неделя, 2 октомври 2011 г.

Хайку за изпадналия германец



Плаж,
море,
вълни
и разни хора.
Защо,
сандал с чорап,
за Бога?

Минало незабравимо



Бяхме борци, сега вече сме бизнесмени!

петък, 19 август 2011 г.

Spam

С благодарности към Петко Петков, имащ рядката дарба да открива подобни находки!


неделя, 31 юли 2011 г.

МОЛЯ, ЗАБРАНЕТЕ ИНТЕРНЕТ!!!

Следва пост, който съдържа квинтесенцията на Интернет - порно, чалга, зоб, фитнeс, progaming, религия, мечти, русалки и нинджи, Ахтопол, мургави обитатели на чакалнята на Централна гара, но като цяло - първичен бульон, богат на душевен еякулат, плод на любовта на тъмни субекти със самите тях, които roam-ват между нас, чакаме заедно по опашки, доставят ни стоки и услуги, а ние дори не подозираме как прекарват свободното си време. Клик на снимките, за да станат по-големи, а след това - енджой:














































































































































събота, 25 юни 2011 г.

Зрелище vs Изкуство?

В иначе не особено впечатляващия културен афиш на София попадна едно доста интересно събитие – триизмерно светлинно шоу върху сградата на Народния театър. Най-интересното беше, че всъщност е безплатно. Аз поне до този момент не знаех, че е възможно такова нещо, но го отдавам на лоша „информационна случайност”.

However, сутринта отворих Фейсбук и веднага видях клипче от събитието, което доста ме обърка. Шоуто започна, ченето ми увисна, но изведнъж плуващите върху фасадата на Театъра рибки нещо спря да им се плува и спряха, после пак тръгнаха, после пак спряха... в този момент някъде през музиката се чу учуден глас „Ибаааааахти, майна, ски’аш ли, компа им забива, ха-ха, ибахти и балъците! Забива, ве, хахахахаха!”, с което клипчето свърши. Видя ми се доста странно, а Google ме препрати към някакви форуми, в които (о, чудо!) се беше изляла интелектуалната повърня на пасмина форумни слабоумници, разкриваща най-характерологичното от черната страна на българската народопсихология. Форумните „разбирачи от всичко” се надпреварваха да псуват твърде цветисто а) закъснението; б) техническия гаф; в) цялостното качество; г) международното положение; д) всичко останало. Накрая само дето не искаха да заведат иск срещу организаторите, че са им загубили времето. Пък и ги били излъгали, че е „за първи път в България, щото видиш ли, еди кога си имало такова нещо, ама в зала, пък не било върху сграда, а върху специална видеостена.” Не знам за вас, но мен такова консуматорско отношение ме изкарва извън равновесие. Това впрочем е в сила и за всичко, което се предоставя БЕЗПЛАТНО на неблагодарното българско народонаселение.

Първо, многоуважаеми, никой с нищо не ви е и никога няма да ви бъде длъжен. „На харизания кон зъбите не се гледат” и точно затова нямаш право да изискваш каквото и да било „качество на световно ниво” (защото онея привеждаха скъпоструващи примери от световния опит) за нещо, което на практика ти се ПОДАРЯВА. Второ, технически проблем може да се случи винаги и на всекиго. Трето, когато безплатната баничка е студена – не я яж, а когато безплатният спектакъл закъснява – ми ходи си, някой да те е вързал? Четвърто, понеже цялото нещо се оказа, че е част от рекламна кампания, техни форумни величества очевидно са се почувствали „излъгани”, че едва ли не някой ги е задължил да гледат реклама, натрапил им я е, „преметнал ги е”. Фактът, че рекламата вградена в нещо, което иначе няма къде да видиш, остава пренебрегнат. Пето, невъзможно е да седиш на едно място и да ти „бъде яко” – ако си негативно настроен от самото начало никога нищо няма да ти харесва, както обикновено се случва с живота на простия човек. Тъп беден и със самочувствие, а поради това - нещастен – очаквано отвратителна комбинация.

Два часа след като написах горното разбрах, че организаторите всъщност са успели да преодолеят техничесните неуредици и са подарили на тълпата пълнокръвен пърформънс. Естествено Фейсбук се напълни с положителни отзиви, линкове към клипа и грамотно написани коментари от най-вече от интелигентните хора, с които общувам. Чак тогава успях да се насладя запис на това, което всъщност е трябвало да се получи, за което, без срам си признавам, ми е беден речникът да опиша колко ме впечатли. Да, сигурно по света има по-хубаво, по-скъпо, по-шарено, по-продължително и така нататък, но аз до момента такова нещо наистина бе бях виждал. Ето защо довечера ще отида да видя светлинното шоу върху сградата на Народния театър на живо. LIVE LIVE LIVE! Дреме ми, че някой рекламира и се надява да си купя нещо от него. Ще отида, защото някой, на който не подозира, че съществувам, ми подарява скъпоструващо изкуство и ще ме научи на нещо, което не знам. Към такива инициативи мога да изпитвам единствено благодарност и уважение. А ако на някой нещо не му изнася – да си се възмущава зад монитора. И без това на никой не му дреме за иначе свещеното му мнение.

сряда, 11 май 2011 г.

Как да си направим Черноморие вкъщи





Здравейте, уважаеми слушатели на радиоточката в нашата красива провинция. Днес ще ви научим как да пренесете родното Черноморие и да се скъсате от купон, при това - без да излизате от вкъщи!



На първо място ви трябва подходящ съд - домашната вана или курна в обществената баня. За премазаните от кризата - може и пластмасово корито, в краен случай - голяма копаня за прасетайййта, таквоз.



А ето и съставките:



1) Две шепи агресивни черноморски щипалки, държани гладни в продължение на неизвестен период;



2) Водорасли. Ако няма - лапад от градината + въображение;



3) Шепа кал;



4) Шепа пясък;



5) Вода от чешмата;



6) Касетофон;



7) Касетка "Домби-хит-две" или нещо от сорта, миксирано с Андреа Баник(ц)а или оная другата, готината - "Морена, морена, морена, ай гивююююююю майЛАФФФФФФ!" и така нататък;



8) По една торба от всички инертни материали - цимент, чакъл, гипс, гасена вар;



9) Селяни;



10) Шепа косми - ще намерите достатъчно около канала на банята;



11) Бутилка ракия, бутилка мастика и бутилка мента;



12) Двулитровка "Дерби", да, като в рекламата - "Дерби - твоята газирана слива!"


13) Медузи


А сега следвайте стъпките - пълните ваната с вода, изсипвате водораслите, щипалките и космите в пълната вана. Разбърквате. Понеже няма как да "изсипете селяните", просто поканете комшиите на купон. Който не дойде - значи не може да си позволи да почива на толкова изискан курорт, съответно е пълен балък.



Запълвата касичката, междупръстието, подмишниците и зоната зад ушите си с пясък, така, за да е по-автентично. Омазвате се с калта от палците до върха на носа и псувате правителството, че "един път до плажа не са построили, требе да джапаме у калищАта, дееба те'й'ната мама крадлива, деейба!".



Нещо не е съвсем като хората до момента - чешмяната вода. Спокойно, нашите церемониалмайстори са помислили за всичко - след четвъртия скок тип "бомба" в домашния океаноподобен бъркоч, неждния утаечен филм по кожата на летовниците ще се смеси с водата и тя ще стане солена досущ Червено море. И най-вероятно ще лекува подагра, синузит, вагинален херпес и остеопороза. Или ще причинява. Все тая - важното е да сме живи и здрави.



Добавете мазут на вкус и пак разбъркайте, с миксер става най-добре.



А сега смесете инертните материали. Създайте хомогенна безформена маса без никакво предназначение. Сложете й табела с пет звезди и половина и обявете, че това е най-луксозната хомогенна безформена маса на Балканите и напливът е осигурен. Естествено направете два ценоразписа - един за българи (в лева) и един за чужденци (сиреч за простосмъртни от съседните дворове - в турски лири, пакистански рупии или дойче марки).



Вече си имате Черноморие у дома. Сега остава само да потънете в дебрите на лукса и да се насладите на отпуската си. Вкарайте касетката в касетофона. PLAY. Точно така. Ако още не сте се сетили да набиете жената под неравноделен съпровод, понеже я мързи да опържи цаца, значи просто не умеете да се наслаждавате на приятно прекарване. Отворете шишетата и ги изпийте, като не пестите газираната слива, защото по този начин спонсорирате развитието на българската поп-фолк индустрия. Все пак дъщерята се гласи да учи в Котел един ден.



Запазете малко гасена вар и я продавайте по 140 лв. за грам, увита в цигарен станиол. Като заговорихме за пари - всичко се таксува. Всеки летовник - с въздухомерче, а на огледалото напишете с червило "Фнимание, паеко дебне, а ний го викаме!"



Последна стъпка - купонясвайте.



К'во има, бе, що не се кефите? А, ясно, на дъното на мастиката има 100 по чудо оцелели грама чист Ахелойски метил, а варта нещо не хваща. Ако допиете и пак не е яко - пратете жената до универмага да снабди с няколко "галонки". Тогава вече купонът ще е пълен.



Рецептата е приложима и за панелни гарсониери в крайни столични квартали. Тогава близостта между летовниците обуславя интимност и често неволна ласка, а въздухът тежи от феромони. Останалото време събирате тен на балкона.



Благодарим за вниманието, в следващия епизод очаквайте рецепта за това как да си направите политическа партия.

петък, 29 април 2011 г.

Духовни храчки

Втора порция от душевните полюции на случайни българи, които скитат сред нас, пазаруват в същите магазини, влизат след нас в тоалетната или прости си ни представят мъртви, но възбуждащи. Победители за седмицата, а според мен и завинаги, са seixan иjoro pedofila. Наградата е вечна слава и безсмъртие, можете да си я получите във всеки наш офис. ENJOY!
































петък, 8 април 2011 г.

Моля, забранете Интернет!

Откакто има Интернет всеки дебил реши, че мнението му освен свещено е и важно, а житейската му цел е да го доведе до нашето знание. Черпя ви със следните случайни находки, плод на нула секунди селенасочено търсене, сиреч пълна случайност, защото нямам навика да чета душевните полюции на форумните тролове. Но може би фактът, че съм направил скрийншотове свидетелства, че в някоя закътана гънка на някой маловажен орган някъде из тялото ми се крие един един мъъъъъъъничък форумен трол. Изводи: 1. Има прераждания. 2. Балгария над си4ко! 3. Инопланетяните са колонизирали планетата отдавна. 4. Юдо-мормоните са на път да изместят юдо-масоните от кормилото ма световната икономика. Кой ще спечели накрая - виж точка 3.










понеделник, 21 март 2011 г.

In Memoriam

Днес е починал Курт Хауенщайн. Голям музикант!

Помогнете!




Христо, аз ти съчувствам! Готов съм да спомогна за дарителската акция, като открадна една от наречените за разните там онкоболни сираци пластмасови касички в "МакДоналдс". Само трябва да попадна на "специален" касиер, назначен по социалната програма. Пиши ми къде да ти я пратя, ще ти я загърна в книжка! В крайна сметка какво е една сирашка хазна пред сбъдването на една човешка мечта, пък била тя и скромна...
"Живот без салфетки не е живот!", казало кучето и се облизало под опашката.", е казал народният гений. Но все пак е криза, така че предлагам набор от антикризисни заместители на капиталистическия лукс "поднос салфетки":
а) поднос тоалетна хартия (от евтината)
б) гювеч крадени вестници
в) тава с надробен лигнин
г) гаванка конфети
д) делва перфорирани билети
е) златна табла изборни бюлетини

петък, 4 март 2011 г.

Ignorance


До 1967 г. една секунда е била равна на 1/86400 част от денонощието, което пък винаги варира и много рядко е точно 24 часа. За да се избегне тази неточност, през 1967 г. науката въвежда ново изчисление. Оттогава една секунда вече е равна на продължителността на "9 192 631 700 периода на вибрацията, отговаряща на прехода от възбудено в основно състояние на атома на цезий-133". Proud to be ignorant!, they say, а аз горещо благодаря за алхимията.
Айде сега по-умните от вас да си сметнат колко "периода" остават "до края на даденото от съдията продължение", че аз съм кандидатствал с история.

вторник, 1 март 2011 г.

Вярност и постоянство

Никога няма да забравя какъв медиен дийптроут направи Бареков на гус’ин премиера на 21 октомври 2009 г. Ще си позволя да ви цитирам някои покъртителни фрази, сами по себе си напълно достатъчни да изградят архетипа на българския „независим журналист, който не се страхува да каже истината в очите”:

Бойко е политически и научен феномен от световна величина. Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света.; Бойко не е популист, той е протагонист на социалната пиеса, която играем всеки ден в живота.; След ерата в МВР Бойко е нашият шериф, седнал отпред с револвер на колана и следящ мнително всеки новопристигнал в града изпод дълбоката периферия на шапката си.; ...той е нещо като вашия Джон Готи, само че в обратния смисъл. Смях!!!

Накрая обаче завършва многозначително:

Което означава само едно - телевизията и медиите колкото помагат, толкова и завличат после на дъното всеки политик, тръгнал да ги използва като оръжие.

Ашколсун, Бареков!

Попадна ми последното му интервю, което сериозно ме кара да си мисля, че нещо на Бареков нещо не му е съвсем като хората. Черпя ви с избрани моменти:

„Съдържанието на флашките са битовизми. Искам да отговоря на хората защо журналистите не се занимават със съдържанието на СРС-тата. Защото в тях няма нищо на фона на безобразията и кражбите в митниците, които се направиха при създаването на тройната коалиция.” Конгениално!, както каза Остап Бендер. От този цитат разбираме, че фактът, че вътрешният министър „чадъросва” избрани от него фирми, а президентът и премиерът си обещават някакви работи (а после се прецакват взаимно), е „битовизъм”. По тази логика споменатите „безобразия” по време на тройната коалиция са „едър битовизъм”.

Налагането на Цветановия скандал върху наистина скандалните злоупотреби на БСП и ДПС може да изглежда дребно, но не там е заровено кучето – проблемът е, че изобщо съществува подобно взаимоотношение между изпълнителната власт и бизнеса. Има си закони и който не ги спазва е длъжен да си носи последствията. Точка. Всичко останало е двоен стандарт, до който, както ще видим след малко, „самодържецът” на свободното слово не се притеснява да прибягва.

По-нататък следва малко популистки спам, малко „да се покажем колко сме морални и независими”, за да стигнем до новото назначение на Петко Сертов.

Нямам никакво обяснение.; Означава, че той слага за зам.-шеф човек, който си е мълчал за корупционните схеми.; Надявам се Борисов да знае какво прави, защото подозирам, че и самият премиет може да няма обяснение за действията си. Някой път човек се води единствено от интуицията си.”

Още един път „Ашколсун!”, г-н „Критичния, който не се страхува да каже на Борисов истиата в очите”, а директно си затаваря очите пред безочливо безобразие, само защото вярва на интуицията на премиера. В тази връзка ви подарявам и следващото изречение, което ме покъртва издъно:

„Лошото е, че гилдията се дава много лесно на политиците. В това отношение аз давам думата на всеки в ТВ7. Няма да се прекланяме нито пред президент, нито пред премиер!” – това просто нямам сила да го изкоментирам. Справка: най-първия цитат в материала.

Бареков не пропуска и лидерите на парламентарно представените партии към момента:

„Г-н Костов за мен е една политическа балерина, която направи един уникален пирует. Когато Цветанов залови Алексей Петров и го тикна в ареста, Костов беше първият политик, който, по незнайни за мен причини, се скъса да приветства вътрешния министър и да повтаря колко добър политик е вицепремиерът и колко свиреп е „Октопода”.; ... Позицията на Иван Костов аз не мога да коментирам, той си я коментира сам със своята „последователност”. С всичкирте си кусури, Цветанов е един от най-праволинейните политици.”

От този цитат разбираме, че Николай Бареков уважава праволинейните политици. Тези, които отстояват една и съща позиция спрямо едни и същи личности независимо от изминалото време и случилите се събития. Нека видим какво обаче как стои проблемът спрямо другия лагер:

Въпрос: С Волен Сидеров си отправихте закани за съд, докъде стигнахте?

Н.Б.: Волен Сидеров претърпя огромна промяна през годините.; Той ме смяташе човек на статуквото (Бареков, ако искаш аз да работя при Пеевски, а?).; Той (Сидеров) ми е супер симпатичен политик. За разлика от много други успява да отстоява идеите си. Когато повярва в някоя кауза, той я защитава с всички средства до край. Не е опортюнист (Буааааааа-ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХА!!!), както някои се опитват да го изкарат. Когато той е атакувал Борисов е имал някакви аргументи

). Съгласете се, че и Борисов се промени много през годините.Той тръгна като ляв политик, а сега е десен. Промяната при Волен не е конюнктура, защото няма нито един зам.-министър за разлика от Костов.; ...Бойко пари не дава!”

Mоралните полюции на Николай Бареков и неговото съществуване в медийното пространство е срам и позор за професията журналистиката. Такова качество на двойния стандарт ясно говори за шизофренен уклон, маниакална посредственост и тотална липса на трезва преценка. Да ме прощаваш, Бареков, ама така само вредиш на обществото, въпреки че активно помагаш на себе си.

За моя искрена мъка горепосоченият изживява „творчески ренесанс” в медията на депутата от ДПС Делян Пеевски, бори се за рейтинг, громи врагове и играе ролята на политически коректив. А хората го гледат, кефят му се и искрено му вярват. Навремето, когато свалиха Николай Бареков от ефира на bTV, сп. Maxim с надежда ориса „Соу лонг, тъпо провинциално момче, и дано никога повече не чуем за теб!” Но не би, не би...

петък, 11 февруари 2011 г.

Possitive

Скъпи приятелю, ако някога се нуждаеш от подкрепа... да поговориш с някого... Ако имаш нужда от нещо, каквото и да било... не се колебай, а директно си еби майката!


събота, 5 февруари 2011 г.

CS

Играя Counter Strike ot шести клас, което са има-няма 11 години вече (ако броим и прекъсванията). И никога не можах да разбера защо при едни и същи условия хиляди различни хора в продължение на 11 години правят едни и същи малоумни грешки. Да, малоумна компютърна игра е, но е симптоматична за определени дефицити.
Не става въпрос за лоша реакция в ситуация, а за идиотски подход и грешно планиране на действия, които имат предварително поставена цел (спрямо идеята на играта) и могат да бъдат постигнати по един-единствен начин. Систематично подбираната от хиляди хора тактика не е от естество да постигне тази цел. Следователно съответните милиони изиграни от хиляди хора часове представляват безидейно седене на едно място. Т.е. средното общество на човешката маса, групирана и обединена около иначе простиския интерес да си достави кеф от играта, не е израснала и не е поумняла николко за 11 години, а няма да израстне и след още 11.
Освен "социална памет" съществува и обратното, което не мога да нарека иначе от "социална глупост". Тя не се предава от поколение на поколение, нея просто я има.

неделя, 30 януари 2011 г.

Гаврата!

Точно така, гавра, при това пълна! Това е поредният христоматиен клип на гениалната Мария Силвестър:

В задачата се пита: между 1.57 мин. и 2.05 мин. освен водещата и Борис Дали коя човешка кир се подсмихва като Владо Кузов в сиропиталище?
а) Салвадор Дали
б) Борис Надали
в) Борис Нима
г) Борис Едвали
д) Красьо Черния
Най-сцепващото е, че клипът е качен на 02.12.2008 г., когато никой дори не беше подозирал за съществуването на "едрото момче с ланците" (което всъщност не е едро, а е ебати сопола), т.е. това е първият му guest appearance и малко ми напомня на тази снимка:
So... can anyone tell my who's that old guy next to the Prime Minister?

сряда, 26 януари 2011 г.

МИЛОСТ!

Всеки човек има момент в живота, в който си мисли, че е видял всичко. И тогава изведнъж се появява... нещо такова:

Перото на руски класик си трябва тук, но не би...

Интериорът - ърбън-рустика, издържана в класически соц. Тапети в разцветка "хомогенно повръщано", завеси - цвят императорски пурпур, материя - лигав плюш, а при допир нещо на югозапад от пъпа те опъва, а по пръстите остава тънък прашен филм. Лукс не е, но все пак "с любимата колибата е рай".

Празничната атмосфера и непрепечения спирт сгряват сърцата, а въздухът се наслоява по хранопровода с аромат на мокър вълнен чорап. Химичният състав на атмосферата е нула кислород, нула азот, 10 % алкохолни пари и 90 % секс.

Две сключени като за молитва снежнобели ръце и изваяният сякаш от вдъхновеното длето на Бобовдолски миньор профил на симпатичен младеж формират контингента, френетично обожаващ преялата с луканка Люлиндорфска Венера. Това скромно общество от интелигент-деграданти от панелните предградия живее за мига, но ще пребъде във вечността (благодарение на талантливия фотограф).

Освен споменатия прашен пурпурен плюш от този sui generis "панаир на суетата", "карнавал на модата" и "оргия за сетивата" се набиват на очи няколко други веществени доказателства за високата душевност и загърбилия всеки евтин материариализъм бит и дух на бодрата смяна. Родопското одеало е мост между поколенията, то овеществява генетична и фунционална връзка с нашите предци, с непобедимия български дух и здравия селски ген. Анцугът, известен сред широките народни маси под кодовите имена "хансунг" или "шушлЕк", материализира класовата борба на пролетариата, който като моден партизанин брани позициите на чистата фунционалност пред удобството и красотата като самоцел. Ако този як и напълно трезвен пич беше сграда, то той щеше да е тунингована с чистак нова изолация панелка в "Модерно предградие".

Но какво е това? Оказва се, че зад монолитния бут на Волната Уили има още един мъж, чиито очертания свидетелстват за корпулентен балкански субект (горе-долу около една десета от тона). Но... историята никога не ще узнае самоличността на този щастлив наблюдател, защото 3/4 от него биват закрити от префинения джолан на могъщия Хипопогрух. Клюката твърди, че след като е видяла тази снимка, Искра Фидосова се е почувствала изпосталяла и след хранителна консултация с великия шампион Асашорю е кандидатствала за допълнителни купони за депутатския стол.

Последният гвоздей директно в и без това измъчения ми фронтален лоб бяха коментарите под снимката, която напълно случайно и за мой ужас ми попадна във Фейсбук:

- dai dai!

A женския Митьо Пищова от снимката интелигентно отговаря на обожателите:

- DAVAM DAVAM op op!

В този момент пред очите ми оживя три-де фикцията как това... нещо... "ДАВА, ДАВА", а масата скърца, скърца, пука, пука, чупи се, чупи се, а лампата на съседите пада, пада. Но докато лампата пада, либидото в стаята се качва.

Все пак се логично изниква въпросът от къде са успели да намерят толкова голямo корабно платно, че да й ушият блузка. Сигурно са съшивали. И докато предният надпис "LOVE" (имайки предвид "СЕКС", м'чи къ?...) се вижда, почти съм сигурен, че на гърба й пише "Алпийска фирма "Дъглас" са турци - лъжат ви!", изписан от самоотвержен алпинист-камикадзе. Но млъкни, сърце...

Следващите три снимки ви ги подарявам, но без текст, просто думите не стигат. Ей така, за визуална съпоставка:

четвъртък, 20 януари 2011 г.

София, България


Ето един прекрасен и позитивен поглед към красивата страна на София. Точно такава я виждам аз. ВЪпреки панелките, дупките, кучетата, боклука и прочее градът има собствена атмосфера и много неща, които да видиш (особено ако не си ги виждал). Просто повечето хора ги приемат за даденост, а всъщност са напълно годни да оставят прекрасно впечатление у всеки един позитивно настроен турист. Да, има по-впечатляващи градове на света, има и своите недостатъци, но все пак София си остава един хубав за живеене град. Особено когато южният вятър издуха прахоляка и "Борисовата" се разлисти, поне на мен ми става едно такова позитивно. В крайна сметка животът ти е само кал тогава, когато се взираш в подметките си.
:)

събота, 15 януари 2011 г.

Колекционерът


Само на мен ли ми е смешно? :D :D :D

понеделник, 10 януари 2011 г.

сряда, 5 януари 2011 г.

ВЕТО

http://www.webcafe.bg/id_957914624_Pravo_na_veto
Никола Рачев, Анастас Пунев

Точното време, място и причина – „когато си поискам, където си поискам и както ми изнася”.

Още в предизборната програма на ГЕРБ беше залегнало обещанието за нов Изборен кодекс – мащабен юридически труд, който безспорно не е работа за ден или два. Засега това им обещание се случва по график. Въпросът за качеството на труда им обаче предстои да изплува като жабурняк върху успокоилите се води.

В Пленарната зала прибързаните дебати приличаха повече на тюрлю гювеч с привкус на пчелен мед и салата „Снежанка Фидосова”, а ДПС дори напуснаха залата, като според тях новите разпоредби, налагащи уседналост на избирателите, са отровили с „противоконституционен катран” цялата нова нормативна уредба. Към драмата още едно действие написа и „президентът на всички българи” Георги Първанов и тъкмо когато зрителите повярваха, че идва благословен антракт, той пък взе, че използва првото си на вето и върна Кодекса за ново обсъждане в пленарна зала.

Ние, уважаемите зрители на политическия цирк, на които ни късат доста скъпи билетчета под формата на данъци, сме „от доста панаири връщани” и горе-долу започнахме да схващаме, че станат ли битки в Парламента, значи нечий много сериозен интерес е „на крачка” от това да бъде настъпен. Изплува споменът за обсъждането на новия Семеен кодекс (!), когато Любен Корнезов се молеше на депутатите да изкажат някакво мнение по въпроса, нещо да измънкат, че поне да изсимулират дейност като хората, но... греда! Семейното право явно не е била най-любимата учебна дисциплина на „парламентарните храненици на народа”, пък и от поправки в Семейния кодекс май досега никой не се е опаричил.

Но да се върнем на президентското вето. Президентът публикува официалните мотиви, с които връща за ново обсъждане Изборния кодекс. Като прочетохме това упражнение по стил (и пъчене на мускули), някак не можем да си спестим някои прости питания, на които евентуално ще се наложи да си отговорим сами.

На първо място, какво точно означава, че "промените в избирателната система трябва да бъдат част от една цялостна реформа на политическия модел"? Президентска република, може би? Не откриваме особен смисъл Първанов да лобира за увеличаване правомощията на институция, с която в кратки срокове няма да има нищо общо. И изобщо докога Първанов ще говори с приказки, които могат да означават всичко и точно затова означават нищо?

На второ място г-н Президентът роптае срещу прокарването на партийните интереси на мнозинството. Той призовава за един „разумен политически компромис и съгласие” с надеждата, че късата политическа памет на обществото ще му направи услугата „чинно и под строй” да забрави за законодателните безчинства на Триглавата ламя (която всъщност бе двуглава). Затова услужливо припомняме, че предишното правителство, на което Първанов бабува, финтира „разумния политически компромис” и прие изборните промени „мръсно и отведнъж”, в потайна доба, точно в 12 без 5, без каквато и да било възможност за провеждане на пълноценен и конструктивен обществен дебат. Иде реч за приемането на по-висок праг за коалициите (за щастие, паднал пред Конституционния съд), както и мажоритарния вот, изцяло обслужващ интересите на БСП и ДПС. По ирония на съдбата същият „мажоритарен” вот остана излъган и в предизборната нощ подсмърчахме заедно със Станишев, внезапно разбрал истината, че мажоритарен вот у нас не е възможен.

Трето, чии интереси защитава Първанов, когато критикува въвеждането на правило за уседналост на избирателите? Подобни ограничения, но значително по-сериозни и стриктни, има в Европа към момента. Ограничения има и в България, от което следва, че те не са някаква нова рестрикция или радикална промяна. С новия Изборен кодекс се променя единствено техният праг поради новата обществена обстановка или просто защото изборите са скъпо удоволствие – факт, който така и не бе разбран от „социалната” партия, майка на Първанов, която отказа провеждането на два вота в един ден по време на нейното управление.

„Основна слабост” на новия кодекс било ограничаването на пасивното и активното избирателно право на населението. Напълно естествено е „от девет кладенеца вода да се донесе”, но да се спаси статуквото. Споменахме вече ДПС и „противоконституционния катран”, а Лютви Местан обяви провеждането на политика по премахване на „изборния туризъм” за престъпление, в което ДПС отказва да участва. „Евалла, сефте!”, ще кажем ние, доживяхме ДПС да откаже да участва в някое престъпление!

И все пак не можем да разберем – Първанов „за” или „против” уседналостта е? Защото критикува идеята, но с аргумента, че тази уседналост е лесна за заобикаляне, а не, че ограничавала нечии права. Цинично е твърдението, че подобна промяна е неевропейска и нехуманна, а после да се цитира Венецианската комисия, която сама допуска приемането на подобна мярка. Засега друго средство за борба с изборния туризъм, който е трън в очите на всички, освен уседналостта не съществува.



Питаме още откъде накъде намаляването на броя на общинските съветници ще попречи на партии извън "големите" да пробият? Порочното явление на местно равнище са бизнес партиите, защото техният потенциал изобщо не зависи нито от големината на членската маса, нито от платформата, концепцията или имената, които се състезават за тях. Те обаче разполагат с неполитически лостове за влияние – справка „Лидер” на Христо Ковачки, „МОРЕ” на братя Диневи... С оглед на това питаме не е ли "социално" или поне "част от реформата на политическия модел" това да намалиш броя на депутатите, респ. общинските съветници?

Как си позволява Първанов да се изявява като върховен гарант на демокрацията точно сега, а не когато ГЕРБ предприеха редица лобистки поправки (за нотариусите, ловджиите, автомобилните превози, аптеките и доста други), нарушаваха процедурата по гласуване на закони, Парламентът гласуваше с кворум на принципа „няма го, но ще дойде”, а към момента готвят и напълно противоконституционна поправка в Закона за съдебната власт? Къде беше Георги Първанов, когато неговият вицепрезидент Ангел Марин предприе единственото си (!) правно действие за 9 години като вицепрезидент – помилването на Цветелин Кънчев?

Цялото "възмущение" на президента има за цел да:
1) трупа политически дивиденти, като играе ролята на единствена силна опозиция на правителството. Само дето това е абсолютно недопустимо, защото мандатът му още тече и Конституцията изисква от него да бъде надпартиен;
2) предупреди ГЕРБ, че винаги могат да бъдат бламирани - особено в контекста на скорошния скандал с отзоваването на дипломатите от ДС. Разпалването на страстите далеч не е случайно, но интересът за оспорваните сфери на влияние е финансово неизразим.

Кодексът безспорно страда от недостатъци. Тези недостатъци са свързани най-вече с тайната на електронното гласуване и назначаването на районните кметове в големите градове. В случая обаче става дума за по-важни неща като срам и политическо достойнство, които засега са само дъвка в устата на интелектуалците, пиещи ракия и псуващи правителството. Не че някой разумен човек е подозирал Първанов в достойнство само годинка преди края на мандата...

неделя, 2 януари 2011 г.

.

Красотата на момента е не в предназначението, а в премълчаните епитети.