толерантност към общочовешката глупост! Санитарни маски, за Бога, те ходят със САНИТАРНИ МАСКИ! Понеже съм твърде възмутен, категорично отказвам да водя спор "за" и "против" скапаните бели парцалчета, било той под формата на диалог, монолог, задочен спор, подкрепа на моята позиция чрез аргументи и други подобни методи за защита на дадена теза. Намирам го за излишно, защото само inferior brain би могъл А) да се поддаде на подобна медийна атака, Б) да повярва на подобен род информация, В) като резултат от тези вътрешни квазимисловни процеси да излезе на улицата със санитарна маска и Г) да се опита да приведе полуграмотни аргументи, черпени от интерпретацията на факт, който не съществува в действителността(тъй наречената пандемия).
Понякога си мисля така - ОК, хубаво, да си представим, че санитарната маска евентуално би могла да помогне срещу грип. И още тук линията на разсъжденията ми се прекъсва от собствения ми саркастичен смях! Че то нали за да предпазват тези маски би трябвало да се сменят на всеки 2-3 часа?! Нали не трябва да се махат?! Нали трябва да се слагат правилно?! А самият факт, че маската от 50 стотинки и наномаската са два коренно различни артикула, говори достатъчно за това колко всъщност е вярна поговорката, че "простият народ си заслужава съдбата". В главата ми веднага изплува фигурата на епичния маска-провал на някаква жена в градския транспорт, която си беше покрила устата с маската, а неприятно дългият и нос вдишваше нефилтрирани, респективно смъртносни, молекули въздух от тази релсова катафалка - трамвай №5... О, УЖАС! Но както и да е, абстрахирам се от тази мисъл, както и от всякакъв сарказъм (да, бе...) и си задавам въпроса - дори и да помагаха, бих ли рискувал да се самоунижа в очите на всички здравомислещи хора, излизайки на улицата със санитарна маска? И отговорът е едно изсумтяно, изплюто през скърцащи зъби "НИКОГА!".
Толкова, че нещо взех да се ядосвам...