понеделник, 22 март 2010 г.

We're famous!

Както казва уважаемият доктор Емил Антонов, "уважаеми братя и сестри чисти етнически българи", we're FAMOUS! Родният абсурд завършва околосветското си пътешествие и се прибира у дома! Да живей! А именно:

Та, така, мой човек, да не си ядосвал миньорите!

четвъртък, 4 март 2010 г.

Чалга Worldwide Pt. 1




Принципно никога не съм имал особено много против поп-фолка, обаче в умерени дози. Чалгата като начин на живот и поглед към света, обаче, ми е дълбоко ненавистна. Доста време съм прекарал в мислене по въпроса и най-накрая май съм способен да застъпя твърда позиция. Та спорът в главата ми е следният - трябва ли да си се формирал като завършен тъпанар, за да си пускаш телевизия "Планета", или поради факта, че цял живот слушаш само люто и неравноделно, си се променил към по-лошо?
Човешкото същество е създадено така, че естетическите му потребности да не могат да бъдат задоволени. След като се нагледаш, наслушаш, дори наядеш с нещо, то ти омръзва. Ето защо мозъкът търси нови усещания, внушавайки чувство на досада. Та когато израстнеш в една среда, която ти предлага само прости модели, още по-проста естетика и шарения, мозъкът ти губи способността си да търси новото и се нагажда към това, с което ежедневно биваш заливан. И понеже от малък слушаш Лепа Брена на касетофона, откакто порастна така й не си стъпвал в опера (I'm just sayin'...).
Та тези простички размишления са провокирани от факта, че повечето хора разглеждат чалгата като български, най-много балкански феномен. Само че това далеч не е вярно. А не е вярно точно поради причината, че простите естетически потребности са универсални по цял свят. Например новата звезда - Лейди Гага, определяна като "новата Мадона". Някои веднага се сещат за Дупнишката Мадона, други - за Пернишката такава, а аз се сещам за Пеньо. Дали ще си луд фен на нещо силиконово и изкуствено, което не може да пее, или на нещо полово неопределено, което също не може да пее, но живее зад океана, няма никакво, ама никакво значение. Пък и при наличието на съвременната техника пък е хептен ирелевантно можеш или не можеш да пееш. И в двата случая това си е чалга в най-чист вид, независимо как го наричат хората. Впрочем, "Bad Romance" на Lady "Пеньо" Gaga е на някакви си 5-6 милиона views от това да се превърне в най-гледания клип в youtube. И в момента, в който това се случи, чалгата ще победи. Мен Лейди Гага не ме обогатява с нищо -пропагандира откровен кич, разцепва се да се кичи с пайети, а текстовете й са като на естрадна песен, кръвосмесена с мутро-чалга от средата на 90-те. Външния й вид няма да го коментирам, снимките говорят сами. Та така - окончателният ми извод е, че щом се нуждаеш от чалга, значи вече си формиран цървул. Всичко друго е в името на купона.

понеделник, 1 март 2010 г.

Съдията, съдията и така нататък

Някои вечно недоволни и преебани, според тях от живота, а според живота - от собствените си мързел и простотия, квартални мъдреци казват, че "каквато държавата, такъв и футболът". Аз, естествено, не съм съгласен, 'щото нещо не мога да я намеря тази зависимост при бразилците, в Того, а за Северна Корея, която ще играе на Световното, направо ми става смешно като се сетя.
Приемете горната отметка като интродукция. България е ебати готината държава, заклевам се (на който не му харесва - ПЪТЯТ!), ама футболът ни нещо изостава. Като оставим настрана всички сериозни злободневия и погледнем футбола - да, отборите са слаби, няма пари, президентите на футболните клубове са честни колкото Декамеронова монахиня (Селски, умри!), а футболистите с пиенето си могат да засрамят дори и средностатистически шеф на кофражна бригада. Но затова пък имаме най, ама най-култовите фенове!
На един мач в Италия преди няколко години бяха уцелили вратаря на Интер с копие. Трудно ми е да си обясня как са вкарали копието на стадиона (залепете си стандартна шега, свързана с дълбоки отверстия на разни места по тялото), нито какъв Ян Железни го е хвърлил това копие, че да уцели човека по главата, и то от такава огромна дистанция. Реферът Андерс Фриск го уцелиха със стотинка и от тогава на "Стадио Олимпико" в Рим е забранено внасянето на метални пари. Честна дума, италианците, сравнени с българските фенове, са си направо агънца вакли.
Спомням си, че навремето агитката на "Беласица" беше замерила съдията със змия. Малък, неотровен смок, внесли го били на стадиона в буркан от компот! В Самоков бяха хвърлили по съдията куршум 12-ти калибър, който е горе-долу колкото бебешка ръка... Но днес тотално паднах от черешата, след като прочетох следното заглавие:
"Вижте феноменален гол на "син" талант срещу ЦСКА и как целят съдията с луканка!"
Те... целят... съдията... с... ЛУКАНКА!!! R-O-F-L!!!