петък, 30 юли 2010 г.

FREAKSHOW: 01

Добър вечер, драги читатели, зрители и вие, незрящи, които ще преживеете ужаса единствената информация до вас да достига посредством моя коментар! Здравейте, уважаеми любители на поп-фолк-кеча, почитатели на нашите гладиатори, както и вие, обикновени сеирджии! Днес всички ние сме се събрали в мемориална зала "Тодор Живков". За огромно щастие на целокупното множество нашият патрон не може да вземе участие в надпреварата, защото се гътна, почина, хвърли топа, ритна камбаната, опъна петалата, сля битийните екзистенции, глътна босилека,гушна букета, а все ако още има неразбрали - умря.
За вас ще коментирам аз - Никола Рачев. Преди да започнем с the real deal for tonight - битката на известните - нека направим кратък преглед на правилата. Нашите организатори и спонсори официално ме помолиха да съобщя, че слънчогледови семки и кюспе, незакупени от официалната будка с холограмен стикер "Пайнер", не могат да се внасят на територията на мемориалната зала. Учтиво приканваме носителите на хепатит да не пикаят върху долните редове... алоооооооооу, ти там, на третия ред, глух ли си бе? Благодарим ви за вниманието!
За да гарантираме безпристрастността на съдиите, помолихме компютърът да избере съдията за днешния сблъсък. Рефер на това върховно зрелище ще бъде известният със строгия си нрав петролен дикта...ъъъъ.... лидер Саддам Хюсеин. Моля - аплодисменти. (Тишина) Еееееееееми, явно и членовредителните наказания според Шериата имат своите недостатъци. Иракската агитка е силно ентусиазирана, но явно просто не притежава необходимия брой крайници. Саддам леко разхлабва клупа на шията си и дава първия съдийски сигнал!
Уважаеми сеирджии, време е да пристъпим към представянето на нашите претенденти! От град Дупница, с тегло, равно на утроеното и IQ, моля, станете на крака и посрещнете Мадона от Станке Димитров, Лейди Гага на родния югозапад, жената, измислила късата пола в леопардов десен, бронзовата пайета на родния поп-фолк - Сааааааааашка Васевааааааааааааааааа!
Сашка излиза под музикалния съпровод на "Левовете в марки", а яркожълтото й червило свети досущ като месечината, отразявайки светлината от златния й зъб. Както виждате, нейният фин, но ампутиран от цветови възприятия сценичен партньор DJ EXTREME разпъва пред благородните крака на Дупнишката Мадона "червения килим на славата", който в случая не е нито червен, нито килим, а износена черга, върху която с тиксо са залепени снимки на Нешка Робева. Кризата не подминава дори такива световноизвестни творци, но нека продължим с нещо по-позитивно. Както можете да се убедите със собствените си очи, сценичната половинка на Сашка, гореспоменатият Екстрийм, определено се вмества няколко пъти в половин Сашка, но за да не цапаме излишен пергамент, ще го наричаме "сценичната половинка".

Антуражът на Сашка се допълва от картонена изрезка на Конан Варварина и Митьо Крика, носещи за късмет средновековна мощехранителница. Добре информиран източник сподели, че мощехранителницата съдържа 2 косъма от левия мустак на Милко Калайджиев, но за момента слуховете остават непотвърдени.

Претендентката е вече в розовия ъгъл на ринга, а сега най-учтиво ви моля да станете на крака, за да посрещнете и втория претендент за титлата - Хриииииииииииииииисто Стоичкоооооооооооов! Фенове на поп-фолк-кеча, присъствието на Модерния ляв в тази оспорвана надпревара не бива да ви учудва. Недостижимо гениален футболист, Христо Стоичков направи всичко възможно да унищожи репутацията си броени мигове след края на зашеметяващата си кариера. Ето защо, облечен във фанелка на "Бърцилонътъ", шорти на "Чикаго Файър", ляв чорап на "Ал Насър", десен - на "Кашива Рейсол", Ицо излиза с увит като тюрбан български национален флаг. Миг след това, сякаш сме в анимационно филмче, средният пръст на Камата пораства на височината от 6 метра, националният флаг се развява гордо на върха му, а миг по-късно Ицо изплюва огнено кълбо, което превръща бяло-зелено-червеното в купчинка сив прах. Ицо се настанява в по Бърцилонски червено-синиия ъгъл, но с думите "Кур за Левски, дееба тяхната пичка лелина говежда!" препикава всичко синЮ.
- Ааай, ше ви еба аз пичицата лелина, ше ви еба, в гъза, деееба, ваш'та аз майка, деееба! - възпитано поздравява родната публика господин Стоичков, след което, без да губи време, отвърта един цигански шамар на сценичната половинка, изхрачва се в лицето на Сашка, но тя сякаш е от желязо, драги зрители! Не човек, а стомана!
Мадона от Станке Димитров, обаче, "е от много панаири връщана", както е казал народът, а с кимване дава команда на Конан и Митьо да задържат Камата в стоманена хватка. Докато Диджей Екстрийм ловко се промъква отзад, Сашка напада Ицо с най-коварното си оръжие - собствената си биография:
- От малка исках да стана актриса. Като Роми Шнайдер.И не заради славата. По - скоро заради трагично-романтичното усещане, което тази професия оставяше в детското ми съзнание... Бялата стена пред мен ме поглъщаше, все едно беше някаква тайнствена черна дупка от далечна галактика. Какво е изкуството - на една неосъзната душевна болка, едно осъзнато преодоляване на болката. Сашка Асенова Вacева. Зодия Везни. С акцидент Козирог. Това съм аз. И не успях да стана актриса, но любовните мелодрами на екрана и в живота още ме разплакват. Орисията ми е такава - да остана неразбрана. Никoй не подозира каква съм аз. Аз съм невероятно духовна вътрешно, а вие виждате само повърхността. Това е психологически момент. И един подходящ специалист би го обяснил. Не знам обаче има ли смисъл. Метафизично раздвоена? Какъв по-голям парадокс от това? Аз не се отчайвам. Оставайки неразбрана и се издигам няколко духовни полета по-нагоре. Нагоре стълбата, която води надолу... Отаналата част от автобиографията ми, скъпи и най-верни фенове, можете да прочтете на моя адрес в Интернет www.sashka-folk.hit.bg!
Ооооооооооооооооооо, скъпи читатели, това е изключителен интелектуален нокдаун! Ицата изглежда съсипан... Но какво виждам? Невероятен финт, Стоичков се освобождава от Конан и Крика, насилствено изритва сценичната половинка от сакралната си територия, загащва се, уцелва Сашка със Златната топка по главата, а тя се стоварва непринудено-грациозно върху някаква случайно попаднала на ринга римска кушетка. Приликата с Джаба Хътянина от "Междузвездни войни" е зашеметяваща, бих казал!
- Виж се, ма, путка майна, гъза ти кат' руската степ се е разтлал тука, я да се събираш малко!, а вместо подканяне Сашка отнася две волета, едно кроше и един аристократичен шамар с опакото на ръката.
Сашка се мъчи да се съвземе, а през това време Стоичков нахлува в микс-зоната около ринга и гледа така, сякаш в него се е вселил див звяр! С едно движение той откъсва лявата ръка на нищо неподозиращ журналист, изважда окото на втори, "ебава пичката зеленясала" на лелята на трети и се завръща на ринга. Дупнишката Мадона се попривдига от кушетката, но Ицо използва журналистическата ръка по предназначение и с чутовен бекхенд изпраща Сашка "да си ебе майката проста селска", както почти съм сигурен, че й каза и самият той. Журналистическата ръка вече е тотално деформирана и не става за нищо, затова той отива да си откъсне нова, но явно ше прибегне до тежката артилерия. Да, не мога да се излъжа, пак познах - моля, пратете линейка за отскоро еднокрак къдрокос журналист, отговаря на името "Фродо", "Вито" или нещо такова... или "Влади", или "Ей, Памуков!", а може би "Сашко", и без това на никой не му дреме.
Въоръжен с крак, Стоичков възнамерява да довърши Сашка... Но не! Какво е това! Тя се изправя, сценичната половинка запушва уши, а Станкедимитровската Мадона прибягва до най-страховитото оръжие в арсенала си и извива глас в избрани песни от А-страна на хитовата касета "Домби Хит Две"
- Левовете в марки сменям аз, вино за да пия в този час! ... Няма как да се забрави Георги - първият обичан мъъъъъъъъъъъъъж!
Съдията Саддам Хюсеин завърта ханша, раздрусва гюбека и праща въздушни целувки на публиката. Стоичков през това време поглъща 72-рата ракия и втори варел салата, но дори това не му помага да устои на могъщата контраатака! От перуката на сценичната четвъртинка потича руса лой, общото еволюционно ниво в залата пада, ръцете се модифицират в крака, зъбите опадат, конят умира от гъдел, а дори виден селяк като Стоичков не издържа, пада на земята, от ушите му потича кръв, а Саддам присъжда първата в турнира победа чрез ретардски туш! Ето го първия, или може би трябва да кажа първата, класирала се за следващата фаза на състезанието! Дами и господа, с риск да бъда пристрастен, искам да споделя, че по-добрият дебил се класира тази вечер! Аплодисменти! Нашата линейка ще откара Христо Стоичков на рехабилитационна кинезитерапия в Меричлери, така че не го грижете него.
Това бе всичко от мен за тази, а вие очаквайте следващите серии на Турнира на известните!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

FREAKSHOW



Мисля да започна нова рубрика в блога, наречена "FREAKSHOW". За да изясня горе-долу идеята, ще направя едно толкова сериозно въведение от няколко изречения, че може да прозвучи абсурдно.
Мисля да прекарам живота си в България. Да, има кусури - но тук ми харесва. Споменах за кусурите - на моменти те са толкова дразнещи, че дори не си струва човек да им отделя внимание. Обаче, по стар балкански обичай, в обществения живот, както и в главите на хората, абсурдът царува, робува и патки пасе. Той - абсурдът - е благодатна почва за избуяване на всякакви социални плевели - хора, обединени около идеологии, които не разбират, всякакъв род утайка, доморасли интелектуал(ц)и, чийто живот е да обвиняват някого за собствения си мързел, столичните таксиметрови шофьори и прочее. В същата нива, обаче, растат и някои ярки индивидуалности - "народните лидери", които са толкова дразнещи, необяснимо-защо-популярни, нелепи или чисто и просто - ебати смешниците. Та в общи линии ще се опитам да ги представя от смешната страна, защото иначе трябваше да съм се обесил преди да се родя. Айде, стига толкова сериозно.
Ще извините френския ми език, но на Свободата Марат, Робеспиер и другите пичове в кюпа й ебаха майката още преди няколко века и я върнаха да оре в ТКЗС-то. От тогава не Свободата води народа, а Тъпотията. По-стара сестра - именно Тъпотията - сега кара влака. Горда от работническо-селския си произход и импулсирана от червените куфарчета, тя сякаш национализира интелектуалната девственост на всеки един от нас. Или иначе казано - масовата тъпотия ражда:
а. абсурдни ситуации, в които попадаме всеки ден
б. абсурдни личности, с които задочно или на живо се сблъскваме
В тази рубрика мисля да сбъдна една своя детска мечта - да "сбия" Българските "ИЗВЬЕСТНЬЕ, майна", да ги накарам да си причиняват много лоши неща един на друг, а покрай тях да го отнесат и други, които не са чак толкова известни, или поне нямат статут на "народни водачи". Накрая ще остане само един, който ритуално ще се самоподпали, самовзриви, удави в помийна яма, а може и да реша да проявя творчески садизъм - ще го оставя жив, за да ни радва. И сам воинът е воин. Ако сте гледали "Celebrity deathmatch" по МТВ - схващате идеята.
Снимката не е най-доброто, което можах да направя, но според мен и тая идея я схващате. Като за лого на мащабна Дебилиада си е баш на място.
Очаквайте до ден-два първия епизод от драмата "FREAKSHOW" - олимпиадата на умствено осакатените, ампутираните от добър вкус, лишени от правилна самооценка и обикновени олигофрени, обединени само и единствено под шапката на собствената си мега-турбо-свръх популярност. Съкратено - "Поп-фолк-кеч".
Химнът вече е готов (текст - Никола Рачев, изпълнение - Веселин Маринов): "Кеч със известни, оо-оо-ооооооо, кеч със известни, оо-ооо-оооооо, оооо, кеч със извеееееееееестниии..." и тъй нататък. Enjoy!
За вас скромен коментатор на първото издание на "Поп-фолк-кеч" ще бъда аз - Никола Рачев, thanks for nothing.

понеделник, 26 юли 2010 г.

Wisdom

Реших да споделя следните няколко зашеметяващи умозаключения. И понеже искрено вярвам в максимата, че женските крака трябва да са точно толкова дълги, че да стигат до земята, реших още да ви ги продам само по левче за всяко.
Гладна мечка... не е яла от много време.
Който копае гроб другиму... значи има лопата.
Който нож вади - нож има. Който нож не вади - нож има, ама не го вади.
Можеш да закараш коня до реката, но не можеш да закараш реката при коня.

Препрочитайки осъзнавам, че имам футболните умения на Сократ и философската мощ на Сократес. Айде, стига толкова безценна информация, че ще взема да превзема света.
:-)

събота, 24 юли 2010 г.

София, България



Консервираният в автобуса черноморски въздух рязко се смени с Кремиковски такъв. София, България. На гарата вмазнен мургав малцинствен специмен ме покани да ползвам таксиметровите услуги на световноизвестния бранд "Кентавър ООД", но аз, нащрек поради циментовите частици, прелитащи във въздуха, разумно отказах. Криза е, etc.
Имах щастието да се кача на "нормално такси", доколкото е възможно да има такова нещо в София, но още с влизането ме лъхна на прокиснало. Санитарният минимум на коефициента на лична хигиена се оказва все по-разтегливо понятие. Шофьорът очевидно не ми се видя като да се трогне, ама нейсе. Съществен извод (нищо, че сме в средата на лятото): една от най-лошите черти на глобалното затопляне е, че българинът ще мирише на пот и през декември.
Касовата бележка закриваше апарата. Посегнах да я дръпна, а бакшишът учтиво попита:
- Ей, чшшшшш, алоу, мойто момче, кой ти казА да бараш там?
Още по-учтиво отговорих:
- Първо, не съм "твойто момче", а съм "Вие", и второ - не виждам какво показва апаратът.
- Ти "Младост 1" ли каза? Епаааааа... сто и дваесе-и триесе лева че ги докараме.
– ...Да, бе, минимум...
Явно респектиран от нерафинирания ми шопски и тридесетте килограма в повече, бакшишът "прибра" грижливо точената секира и се отказа да ме товари със сметката. Конят биде още по-грижливо подкован. "Не че нещо, ама току виж сме се поскарали", не забравих да подметна.
"Радио "Вероника" - ритъмът на сърцето!"
Сточна гара. Споделих розовите си мисли за бъдещето - "Т'ва тука и на пет километра околовръст е кенефът на София и с огромно удоволствие бих го взривил!" Бакшишът скръбно въздъхна, явно разчувстван от спомена по някоя мургава любима от региона. По радиото някое от гаджетата на Коко Динев от около 7 минути страдаше изгубената любов. Бакшишовата пролетна нега се овеществяваше под формата на сопол с неопределен цвят, който той грижливо попи с яката на тениската си. В този миг отново ме лъхна на вкоравено мръсно. Ароматът - смес от стар чорап, счукани орехи и винен оцет, заби ръждив гвоздей в носоглътката ми. "Ох, баня, ох, кеф" - помислих си, че той май не я е слушал тая класика.
Стигнахме до ж.к. "Младост". Кирливото пъпче на света, also known as "Вкъщи". 7.90 лв., съвсем нормално. Нека великото надцакване започне! Епичната битка за бакшиша - почти толкова епична, колкото свада за синор на частен имот.
Давам му 20 лв. на цяло. Той вади пачка, неестесвено дебела за представител на нисшата каста, по която задочно се стичаше кръвта от "отрязаните глави". Преди още да е погледнал, вика:
- Емииииии, нема, брат. Нема дребни. На - скивай. Къси са ми. (разлиства десетолевки) Нема дребни. К'во че праиме са?
Финт от страна на бакшиша с цел да оправдае прякора на съсловието. Древна хватка на туземното население, яздещо жълти коне = активно просим две левчета бонус. Вторият опит за финт, обаче, го контрирах с вещина.
- Ето ти 4 лева, пък ти ми върни 15.
Горестна въздишка, ама няма мърдане. Той е недоволен, че ме прееба само с левче, аз съм наполовина доволен, наполовина - не (ясно защо). На глас му викам:
- Айде, жив и здрав.
На ум - "Жена си със Сашо Роман да завариш!"
Той - потегляне с мръсна газ и няколко клетви на ум. Ако някой се е чудил - горе-долу толкова струва ЕДИН ЛЕВ.
Каквото и да си говорим - вкъщи си е най-хубаво.
:)

вторник, 6 юли 2010 г.

МеВеРе

Мисля, че схващате идеята.


























неделя, 4 юли 2010 г.

Freak Show: Мисия Вазелинец





(Веско: Добър ден, сержант Маринов. Караме с превишена? Ооо, и труп в багажника? Я, я, мръдни го малко тоя труп да видя... Ама какво е това, нямаме крик? Оооо, колега, май ще пишем акт тука. Ама понеже дъщерята има рожден ден...)



Не мога... Отново ще се присъединя към едногласния писък на де що има български Интернет потребители. Казвам го... момент, ей сега ще го кажа... ръцете треперят, нездрава пот избива по челото... още по-нездрава пот избива под мишниците, ама не под моите... Веселин Маринов!
Навремето, помня, Веско пламенно подкрепяше БСП, а по време на януарските концерти по ръкавите му се образуваха първите ледени висулки с потна консистенция в историята. То и затова фен-масата му беше съставена преди всичко от сбръчкани обитатели на чакалнята пред кардиологията на Пирогов. Сега, обаче, понеже и музикантите са хора, и те трябва да слагат хляб на масата, г-н Маринов се стреми да привлича нови фенски маси - такива, дето ще могат да доживеят поне до следващия му албум. Или иначе казано - явно Веско е научил от страницата с некролозите в "Труд", че трима от шестимата му фенове са си отишли. Така де, естественият подбор си остава враг номер на БСП, като пътьом той (подборът) не подминава дори значими творци от световен мащаб, какъвто е и гореупоменатият. Подозирам, че ако не беше станал певец, Веско най-вероятно би бил шампион по мазни борби. Или милиционер. Минимум.

Впрочем, аз съм леко възмутен. Веско нещо го раздава обърни-плащ. Принципно това е хубаво нещо - колкото по-малко хора останат в червения лагер - толкова по-добре. Само че... Веско... бард на дясно-центъра... oh, come ooooooooooon! Това е прекалено!
Прекалено - не прекалено - химнът на МВР е факт! По лична поръчка на бат' Цецо Шефа! Та Веско споделил по въпроса: "Бяхме заедно на един празник и той така, на шега, каза – ей, изпя толкова песни за армията, една за полицията нямаш, нещо по-различно. И аз му викам – ще видиш каква песен ще направя, само да не ми беше казал." Маринов уточнява, че творбата е създадена безкористно, без заплащане, а "мелодията е покъртителна". Ееееееееееей, ми Веско, бе, готьин, що не вземеш, така, една песничка и за милиционерите да направиш? Ама как така не си се сетил още?
Аз безропотно се съгласявам с безспорната необходимимост МВР да си има естраден химн, но не от страх да не вземат да нахлуят маскирани и въоръжени милиционери през прозореца, а просто защото от дете съм фен на Висильин Марьинов. И на Цецо. А пък на Бойко съм му фен от "преди да се родя", че даже "и след смъртта ми". И наистина съм покъртен от мелодията. Чувате ли ме? Аз съм един покъртен фен на полицията (само не ме бийте повече)! Има и добра страна на това да си млад - ако бях от редовите фенове на Веско от толкова силна "покърт" (тая дума сам си я измислих, поздравете ме) биха ми спрели байпасите. Всичките четири. Или просто на 14 януари миналата година щеше да ми се забие някое ребро в белия дроб, ама какво да се прави - ces't la vie...

Мисля, обаче, че е време да ви запозная и със самия химн на МВР - "Нашата полиция". Изпълнение - Веселин Маринов. Текст: Евтим Евтимов. Музика: Тончо Русев. Аранжимент: Пламен Велинов. Ще си позволя, в името на по-качествения анализ, да извличам смислите куплет по куплет. Съжалявам предварително - на места сигурно ще звучи като ученически анализ стил "ОЛВ", но в крайна сметка дивата спонтанност и естрадно мазните пръстенца ме карат да "прелитам по клавишите", или, ъъъ, да "припкам по бутоните", или, ъъъъъъ, да "спринтирам над копчетата", или произволен брой сравнения в стилистиката на Петър "Петела" Василев.
Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.
Първият куплет според мен е писан от Бойко Борисов, който се е скрил зад артистичния псевдоним на "съвременната Сафо" Евтим Евтимов. Кой друг би си позволил да каже "моята полиция", питам аз? Двойката неопределителни местоимения дори за секунда не ни позволяват да повярваме, че съществува възможността "някой някъде" да предава отечество и слава, да прегази клетва или нещо подобно, без немедленно да бъде премазан от подкованата кубинка на "неговата" полиция. "Неговата" не означава "на Веско" - ясно е, че тя принадлежи "на Бойко", временно представляван от "Цецо". От този куплет разбираме, че българската полиция действа спрямо неопределен кръг субекти, при това - на неограничена територия. Из Софийското рaвно пOле, в Тракия, Мизия, Македония, в Танзания, Кирибати, Науру, Палау, Тувалу, Микронезия, кралство Бутан, Суринам, Френска Гаяна, Мадагаскар, Естония, Монголия - алоооооу, лошите, куките ви дебнат!
Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.
Не знам доколко може да се говори за "братства", че даже и продажни, ама в случая кръгът "Русев, Евтимов, Велинов, Маринов" е организирана престъпна група, която трябва да бъде осъдена на принудително лечение в психиатрично заведение за групово изнасилване на добрия вкус. Или става въпрос за обилна доза черен хумор, забавен колкото скеч на Венци Мартинов ft. Бате Енчо, или за обикновена ретардация - "продажно братство"... "граби от !народното богатство!"... после малко се губи връзката - "родната полиция ме пази". Оп, не, ето я връзката - Веско Маринов е народното богатство! Не народно - национално! Че даже интернационално! Че според мен даже междупланетното богатство! ... а него го пази полицията, която, както разбрахме, действа навсякъде. Така че - hands off from Веско, bitch!
Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.
Тук творческият колектив сякаш навлиза в Особената част на Наказателния кодекс - убийство, лично укривателство, използване на невярна информация... Отново нашата полиция пази Веско "Националното богатство" Маринов! Строфата "някой пред лъжата лази" направо ме разбива, даже нямам сила да я коментирам.
Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!
Хора, какво чакате? Подарете цвете! ... или 20 лв. Или кой колкото има! И ги запомнете добре, защото следващия път няма да са толкова ларж, така че се пригответе да изтеглите от банкомата.
Алтернативен химн на МВР:
Автор - Никола Рачев. Музика - маймунка с латерна. Аранжимент - никой.

Ако някой в парка биричка си пие
народната милиция го бие!
Ако някой има двай'се лева
Полицията със радост му ги взема!


Муза - йок.
Впрочем, както е коментирал читател в някакъв форум (би било нагло да си препиша лафчето) - "За какво му е на МВР нов химн? Нали мариус Куркински навремето им посвети един?"... цитирам:

Красива нощ се спуска над града,
красиви хора ритат ме в калта.
Защо ме водат нейде закопчан?
Защо там - тирирам, тирирам...тиририрам...

Моля, шапки долу за естетическия устрем на маргаринения бард от Полски Тръмбеш!

събота, 3 юли 2010 г.

МАЧКААААААААЙ!!!

МАЧКАААААААААААААЙ!!! МИНИМУМ ЧЕТИРИ МАСИВНИ ИНФАРКТА!!! СВЕТИ ИКЕР!!! Купата пак е в Европа!!! А, да - и Давид Вия! МАЧКААААААЙ!!!

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Брус Уилис < Юри Галев


Снимка без текст - оставам безмълвен. Благодарности на Петко Петков за този изключителен диамант от златната съкровищница на малкия, но за сметка на това много прост български народ.
Брус Уилис от Самоков си замина, а светът стана едно по-добро място. GG NO RE, боклук.