Хамлет, принцеса датска

Историята на театъра помни велики актьори в ролята на Хамлет, като например Едуин Буут, Майкъл Редгрейв, Инокентий Смоктуновски, Саймън Ръсел Бийл и много други. Малко известен на широката публика е обаче златният списък на жените, превъплътили се в ролята на принца на Дания.

Още през 1870 г. Сара Бернар шокира Европа и света като първата жена в ролята на Хамлет, за да се превърне във вдъхновение на фигури като Оскар Уайлд и Джакомо Пучини. Скандалът, но не в жалкия му жълтеникав съвременен нюанс, е втората страна на житейската й монета. Изготвя си фалшиво рожденно свидетелство, проституира, спи в ковчег вместо в легло, за да „разбере по-добре трагичните си роли“, поддържа любовна връзка с принц Анри, от кого ражда, чува се, че си ляга и с жени… Малката културна революция, която причинява с изиграването на Хамлет, има основен принос към загадъчната харизма на може би най-известната драматична актриса на 19-ти век. През тези бурни десетилетия е наричана „божествената Сара“, а светът въздиша в унисон с тътена на славата й. През 1900 г. дебютира в киното, като отново влиза в ролята на датския принц в двуминутен ням филм. Сара Бернар остава в историята като може би първият и последният еднокрак Хамлет – през 1915 г. десният й крак е ампутиран, а последните 8 години от живота си играе с протеза. Нейни достойни съвременни наследнички са Франсиз де ла Тур и Анджела Уинклър.

Meanwhile, in Bulgaria…

През 19-ти век в ориенталските театри в Османската империя е нещо нечувано жени да играят в пиеси, камо ли мъжка роля в класическа трагедия. Някъде по това време в България възрожденските театрали-любители подбират слабосилни кьосета, които да играят женските роли. „За Геновева от най-напред някои предлагаха дякона Викентия, за хубавата и дългата му коса, но като узнаха, че на духовно лице се не позволява да излазя на сцена, тая роля дадоха на другиго, заедно с някаква бяла мас да си намаже мустаките.“ („Под игото“, Ив. Вазов).

Все пак, макар и с леко закъснение от има-няма двадесетина-тридесет години, културната революция достига и до нашите земи. Две десетилетия след прощапулника на театралното дело Русенският театър вече има изградена репутация, която да привлече на сцената му някои от най-популярните за времето си артисти. Видният театрален деец от началото на века Александър Робертович твърди, че на първата завеса в театралния салон на „Доходното здание“ в Русе е виждал подписите на  множество гастрольори от европейска и световна величина, артисти и музиканти. Между тях ярко блестят звездите на театралната трагедия от началото на 20-ти век Сирануш и Агата Бързеску. Общото между тях е, че и двете излизат пред българската публика в ролята на Хамлет, принц датски! Техните автографи са отдавна изгубени заедно със старата прашасала завеса, но още по-прашасали архиви срамежливо нашепват за грандиозни мигове на висше театрално майсторство, осенили българската публика.

Сирануш

Истинското й име е Меробе Кантарджиян, арменка. Сирануш е псевдоним, означава „обич и сладост“. Звездата й изгрява в Централния Константинополски театър, а голямата й театрална любов е класическата драма, което не й пречи да се изявява с успех и в комедии, комедийни оперети и мелодрами. Възходът й започва с пиеси от турски и арменски автори, но редом с тях играе в постановки по Шилер, Молиер, Юго, Дюма, Шекспир, Островски, Грибоедов и много други. Със засилване на турските гонения срещу арменското население Сирануш, партньорът й Петрос Атамян и сестра й Астхик – и двамата известни и надарени трагици – са принудени да емигрират в Тифлис. Там започва най-активният период от кариерата й, продължил над 3 десетилетия, като в репертоара й влизат роли като Тоска, Настася Филиповна, Жана Д‘Арк и Мария Стюарт. Любимите й роли обаче са произведенята на Шекспир – започва с Офелия, играе Дездемона, Катарина, Порция, Гонерил, лейди Макбет, за да достигне до висините на театралното майсторство в ролята на Хамлет през 1901 г. Нейната любов и артистично вдъхновение е Петрос Атамян, починал 10 години по-рано и останал в историята като също толкова забележителен Хамлет. Представете си как двама влюбени часове наред, година след година, детайл след детайл споделят общата си обсесия и изпипват съвършенството на образа, обхванати от делириума на висшето изкуство. Героят символизира сложната душа, разкъсвана между скръб и чиста ярост, омраза и любов и вътрешни противоречия, проектирани върху общовалидни проблеми като моралната развала, нисък бит, дребни страсти и корупция в една социална среда, лишена от всякакви идеали. Единственото леко „подбутване“ от страна на леко ироничния Шекспир е изначалната женственост и ранимост на Хамлет, които като цяло обосновават „мегдана“ да бъде изигран от жена. Така се формира и основният вътрешен конфликт - от всички драми на Шекспир „Хамлет“ е творбата, в която сексуалното отвращение достига до мизогиния, чиста омраза към жените. Разкъсващото отвращение към женското начало, чието олицетворение е майката, е вътршноличностен контрапункт на чистата любов към Офелия… И всичкото това – пресъздадено от жена! За актьор от ранга на Атамян това би било лесно поради простото присъствието на музата му, за стихийния талант на бисексуалната Сара Бернар може би също донякъде, но… за жена? На въпроса „възможно ли е?!“ отговаря миговете на триумф, в който Сирануш влиза в ролята на влюбения Хамлет и разтърсва публика, която дори не разбира езика на пиесата!

Появата на Сирануш пред българската публика като Хамлет в никакъв случай не скандализира, а по-скоро предизвиква възторг. Отдавна не е „чудо невиждано“ жена да изиграе мъжка роля в трагическа постановка. Излишно е да се търси скандал там, където чистият талант е на такава висота. Макар да няма противоречив ореол като Сара Бернар, Сирануш се радва на огромна и заслужена популярност. Забележителната актриса е посещавала България многократно и в състава на гастролиращи трупи, и като ръководител на собствени формации. Вероятно за първи път тя идва в Пловдив през 1881 г., после през 1883 г., за които й появи информацията е крайно оскъдна. Повече данни  имаме за първото голямо турне на собствената й трупа през 1894 г., като гастролът й в Русе започва с „Мис Милтон“. Успехът е грандиозен, а по думите на в-к „Айастан“ „русенското население  за пръв път виждаше толкова богато подготвена творба“. Следващото гостуване е през 1904 г., като трупата идва в Русе директно от Египет. Тогава Сирануш за пръв път изиграва Хамлет пред българска публика, но това не е всичко – в други градове са представени „Измяна“, „Коварство и любов“, „Дамата са камелиите“… За последен път звездата на Сирануш блести по нашите земи през 1907 г., като трупата й отново поставя Хамлет, отново с нея в главната роля. Друга звезда в оглавяваната от нея Кавказко-Арменска трупа е Храчия Азнив, която, ведно със самата Сирануш и Мари Нварт, образуват най-знаменитото трио арменски артистки – звезди от висок калибър, чието появяване на българската сцена само по себе си представлява знаменателно културно събитие.

През 1912 г. трупата изнася триумфален гастрол в Москва и Петербург, а възторжени отзиви за играта й дават театрални светила като Немирович-Данченко, Мария Ермолова и „авторът княз Александър Сумбатов“, който й изпраща поздравителенн венец с човешки ръст. През 1922 г. Сирануш се установява в Константинопол, където на 65 годишна възраст отново изиграва Хамлет и Медея, след което заминава за Париж. Последната среща на великата актриса с публиката е в гр. Александрия, където пресъздава коронната си роля – Маргарита Готие от „Дамата с камелиите“. Тогава Сирануш е на 74 години. Големият й юбилей обаче не се състоял. Прощалният й монолог като Жана Д‘Арк остава неизречен. Броени дни преди него Сирануш починала в Кайро.

Агата Бързеску

Русенската сцена получава благоволението на още един изключителен Хамлет. И в този принц датски има „нещо гнило“, защото и той се оказва жена. Биографията на Бързеску е, меко казано, впечатляваща. Пред българската публика се представя звезда от световна величина. Бързеску дебютира на сцената на „Бургтеатър“, минава през „Дойчес театър“ в Берлин, Виенските „Бургтеатър“ и „Раймундстеатър“, Градският театър в Хамбург-Алтона, „Кайзерюбилеумтеатър“ във Виена, Националния театър в Букурещ… Междувременно снима в Берлинските киностудии, гастролира с феноменален успех 2 сезона в Ню Йорк на сцените на Метрополитен опера и „Ървинг тиатър“, в Чикаго, Сейнт Луис, Вашингтон, Детройт… Последните 10 години от живота си посвещава на педагогическа дейност. Завесата пада за нея 1939 г. в родния Букурещ.

Агата Бързеску излиза само два пъти пред българска публика, и двата – в рамките на един гастрол. Привлечена от репутацията на гр. Русе като културен и театрален център, тя посещава България през 1908 г. в рамките на голямо турне из Румъния. Ръководи собствена трупа, като афишите прогласяват идването на „Виенска трупа на Агата Бързеску – Радович, актриса от Виенски Дворцов театър“. На 24-ти януари поставят „Отело“, на 25-ти януари – „Хамлет“. В ролята на Хамлет е самата Агата Бързеску, а в „Отело“ се превъплъщава в образа на Дездемона. Придружава я нейният съпруг Константин Радович, също известен драматичен артист, автор и драматург, който се представя в ролите на Отело и Клавдий. Пиесите са поставени на немски.

Появата на жена в ролята на Хамлет отдавна вече не е революция, но пък е огромно културно събитие за всяка една сцена. Самата поява на всеки нов велик Хамлет само по себе си е събитие. Точно затова е абсолютен парадокс, че тогавашната преса не отразява гастрола на знаменитата трупа. Единственият спомен от него е всъщност е спомен от спомен – автографът на Бързеску върху старата завеса на „Доходното здание“, отдавна изгубена за поколенията. Липсва каквато и да било друга информация. Остава само ласкателната мисъл, че подобни таланти са носили красота и артистическо изящество в душата на обикновените хора.

Ароматът на пожълтелите вестникарски изрезки от началото на миналия век носи застоял лъх за слава, „призрак лек“ на отминало величие. Цял живот в преследване на творческо съвършенство в името на мига на триумф изчезва за света със свалянето на едно протрито парче плюш. Завесата се вдига и пада всеки ден, накрая овехтява, а в един момент някой просто идва и я сменя, като по този начин заравя мигове на съвършенство в безименен гроб. Величието се разтваря във вечността. Така отминава световната слава. Триумфът като есенция на живота е твърде преходен, защото самият живот е свеж полъх сред вакуума на безвремието. Към един момент овациите неминуемо ще секнат. Затова пазете старата завеса и спомените, които тя носи. Иначе единственият, който ще аплодира финалната завеса на собствения ти спектакъл, ще си самият ти.

Дискриминация

От българската Комисия за защита от дискриминация е постъпило преюдициално запитване в Съда на Европейския съюз по жалбата на мургавия малцинствен представител, разбирай циганин, Белов от Монтана. Той сигнализира, че в два квартала на града – „Огоста” и „Кошарник”, имало било практика електромерите да се поставят на 7 метра височина. В жалбата си до КЗД Белов твърди, че такава практика представлява проява на дискриминация спрямо него въз основа на етническия му произход.

В news.bg на 20.09.2012 г. излезе следният материал,според който „Качените нависоко електромери дискриминирали циганите”. Извън посочените квартали електромерите се били поставяли на 1.70 метра височина и това било дискриминация. По преюдициално запитване Съда на Европейския съюз е постановил, че поставянето на електромерите на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е „prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход".

Объркването обаче е генерално, което най-вероятно се дължи на грешния превод на изпозлвания в отговора на запитването латински израз „prima faciae”. Също така в отговорите на преюдициалните запитвания, които са задължителни за всички съдилища във всички държави члени, са формулирани аргументи, които са твърде абстрактни и това се прави с оглед на целите, които трябва да изпълнява отговорът. Второ, prima faciae означава „на пръв поглед”, т.е. „поставянето на 7 метра НА ПРЪВ ПОГЛЕД е дискриминация”, но впоследствие генералният адвокат Кокот привежда юридически аргументи в точно обратния смисъл:

„Според нея такава мярка може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:

- не могат да бъдат предприети по финансово приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответните квартали на града

- взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответните квартали, при преценката на което трябва надлежно да се отчетат опасността от стигматизиране на дадена етническа група и интересът на потребителите да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол.”

А сега – по-простичко. Първо, фактът, че в една махала живеят много цигани, не я прави „циганска” – това е просто струпване на къщи и всеки може да си купи имот там. Второ, електромерите се качват на по 7 метра височина не защото обитателите на махалата са кафеви, а защото има кражба на ток и злоупотреби. За наличието на престъпност цветът на кожата или етническото самоопределение е ирелевантен – има си закони и те трябва да се спазват. Все едно в съседния апартамент да живеят китайци-взломаджии, които да ме осъдят, че ги дискриминирам, защото нощем си заключвам входната врата.

Т.е. никой не дискриминира циганина Белов, комуто на всичкото отгоре въобще не му е работа да се занимава къде точно му се намира електромерът, а аргументите му са абсурдни.

Поредна порция ужас

ХОНДА РЕЗАЧКА!!!

Отново благодарности на Петко "mr. Obama" Петков за този изключителен бисер из съкровищницата на българския бит и душевност. Текстът надолу представлява описанието на колата, но не само. Съветвам да се изчете от начало до край, но не гарантирам, че ще достигнете смисъла на живота.

#ЕБАСИМУИКУЛТОВИТЕХОРАХАХАХА

хондата е сивик японска зглопка - най-доброто от японската техника. Най хубавия модел хонда с наи здравиа мотор с 16 вентила. Супер здрав икономичен съшевремено практичен и бърз автомобил. Перфектна семеина четери врата кола в коятоа се возят прекрасно четерима вазрасти хора с багаж. Ниакои казват че япоснките коли били с скъпи части били ниски и неставали за наште патищта ,е Аз мога да им кажа че грешат!!!!!! Тая кола я имам от пет години и досега никога нищичко по никакав повод не сам сменувал и правил по нея !!!! Дори да се счупи нещто има много хватки и пинизи с които стига човек да иска ще я направи например - каретата стават и от москич АЛЕКО а те са без пари ,каренцето на воланя става от лада самара или спутник а такова каренце струва седем лева НОВО !!!!!! задните спирачки с леко припилване на шмиргелче стават идеално от волцваген голф двойка а тикива налклатки са по петнаисет лева в магазина. смяната на маслото ми е дваисетина лева - аз ползувам само масло приста заштото е с доказани качества и е направена тук в балгария а не некъде по турция руманиа или в друга менте фабрика. А на газ не гори ништо - извънграцко пада на 4 и половина до мкасимум на максумумите до 5 литеа газчица а грацко е къде 6 и половин литра газ. За какво говорим ваобште - които не е карал хонда той незнае че това са наи хубавите коли !!!!! Отделно като се има напредвид как варви.... не става с описание трябва да се пробва тя просто ви кара да я карате барзо. Само ште ви кажа че когито я купих 2007 година си отидох на село лятото да се саберем целата рода (аз съм от село Сумер по принцип ако има хора от Сумер да се чустват поздравени от на бай Кольо синигера малкото момче Момчил - ттова сама аз) и брат ми понеже караше тогав опел омега с който се биеше в гардите че е много луксозна и варвела много и не знам си там какво и ми вика - еи брат мии какво си купил тая хонда ште те бия с моита омега както те биех некога на кральо портарьо - аз му казвам добре бе бати аре се пробваме да видик кои ше бие (аз по принцип нали не си падам да карам бразо но брат ми Миши ми дигна нервите) и се дръпнахме. Лелееееее после като слезнахме от кулитеи мишо се фана за главата почна да си плуе опела нали се сештате че го накарайх да си приказва сам самичан на него си. кво да ви разправям. Тя простио си варви таа кола много е барза и требе да се внимава. А наи хубавото е че си се возим целото семейстево луксозно в нея с кеф с багаж. Дори когато с бати МИШО СЕ САСтезавааме у багажнуика имах една кофа с бетон детъо преди гонката бех взел от цветан крастанкин понеже лето берше и исках да излея втора полоча на кащата. Е както се састезаваме с бати искам да ви кажа ако шете верваите крастъя се и момчил да не се казвам с тая газ кофата не се беше разлела в багажникла все едно се беше варзана и не покатнатъа. Не само че колата е барза но и стабилна луксозна и отгорерто на всичко хубава. Не е и ниска аз всяко лято ходя по язовирите по рекитеда къцам риба фъргам и сврекме обичам си да сам усред природата прсото си ме тегли там и никога досеги не сам зачобразвал отдоли пода на колата у камани или мрасотия докато пресичам примерно реката за да стигна от единия брег до другиа. порсто колата и е хубава който я вземе ше се отчува и отвози с нея. Жал ми е да я продам ма не се кара понеже нсаското си купих от англиа един джип че ми трябва да тегля ремарке и затва искам да я продам хондичката а сина ми евлампи казва ТАТИ аз догодина като уммам бал няма ли да ми я дадеш таа кола на мен - аз му казвам - ей аз на твоите години като завъартших осми клас имах сичко на сичко два нацуга - един за очилиште и насред града а другиа за игра у махалата ти искаш кола да ти дам - бегтай от тука бе келеш скапан му викам. Като пиочне да работи и да праи пари тогива кола до тогагва НЕЕЕЕ !!!! Отделно че он ощше нема книшка викам му докато изкараш курсоветъе таа хонда само ще стои и ше клеяса от стоене пак и той като сам му я давал на село да я кара ей много газ дава. Значи тва млаядото пшоколение им дай само андреа джееесеми от модерните и да дават гас ми то не става така. Ше се прибие като едното ништо с таа кола, тя си е направена за истински шофиори не са келеши дет тепарва ехееее коло имат да се учат и колко леб да изедат докат станат добри карачи. Ма иди го обясни на маиа му Силва таая само го глези и го е направила на "тате даи пари мамо направи ми сандвич с лиутеница и сиренье иче требе да ода на дискотека и галатин" - некога не беше така ма и колите не беха такива. Като се сетя некога на москвича какви ядове са брал манииииииииии ми аз се родих с хондата бе ей нема такава кола. не случайно ората са си ко казали че е тхе повер оф дреамс сирече - силата на мечтите. Ми аз някога сам си мечтал като имах москвич да имам спортнка и барза кола - застава исках ма таака и неможах да се дореда ма хондата си дучака редо. Хондата е прфектнвеа само тебявеа да се оправи радятореа на климатроника че е леко спукан иначе е пеффектно. Духа студено кво да ви кажа ма си не е достатачка требе си посилно да духа студ ма и без друго тва не енужно само да настине човек не е си работа. Ако решите да ма тарсите телефона ми вече е актуален да знаете ма може да пишете и на поштата там винагио човек има нали сина ми е вканация и по цел ден седи феисбуко и скурето и си приказвал с приятелки тва онова кво да ви разправям. Аз на неговите години немах време да сиу прибера насело у наз а работейх в ЗЗМ-то у монтана и се иззкарваха пари ма ако работиш, а тия зета та го сасипаа и го затвотиха завода и вече нема работа хиода по англиа та бера краставици ма поне има пари. Та така ако искате ми пишете ако не искате не ми пишете аз не могада ви канакрам на сила ма даси знаете че тая кола на тая пара нема да намеита . ГУмите са нови вида спорт летни джанти си има всичко си има колата и газова уредба си има...... кво повече да искаш от живота освен една млада булка така позаскунана ако ме разбирате ма нема се занимаваме че силва ше ме клепе. Колата е с тунинг !!!!!!!!!!!! Кво друго да се сета да ви кажа..... ми де да знам,. пишете питаите не се срамувайте в тоя живот сас срамеж ливост не се праюви ништо да знаете !!!!!!!!!!!!! каквото повикало такова се обадило. Има си и антифриз нов сам сипал преди две години бе перфектна нема да ви я фала вие сами ще се обедите че колата си е муцка кифла поничка ей ако можеше ди да готви не бих да дал за ништо на тоа свет !!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ръчнио скорости 6 броя (5 напреди и една задна) елелектрифиьирани стакла има ма задните нешто не работят не знам зашто сигурно некоа маймунка се е прецакала не знам не разбирам не искам да пипам че ми омразна вече от таяа кола само нея да права. Карам си джципа и не ме интертесува пвоече. Иначе в гараж я варда да не оттчепат емблемите отги миналото лето бех у софиа и там успеа да ми изчепат емблемите техните раце аз да таковам нали се сештате да не опутребвявам цинизми все пка може и млади хора да четат не може да простерем не сме си на село все пак. Ако има нещо питайте не ме жалерте ЕЙ чухте ли кво ви казвам - неам да ме жалите ! Кументар на цената само на место като се видим да видите ква убава кола вик давам язе па вие да се сетите че нема смисал да се отбие от цената ртяа е перфектна просто тая кола е перфгектна ей ! КАкто си прецените !!!!!!!!!!!!!!!!!
---------НОВО НОВО НОВОО НОВО НОВО--------
Искам да направа допалнение - многу ви се молиа по телефона и по поштата да не ме питате колко пари ште ви отбиа ште свала ли еди колко си стотин лева и дали за хилиада и нешто лева ште ви я дам ! Пак повтарям - цената се коментиора само на миасто и то минимално няма да сваля много. Приказвах с жена ми Силва и тя изрично забранява да свалям от ценъта каза че шъ ма прибие. Тямного си обича хондичката и не си я дава за ништо както и стерео уредбата детоми я подари по случай юбилея преди време дет имахме с неги, ма не може да кара тя нема книшка и нема смисал да стои хондичката ей така затва подорбе некой друг да и се радва и да се кефи на живота срамота е колаа бегачка убава ефтина икономична и не на оследно миасто красива да стои ей така и гаража и да прашясва само и да я лазат галабите (пунеже си падам малко и галабар обичам животните та и галабе гледам) - грехота. ОК това са жени не разбират от бизнесменство аз обаче са ми я сни тия неша и знам как се прават работитве че без пазарлак не става у тоа живот (реално аз така се пазарих сас Силва на младини та я зех за булка - пазарене иако беше ма тва е друга изториа нема ви занимавам) затва аз сам голем пич и аз ште скрия от нея че ще направа отбифка от ценъта ма само като се видим наживо, по телефон работа не се варши ей ! Тикиви нешта са пари не се говорат по дже се ема, капиш ? Един вид цената ми е тварда окончателна но и последна ! На място мога да отбиа малко не много не бадете алчни ако просто искате кола за хилиада и триста или четристин лева това не е вашта кола !!!! И пак повтарям - бартери не ме интересуват други коли не ми требват заштото понеже работиа в англиа от там си докарах един джип голиам едно Мацибуши Шугун турбо дизел инжекция заштото ми трябва да тегла ремарке обикалиам и права кирии с товари сештате се мача се някакаси да си изхранвам семейстъвото бе какво да ви обяснявам ясни са ви нештата все пак всички сме в тоя кюп. Просто не ми требе друга кола затова бартер категорично НЕ !!!! Послепис - на заядливи и злонамерени и обидни писма аз няма да отговарям ! Аз никой от вазе не обиждам и не пцувам затова много ви са мола не ме таковаите вие иначе ниама да ви отговарам нема смисал. Нека запазим човечност и добар тон и в бес друго трудното икономическо ежедневие нека си подадем раце един на другигу и да живеем в мир хармониа и любов нема смисал от гавги и мрасни думи. Света за да стане по хубав за живот трябава ние да го направим така разбирате ли ме или не ?!?!?! Триабва да се постараем сами самички с назе да си се даржбим по добре друг нема да ни оправи ако ще кой ще да доде да ни оправлиава прсото така. Живи и здрави на всички поздрави по случай идващите празници и благополучен улоф на всички рибари и ловци - я самиа сам такав и си имаме на село ловна дружинка с коиато си се черпеваме и радваме на природата и благата ни дадени на нашата мила и скапа родна земиа маика Балгария !!!!!!! ТЕЛЕФОНА МИ ВЕЧЕ Е ПУСНАТ платил сам си сметката И МОЖЕ ДА МИ ЗВАНИТЕ И НА НЕГО но това вече си го знаете аз просто да си го припомна че все пак може да има и недуразомениавсе пак требе всички карти да са на масата а не под тезгиаха дет се вика един вид като метафура нали се сештате ма както и да е !!!!!!!!!!!!!!!! Поздрави Момчил !!!!!!!!!!!!!!!

Не вервам, бате

В последно време се посъживи малоумната дискусия дали в държавните училища да бъде въведено вероучение. Идеята, както всяка друга идея, има добра и лоша страна, респективно добра и лоша концепция за изпълнение.

Добрият вариант е децата да бъдат обучавани на мултикултурализъм чрез информация за другите религии и култури, да им се посочват грешките на Църквата през вековете, вниманието да се насочва към очевидните plot-holes в Библията и така нататък, схващате идеята – един съвременен и освободен от глупав догматизъм рационален поглед към един обществен феномен, който детерминира живота на доста сериозна част от населението на света. Този вариант е неосъществим, защото идеята на Църквата е религията да помага едни пари да сменят собственика си, за която цел се насърчават наивността и сляпата вяра. За сметка, естествено, на интелигентността и рационалното мислене.

Лошият вариант е този, който съществува в момента – мозъците на децата се промиват с глупави средновековни суеверия от сорта на Адам и Ева, непорочното зачатие, както и моето любимо - че ще ослепееш, ако мастурбираш, което е неминуемо, защото Господ вижда всичко. Знам го, защото в четвърти клас посетих три урока по вероучение, в които, когато задавах логични въпроси от сорта на „Защо Бог е създал гейове, след като ги мрази?” и „А Ной как е хванал кенгуру за ковчега?” ми отговаряха да не се съмнявам в Библията и да вярвам в Бог, защото иначе ще отида в Ада.

„Религизоният триъгълник” ти дава три опции – „умен”, „честен” и „религиозен”. От тези три опции имаш право да избереш само две, т.е. можеш да си само две от трите едновременно. Ако си умен и честен – няма как да си религиозен. Ако си религиозен и честен – значи не си умен. Ако си умен и религиозен – значи не си честен. Казано накратко, трябва да си изключително тъпо и/или лицемерно копеле за да отречеш, че всички организирани форми на религия дърпат обществото назад. През 2012-та година всеки човек с интелигентност над средната отдавна не вярва в Бог, респективно не се тормози с глупави забрани. Освен пияните „праведници”, които на Великден обикалят около „Седмочисленици”, преди да си ебат майката с фалшиво уиски в БИАД.

Така, да обобщим. Никой „отгоре” не следи какво ядеш, колко пъти се кръстиш като влизаш в църква, с лице към олтара ли излизаш и с кого си лягаш. Бог няма, така че шибай наред. Съвременният офисен плъх и без това е достатъчно обременен от собствените си жалки комплекси и предразсъдъци, че да бъде допълнително ограничаван от излишни забрани и стереотипи.

Но да се върнем на вероучението. Набожните обвързват религията със страха от Бог, който те възспира да правиш разни работи и в това те съзират нещо хубаво, защото обществото нямало било морал. Дай затова да почнем да учим децата, че има Бог, пък те евентуално спрели да пият, да се чукат от малки и да вземат наркотици, пък току виж намаляла и корупцията. Единственият ми коментар относно тази наивна (меко казано) концепция е презрителен смях. Аз пък мисля, че обществото има много по-сериозни проблеми, които няма да се решат чрез насаждането на отдавна отживелия средновековен християнски псевдоморал, основан на сляпа вяра в несъществуващ небесен съдник и писан преди 1600 години морален кодекс. Такива проблеми са например липсата на сексуално образование, ниската сексуална хигиена, както и нарастващият процент затлъстели и/или недохранени деца. Времето е ограничен ресурс и трябва да се използва рационално. Вместо вероучение в училищата трябва да се въведат задължителни часове по сексуална и хранителна култура. Сексуална – ясно защо, за да не се случи така, че малката ти принцеска да забременее на 13, защото теб те е срам да говориш за секс с нея, комплексар такъв. А хранителна култура – защото не върви синът ти да е трети клас и да тежи 80 килограма, понеже повечето родители хал хабер си нямат каква е разликата между протеини и въглехидрати. Великият Джейми Оливър го е обяснил много по-добре от мен в това клипче, което си заслужава всичките 18 минути. Вижте го, образователно е, както TED.com е по принцип образователен сайт.

Децата не са виновни, че родителите им са необразовани/страхливи и/или комплексирани, поради което не могат или се притесняват да ги научат на базисни неща за живота от сорта на това от къде идват бебетата, какво са противозачатъчни, как да разбереш, че имаш цистит или че ако ядеш по 5 пици с майонеза на ден ще станеш свиня, което не е добре. Както и защо точно не е добре да си свиня. Точно тук идва ролята на образователната система, която чиято цел е да компенсира незнанието и неумението на родителите.

Ето защо не желая в училище да губят времето на детето ми, като го учат да вярва в измислици. Не искам да го лъжат, че съществува някаква висша сила, която му определя съдбата някъде от небесните висини. Човек сам определя съдбата си и всичко в живота зависи от изборите, които правиш. Ето защо аз съм твърдо против въвеждането на вероучение в училищата. В днешно време религията е неприложима дори като морален кодекс, просто защото е крайно назадничава и нетолерантна към човешката индивидуалност. Децата, които са бъдещи възрастни, имат нужда от прогрес, наука и приложими знания, а не от medieval superstitious bullshit, за да не щъкат из България обречени на нещастие недоучили мастодонти, бременни ученички и болни от СПИН 15 годишни момчета, които обаче искребно вярват, че ще Бог ще им реши проблемите и ще им оправи живота. Подсказка - това НЯМА да се случи.

Нека не забравяме, че Господ чува и отговаря на всички молитви. Просто отговорите варират между "НЕ!" и "Fuck off!".

А ако някой не е съгласен с мен, му пожелавам Исус да го види от небето, че мастурбира и да го ослепи за наказание.

LEGO-GOD WATCHES YOU MASTURBATE FROM SOMEWHERE ABOVE.

14 секунди

Огромен, просто ОГРОМЕН!

А инж. Лазаров, изпълкома и най-свидното им - в плитъки и необозначен общ гроб, топло завити със саван от негасена вар.

JAILBAITS

По повод наскоро отминалия Ден на детето, на който по стар наш навик черпихме с "Таралежки" на гара Подуене, ние, учените от "Алхимичния институт за практически изследвания върху акселерацията сред тийнейджърките от крайните квартали" публикуваме следния научен доклад. Ръководител на изследването - акад. Н. Рачев. Техническо обслужване - ст. н. с. първа степен Й. Аспарухов.

На горната графика можете да видите множеството на обектите, наричани с условното понятие "жертви". Чрез долната графика можете да определите множеството на субектите.

С оглед на дългогодишните си изследвания върху акселерацията сред подрастващите, отнесено към факта, че сумати приятели вече се изпожениха и изпонараждаха, можем да дадем следните съвети:

For the record - Скъпи родители, след една определена възраст водете редовно децата си на зъболекар. Ако кариесите зачестят - консултирайте се с гинеколог, може да се наложи промивка с бял равнец.

Off the record -към тези, които знаят, че е капан, но просто не могат да се сдържат - play dumb. If she looks too young - just assume she is 18.

...пък и в крайна сметка затворът не може да е чаааааааак толкова кофти място, нали?

Поздрав с химна на нашия иснтитут:

С аромат на пот, бутонки и вазелин – част 3

АВТОРЪТ С ГОРДОСТ ПОЕМА ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ОТНОСНО ИЗРАЗЕНИТЕ ЛИЧНОСТНИ КВАЛИФИКАЦИИ И ОЦЕНКИ ОТНОСНО ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ДОЛУ ХОРА.

Е т’ва е – част трета, и, дай, Боже – последна. Из социалните миазми ежедневно изплуват нови ВИП-лица, които сякаш са създадени, за да може някой културен дюстабан със завършено по милост средно образование да им лепне квалификацията „Българският еди-кой-си”. От дъното на изтерзаната си душичка се моля на всяка една позната и непозната природна сила нелицеприятно малокултурните списвачи на жълти дописки да бъдат застигнати от някакво смъртоносно проклятие, което да ги улесни в това да спрат да ни засипват с информация за самоцелно известните чалга пародии на „звезди”, които бледо примигват от „свестско събитие” на „светско събитие”. Доста време мина от първите две статии за никому известните български известни, в които пробвах шеговито да каталогизирам характеристиките им, пък току виж някой от тях взел, че се засрамил и се самопогребал на дъното на Искърския пролом, удобно привързан към джанта от камион. Но де, брате, тоя късмет, те упорито тлеят и още по-упорито си вярват... И ето – близо година по-късно, на родния „звезден небосклон” мъждукат поредните новоизгрели набедени интернет „сензации”, които нищо не умеят и няма нормален човек, който да не се чуди защо, аджеба, някой прелива „от пусто в празно” да пише за тях. И докато ние се чудим, същите онези неприятни хомосексуалисти в сянка продължават да си купуват скъпи вещи с пачка, изкарана от жълт PR. Щото, видиш ли, ние „цъкаме и се възмущаваме”, ама на тях всяко цъкане им се капитализира.

Ето кратко списъче на най-самоцелните ВИПчета и ВИПченца, за които интернет повръща интелектуални ручеи всяка сутрин:

Боже, от къде да започна?!

Антония „Тоца Крокодила”  Петрова – най-якото в нея е прякорът й, който е толкова рустикално-интелектуален, че чак ме е яд, че не съм го измислил аз.  Едрата й перхидролена глава незнайно защо вече трета година продължава да наднича от медия на медия, в следствие на което среднощните полюции повсеместно изгубиха битката с нощното напикаване. Пословичната й красота, добри обноски и вроден интелект, които тя не пропуска повод да манифестира, доведоха до знанието на широкозаинтересуваната публика весели случки с неочакван финал от сорта на „Мъжът на Тоца Крокодила я преби и я изхвърли гола край пътя”, „Тоца Крокодила се омъжи”, „Тоца Крокодил си построи кръгла спалня”, „Тоца Крокодила по-влюбена от всякога в своя насилник”, „Сватбата на година – Тоца Крокодила, Николета или Алекс Арабаджиева?” и разни подобни. Другата несериозно едроглава блондинка – Гала, пък оня ден я беше поканила в сутрешния блок, за да я разпитва за сватбата, пиха шампанско в 9 сутринта, слушаха Менделсон, бе направо да ти опадат зъбите от умиление. Последният папарашки приом, който просто ме събаря в нищото, е списването на петминутни дописки, които отразяват всеки нов фейсбук статус на е те такива като тая. Обмислям да сезирам св. Георги да дойде да ни отърве. Искрено се изкефих на момента, в който иначе доста неприятният хашлак Милен Цветков я изгони от студиото си, защото отказа да му отговори на въпроса „Кога България влиза в ЕС” – цялото клипче си заслужава, има леко възбуждащия привкус на публичното унижение, така характерен за някои японски порно жанрове (http://vbox7.com/play:765c9ca1).

Ана Мария Чернева – ей тая ми е новата „любимка”. Всички дописки за нея се изграждат на следния принцип:
Първа дописка: Ана Мария Чернева е любовница на Сакалиев.
Втора дописка, седмица по-късно: Ана Мария Чернева тръгва на уроци по пеене. Тя не крие, че има амбицията да стане фолк певица. За Ана Мария Чернева гръмна огромен секс скандал, който я свързва със Сакалиев.
Трета дописка, още седмица по-късно: Ана Мария  Чернева записва първи хит. За нея медиите гръмнаха, че е тръгнала на уроци по пеене. Името й се свързва с мощен секс-компромат, в който бе намесено името на Сакалиев.

Четвърта дописка: Ана Мария Чернева провокира с нестандартна визия. За лъстивата моделка и бъдеща певица узнахме от добре информиран източник, че активно се занимава с уроци по пеене, но е загърбила скандалния имидж, който в предишни времена я свързваше със Сакалиев.

Мой приятел беше намерил следното ум-да-ти-зайде-клипче от предаването „На горещия стол” (http://www.youtube.com/watch?v=1PLHLmeQbLw), което обаче изисква волско търпение и деформирани възприятия за хумор, за да се изгледа до край. За да не ви мъча, ще ви разкажа – облечена от „втора ръка” омазнена умственонедоразвита провинциална водеща, която има доста да поработи, за да достигне сценичното ниво на монголоидите от „Кракра ТВ”, разпитва новите знаменитости Вивиан (Славчо Тошев, кученцата, ТВ Кракра отново, anyone?), Ана Мария Чернева и някакъв друг дебел кривонос тъпанар, които в продължение на 30 минути говорят покъртителни работи, подмятат изкуствен фалос, коментират ФЕНОВЕТЕ СИ, социалният живот във Фейсбук, интригите, завистта, връзките, секса и като цяло нещата от живота. За да разберем на колко точно можем да оценим смисъла от съществуването на Ана Мария Чернева, ви цитирам по памет най-култовия въпрос и най-култовия отговор:
Водешата: - С какво мислиш да си различна от другите певици?
Ана Мария: - Ами не съм го измислила, ама ще е нещо скандално. Като го измисля ще разберете по коментарите на хората.
...
Водешата: - Ана Мария, какво ще кажеш на твоите фенове?

Ана Мария: - Ами... ми те... моите фенове...ми те моите фенове освен да ме плюят... те не ме познават, освен да не бъдат толкова злобни... (а Вивиан, в пристъп на нетипична ситуационна интелигентност, която в нейния случай може и да е била по късмет, свенливо задава въпроса „Ми те тогава к’ви фенове са ти?!”).

Това ми напомня за публиката на Локо (София), които на един мач си бяха вързали шаловете върху  картонени фигури с човешка форма и си бяха тръгнали. „За фалшиви футболисти – картонени фенове”. Последната новина, според която „ИТЪН ХОУК СЕ СНИМА С РОДНИ ФОЛК ПЕВИЦИ”, която ми попадна и под формата на „АНА МАРИЯ ЧЕРНЕВА ЗАСЕЧЕНА В АФЕРА С ИТЪН ХОУК” нямам сила да я изкоментирам, затова просто ще се повторя – FUCK OFF, и ако може – по-бързо, тъпо провинциално момиче, и дано никога повече не чуем за теб!

Папа Жан – артистичното алтер-его на Митьо Пищова може да бъде открит на следния адрес: http://papa-jan.com/bg/index.html?about.html . Самоопределя се като „световноизвестен художник, режисьор, академик, лечител, фараон, професор, принц, директор, папа, президент, генерал майор, проповедник, дон, учител, благодетел и месия”, а сигурно има и още. Папа Жан сигурно е единственият, самоокичил се с повече титли от министър-председател шихан кмет доктор генерал-лейтенант Бойко Борисов, но това е, защото Бойко не е решил – не е го е направил, дееба тая пуста скромност. Папа Жан е „известен” с това, че е нарисувал прословутия портрет на голия Карамански, който си е жив онанистичен мутробарок, а разни шоуменски отрепки му обръщат внимание, защото овеществява дебел плямпотещ сеир, който ти идва сам на крака и няма нищо против да се излага за без пари. А както знаем, селският сеир създава лесен смях, обикновено подигравателен, привлича масовата публика от таксиметрови шофьори и продавачки, в следствие на което децата ви растат прости. Споменах за приликата му с Митьо Пищова – Папа Жан твърди, че е спал с около 17 500 жени. Седемнадесет хиляди петстотин. И ние му вярваме, естествено, особено на историята, дето бил треснал някаква в Мавзолея, току пред очите на за пръв път изтрезнелия едва в смъртта другар Жоро Тарабата. Разгледайте сайта, толкова много концентрирана лудост и лош вкус не могат да бъдат описани и синтезирани от и без това бледите ми писатески заложби.

Вихра-на-Иван-бившата-жена – дами и господа, пригответе се за една полкъртителна история! Никога друг път не сте чували подобно нещо! Историята е следната: мъж и жена се срещат, женят се, правят си дете, после си омръзват, развеждат се... в резултат на което българските медии, за които би било комплимент да се каже, че са бавноразвиващи се (защото всъшност  са бързо изоставащи) направо се взривяват. От там нататък следват по милион статии по темата ежедневно, като поантата на тази тривиална междупанелна драма беше моментът, в който с нищо незабележимата Вихра се появи в някакво абсурдно „шоу” по сватбена рокля, която демонстративно захвърли. В този момент всички възможно жалкометри превъртяха, а гайгеровият брояч на добрия вкус получи възпаление. От там стана като с Алисия и Валери – хър, мър, той ме изостави, не ми дава пари, не си гледа детето, ама детето това, ама детето онова, ама самотна майка героиня, ама майката кърмилница, ама разбития патриархален космос, ама идилията, ама семейството, ама той какво е чудовище, ама аз всичко само заради детето го правя, детето това, детето онова, МОЯТА ДЪЩЕРЯ... Triplle facepalm, because a single facepalm is not capable to express how fucking ridiculous this whole shit is. В интерес на истината направо ми дожаля за Иван, който, въпреки всичките си кусури, просто е уцелил ебати непоправимата греда. Всеки човек, особено майка на малко дете, който си позволява да се самоунижава публично по този меко казано извънградски начин, наистина си е заслужил безименния гроб сред жабурняка на дъното на Панчаревската тиня. Затова, Вихра, не губи време, а скачай, и си вземи шибаната сватбена рокля с теб, пък дано се напои добре с вода.

Огито – пар екселанс Бургаски унтерменш, чийто коефициент на интелигентност е равен на броя на крайниците му. Олицетворение на максимата, че за да си шастлив ти стига да има „манджичка, зобче и нещо да треснеш”. Живото доказателството, че българските медии са дотолкова импотентни и сенилни, в резултат на което се продъниха до там, че да канят на гости човек, само защото има нелепа татуировка, в която на всичкото отгоре има правописна грешка. ПРАВОПИСНА ГРЕШКА, копеле – като ще се татуираш за цял живот поне спести 4 лева за букварче и го подари на татуиста. Инвестирай! Положи някаква грижа за себе си, матер вестра илитерата рустика и цървул, както биха възкликнали римските юристи. Макар че к’во да инвестираш, в крайна сметка правописът е за педалите. Сещате се за „великата” му татуровка, изражение на хумористичния светоглед на провинциалния балканския мачо  - „К***и яжте пийте Огито черпи” – оригиналният правопис е запазен. Хейл ту дъ грейт олмайти ебльо фром Бургас енд хис френдс – дъ ретардед ТиВи шоупийпъл!!!

Цветанка на Веско Маринов – още една никоу известна, загоряла като некалайдисан бакър ”отчаяна съпруга”, за която сефте чухме едвам след развода й. Докато Веско пее нещо там, пълни Зала 1, поти се задъхано, лъска имиджа на официалната власт и твори незабравими химни от сорта на Химна на полицията, Химна на хляба и други подобни, сякаш извадени от програмата на радиоточката в Пордим през седемдесетте незабравими блокбъстъри, Цветанка трупа виртуална слава благодарение на единствения си талант, който обаче никой не знае какъв е, защото доскоро никой никога не беше чувал нищо за нея. Много обичам да чета по медииите за съдбите на хора, чиито единствен талант и съдба в живота е да бъдат нечия притурка. Отправям официално питане до списмовчиците на жълти дописки – защо пишете стотици дописки за съдбата на хора, чийто единствен талант е да правят мусака? Цъкат ли хората? Печелите ли? Искрено се надявам да умирате от глад, защото в противен случай българското общество наистина неосъзнато копнее за кратък, спешен и много кървав геноцид. Скоро, измет малограмотна, очаквам новина, че любовникът на Цветанка-бившата-на-Веско-Маринов има болезнен мазол на левия палец, след което очаквам официално изявление на педикюриста му, че всичко е наред.

Бебето на Валери и Николета (Никол) – приветствайте с полагащото му се уважение първото бебе в класацията. Ако в някой тайландски букмейкър пуснат залагания при коефициент 1.005, че това ще е най-тъпото дете в държавата – директно влизам all in. Тука, братче, е късата клечка отвсякъде. И да е умно като майка си, и да е умно като баща си – кел файда. Ипотекирам панелката без порив за съмнение, че ще ми даде. Дано верно поне да е красиво. Проблемите около най-влиятелното бебе в татковината, за чиито стилистически и модни решения сайтовете ни информират ежедневно, вече провокира необходимостта от официално изказване пред медиите на акушерката на Николета, която не се посвени да разкрие смущаващи тайни от сорта на „Николета всъщност е една най-обикновена жена”. Честно, подобни разкрития са в състояние да ме сринат.

Допитахме се до трите орисници дали има шанс малката Никол да се убоде на вретено, от което кръвта от секциото на майка й отново да потече (че нали тъкмо беше спряло, а ние се бяхме притеснили), но Сашо Диков прекъсна официалната пресконференция, защото беше хвърлил димка в опит да потуши букмейкърски заговор. Догонихме орисниците извън залата, но те учтиво ни казаха да ходим да си е*ем п*чка*а с*елс*а и че единственото, което можели да ни кажат, е че бебето на Валери и Николета със сигурност не е създадено за академична кариера и няма да работи на бюро. Ето защо обмислям да се допитам до лелката в гаражното магазинче, от което Николета веднъж купила бебешко пюре, да я представя за „добре запозната дама от близкото обкръжение на Ни Ло”, да изпратя скверния опус на жълт сайт и да изкарам 30-40 срамни жълти лева от малоумна чалга халтура.

Скъпи гореизброени известни, ние искрено ви презираме. Вие нямате фенове. Затова пък имате легион от хора, които ви се подиграват от сърце. Моля, спрете да се натрапвате и да ни занимавате с неприятното си присъствие. От вашето съществуване няма смисъл. Никой не се интересува от вас. Моля, спрете да ни занимавате със себе си – на всички ни е ясно, че живеете на социални помощи и подаяния от богати спонсори (с дребни изключения, които вадят некой лев). До хората, които определят кого да ни показват по телевизията - искаме да четем за постиженията на истински талантливите хора, които са много в България, но са принудени да делят публичното пространство с паразити и духовни подлоги като гореизброените. Наложете малко естетика, защото в момента ни засипвате с духовен екскремент. Пак до „известните” - сбогом и наистина се надявам никога повече да не чуя за никого от вас, освен може би нещо от черната хроника. Само че сигурно няма да имам този късмет – съдбата понякога наистина е лека жена. Sencirely yours – Society.

Мечето, което обича детето

Една легенда слезе от кориците на комиксите! Колумбийски учени дават безспорни доказателства за съществуването на най-голямата космата загадка след Йети и Голямата стъпка (Саскуоч) - световноизвестният Педобеър. Мечето, което обича детето, за момента бе считан за измислен персонаж, създаден да весели куцо, сакато и малолетно, но новината, че колумбийка е родила здраво дете на 10 години потвърждава слуховете за половата му мощ по безспорен начин. Учените все още крият самоличността на бащата на детето, като се крият зад удобното официално изявление, че за личността на бащата всъщност няма много информация. Според някои местни вестници става дума за 15-годишно момче, но според други информации той е 30-годишен мъж." А според някои български блогъри бащата всъщност е едър, симпатично пухкав, черноок и описанието му съвпада с "мечка-педофил, която те преследва по железопътните релси, а ако се престориш на умрял най-много от мече педофил да се превърне в мече некрофил." През 1933 г. Педобеър е бил на международна асамблея на анонимните педофили, за което свидетелства и тази новина:
http://www.dailymail.co.uk/news/article-2125512/Colombian-girl-10-Wayuu-tribe-gives-birth-healthy-baby-daughter.html

Понеже сме ограничени от количеството пергамент, само ще цитираме вкратце гордият татко, който се кълне, че не е знаел, че перуанката е била на 5, а колумбийката е изглеждала твърде зряла за възрастта си. Но все пак допълва, че нищо не може да се сравнява със сълзите от радост в детските очи, докато ги дърпаш за косата и ги караш да ти викат "Ай, папииииии!", поради което си пада и по латиноамерикански момичета. В крайна сметка не той е виновен, че е открил сексапила им дълго преди всички останали.
Майкъл Джексън, Владо Кузов и 12-те римокатолически кардинали не бяха открити за коментар. Това обаче е без значение, защото те си падат по момчета.

Червени рубли за сини дни

По принцип мразя и не чета подобни материали като този, който пиша в момента. Страхувам се да не звуча като 90 годишните „панамени шапки и жилетки от пике”, които обсъждат световната политика и международното положение все едно всеки следобед ядат кекс с Бисмарк. И все пак:

Георги Първанов, който се връща „на трона” в БСП, официално заяви, че БСП ще размрази проекта АЕЦ „Белене”. Много е изписано „за” и „против” този проект, но ще пробвам да направя едно обобщение с оглед моята позиция, която впрочем е остро „против” АЕЦ „Белене”. Само вмятам, че доводът „Ама те ядрените централи гърмят, виж какво стана във Фукушима!” е абсолютно несъстоятелен и е създаден да плаши гаргите. Доводите „против” са много по-сериозни:

Първо, никой няма хал хабер колко ще струва Белене – 6, 7, 10, 15 или 20 милиарда евро. Акцентирам – не милиона, а милиарда. Един милиард е равен на хиляда милиона, а десет милиарда са равни на десет хиляди милиона. Някой беше казал, че това означава всеки българин да бръкне в джоба си и да извади най-малко 2500 лева. Това е инвестиция, която за обикновения гражданин надали ще се изплати някога. Вие имате ли 2500 лева за ядрена централа? ‘Щото аз нямам, а ако имах бих предпочел да ги дам не за някаква имагинерна бъдеща ниска сметка за ток, а за задоволяването на реалните икономически потребности на обществото.

Второ, единствен кандидат да ни финансира и да строи е Русия, чиито трайни имперски и експанзионистични интереси днес минават изцяло през енергетиката. Както знаят и децата, енергетиката (да имаш ток вкъщи) е от критична важност в, простете клишето, „геополитическата битка за югоизточна Европа”. Трето, ако построим АЕЦ „Белене”, енергийната зависимост на България от Русия ще се затвърди завинаги (или поне докато не си върнем парите, с които ще бъде финансирана АЕЦ „Белене”). Подсказка към русофилите, които вярват в изтъркания виц за „дядо ти Иван, който ни обича и хич не клати при всеки възможен повод” – да си сто процента енергийно (или по какъвто и да е икономически) зависим към една държава автоматично ликвидира и без това ограничените възможности на географската въшка България да вод самостоятелна

външна политика. Кратка историческа справка – Великобритания, която след

Втората Световна война на практика няма самостоятелна външна политика, защото дължи милиарди на САЩ под формата на военни заеми. Думите на Гоце са важни и имат голяма тежест, защото той е бъдещият председател на БСП, а комунистите отдавна са „надуваема кукла” на Русия и точно затова хората ги наричат с презрителното „рубладжии”. Не ми се мисли за какъв рушвет се борят лобитата „за” и „против” АЕЦ „Белене”. Един милиард лева ще направи около 1000 скапани чиновника

милионери overnight. А един милиард евро е два пъти повече. А един милиард в

каквато и да е валута, на фона на горепосочените суми и евентуално влияние,

не са кой знае колко много.

Поуката? Да не дава Господ БСП да се докосне до властта. България и българският народ няма да спечелят нищо от това. Просто едни много неприятни комунисти ще направят много, много пари, а вашата сметка за ток ще си бъде същата.

P. S. Перспективата за „ляво” правителство по време на криза ме кара да се замисля да емигрирам. А ляво правителство с БСП involvedпоражда суцидни нагласи.

P. P. S. – не ме засипвайте с призиви да отида да си взема парите от ГЕРБ. И за тях не гласувам, въпреки че изпитвам искрено удоволствие да гледам как Симеон Дянков съсича комунистите при всеки удобен случай, като отказва пари на всякакви синдикати, БДЖ-та и тем подобни източвачи и разхитители на бюджетни средства. Ако един бизнес не носи пари – значи той

трябва да спре да съществува, дори на цената на социални сътресения.

Втори P.

P. S. - Който твърди обратното е най-обикновен недоучил идиот.

Трети P.

P. S. - Гоце, кога умреш – все ще е късно!

Благодаря извинете за вниманието.

Support

Приятели, ще ми трябва малко подкрепа! :):):) На линка отдолу има конкурс, в който над 150 момичета ще пробват да си премерят виртуалните пениси в нещо като конкурс за красота с ебаааати наградата. Аз лично предпочитам антикварни книги пред гримове, но никой не ме пита, защото а) не съм жена; б) и да бях, нямаше да съм красива, защото дюнерите с допълнително майонеза не прощават.
However, под номер 52 се намира красивата ми приятелка Йоана и ще ви бъда много благодарен, ако пуснете по един глас - гласува се с от една до пет звезди (пет е най-якото) и накрая тази с най-много звезди ще заграби голямата награда. От едно IP май може да се гласува само по веднъж за участник.
Благодарим ви предварително <3

http://www.viewsofia.com/article/12430/Da-izberem--Nai-krasivata-jena--ot-stoticite-prekrasni-dami-v-konkursa-na-ViewSofia

Деформирани нещастници

Делим общ въздух с покъртително деформирани хора. От ЦСКА съм, но никога няма да приема за нормално оскверняването на паметника на Гунди и Котков. Поради същата причина когато видях снимката, на която мъже с червени шалчета са се снимали до неграмотен графит "ПОП КРЪСТЬО НАШ ГЕРОЙ" няколко вени в главата ми се спукаха. И все пак, футболните фенове принципно не са известни като най-качествения обществен субстрат. Но когато през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година модерните пролетарии (разбирай недочели междупанелни бедняци, които бленуват по комунизма, защото малоумните им алкохолизирани родители между две оригвания изпускат по едно интелигентно "Ба, при Бай Тошо си беше по-добре!") оскверняват с кухи петдесетарски лозунги паметника на убитите от Народния съд просто ми идва да се разплача от погнуса. Предполагам, че в другите блогове и в мейнстрийм медиите хората ще вложат достатъчно време и ресурси да се възмущават и да анализират как и защо, затова няма смисъл да влизам в кюпа. Но все пак - гнус ме е, че обитавам една планета с подобен род деформирани от демагогия и фалшиви идеали същества. Срам ме е, че моят глас струва колкото техния. Презирам неграмотния унтерменш със спрей в ръка и интелект на прешленест червей, който по такъв позорен начин ни навира в лицата истината, че един идиот може да натвори толкова простотия, колкото 10 свестни не могат да поправят. Ето защо на 1-ви май мисля да си "гърбя" знаме.

Празник

Честит празник, о, PROUD-TO-BE-хора!

Мима, дай лапа!

„Виртуален” означава такъв, който е „като истински”, резултат на мисловна дейност, но без реално проявление. В зависимост от контекста „без реално проявление” може да означава няколко неща - че не можеш да го пипнеш, или че съществува откъснато от физическото битие на света.

Навремето се възмущавах от глупостта на мои приятели, които си слагаха [X] пред името в Skype, когато някой умре. При всеки инцидент – катастрофа, земетресение или нещо такова средно 30-40 човека, които не са ми писали от година, ме приканваха да си напиша шибан хикс пред името, за да демонстрирам, видиш ли, колко съм съпричастен. То не бяха chain-letters, не беше подканяне „сложи хикс”, не беше чудо... После се появиха тюленчетата, които някакви хора били убивали за кеф – нагледахме се 2 години на размазани по снега мозъци на бебета тюлени. После дойде кучето Мима с отрязаните лапи. След нея – болното от рак бебе. После – кучето без крака, което е спасило семейството си от горяща къща в Германия. След това – снимката на пребитото от баща си момиченце. След него – кучето, дето някакво момче от Казанлък му пръснало мозъка и се снимало с него. Всеки божи ден, ща – не ща, съм принуден да гледам отвратителните снимки на видимо болни или пребити хора (най-често правени на Фотошоп), осакатени животни, кървави парчета мозък по снега и други подобни, които някой произволен идиот е решил да сподели във Фейсбук, за да демонстрира колко е „навътре” с проблемите на обществото. Тази пандемия на видиотяване обаче придобива плашещо големи размери.

„Виртуалната социална ангажираност” на повечето хора не е плод на мисловна дейност, защото е нищо повече от овча инерция. Тя съществува откъстано от света - има я само във Фейсбук. И трето, нея наистина няма как „да я пипнеш”, защото реално не съществува и не се проявява по никакъв начин – нищо в действителността не се променя. Изводът, фейсбук-дарители, е, че вие не сте социално ангажирани – вие сте просто малоумници с мишка в ръка и всичко, което „споделяте”, е просто манифестация на умствените ви недостатъци. Като споделяте гнусни снимки НЕ ПОМАГАТЕ НА НИКОГО, а просто приспивате съвестта си. И ми разваляте закуската!

Скъпи приятели и познати, НЕ ЖЕЛАЯ ДА ГЛЕДАМ ПОДОБНИ ОТВРАТИТЕЛНИ СНИМКИ!

Който си мисли, че Фейсбук дарява 3 цента на болното от рак бебе за всяко share-ване на снимката му, е абсолютен слабоумник. Бебето не е болно от рак, от нещо съвсем различно. Второ, човешката трагедия НЕ ТРЯБВА да бъде обществено достояние, защото по този начин се принизява. Поради тази причина, трето - снимката е отвратителна и не буди съчувствие, защото е принизена до нивото на плътското. Казано като за идиоти, каквито в действителност повечето са – „Вижте го – бебето е болно. Не е красиво, а? Айде, дари сега три цента, пък ние обещаваме съвестта ти да заспи!” Това не е милосърдие – това е измиване на ръцете!

Четвърто, Фейсбук не е дарявал, не дарява и никога няма да дари нищо на никого независимо от какво е болен. НА НИКОГО – бил той болно бебе, куче без крака или извънземно без антенки.

На второ място, не искам да гледам фалшивата снимка на пребитото от баща си момиченце. Първо, снимката правена на Фотошоп. Второ, на хората, които бият децата си, им е през оная работа за това, че поствате някакви снимки еди къде си.

На трето място, но не по важност – не ми дреме, че някакъв умопобъркан селяндур убива кучета и се снима с тях. И още по-малко искам да виждам НАТУРАЛИСТИЧНА КАРТИНКА как същият скапан селяк се е снимал гордо в оплискания от кучешка кръв и мозък казанлъшки сняг. Нищо няма да промените, като го псувате в мрежата.Нито ще върнете кучето, нито ще го накарате да спре да убива, нито ще ме спрете да искам ликвидиране на всички бездомни кучета (по възможност – за вчера!). Напротив, „загрижени” идиоти – ВАШИТЕ фейсбук-активни десетгодишни ДЕЦА гледат кучета без крака, без глава, болни от рак бебета, пребити момиченца и хал хабер си нямат за какво става въпрос, но травмата от видяното остава.

FUCK YOU, SOCIETY! You’re retarded!

P.S. – докато пиша това на стената ми във Фейсбук се появи снимка как някакви хора разфасоват кит с изкривени парчета желязо. Fuck you again, idiots!

P.P.S. – следващия път, когато се протестира за нещо важно, не се крийте вкъщи да поствате фалшиви снимки на болни от рак бебета, а излезте на улицата – да ви видим що за стойностни и полезни за обществото граждани сте, идиоти такива!

Sunday Art Report

Освен, че съм единственият връзкар на фестивала, съм и единственият, писал по грешна тема. Правилната всъщност е "Точка на пречупване", но все пак мина изненадващо добре :)

Точка на пресичане

Темата „Точка на пресичане” предполага интерпретации по темата, че той е от Марс, тя е от Венера, а точката им на пресичане съвпада с кирливата панелна квартира, която Господ ги е прокълнал да обитават във вечен житейски конфликт тя или той да измие тенджерите.

За мое щастие обаче не съм нито малоумно женско списание, нито Марта Вачкова, опазил ме Господ. А май не съм и романтичен. Нито пък толерантен и като цяло изпитвам леко презрение към псевдоинтелектуалните творчески напъни на недоклатени списвачи, чийто художествен конвейер бълва безплодни подобия на анализ по темите „Точка на пресичане – защо тя не ме харесва?” и „Точка на пресичане – как да го накарам да ме хареса, без да изглеждам лесна в очите му?”. Напразно похабен е всеки ред, в който авторът върти и навива около „точката на пресичане” като случаен миг от съдбата, в който „двама души се срещат, „за да извървят заедно пътя до края”, „сърцата им се сливат в едно” и тем подобен сополив булшит.

Поради гореизброените при чини не ми се губи време в творческо завоалиране на видими с просто око истини, като например „Тя не те харесва, защото си смотаняк”. Има далеч по-важни теми.

Нека погледнем точката на пресичане не като някаква любовна ала-бала, а като нещо, което съществува физически, което го има в реалността. Кой с кого се пресича и къде се случва това?

„Точката на пресичане” като абстракция създава и определя облика на обществото, а нейните конкретни проявления са местата, на които ходим, общите интереси, които ни обединяват, и нещата, които правим заедно. Точката на пресичане – това е мястото, на което се създава обществото. Да вземем за пример нас, тук и сега. Добре сме се събрали, за което трябва да отчетем приноса на винаги красивата Гери Турийска, която ние всички обичаме. Готино е да видиш толкова приятели накуп. Бе, дето викат хората, няма да се видим в Народната библиотека, по кръчмите ще се засечем...

Подобни събития обикновено се посещават от горе-долу симпатична извадка на така наречената „интелектуална бохема на нощна София”. Най-вероятно повечето от вас са тук, за да чуят малко хубава музика, някой що годе приличен текст, да ушият две-три бързи уискита и после – кой от къде е. А други просто искат да се възползват от известните с луксозната си атмосфера тоалетни на „Строежа” и затова минават транзит. Но да се върнем на темата.

Един от последните броеве на L’europeo беше посветен на заведенията – на предпочитаните от великите личности места и драмите, формирали облика и историята им. Посланието всъщност е, че не помещението и мебелите са важното, а присъствието на истинския интелектуален елит, който превръща една добре обзаведена стая във важен обществен център. Тази максима, естествено, се случва или в чужбина, или в историята – по нашите ширини за последно допреди комунистите да разстрелят цвета на нацията. Поради същата причина „там и тогава” не е „тук и сега”, но това е друга тема. В днешно време „елитарността” е приравнена на интериор в стил мутро-сецесион плюс високи цени. Все пак не бива да забравяме масовата заблуда, че който няма пачка е обикновен балък. Съвременната „интелектуална бохема” е принудена да се меша с всякакъв род нечетящая сволоч и няма никакъв шанс да отделиш нормалния човек от обикновения люлински селяндур, който е спечелил 1000 лева на ротативки, просто защото накрая се озовават на съседни маси. Всички харчим парите си на едни и същи места. Обикновено единствената видима разлика е шушлякът. Всичко това, допълнено от вродената склонност на балканските народи да обръщат всеки празник на тотална свинщина, влече извода, че видимо няма абсолютно никаква разлика между пиян богаташ, пиян селяндур и пиян интелектуалец, особено когато се омешат някъде по точките на пресичане, известни като кръчми. Именно това преплитане между различните социални прослойки ражда изроди с деформирани възприятия. Точно затова вътрешно се гърча всеки път, когато чуя словосъчетанието „ЕЛИТНА ДИСКОТЕКА”, а изречения като например „Аз ходя само по ВИП-кафетата” ме провокират да направя самоубийствен атентат в центъра на някой ултра-ВИП-събор.

Народът, колкото по-беден е, толкова повече припада да демонстрира колко е ларж и как кинтите летят като вестници. Това обикновено става чрез външните белези на богатството. Ще клипва от телефон за 1000 лева. Ще маже лютеница, но ще пие Чивас. Няма човек, който да не предпочита хубавото пред лошото и скъпото пред евтиното, цялата идея да си баровец на всяка цена е леко абсурдна. Ако си – бъди. Ако не си – не се прави, защото изглеждаш нелепо и много ме дразниш. Впрочем този архетип е описан още от Илф и Петров, които са създали образа на Елочка Людоедката в „Дванадесетте стола”.

Изводът е, че аристократизмът винаги е бил и завинаги ще остане състояние на духа, независимо от това колко рядко се среща и с какви долнопробни плевели е принуден да дели лехата си.

Ето защо си пожелавам съдбата да не бъде леката жена, която е в момента, и да държи комплексираните селяци далеч от всяка точка, в която пътищата ни биха могли да се пресекат. А най-добре – да живеем в успоредни прави.

Много време ви отнех, а нищо не казах, макар че се съмнявам да сте очаквали нещо различно.

А сега – да пием по едно аристократично уиски в името на собственото си съвършенство.

КРЕДО