море,
вълни
и разни хора.
Защо,
сандал с чорап,
за Бога?
В иначе не особено впечатляващия културен афиш на София попадна едно доста интересно събитие – триизмерно светлинно шоу върху сградата на Народния театър. Най-интересното беше, че всъщност е безплатно. Аз поне до този момент не знаех, че е възможно такова нещо, но го отдавам на лоша „информационна случайност”.
However, сутринта отворих Фейсбук и веднага видях клипче от събитието, което доста ме обърка. Шоуто започна, ченето ми увисна, но изведнъж плуващите върху фасадата на Театъра рибки нещо спря да им се плува и спряха, после пак тръгнаха, после пак спряха... в този момент някъде през музиката се чу учуден глас „Ибаааааахти, майна, ски’аш ли, компа им забива, ха-ха, ибахти и балъците! Забива, ве, хахахахаха!”, с което клипчето свърши. Видя ми се доста странно, а Google ме препрати към някакви форуми, в които (о, чудо!) се беше изляла интелектуалната повърня на пасмина форумни слабоумници, разкриваща най-характерологичното от черната страна на българската народопсихология. Форумните „разбирачи от всичко” се надпреварваха да псуват твърде цветисто а) закъснението; б) техническия гаф; в) цялостното качество; г) международното положение; д) всичко останало. Накрая само дето не искаха да заведат иск срещу организаторите, че са им загубили времето. Пък и ги били излъгали, че е „за първи път в България, щото видиш ли, еди кога си имало такова нещо, ама в зала, пък не било върху сграда, а върху специална видеостена.” Не знам за вас, но мен такова консуматорско отношение ме изкарва извън равновесие. Това впрочем е в сила и за всичко, което се предоставя БЕЗПЛАТНО на неблагодарното българско народонаселение.
Първо, многоуважаеми, никой с нищо не ви е и никога няма да ви бъде длъжен. „На харизания кон зъбите не се гледат” и точно затова нямаш право да изискваш каквото и да било „качество на световно ниво” (защото онея привеждаха скъпоструващи примери от световния опит) за нещо, което на практика ти се ПОДАРЯВА. Второ, технически проблем може да се случи винаги и на всекиго. Трето, когато безплатната баничка е студена – не я яж, а когато безплатният спектакъл закъснява – ми ходи си, някой да те е вързал? Четвърто, понеже цялото нещо се оказа, че е част от рекламна кампания, техни форумни величества очевидно са се почувствали „излъгани”, че едва ли не някой ги е задължил да гледат реклама, натрапил им я е, „преметнал ги е”. Фактът, че рекламата вградена в нещо, което иначе няма къде да видиш, остава пренебрегнат. Пето, невъзможно е да седиш на едно място и да ти „бъде яко” – ако си негативно настроен от самото начало никога нищо няма да ти харесва, както обикновено се случва с живота на простия човек. Тъп беден и със самочувствие, а поради това - нещастен – очаквано отвратителна комбинация.
Два часа след като написах горното разбрах, че организаторите всъщност са успели да преодолеят техничесните неуредици и са подарили на тълпата пълнокръвен пърформънс. Естествено Фейсбук се напълни с положителни отзиви, линкове към клипа и грамотно написани коментари от най-вече от интелигентните хора, с които общувам. Чак тогава успях да се насладя запис на това, което всъщност е трябвало да се получи, за което, без срам си признавам, ми е беден речникът да опиша колко ме впечатли. Да, сигурно по света има по-хубаво, по-скъпо, по-шарено, по-продължително и така нататък, но аз до момента такова нещо наистина бе бях виждал. Ето защо довечера ще отида да видя светлинното шоу върху сградата на Народния театър на живо. LIVE LIVE LIVE! Дреме ми, че някой рекламира и се надява да си купя нещо от него. Ще отида, защото някой, на който не подозира, че съществувам, ми подарява скъпоструващо изкуство и ще ме научи на нещо, което не знам. Към такива инициативи мога да изпитвам единствено благодарност и уважение. А ако на някой нещо не му изнася – да си се възмущава зад монитора. И без това на никой не му дреме за иначе свещеното му мнение.
Никога няма да забравя какъв медиен дийптроут направи Бареков на гус’ин премиера на 21 октомври 2009 г. Ще си позволя да ви цитирам някои покъртителни фрази, сами по себе си напълно достатъчни да изградят архетипа на българския „независим журналист, който не се страхува да каже истината в очите”:
„Бойко е политически и научен феномен от световна величина. Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света.; Бойко не е популист, той е протагонист на социалната пиеса, която играем всеки ден в живота.; След ерата в МВР Бойко е нашият шериф, седнал отпред с револвер на колана и следящ мнително всеки новопристигнал в града изпод дълбоката периферия на шапката си.; ...той е нещо като вашия Джон Готи, само че в обратния смисъл. Смях!!!”
Накрая обаче завършва многозначително:
„Което означава само едно - телевизията и медиите колкото помагат, толкова и завличат после на дъното всеки политик, тръгнал да ги използва като оръжие.”
Ашколсун, Бареков!
Попадна ми последното му интервю, което сериозно ме кара да си мисля, че нещо на Бареков нещо не му е съвсем като хората. Черпя ви с избрани моменти:
„Съдържанието на флашките са битовизми. Искам да отговоря на хората защо журналистите не се занимават със съдържанието на СРС-тата. Защото в тях няма нищо на фона на безобразията и кражбите в митниците, които се направиха при създаването на тройната коалиция.” Конгениално!, както каза Остап Бендер. От този цитат разбираме, че фактът, че вътрешният министър „чадъросва” избрани от него фирми, а президентът и премиерът си обещават някакви работи (а после се прецакват взаимно), е „битовизъм”. По тази логика споменатите „безобразия” по време на тройната коалиция са „едър битовизъм”.
Налагането на Цветановия скандал върху наистина скандалните злоупотреби на БСП и ДПС може да изглежда дребно, но не там е заровено кучето – проблемът е, че изобщо съществува подобно взаимоотношение между изпълнителната власт и бизнеса. Има си закони и който не ги спазва е длъжен да си носи последствията. Точка. Всичко останало е двоен стандарт, до който, както ще видим след малко, „самодържецът” на свободното слово не се притеснява да прибягва.
По-нататък следва малко популистки спам, малко „да се покажем колко сме морални и независими”, за да стигнем до новото назначение на Петко Сертов.
„Нямам никакво обяснение.; Означава, че той слага за зам.-шеф човек, който си е мълчал за корупционните схеми.; Надявам се Борисов да знае какво прави, защото подозирам, че и самият премиет може да няма обяснение за действията си. Някой път човек се води единствено от интуицията си.”
Още един път „Ашколсун!”, г-н „Критичния, който не се страхува да каже на Борисов истиата в очите”, а директно си затаваря очите пред безочливо безобразие, само защото вярва на интуицията на премиера. В тази връзка ви подарявам и следващото изречение, което ме покъртва издъно:
„Лошото е, че гилдията се дава много лесно на политиците. В това отношение аз давам думата на всеки в ТВ7. Няма да се прекланяме нито пред президент, нито пред премиер!” – това просто нямам сила да го изкоментирам. Справка: най-първия цитат в материала.
Бареков не пропуска и лидерите на парламентарно представените партии към момента:
„Г-н Костов за мен е една политическа балерина, която направи един уникален пирует. Когато Цветанов залови Алексей Петров и го тикна в ареста, Костов беше първият политик, който, по незнайни за мен причини, се скъса да приветства вътрешния министър и да повтаря колко добър политик е вицепремиерът и колко свиреп е „Октопода”.; ... Позицията на Иван Костов аз не мога да коментирам, той си я коментира сам със своята „последователност”. С всичкирте си кусури, Цветанов е един от най-праволинейните политици.”
От този цитат разбираме, че Николай Бареков уважава праволинейните политици. Тези, които отстояват една и съща позиция спрямо едни и същи личности независимо от изминалото време и случилите се събития. Нека видим какво обаче как стои проблемът спрямо другия лагер:
Въпрос: С Волен Сидеров си отправихте закани за съд, докъде стигнахте?
). Съгласете се, че и Борисов се промени много през годините.Той тръгна като ляв политик, а сега е десен. Промяната при Волен не е конюнктура, защото няма нито един зам.-министър за разлика от Костов.; ...Бойко пари не дава!”
Mоралните полюции на Николай Бареков и неговото съществуване в медийното пространство е срам и позор за професията журналистиката. Такова качество на двойния стандарт ясно говори за шизофренен уклон, маниакална посредственост и тотална липса на трезва преценка. Да ме прощаваш, Бареков, ама така само вредиш на обществото, въпреки че активно помагаш на себе си.
За моя искрена мъка горепосоченият изживява „творчески ренесанс” в медията на депутата от ДПС Делян Пеевски, бори се за рейтинг, громи врагове и играе ролята на политически коректив. А хората го гледат, кефят му се и искрено му вярват. Навремето, когато свалиха Николай Бареков от ефира на bTV, сп. Maxim с надежда ориса „Соу лонг, тъпо провинциално момче, и дано никога повече не чуем за теб!” Но не би, не би...
Всеки човек има момент в живота, в който си мисли, че е видял всичко. И тогава изведнъж се появява... нещо такова:
Перото на руски класик си трябва тук, но не би...
Интериорът - ърбън-рустика, издържана в класически соц. Тапети в разцветка "хомогенно повръщано", завеси - цвят императорски пурпур, материя - лигав плюш, а при допир нещо на югозапад от пъпа те опъва, а по пръстите остава тънък прашен филм. Лукс не е, но все пак "с любимата колибата е рай".
Празничната атмосфера и непрепечения спирт сгряват сърцата, а въздухът се наслоява по хранопровода с аромат на мокър вълнен чорап. Химичният състав на атмосферата е нула кислород, нула азот, 10 % алкохолни пари и 90 % секс.
Две сключени като за молитва снежнобели ръце и изваяният сякаш от вдъхновеното длето на Бобовдолски миньор профил на симпатичен младеж формират контингента, френетично обожаващ преялата с луканка Люлиндорфска Венера. Това скромно общество от интелигент-деграданти от панелните предградия живее за мига, но ще пребъде във вечността (благодарение на талантливия фотограф).
Освен споменатия прашен пурпурен плюш от този sui generis "панаир на суетата", "карнавал на модата" и "оргия за сетивата" се набиват на очи няколко други веществени доказателства за високата душевност и загърбилия всеки евтин материариализъм бит и дух на бодрата смяна. Родопското одеало е мост между поколенията, то овеществява генетична и фунционална връзка с нашите предци, с непобедимия български дух и здравия селски ген. Анцугът, известен сред широките народни маси под кодовите имена "хансунг" или "шушлЕк", материализира класовата борба на пролетариата, който като моден партизанин брани позициите на чистата фунционалност пред удобството и красотата като самоцел. Ако този як и напълно трезвен пич беше сграда, то той щеше да е тунингована с чистак нова изолация панелка в "Модерно предградие".
Но какво е това? Оказва се, че зад монолитния бут на Волната Уили има още един мъж, чиито очертания свидетелстват за корпулентен балкански субект (горе-долу около една десета от тона). Но... историята никога не ще узнае самоличността на този щастлив наблюдател, защото 3/4 от него биват закрити от префинения джолан на могъщия Хипопогрух. Клюката твърди, че след като е видяла тази снимка, Искра Фидосова се е почувствала изпосталяла и след хранителна консултация с великия шампион Асашорю е кандидатствала за допълнителни купони за депутатския стол.
Последният гвоздей директно в и без това измъчения ми фронтален лоб бяха коментарите под снимката, която напълно случайно и за мой ужас ми попадна във Фейсбук:
- dai dai!
A женския Митьо Пищова от снимката интелигентно отговаря на обожателите:
- DAVAM DAVAM op op!
В този момент пред очите ми оживя три-де фикцията как това... нещо... "ДАВА, ДАВА", а масата скърца, скърца, пука, пука, чупи се, чупи се, а лампата на съседите пада, пада. Но докато лампата пада, либидото в стаята се качва.
Все пак се логично изниква въпросът от къде са успели да намерят толкова голямo корабно платно, че да й ушият блузка. Сигурно са съшивали. И докато предният надпис "LOVE" (имайки предвид "СЕКС", м'чи къ?...) се вижда, почти съм сигурен, че на гърба й пише "Алпийска фирма "Дъглас" са турци - лъжат ви!", изписан от самоотвержен алпинист-камикадзе. Но млъкни, сърце...
Следващите три снимки ви ги подарявам, но без текст, просто думите не стигат. Ей така, за визуална съпоставка: