петък, 21 май 2010 г.

ЕАХЕАХАХЕХЕАХАЕХЕХААЕХХХЕАХЕХА



Представете си какви мисли се въртят в главата на човек, който старателно изрязва картонен шаблон с ножица. На шаблона е изрисувана фигурка на човек, обут в токчета, задоволяван орално от друг човек (и двамата мъже), докато задоволяваният прави нацистки поздрав. Интересно коя идеологическа групировка пропагандира смърт за "хомо-нацистите" - може би организацията на "хетеро-маркс-ленинистите"? Или може би това са Straight-anti-anti-фашистите? Не смея да налучквам. Цялата ми фантазия се изчерпва със следния коментар:
БУААААААААААААААХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

По света и у нас

Как го правят у нас:
http://vbox7.com/play:b61b4018
Как го правят по света:
http://vimeo.com/11896489

сряда, 19 май 2010 г.

Уа-ба-ду-би-ду-даАаАааААААА!!!!

Предполагам никой от вас не е забелязал, че не съм писал за "Одата на радостта" на 21-ви век - "От икебана дървесата ги боли", a.k.a "From Ikebana The Woods have Pain". Признавам, това монументално достижение на жанровия синкретизъм осмисли най-малко 2 седмици от живота ми. Интернет тогава гръмна от отзиви, анализи и обикновена гавра, а аз реших да не бъда банален. Този път, обаче, няма как да се сдържа - новото епохално произведение на Деян Неделчев ме гъделичка отвътре да го анализирам с цел извличане на "дълбоки екзистенциални смисли" (цитат - ОЛВ-седми клас) и "опознаване на авторовата душевност". Единственият друг клип, който някога ме е стимулирал да напиша няколко реда за него, е "Bittersweet Symphony" на The Verve. Снощи, обаче, на хоризонта изгря нова звезда, приятели! На колене пред десния тестис на Робин Гиб, лявото зърно на Пола Абдул, човекът, който открадна перуката на ранния Майкъл Джексън... ДЕЯН НЕДЕЛЧЕВ!
Ще започна с официалната версия на клипа, която можете да видите тук (EPIC DANCE IN 3... 2... 1...):

Великите творци се познават по това, че за тях са в сила всички клишета, а банално възхваляващите епитети по техен адрес са безвъпросна истина. Деян Неделчев е от тези бесмъртни лирици, за които с право може да се твърди, че "душата на поета е една неизбродима гора". Точно така, гора. Икебаната, дървесата, съчки, пръчки, клонки... Деян очевидно е природолюбител, но не само. Тук, обаче, понеже цялото ни общество е дълбоко Фройдистко, Фройдизирано или както и да е правилно да се каже, не може да не се намеси сексът. От Деян Неделчев струи откровен секс... между представители на един и същи пол. Ако Фройд беше жив, би казал, че най-вероятно близък роднина на певеца е извършвал блудствени действия с него, опосредени от инертен предмет от флорален произход (клон? съчка?). От там произхождат и манифестираните дървесни фетиши. Загърбвам теоретичната психоанализа, базирана на догадки, защото има риск да изпростея и да се отклоня.
Първият кадър ни показва Деян Неделчев, облечен в къси панталони (оранжев електрик) и фланелка с къс ръкав (раирана резеда), маратонки и бели (!) чорапи, опънати до средата на пищяла. Следва близък кадър - рефренът "съчки събирам", муцунка, поглед нагоре, хомо-секси разклащане на главата, пак муцунка, загадъчна усмивка, пак "съчки събирам", пак същата поредица от многозначителни мимики...
EPIC FACE:

EPIC FACE:

EPIC FACE:

Тук вече си бях задал възловия въпрос "Аре, бе, не ги ли събра тея съчки?", но след миг получих отговор - "пръчки намирам!". Смяната на "събирам" с "намирам" и на "съчки" с "пръчки" показва, че поетът иска "да събере съчки", а "намира пръчки". Един вид той търси едно, а намира друго, или просто една дървесна метафора за незадоволените житейски амбиции и вътрешната драма на Аз-а, чиито стремежи по Ботевски не съвпадат със социалната (в случая флорална) реалност. Тук, обаче, се наблюдава несъответствие между закодираното послание и действията на героя - сякаш с усмивка той прикрива драмата, но какво, в името на цялата Шелингова естетика, разкрива тази поза?!?!:

Whatever. "В гората гъста късно се намирам, тънки сухи съчки да събирам" - ясно, ще пали огън. "Уморих се, легнах аз на сянка" - каква сянка, нали беше "късно?". Та легнал Дидо Икебаната и засънувал птички, пчелички, пеперуди и всякаква друга крилата гад. До момента всичко е ОК, но след миг смразяващо разкритие шокира току що примирилите се с хомосексуалните наклонности на певеца фенове - "С тях летях над цветните лехички/ И ОБИЧАХМЕ СЕ БЕЗКРАЙНО ВСИЧКИ!". Скандално! Искам да алармирам СЕМ и МВР, че този клип проповядва крайно извратени форми на принципно невъзможна, но желана зоофилия! Желана - ясно защо. Принципно невъзможна - секс със пчела не съм чувал дори маркиз дьо Сад да е правил, а за пеперуда да не говорим. С птичка, подозирам, съществува някаква възможност, но само ако природата ти е спестила някои, кхе-кхе, бонуси, така да се каже. Това в случая няма как да е истина, защото по-известен дори от самата "Икебана" е пакетът на Дидо, въпреки основателните съмнения, че си е натъпкал ролерите в дънките.
Следва припев - средно 463 пъти "съчки, съчки, съчки, съчки, ХААААААААААААА" и танц с дъбова клонка. Дъбът по стара алюзия с древногръцката митология се обитава от нимфи - е, ако Деян Неделчев не е нимфа, то какво е, питам аз? Забелязха се и Product placing - резедавата роба на жреца в храма на изкуството е марка Nike. По това разбираме, че консорциумът Нике-Мнемозина е поел меценатството над братята Неделчеви, които, впрочем, са се скарали за пари и не си говорят. Финансовата подкрепа на богинята и майката на музите се изразява в това, че са осигурили мобилния телефон, с който е заснет клипът. Очакваме тези дни вестник "Галерия" да излезе със заглавие "Деян и Бойко Неделчеви забъркани в хомо-оргия с Аполон", но това засега са само слухове.
Аааааа-ааааааа-аааа-ааа-АА–ААААААААААААААААААААААААААААААААА!.... уабидудудаааааааааааааааааааааа!!! Направо ни изстреля в космоса, аз се заклевам, горно До от 13-та октава и половина, втори и единствен на света диапазон след този на Валентина Хасан.
"В гората тъмна аз събирам дървааааааааа!" - НА ВНИМАНИЕТО НА МВР - член 236 от Наказателния кодекс е грубо погазен! Това е самопризнание по състава на бракониерството! Колко пъти признава, че събира съчки? Ами че това си е чист рецидив! Особено тежък случай - до 5 години затвор! В случая, обаче, наказанието няма да постигне целта си - това ще е малко като да го затворят в личния му харем (вкарайте си произволна шега, включваща сапун, душ, златни зъби и потни мъжаги от ромски произход). Та, събира героят дърва в гората, защото там го е изпратил неговия "строг папа". Who's your daddy, bitch, I said "Who's your daddy?" Тук безсъмнено откриваме субекта на евентуалната теория на чичо Зигмунд - насилникът е бащата (Фритцл?), а клонките... хм. Надали се касае за брезови клонки и хигиенни ритуали.

Поетът се чуди какво ще каже строгият "папа", когато се прибере вкъщи без съчки, "от срам умира", "боли го глава", само че пред строгия господар оправдания като "боли ме глава" не минават. Дупе да ти е яко, както е казал народът. И тук следва изумителният култ, поантата на текста, мигът, в който времето застива, а красивото дете в слушателя си прави харакири - "събудих се уплашен, ДИБИДЮС ГОЛ, побягнах през глава към близкия дол!". Това е най-престъпната песен, която съм слушал в живота си, а това определено е най-опасната гора на света. Бракониер-зоофил, който заспива в гората (нарколепсия?), а докато спи, някой на свой ред му е откраднал съчките, пръчките, клонките, разпалките, филизите, дрехите, а най-вероятно и капката девишка чест (които липсват, но да не бъдем дребнави - важна е идеята).
"Ах-Ох-Ух, ще се побъркам!" - стенанията на Аз-а отекват болезнено със силата на обезчестена хомо-камбана. "Залитам" - бил е пиян. "И не ме свърта" - без коментар. "По-ли-таааааааам!" - пак птичките, пчеличките и пеперудите. В този миг животното побеждава човека. Завръщането към естетическия маниер на смислово позициониране от "Икебаната" е сякаш контрапункт на привидно простичката архитектоника на стиха в "Гората" - "Ах, Ох, Ух, В МИСТЕРИЯ СЪМ! Ах, Ох, Ух, И В РИТЪЪЪМ!". Смазващата гениалност на абстрактното в поезията на Дидо Икебаната кара Хердер се върти в гроба, Кант да си гризе ноктите, Бойко Неделчев да съжалява, че е изпържил брат си с пари, а самият Деян Неделчев - да не усеща вътрешно напрежение, докато лежи на кушетката в очакване на процедурите по анална епилация. "В истерия съм, Ах, Ох, Ух - ЩЕ СЕ РАЗВИКАААААААААААААААААААААААМ!" Щял бил да се развика... Боже, опази, че ако скъса някоя гласна струна и не запее повече, на българската сцена ще настъпи вакуум. Вметка - представете си колко всъщност е строг "папа", щом кражбата на един кат работни дрехи и няколко и без това държавни съчки предизвиква несвързаност на изказа, крясъци, паника, дори истерия. Да кажем "НЕ!" на домашното насилие! Явно героят надмогва страха от тежката бащина ръка, защото се завръща към събирането на съчки и намирането на пръчки. Клипът завършва със смесване на двата мотива - двугласното повторение на горепосоченото "търсене" и "намиране" на първи глас и атавистичния страх от прибиране у дома сякаш ей така, напук, не носят в себе си никакво послание. Хитра интелектуална диверсия, бих казал, оставя отворен финал за продължение. Официалният клип завършва с отривисто движение на Деян Неделчев, с което закрива лицето си с гореспоменатата дъбова клонка - пореден product placing, реклама за спонсорите Нике и Мнемозина, със скрит подтекст да не преизбираме сегашния министър на околната среда и водите, защото не убива бракониери на месо.
Апокрифната, която хич даже не е апокрифна, версия на клипа беше излъчена по телевизията (Квазишоуто на Иван и Андрей)и можете да видите тук (Another EPIC DANCE IN 3... 2... 1...):
Тези 3 минути разкриват много повече за вътрешния свят на твореца, отколкото официалният клип. Излъченото по телевизията е толкова скандално, че като ням свидетел наблюдавам как хомофобската ми една трета изкъртва от шутове толерантните две трети.
Патентованото танцово движение "Липсват ми два прешлена" без съмнение е новата "Лунна походка" и го казвам с такава доза сигурност, с каквато твърдя, че солариумното оранжево е новото бяло. Картината от студиото се сменя с потресаващия неофициален клип, в който Деян танцува само по впити зелени плувки край някакъв басейн, осъществявайки невъзможни да бъдат описани със средствата на словото мимики и движения. Видеостената отзад показва някаква свежа девойка по бански, която с предоргазмено изражение лежи на шезлонг - до тук ОК, като изключим, че си маже десния банел на горнището с парче диня. WTF? Is this supposed to be sexy? Евала на сценариста, липсва само едно патронче мастика, за да намаже и другия банел. Картината отново се сменя, той пее к'вото пее, гърчи се из студиото все едно има анални конвулсии, а кадърът се сменя, за да излъчи най-извратеняшкия, най-перверзния хомо-зоо-кадър, показван някога по телевизията. Кльощаво момче, облечено в черен панталон с ръб, гол от кръста нагоре, но с папионка, и вълка от "Ну погоди" танцуват като стриптизьорки около пилон:

Това вече е прекалено. This is TOO MUCH!!! За един лъжовен миг си помислих, че съм видял всичко... и в този миг видях как нежният лирик, облечен само в споменатите зелени плувки, със старанието на селски пръч диво, но страстно копулира с алуминиев парапет. Субектът на тази сексуална интервенция не се съпротивлява особено, защото е неодушевен. Чудя се какво ли би казал, ако можеше да говори. Ако приемем, че това е танц, той определено прилича по някакъв извратен начин на движенията на атлет, който прави мъртва тяга, но някак повече прилича дългокос педерунгел, възбуден от танцуващ около пилон двуметров анимационен герой. Пак сме в студиото за 20-ина секудни, а после - поредният култов кадър. Някакъв младеж, облечен с оранжевоелектриков шушляков бански, застанал в поза "свещ", се преструва, че кара колело. Е те тука ако някой намери символика - да дойде на втори февруари да го черпя един геврек. Изведнъж се пренасяме от басейна във възпяваната гора, където Деян Неделчев, явно измъкнал се по някакъв начин от групата на болните от синдрома на Даун свои суъченици от специалното училище, се радва и подскача около... нещо, не се знае какво. Дрескодът за пореден път е зашеметяващ - червена шапка (явно означава "Не стреляй по специалното дете!"), къси панталонки, фанелка с яка и... САНДАЛ С ЧОРАП. PURE OWNAGE!!! Отново се телепортираме край басейна, където певецът подскача и се самопрегръща, явно доволен, че е успял да събуе оранжевия бански на оня със "свещта" и да го навлече на свой ред.
Моментът, в който бях на косъм от вечна кататония, дойде в последствие - Деян Неделчев, чисто гол (!!!), прикрил половите си органи (и предните, и задните) само с дъбови клони, търчи из гората.

Просто не намирам сила да коментирам този кадър. Беден ми е речникът. След още 20-ина секунди епични танцови движения, ситуирани този път в студиото, клипът свършва.
Извод: във всичко смешно има и по нещо тъжно - един талантлив човек, но тотално лишен от вкус, се превръща в посмешище.
Съвет: ей, педерунгел русенски, изчезвай обратно в ЮАР и стискай палци да не те причакат скинарите на летището, че тогава и да се гърчиш, и да не се гърчиш, не мож' им се изниза.

понеделник, 17 май 2010 г.

Бедни, бедни Слави Трифонов, защо не умря при Учиндол?!



Българските национални герои, незнайно защо, са бити, мачкани, унижавани, а накрая - победени. Въпреки всичко, характерна черта от психологията на малкия ни, но безкрайно прост народ е стремежът да се докосне до големите, да се отрие в тях, пък ако изтече и някоя дребна авантичка - беркет версин. И понеже на българина все някой му е виновен, дори да има кумир, той ще бъде принизен на нивото на кварталните "разбирачи от всичко". "И ние сме тръгнали за този народ да мрем...", както беше казал Ботев.
Имаше там една клиширана от повтаряне сентенция, че боговете наказват, като отнемат на хората чувството за мярка. Понеже средината между двете крайности е добродетел, това изречение заслужава да се обсъди. Проблем на малкото ни село е, че народните "ни" трибуни са абсолютно оперирани от чувство за мярка, а абстракции като "добър вкус", "умереност" и "ценностна система" си остават като извънземните - всички са чували за тях, ама никой не ги е виждал.
Поводът е конкретен - Слави Трифонов се опитва да си подаде главата на повърхността, въпреки че отдавна е като айсберг - 90 скучни, истерични и безсмислени процента под повърхността на добрия вкус и само 10 процента, които от време на време се подават, за да напомнят, че някога, в едни други времена, имаше едно предаване, от което имаше смисъл... Та, Славчо Учиндолски решил, милия, да се отърка в един от малкото български герои. Естествено, понеже боговете са го наказали, го е направил по възможно най-елементарния и просташки начин, което, предполагам, не шокира никого. Извинявам се за малко грубата езикова формулировка на емоциите, които провокира този жалък памфлет. A.k.a това, което съм написал, е тъпо, защото вдъхновението ми е тъпо, евтино и не заслужава нищо повече от хамалска псувня. Отпленах се. Цитирам партенката:
"Отворено писмо

от Слави Трифонов

до Димитър Бербатов

Уважаеми г-н Бербатов,

Би трябвало да започна писмото си с тези думи, но се познаваме отдавна, затова ще се обърна към теб с „драги Митко”.

Приех с разочарование и огорчение решението ти да напуснеш националния отбор по футбол.

Знаеш, че винаги съм те подкрепял и съм един от най-ревностните привърженици на таланта и труда ти. Смятам, че за всички нас е голяма чест българин да играе в най-големия клуб в света – Манчестър Юнайтед.

Гледал съм всички твои мачове и съм се радвал на успехите ти, които са безспорни. Тези успехи са извоювани пред всички и тях не може да ти ги отнеме и най-злонамереният критик.

Обръщам се към теб като към човек, на когото винаги съм се възхищавал.

От опит знам, че популярността е привилегия, но и голяма отговорност.

Когато си пред очите на всички, получаваш много любов, но и много завист и омраза. Просто по нашите земи хората са свикнали "силно да любят и мразят". Въпрос на характер е да оцелееш сред тези крайни емоции и да не им позволиш да те променят.

Знаеш, че футболът се играе заради феновете, а не заради критиците и псевдоразбирачите. А феновете ти не заслужават да им обърнеш гръб.

Да носиш националната фланелка и да слушаш химна преди мач е голяма привилегия. Не се отказвай от нея само заради неколцина неразбрани плювачи.

Завършвам писмото си с надежда, че твоето решение не е окончателно, така както са неокончателни всички решения на министър-председателя Бойко Борисов.

Все още имаш възможност да промениш позицията си и да се върнеш в националния отбор.

Не я пропускай!"


От доста време не съм попадал на толкова жалко писание. На първо място - идиотският псевдобащински тон, с който е написано писмото, има една единствена цел - да внуши, че Слави някак си е на, или дори над, нивото на Митко Бербатов, и затова има бащинско право да го поучава. Още в първото изречение Слави не пропуска да изтъкне, че "се познават от много време", та затова щял да му вика Митко. Доста евтин похват. После следват четки, четки, още малко четки, и после бааааааааам - "От опит знам, че популярността е привилегия, но и голяма отговорност." ... извинявай, о, мега-популярният, о, популярен шефе на популярността, отговорен директоре на цялата популярност. Продължавай да даваш акъл на човека, на когото целият свят му знае името. Все пак от опит знаеш що е то истинска популярност. Писмото продължава с две-три хубави изречения, за да завърши с нещо, което ме накара да зяпна: "Завършвам писмото си с надежда, че твоето решение не е окончателно, така както са неокончателни всички решения на министър-председателя Бойко Борисов." FACEPALM. When words can't describe how stupid and pathetic you are, there is always FACEPALM. Популизмът се изсра върху популярността. Това изречение разкодира смисъла на цялото послание - цялото лъжеблагородство и "бащинство" на Слави Трифонов са един кьорфишек, а евтините му номерца от селски вечеринки показват едно единствено нещо - че един елементарен човек може само да се опита да спечели на чужд гръб, а за да даде - трябва задължително да вземе. Ако Слави си беше спестил тези две фатални изреачения, ефектът може би щеше да е различен. Ще си спестя тъжните заключения от общ характер. Винаги съм бил фен на Бербатов, който е рядко фин човек и истински професионалист. А Слави винаги е бил и завинаги ще си остане еталон за посредственост, "разбирач от всичко" и най-обикновено плямпало, което замаскира собствения си интерес със клишета и лозунги. Защо изобщо се хабя, и без това феновете на Слави не четат НИЩО, камо ли блогове...

неделя, 16 май 2010 г.

AC/DC (и аз като всички)



Поздрав за всички с най-интересния репортаж от мястото на събитието:
http://ivofranz.blog.bg/novini/2010/05/14/tragediia-ochakva-bylgariia.545212
Понеже повечето ще ви домързи да цъкнете на линка, за по-лесно просто ще ви го копирам без съкращения. Оригиналните правопис и пунктуация са запазени.

"Днес, 14 май 2010 година от Р. Хр. на националния стадион на Православна България, който носи името на Православният монах Йеродякон Игнатий, почитан от всички българи като апостолът на националната свобода Васил Левски, е издигнато чудовищно изображение на ДЯВОЛА, на което хиляди православни българи се готвят да се поклонят още тази вечер, на концерта на групата АС/DC!

БЪЛГАРИЯ и българите са ОБЕЗУМЕЛИ! Възможно ли е хора, които се наричат Православни Християни, които са платили стотици години с кръвта си за своята Вяра в Спасителя да се съберат с хиляди и да извършат ПОКЛОНЕНИЕ НА ДЯВОЛА и да се ОТКРЕКАТ ПУБЛИЧНО ОТ СВОЯ ГОСПОД!? И всичко това седмица пред Светите празници: Петдесетница (в неделя на 23 май), на който се е основала Църквата ни, и Свети Дух (в понеделник, на 24 май), на който честваме Светият и Животворящ Дух!

ПРАВОСЛАВНИ БЪЛГАРИ! НЕ ИЗВЪРШВАЙТЕ НАЙ-СТРАШНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО В СВОЯ ЖИВОТ! НЕ СЕ ПОКЛАНЯЙТЕ НА ДЯВОЛА И НА НЕГОВОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ!
НЕ СЕ ОТРИЧАЙТЕ ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ, В КОЙТО СТЕ КРЪСТЕНИ И ЧИЕТО ИМЕ НОСИТЕ! ИЗВЪРШИТЕ ЛИ ТОВА, ПОГУБВАТЕ ЖИВОТА СИ!

НЕКА ЗНАЕТЕ И ЧУЕТЕ, ЧЕ КОЙТО ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН, УЧАСТВА, ПОДГОТВЯ, ИЗВЪРШВА И РАЗПРОСТРАНЯВА ТОЗИ КОНЦЕРТ, В КОЙТО ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ПОКЛОНЕНИЕ НА ДЯВОЛА, ПРЕД НЕГОВОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ, ИЗВЪРШВА БОГОПРЕДАТЕЛСТВО И УЧАСТТА, КОЯТО ЩЕ ГО СПОЛЕТИ Е СТРАШНА!
АКО ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ СЕ ПОКЛОНЯТ НА ДЯВОЛА, чието изображение е поставено в този стадион, ЩЕ ГИ СПОЛЕТИ СТРАШНА И УЖАСНА ТРАГЕДИЯ! И то скоро след това!

Тези, които извършат, съдействат и разпространят това ще понесат ужаса на своето отстъпление от Бога: ЗДРАВА КЛЕТКА НЯМА ДА ОСТАНЕ В ТЕЛАТА ИМ! КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК НЯМА ДА ОСТАНЕ ОТ ДОМОВЕТЕ ИМ! ДЕЦАТА ИМ ЩЕ ЗАГИВАТ, А ТЕ НИЩО НЕ ЩЕ МОГАТ ДА СТОРЯТ! ДЕЛАТА ИМ ЩА ПРОПАДАТ! ИМОТИТЕ ИМ ЩЕ СЕ СЪСИПВАТ! ЖИВИ ЩЕ ГНИЯТ, АЛА ТЕЛАТА ИМ НЕ ЩЕ УМИРАТ! ЩЕ СА ГЛАДНИ, АЛА НЕ ЩЕ СЕ НАСИЩАТ! ЩЕ СА ЖАДНИ, АЛА НЕ ЩЕ СЕ НАПИВАТ С ВОДА! НИЩО И НИКОЙ НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА ИМ ПОМОГНЕ, АКО НЕ СЕ ПОКАЯТ И ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ НЕ ПРЕБЪДАТ В ПОСТ И МОЛИТВА!

ЕЙ, ПРАВОСЛАВНИ БЪЛГАРИ, НЕ СЕ ПОКЛАНЯЙТЕ НА ДЯВОЛА!
НЕ СЪГРЕШАВАЙТЕ, БРАТЯ И СЕСТРИ!

УЖАСНА ТРАГЕДИЯ ЩЕ СПОЛЕТИ ВАС И БЪЛГАРИЯ АКО ПРЕДАДЕТЕ НАШИЯТ ГОСПОД И СПАСИТЕЛ ИИСУСА ХРИСТА И СЕ ПОКЛОНИТЕ НА СИЛАТА НА ЗЛОТО И СМЪРТТА И НА НЕГОВОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ!
НЕ СЕ ИЗКУШАВАЙТЕ И НЕ ХОДЕТЕ НА ТОЗИ КОНЦЕРТ, КОЙТО НЕ Е КОНЦЕРТ, А СЛУЖЕНИЕ НА ДЯВОЛА, ПРЕД НЕГОВИЯ ОБРАЗ!

Боже Пресветий Владико, помилуй обезумелите Православни българи!
Спаси от това изкушение чистите сърца и души!
Помилуй ни, Господи Иисусе Христе!
БОГ ДА ВИ Е НА ПОМОЩ, БЪЛГАРИ!
ДАНО СЕ СПАСИТЕ ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА НА БЕЗУМНИТЕ СИ ДЕЛА!

Ивайло Франц
Православен Богослов
София, 14 май 2010 от Р. Хр."

ААААААААААААААААААААААААААААЛЕЛУЯ!

Следващото му ентри на дядо поп ще бъде, че всъщност те, алтернативният синод (?), виждат в AC/DC една срамна креатура на Държавна сигурност, респективно на синода на Максим, което ще разпали религиозно боричкане между няколко баби, гладни за нафора.
Очакваме фенове на "Левски" да се включат в протеста с официално изявление:
"Потъпкването на тревната настилка на стадион "Васил Левски" от феновете на австралийска рок-група, кръстена на АС-23+Държавна сигурност, със сигурност доказва наличието на заговор между ПФК ЦСКА, БФС и Австралийския футболен съюз, целящ оскверняване паметта на Апостола и изхвърляне на "Левски" от евротурнирите." Очаквам по модела на ЦСКАрското "МАДОНА ПРИ ГУНДИ И ДЖАКО" фен клуб "София-Запад" да изпрати елитна бойна бригада на поход за чрен спрей и бели стимуланти на музата, благодарение на които да бъде създаден препращащ плакат "АС/DC ПРИ МАДОНА".
Та така, добре че не отидох на концерта, че иначе трябваше да "пребъда до края на живота си в пост и молитва". А нещо не се виждам да предъвквам стръкове спаначец, докато слушам псалми.
И понеже не мисля да пропускам Рамщайн и Металика, ще ви замоля учтиво - ако някой случайно наминава през Ада, да ми прати картичка, за да видя дали ми харесва. 'Щото ако е гадно - да знам да си отменя резервацията.

вторник, 11 май 2010 г.

Неокулт

Дядо ми ми е разказвал, че навремето, когато докарали първия зъболекарски стол в Китайската народнодемократична република, "Великия кормчия" Мао отишъл да види що за чудо е това. Погледнал, подвил морен крак, а столът - о, изненада! - веднага бил изпратен в Китайския Народен музей - все пак това е не кой да е, а първият стол, а на него е седял (поне за кратко) не кой да е, а самият Мао! Друга подобна история разказва как Ким Чен Ир спрял кортежа си край полето, за да иде по малка нужда, а след това поговорил с фермерите, които работели на ориза. На следващия ден на това паметно място се появил десеттонен гранитен блок, на който със златни букви и дълбок патос с подробности бил описан разговорът между селяните и Вожда.
Днес имах рядкото щастие да се отъркам отдалеч в аурата на Негово-Величество-Шихан Генерал-лейтенант-министър-председател-доктор-Бойко Борисов, който в делничен (работен) ден, в 12 часа на обяд, пазен от (по груби изчисления) минимум 30 полицаи, риташе футбол на "Спортна София" в Борисовата градина. Очаквам следващия път като отида да поритам да има не полицаи, а командоси, които да пазят гвардейците, които пък на свой ред да охраняват златната паметна плоча "БОЙКО БОРИСОВ ИГРА МАЧ ТУК!", а паркът да бъде прекръстен на БойкоБорисовата градина.
Не, че нещо му завиждам, че рита в работно време - напротив - дай, Боже, всекиму такъв кеф. Ама ми липсва речник да опиша помпозността на кортежа - то не бяха БеЕмВе-та, С-класи, хора с костюми, жички в ушите, само дето не бяха покрили терена с кевларено одеяло. Алоооооооооооооу, позьорчето, да вземем да впрегнем държавната машина в нещо по-полезно, а?

неделя, 9 май 2010 г.

ФСБ

Като малък им бях на концерт и им останах фен завинаги:
http://www.fsb.bg/bg
Велики са - нямам какво повече да кажа. И, въпреки че цялата им музика я има в Интернет, с огромно удоволствие ще си купя техен диск, който дори няма да разопаковам. Защото ще си слушам музиката на компютъра, но по този начин ще дам скромен принос, за да няма нови 20 години мълчание.

вторник, 4 май 2010 г.

Току що затворих вратата на две много симпатични и усмихнати сектантки рускини. Съжалявам, не вярвам в Божествения замисъл. Луи Пастьор прав ли е, че от неживо живо не става? Вселената има ли начало, има ли край, но преди това началото пак ли е имало други начала? ЗАЩО се е появило всичко? Има ли смисъл на живота, няма ли смисъл на живота? Съвършен ли е човешкият организъм? Много съществени въпроси, чийто отговор има абсолютно нулево отношение към човешкия живот. А отговорът на тях е само един:
- Благодаря Ви много, но не желая да си купя Библия...

понеделник, 3 май 2010 г.

Самовглъбено, то прокара несъществуващ пръст по недоловимия ръб на бръснача. Първа стъпка, втора стъпка, огледа, опипа, подуши, но все пак залитна. То - съзнанието. Не онова клиширано "То", което се мержелее на границата на контрола, а онова "То", което търси и намира чрез безкрайна осцилация от полюс в полюс. Скришом надзърна над стената на собствените си предрасъдъци, мек южен вятър лъхна, то се понесе нагоре, сантиметър по сантиметър... Миг още и щеше вкуси с още едно сетиво от непознатото, но вихър от кинжали, пияни от укор, помете деликатния миг. Концентрацията рухна. Зоната на комфорт се сви в болезнен спазъм и запулсира навътре. А присмехът отекваше като камбана.