Беше късно през нощта, точно в онази нулева точка от денонощието, когато всички нормални хора отдавна спят, а ранобудниците още не са станали. Тогава, когато нощните птици кроят планове за утре или правят равносметка за вчера, а по улицата минават само кучетата.
Той правеше и планове, и равносметка. Всяка вечер преди да заспи имаше отделени 10 минутки за въображаеми победи - за думите, които не беше изрекъл, за хората, които беше пропуснал да наругае, за мислите, които никога нямаше да изкаже. Забиваше мисловните стрелички винаги в центъра, винаги казваше това, което трябва и така, както се налага. По този начин намираше удовлетворение. Мереше на кантара добро и лошо, като по този начин се отърсваше от напрежението, а веднага след това заспиваше като дете.
Толкова много неща го чакаха! От онази книга му остава двадесетина страници, пък и май трябваше да се види със някого... Толкова много планове... Но нищо, каза си той, утре...
...той никога повече не се събуди.
понеделник, 14 декември 2009 г.
вторник, 1 декември 2009 г.
Завещанието на синтактичния Макаренко

Колкото по-масов става Интернет, толкова по-лесно всякакъв род социална утайка ще търси и намира забавление и убежище там. Иска ми се да говоря така, сякаш процесът не е завършил, но днес се убедих, че сме изправени пред свършен факт. Интернет е виртуалного село, в което като в парник виреят 99 % селски идиоти, всеки със своята диагноза - всякакви емоционални и интелектуални атрофии, дистрофии, мутации, незавършености, изказани под формата на най-тривиални умствени полюции. До това глобално заключение достигнах днес, гледайки... чалга клип във vbox7 - бедният български братовчед на youtube, плод на срамен инцест между поредния селски идиот със самия него. Моля, не ме разстрелвайте с камъните на добрия вкус (заради факта, че съм слушал чалга - и аз съм човек). Покъртителното в случая беше, че зрителите имат възможността да се радват на субтитри, в случай че пропуснат някоя дума от богатия на смисли текст - написани на латиница, с четворки и шестици вместо "Ч" и "Ш", а за да визуализирате абсурда най-добре, май ще е трябва да цитирам:
"...sex i prez denq sexi prez no6ta, sex na sOtrinta, sex i sled tova..."
Като се абстрахираме от бедната фантазия, с която времево се ситуира сакралният акт на коитус, ние прелитаме над половия леглохраноден на Райнето. Събуждаме се сутринта за да открием, че през 2009 г. няма "сутрин", а има "sOtrin". Тъжно, аз толкова си харесвах сутрините... И тъкмо когато си повярвах, културният ми ужас не може да отиде по-далеч, отново изядох задочен шамар. Когато човек си помисли, че не може да съществува по-слабоумна изява от тази, която току що се е разиграла пред очите му, нека пробва да почете интернет-коментари. Под чалга клип. Написани от неграмотни. Малолетни. Селяни. Кумулативно. И много, мамка му, толкова много... Но направо преминавам към коментарите (които, впрочем, са напълно реални, автентични и неподправени, заклевам се!):
bonbona44 каза:... i sutrinta ..... i preznu6taaaaaaa... i prez denq
Preznu6taaaaaaaa... Марш обратно във втори клас за основи на българския правопис!
malinka_xybavinka каза:i pesenta i raina sa ackiiii
Втори коментар, в който изречението свършва без препинателен знак. Жална им майка на точките, удивителните, запетаите... "Acki" за непросветените ще преведа, че би трябвало да означава "адски", което е популярно прилагателно сред 13 годишните.
saniela каза:trqbva da e sytrin a ne sotrin
А ти не си нито "tupa", нито "tapa", нито "typa", даже не е си и "t1pa", както биха те нарекли земеделски настроените представители от източната част на татковината. Ти си чисто и просто, казано на френски, "тъпа". Толкова тъпа, че биеш даже "Шоуто на Канала".
v_g каза:NaKaDE ME VoDE6 vE4e vSi4KO sE tResE ...
Естетиката на редуваните малки и големи букви - някакси беше време. Цели 3 коментара и всичките написани с малки букви...
avril_lavigne_jack_are_the_best каза:пrez 1982 edno momiche se samoubi!i sega kato si go prochel tya shte doide pri teb i shte te pogltne vv 21:47 prez noshta!ako ne go ispratish na 5 drugi klipa!!!!!
Значи иска ми се да изкоментирам никнейма на този тъмен пророк, но просто не ми идва
нищо достатъчно саркастично наум, затова си измислете шега сами. А за посланието какво да кажа... Аре, нищо няма да кажа. За к'во изобщо живея?! Сякаш като продължение на този коментар идва и следващия:
shokoladka12 каза:FeNkA nA RAINA sE rOdIx,
FeNkA nA RAINA sHtE yMrA,
i Ot GrObA sHtE kReShTq
RAINA E vArXa!!!!!
БОЛД. ИТАЛИК. УДИВИТЕЛНИ! Ако можех да го боядисам в жълт електрик - бих. Съответната Шоколадка12 просто ме изстрелва в "нищото" на кататонията! Да приемем, че 12-ката означава, че Шоколадка е на внушителните 12 годинки. Райнето е на има-няма 27. Проста сметка показва, че, когато бащата на Шоколадка е направил грешката на хилядолетието, осеменявайки майка й, Райна е била непълнолетна санданска лепотица, току-що проходила в дебрите на половите удоволствия, която не е имала и грам идея, че някой ден ще стане изпълнителка на зашеметяващи блокбъстъри "за под маса" от сорта на "Ти си много готин тип, но си като летен грип!". Кв'и ражданици, кв'и гробове, кв'и крясъци, бе, Шоколадке Дванайсе, к'ви върхове, бе, мойто дете?!
Достигаме и до секцията с бесните фенове. Сякаш навлизаме в материалите, вдъхновили филма "Бодигард", в който вманиачен фен преследва баба Уитни с тайната надежда грубо да я обладае, но накрая изяжда дървото яката работа:
nazzzz каза:rayna milo iskam koceto za mene silno sam vlyubena i ako mi padne ste go iznasilya da te predopredya valya ot radomir
Валя от Радомир положи върха на любовния триъгълник. ... сякаш въздухът запращя от напрежение!
nadeto8282 каза:zdr kake nogo mi haresva6 kato peveca i kato 4ovek zatova mi e priatno da si dam mnenieto za tebe az sqm to plovdiv kazvamse nadejda iskam da nese promena6 badi kakvotosi taka mi haresva6 koito nete haresva niamat vqkus za 4al ot mene
Надето8282 единодушно печели нашата награда "Торба отпадъци" за най-неграмотно копеле, което ходи по Земята. Че даже и извън нея. Как НадетоОсемДвеОсемДве е доживяла до 27 години остава загадка, пък и не бих казал, че на някой му дреме особено. 4al и от мен, Наде! Друг коментар в подобна стилистика е:
piabiaeba каза:raina ti si nai gotinata pevica na sveta neznam drugite hora dali te haresvat ako ne te haresvat na4i sa gadni oligofreni i gadni ku4ki
Култовият псевдоним, съдържащ сакралните за балканската мечта на тираджията три думи - Пия, Бия и Еба - остава на второ място в класацията за най-неграмотен ретард на Планетата (класацията е на териториален признак), но поради технически причини - любвеобилната му интелектуална еякулация просто съдържа по-малко символи от ексрементът на НадетоОсемДве. Ебаааааааааати безадресно излятата агресия, честно... Сякаш изобщо е възможно да съществува някой, който да не смята, че Райнето е номер едно!
(?!) karisima каза:dai Raina vse v tizi dyh i ti i koceto az na nego haresvam pesenta my Obadi mi se abe kvo da kaja osven vie ste SYPER DAVAITE VSE TAKA OBICHAM VI I BIH ISKALA DA SE OREDI EDNA SRESHTICHKA ZA MEN SHTE E GOLQMA CHEST DA VI VIDQ I DVAMATA V KOMPLEKT
О, каква чест, ам' чи туй и Райна, вье, чоек, тя й истинска звизда! Абе, хора, някой изобщо чувал ли е за точка, запетая, удивителна, въпросителна? Мамка му, почвам много сериозно да се депресирам, а мисълта да си направя собствени деца се ориентира да отлети към топлите страни... завинаги...
godzilas каза:ei tova na snimkata e batkomi i e mnogo izvesten
toi se kazva silvestar i raboti s nai-izvestniq muzikant alio6a
Имаше един най-известен музикант, Майкъл Джексън, ама той май умря, така че най-известен музикант в света остава "alio6a". Някой да не е съгласен?
Не мога повече. За да извадя тези бисери от интернет-клоаката, която представлява vbox7, съм прочел 30+27 страници, умножено по 20 коментара, което прави... бе, твърде fucking много. Затъпях чувствително. Не знам дали от чалгата се дементира, или за да превърнеш чалгата в мироглед е нужно да си роден идиот - тука ще спорят бихейвиористите и техните вечни опонененти - психоаналитиците. За причината и следвствието няма какво да говорим - нека просто погледнем плашещите факти. Принципно нямам нищо против чалгата, но в умерени количества, комбинирана с неумерени количества алкохол. Просто я свързвам с танцуващи жени, шаренийка, премерен кич и някакъв вътрешен уют. Но чалгата като глобален поглед върху живота просто не я разбирам, не я толерирам и далеч не я проповядвам.
И без това нито един от тези "коментиращи под поп-фолк клипове" никога, ама при никакви обстоятелства, няма да прочете блога ми, камо ли да се върне в училище да си доучи, така че се надявам поне да съм успял да се погавря за радост на нас, лаещите кучета, презрително подминати от Пайнер-каручката.
понеделник, 30 ноември 2009 г.
София, България
Вървях си аз кротко по тротоара на централна софийска улица. По тротоара, по тротоара, по тротоара, та чак до момента, в който ми се наложи да се преместя на улицата, просто защото пътят беше барикадиран от кола. Та слязох на улицата, "изядох" клаксон и псувня, качих се пак на тротоара, настъпих хитро замаскиран капан тип "плочка, покриваща локва", намокрих се, изцапах се, теглих една селска на глас и двеста на ум и продължих да си мисля за нещо свое.
-... така ли, курво, така ли? Аз купих на твоите деца за Коледа подаръци, а ти няма да ми дадеш да видя моето дете? Ще те убия, бе! Майка ти ще зачерня, аз ти обещавам! Моето дете ли няма да ми дадеш да видя, бе, к'во си ти, бе, човек ли си, боклук ли си, що за изрод си...?!" Този откъс от изкрещян по телефона монолог в един миг събира резултатът от последните няколко преживени години - за поне двама мъже, една жена, няколко бъдещи възрастни и N-броя пропилени години. Тъжна равносметка, но все пак животът прожължава.
На близка пейка седеше двойка на видима възраст 16-17 години, която, като чу виковете, просто поклати глава, а никакви сложни или мрачни мисли за евентуално грозно бъдеще не успяха поне видимо да опошлят момента. "О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!", дори не си помислиха те, а отново, сякаш непрекъсвани, се зацелуваха на пейката.
Втора плочка капан удари на дънките ми кален шамар, а общината спечели още една отровна клетва. А оня си мисли, че има лош ден...
-... така ли, курво, така ли? Аз купих на твоите деца за Коледа подаръци, а ти няма да ми дадеш да видя моето дете? Ще те убия, бе! Майка ти ще зачерня, аз ти обещавам! Моето дете ли няма да ми дадеш да видя, бе, к'во си ти, бе, човек ли си, боклук ли си, що за изрод си...?!" Този откъс от изкрещян по телефона монолог в един миг събира резултатът от последните няколко преживени години - за поне двама мъже, една жена, няколко бъдещи възрастни и N-броя пропилени години. Тъжна равносметка, но все пак животът прожължава.
На близка пейка седеше двойка на видима възраст 16-17 години, която, като чу виковете, просто поклати глава, а никакви сложни или мрачни мисли за евентуално грозно бъдеще не успяха поне видимо да опошлят момента. "О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!", дори не си помислиха те, а отново, сякаш непрекъсвани, се зацелуваха на пейката.
Втора плочка капан удари на дънките ми кален шамар, а общината спечели още една отровна клетва. А оня си мисли, че има лош ден...
неделя, 29 ноември 2009 г.
София, България
Мисля да започна нещо като мини-поредица от описване на случайни впечатления. Волно или неволно дочути, подслушани, дори нежелано натрапени, чуждите думи и действия, а и случайни картини, акценти и дори миризми от ежедневието ни, разказват за съвременния градски живот. Трудно е да се осъзнае толкова глобално, че не фона на огромните мащаби на иначе световното село всеки човек накрая се оказва винаги самотен, а дори в група, той пак си остава мъничък, незначителен, незабележим. За грандиозните му емоции, надежди, мечти и провали не подозира даже съседната хлебарка от съседната панелна кутийка. Пък й въобще не й дреме.
Та днес, минавайки между панелните блокове в "Младост", станах неволен свидетел на следната убийствено битова, грозно типична, алегорично-шаблонирана, даже филмово откъсната от европейското битие на татковината, ситуация:
Семсйтво - баща, майка и син. Бащата - типичен балкански мачо, с внушителен ръст от има-няма 164 сантиметра, кльощави крака, кльощави ръце, но голямо шкембе, дълга кичара тип "Номер осем на Барса през 93-та", санитарни нокти, осъзнато еротично разкопчн анцуг. Благоверната съпруга, благочестиво облечена в подобен благоприличен анцуг, вързана на опашка, леко поомазана в грес, помага на съпруга да ремонтират старата Шкода, а синът, на видима възраст от 15-16 години, разцъква футболче около тях, абсолютно неангажиран със семейната драма по издъхващата полусъвременна Сивушка, свиден спомен от време оно. Та гореспоменатият архетип на балканския мачо, мъжествено разголил рунести гърди, ремонтира колата, жената криво-ляво се мъчи да помага, навсякъде разхвърляни инструменти, а мъжът, като всеки мъж, заел се да поправи нещо без да има ни най-малка идея за какво, аджеба, иде реч, изхвърля огнени струи сарказъм по адрес на невинната помагачка, която със уж весел кикот си пропуска покрай ушите фрази от рода на "Газ дай, да ти го турим" и "Епа че се сетиш кое е спирачката, па к'во, да не е голема философИя, еееееееей!". Жената, вече видимо смутена, започва да си припомня как се кара кола, въпреки че никога в живота си не е карала, пали, гаси, форсира, препотява се, пак пали, пак форсира... С нарастване броя на неуспешните опити колата да запали се нагорещява и мъжкият бяс. "Аре, ма, аре газ, ма, к'во ти казАх, най-деснио педал, бе! (по-тихо) Ееееей, дееба и животното просто, дееба!" Мазни мъжки пръсти отмятат кичур, а аз се изплюх през рамо, казах си "Пази, Боже!" и продължих по пътя от точка А към точка Б.
Та днес, минавайки между панелните блокове в "Младост", станах неволен свидетел на следната убийствено битова, грозно типична, алегорично-шаблонирана, даже филмово откъсната от европейското битие на татковината, ситуация:
Семсйтво - баща, майка и син. Бащата - типичен балкански мачо, с внушителен ръст от има-няма 164 сантиметра, кльощави крака, кльощави ръце, но голямо шкембе, дълга кичара тип "Номер осем на Барса през 93-та", санитарни нокти, осъзнато еротично разкопчн анцуг. Благоверната съпруга, благочестиво облечена в подобен благоприличен анцуг, вързана на опашка, леко поомазана в грес, помага на съпруга да ремонтират старата Шкода, а синът, на видима възраст от 15-16 години, разцъква футболче около тях, абсолютно неангажиран със семейната драма по издъхващата полусъвременна Сивушка, свиден спомен от време оно. Та гореспоменатият архетип на балканския мачо, мъжествено разголил рунести гърди, ремонтира колата, жената криво-ляво се мъчи да помага, навсякъде разхвърляни инструменти, а мъжът, като всеки мъж, заел се да поправи нещо без да има ни най-малка идея за какво, аджеба, иде реч, изхвърля огнени струи сарказъм по адрес на невинната помагачка, която със уж весел кикот си пропуска покрай ушите фрази от рода на "Газ дай, да ти го турим" и "Епа че се сетиш кое е спирачката, па к'во, да не е голема философИя, еееееееей!". Жената, вече видимо смутена, започва да си припомня как се кара кола, въпреки че никога в живота си не е карала, пали, гаси, форсира, препотява се, пак пали, пак форсира... С нарастване броя на неуспешните опити колата да запали се нагорещява и мъжкият бяс. "Аре, ма, аре газ, ма, к'во ти казАх, най-деснио педал, бе! (по-тихо) Ееееей, дееба и животното просто, дееба!" Мазни мъжки пръсти отмятат кичур, а аз се изплюх през рамо, казах си "Пази, Боже!" и продължих по пътя от точка А към точка Б.
понеделник, 23 ноември 2009 г.
Марш обратно в кръчмата!

Скъпи читатели, имаме новина! Николай Бареков официално подаде оставка от bTV! А ето и избрани откъси от сърцераздирателната му раздяла с телевизионните зрители (по материали от личния му блог):
"Скъпи приятели, и най-дългите и хубави приказки все някога свършват
Както пее великият Джим Морисън в любимата ми песен на "Доорс" The End (Краят):
"Това е краят на нашите сложни планове, красиви приятелю.
Никога няма да погледна отново в очите ти.
Боли от свободата, но ти никога няма да ме последваш"
Той е казал всичко, което и аз искам да ви кажа при новината, че моите творчески пътища с любимата ми телевизия се разделят", пише Бареков в "Обръщение към приятелите".
Това патетично словоизлияние в стил "завещание на умирающ онкоболен" някак си оставя впечатление, че господин Бареков забинаги слиза от екран. Но тъй като животът рядко е толкова прекрасен, той ни уведомява, че ще заеме висок ръководен пост в друга медия. За да не пълня Интернет-пространството със самоцелни иронични анализи и нецензурни квалификации, просто ще предложа следния линк, ясно разкриващ непримиримостта на водещия, стоманения гръбнак на глашатая на свободното слово, критическия поглед към силните на деня, изказани от на позицията на политически анализатор с висок рейтинг, за да придобием най-общ поглед за морала на журналиста безсребреник. Нека го оставим сам "да каже" за себе си: http://barekov.btv.bg/?p=2472&cpage=10#comment-19691
От там научаваме, че Бойко Борисов е (броят не препинателните знаци нараства с прогресия спрямо скалата на възмущението):
а)Политически и научен феномен от световна величина. (?!)
б)Великолепен комуникатор на обществото.
в)Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света. (!!!!!)
г)Изключително реактивен (?!?!?!)спрямо нагласите на населението политик.
д)Не е популист. (...)
е)Премиер в сянка, много преди официално да заеме този пост (?!)
ж)Протагонист в социалната пиеса, която играем всеки ден (каквото и да иска да каже с това Бареков).
С оглед на прясната оставка на Николай Бареков в задачата се пита - коя ще бъде медията, в която той ще заеме ръководен пост?
а) bbTV (Бойко Борисов TV)
б) Главен редактор на официоза на партия ГЕРБ (който, впрочем, не съществува)
в) Щатен премиерски поцелуйко
г) Нещо високоплатено в медийната империя на Ирена Кръстева, 'щото Бойко Борисов вече не си плаща (понеже вече няма смисъл).
д) Дописник в парламентарния стенвестник (под псевдонима Барек Николаев)
неделя, 8 ноември 2009 г.
МВР
Няма да коментирам. Не искам да го правя, защото ме е гнус и срам да напиша нещата по начина, по който минават през главата ми. Кадрите говорят сами за себе си.
http://www.vbox7.com/play:46d75683
Бях пуснал друг линк към същото видео, но през нощта е бил изтрит. Естествено, малко трудно ще бъде налагането на цялостна цензура, така че клипът е бил качен отново във vbox7.com. Във форума на Нова TV също е имало дискусия по темата, но ето какво казва сайтът сега:
http://www.novatv.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=885
ЦЕНЗУРА?
http://www.vbox7.com/play:46d75683
Бях пуснал друг линк към същото видео, но през нощта е бил изтрит. Естествено, малко трудно ще бъде налагането на цялостна цензура, така че клипът е бил качен отново във vbox7.com. Във форума на Нова TV също е имало дискусия по темата, но ето какво казва сайтът сега:
http://www.novatv.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=885
ЦЕНЗУРА?
Маскен бал?
Народът за пореден път доказва, че успехът на всяка една маркетингова стратегия, колкото и да е безумна тя, се корени в нулевата способност за анализ на проблема. Тази способност, или по-скоро липсата й, са купата сено, а целенасочената манипулация е клечката кибрит. Малкото пламъче постепенно прераства в пожара на масовата психоза, а при рисковите групи - до неподправена паника в най-чист вид. Крайно типична, впрочем, характеристика на колективното съзнание. И колкото типична - безброй пъти по-дразнеща.
Поредната масова истерия е "свинският" грип. Незнайно защо наричан "свински" и още по-незнайно защо наричан "неизлечим", той всява смут, плаши мало и голямо, свое и чуждо, сякаш е долетяла тирглавата ламя, движена от интимната мисъл да овършее България и да си замине. По телевизията - свински грип. В Интернет - свински грип. По радиото - свински грип. В печатните медии - свински грип. Пускаш чешмата и потича свински грип...
И тук идва един неувреден от мейнстийм-медиите, който с недоумение задава въпроса:
- Какъв грип, каква епидемия, какви санитарни маски (и евентуално - Кви пет лева?)?!
А всезнаеща лелка му отговаря
- Оня грип, бе, смъртоносния, дето не се лекува! Дето няколко хиляди умряха в Мексико вече! Оня, новия грип, дето ни казват, че се бил лекувал и сме можели да си купим лекарства от аптеките, ама ние не им вярваме, защото не сме кой да е, не сме балъци! Затова - санитарни маски за цялата рода, а не децата - по две една върху друга, че той свинският грип не прощава! Даааааа, ами че то вече има смъртни случаи... (прескачаме вестникарската информация и напълно излишните житейски истории на жертвите).
Последните няколко изречения преразказват слуховете, които се носят от бабешко ухо на бабешко ухо, по трамваи, градинки и опашки...
Случайно да ви звучи познато? "Лудата крава"? "Птичият грип?" Газовата криза? Но този път психозата минава абсолютно всякакви граници! Новата мода по софийските улици надскача абсолютно всякакъв праг на толерантност към общочовешката глупост! Санитарни маски, за Бога, те ходят със САНИТАРНИ МАСКИ! Понеже съм твърде възмутен, категорично отказвам да водя спор "за" и "против" скапаните бели парцалчета, било той под формата на диалог, монолог, задочен спор, подкрепа на моята позиция чрез аргументи и други подобни методи за защита на дадена теза. Намирам го за излишно, защото само inferior brain би могъл А) да се поддаде на подобна медийна атака, Б) да повярва на подобен род информация, В) като резултат от тези вътрешни квазимисловни процеси да излезе на улицата със санитарна маска и Г) да се опита да приведе полуграмотни аргументи, черпени от интерпретацията на факт, който не съществува в действителността(тъй наречената пандемия).
Понякога си мисля така - ОК, хубаво, да си представим, че санитарната маска евентуално би могла да помогне срещу грип. И още тук линията на разсъжденията ми се прекъсва от собствения ми саркастичен смях! Че то нали за да предпазват тези маски би трябвало да се сменят на всеки 2-3 часа?! Нали не трябва да се махат?! Нали трябва да се слагат правилно?! А самият факт, че маската от 50 стотинки и наномаската са два коренно различни артикула, говори достатъчно за това колко всъщност е вярна поговорката, че "простият народ си заслужава съдбата". В главата ми веднага изплува фигурата на епичния маска-провал на някаква жена в градския транспорт, която си беше покрила устата с маската, а неприятно дългият и нос вдишваше нефилтрирани, респективно смъртносни, молекули въздух от тази релсова катафалка - трамвай №5... О, УЖАС! Но както и да е, абстрахирам се от тази мисъл, както и от всякакъв сарказъм (да, бе...) и си задавам въпроса - дори и да помагаха, бих ли рискувал да се самоунижа в очите на всички здравомислещи хора, излизайки на улицата със санитарна маска? И отговорът е едно изсумтяно, изплюто през скърцащи зъби "НИКОГА!".
Толкова, че нещо взех да се ядосвам...
Поредната масова истерия е "свинският" грип. Незнайно защо наричан "свински" и още по-незнайно защо наричан "неизлечим", той всява смут, плаши мало и голямо, свое и чуждо, сякаш е долетяла тирглавата ламя, движена от интимната мисъл да овършее България и да си замине. По телевизията - свински грип. В Интернет - свински грип. По радиото - свински грип. В печатните медии - свински грип. Пускаш чешмата и потича свински грип...
И тук идва един неувреден от мейнстийм-медиите, който с недоумение задава въпроса:
- Какъв грип, каква епидемия, какви санитарни маски (и евентуално - Кви пет лева?)?!
А всезнаеща лелка му отговаря
- Оня грип, бе, смъртоносния, дето не се лекува! Дето няколко хиляди умряха в Мексико вече! Оня, новия грип, дето ни казват, че се бил лекувал и сме можели да си купим лекарства от аптеките, ама ние не им вярваме, защото не сме кой да е, не сме балъци! Затова - санитарни маски за цялата рода, а не децата - по две една върху друга, че той свинският грип не прощава! Даааааа, ами че то вече има смъртни случаи... (прескачаме вестникарската информация и напълно излишните житейски истории на жертвите).
Последните няколко изречения преразказват слуховете, които се носят от бабешко ухо на бабешко ухо, по трамваи, градинки и опашки...
Случайно да ви звучи познато? "Лудата крава"? "Птичият грип?" Газовата криза? Но този път психозата минава абсолютно всякакви граници! Новата мода по софийските улици надскача абсолютно всякакъв праг на толерантност към общочовешката глупост! Санитарни маски, за Бога, те ходят със САНИТАРНИ МАСКИ! Понеже съм твърде възмутен, категорично отказвам да водя спор "за" и "против" скапаните бели парцалчета, било той под формата на диалог, монолог, задочен спор, подкрепа на моята позиция чрез аргументи и други подобни методи за защита на дадена теза. Намирам го за излишно, защото само inferior brain би могъл А) да се поддаде на подобна медийна атака, Б) да повярва на подобен род информация, В) като резултат от тези вътрешни квазимисловни процеси да излезе на улицата със санитарна маска и Г) да се опита да приведе полуграмотни аргументи, черпени от интерпретацията на факт, който не съществува в действителността(тъй наречената пандемия).
Понякога си мисля така - ОК, хубаво, да си представим, че санитарната маска евентуално би могла да помогне срещу грип. И още тук линията на разсъжденията ми се прекъсва от собствения ми саркастичен смях! Че то нали за да предпазват тези маски би трябвало да се сменят на всеки 2-3 часа?! Нали не трябва да се махат?! Нали трябва да се слагат правилно?! А самият факт, че маската от 50 стотинки и наномаската са два коренно различни артикула, говори достатъчно за това колко всъщност е вярна поговорката, че "простият народ си заслужава съдбата". В главата ми веднага изплува фигурата на епичния маска-провал на някаква жена в градския транспорт, която си беше покрила устата с маската, а неприятно дългият и нос вдишваше нефилтрирани, респективно смъртносни, молекули въздух от тази релсова катафалка - трамвай №5... О, УЖАС! Но както и да е, абстрахирам се от тази мисъл, както и от всякакъв сарказъм (да, бе...) и си задавам въпроса - дори и да помагаха, бих ли рискувал да се самоунижа в очите на всички здравомислещи хора, излизайки на улицата със санитарна маска? И отговорът е едно изсумтяно, изплюто през скърцащи зъби "НИКОГА!".
Толкова, че нещо взех да се ядосвам...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
