петък, 29 октомври 2010 г.

Сляпа среща в Интернет...

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

вторник, 19 октомври 2010 г.

"Битката за образование" или "Революцията на пешкира"



По време на криза най-нормалното нещо е да не живееш толкова добре, колкото си живял тогава, когато е нямало криза. Както мъдро каза Симеон Дянков, за което малоумниците се съдраха да се гаврят - "бюджетът е пица, която по време на криза е постна". Както казва майка ми - "парите не са ластик, свиквай!".
Криза е. Труден период, който просто трябва да се преживее. Съответната криза намира проявление навсякъде - получавате по-малко джобни от родителите си и обратно - родителите дават по-малко на децата си. Цените падат, но с тях пада и грамажът. Ако той се запази, пада качеството, в резултат на което получавате по-евтино кюфте, в което има повече соев боклук.
Този път ще си говорим за социалното кебапче като стожер на общественото недоволство. Студентите сме щели били да се вдигаМЕ на революция. За пръв път целокупното (по предварителна информация) студентство ще се събере, но не за да протестира за някаква благородна кауза, а в защита на социалните си продобивки. Това е положението - българинът повдига глава само тогава, когато му бръкнат в джоба.
Както и да е - този път каузата е далеч по-... скъпа. И за пръв път от има-няма 20 години - малко по-мащабна. Официалният повод е намаляване на бюджета за образование с 30 %, 2 месеца без топла вода в Студентски град, очакваната дървена ваканция през зимата, отучване през лятото, липса на пари за стипендии и орязване на други привилегии за традиционно бедното студентство. Различното е, че до този момент от съзнатления ми живот единственото, което сплотяваше уважаемите ми колеги, беше всяко следващо увеличение на картата за градският транспорт с 2 или 3 железни левчета на месец, което винаги в моите очи е било проява на дребнодушие, а в техните - свирепо погазване на правата им.
В случая иде реч за много повече пари от обикновено, има-няма половин езеро от железни левчета. Съответно опозицията във всичките и проявления ще се стреми да натрупа дивиденти от тази активност. Точно затова не мога да избягам от чувството, че ако изляза да протестирам ще се превърна в инструмент в играта за власт и кинти на някакви хора, ампутирани от нормални възприятия. Затова не излязох да протестирам срещу тъй нареченото "подслушване", въпреки че съм категорично против него. И добре съм направил, да ви кажа, справка христоматийното видео долу:

Това, което простичко наричаме "нещата" или "ситуацията" наистина трябва да се преосмисли. Само че тази "мащабна защита на гражданска позиция" има изначално грешен генезис, от който ще се роди мъртъв плод. Казани с думи прости, нещата ги виждам горе-долу така - ако ще държавата да отпусне 300 пъти по-голям бюджет за образование, докато същите некадърни и/или корумпирани циментови чутури с дълбоки джобове управляват парите, промяна няма да има. Хората са го казали по-добре, отколкото някога мога да мечтая - със стари курви нов бардак не се прави. Точно затова протестът трябва да започне не пред министерството, където ще отидем ядосани, а по този начин ще обслужим интересите на всеки популист по-добре от всяка една прескъпа PR-кампания. Ако ще сечем змията, това трябва да стане прешлен по прешлен и то от опашката към главата, защото корупцията започва от най-обикновената секретарка, през средните нива, та чаааак до върха. Ако подемем инициативата от главата за краката и тръгнем да просим пари от министъра/премиера/ЕС/Господ, най-много да постигнем чужда цел, която далеч не се припокрива с нашата. Така корумпираните ни "преподаватели" ще продължат да купуват апартаменти на децата си, а вие, приятели от провинцията, ще продължавате да ходите на градска баня. Справка - "Код "Криминално" по PRO BG (не мога да намеря линк за клипа, но ето статия от "www.vesti.bg) където Тенчо Колев Дундов категорично отказа да обясни с какви пари са купени апартаментите на синовете му. Искам да знам защо никой не иска обяснение от професорите Пламен Пантев, Орлин Борисов, Николай Натов, Тенчо Колев Дундов, Радостин Беленски и други подобни. Сещам се за още имена, но не обичам да коментирам слухове, въпреки огромния процент шанс да са основателни.
Така че, уважаеми колеги, преди да обвиним за всичко правителството (въпреки лютата ми антипатия към Бойко и Цецо), трябва да излезем и да поискаме обяснение от ръководството на самия Университет. Под "обяснение" разбирам:
Пълен финансов отчет на всяка една похарчена стотинка в последните 15 (или колкото е необходимо) години.
Пълна проверка на имотното състояние на всеки един/една, докоснали се до държавната хранилка, наричащи себе си "преподаватели".
Разследване на злоупотребите и публично оповестяване на всяка дума от установената информация.
Никой не иска "отмъщение" като самоцел, а прозрачност и строг контрол.
Не съм експерт, пък и за краткото време, което имам, мога да се сетя само за това. Знам, че заради емоционалния изказ думите ми олекват, но не умея да го кажа иначе. Също така съм наясно, че ща не ща се присъединявам към "хората, които разсъждават в лозунги", които дълбоко презирам.
В заключение - необходима е чистка в самия университет, пък чак после, и то ако е необходимо - протест пред министерството. По време на криза НЯМА КАК да се дадат повече пари за образование. Напълно нормално е да страда непроизводственият сектор. Не искам гражданската ми позиция да прикрива злоупотребите на шепа безсрамни паразити с комунистически манталитет, които при първи повей за разплата се обединяват като гръцка фаланга, бореща се за собственото си оцеляване и финансово благоденствие, което на всичкото отгоре произтича от нашите скромни данъци и данъците на родителите ни.
Аз съм най-обикновен студент по право в СУ "Климент Охридски". Съвсем спокойно мога да кажа, че в момента карам най-щастливите моменти от живота си, чувствам се пълноценен, чувствам, че израствам, че уча и имам извънредното удоволствие да общувам с хора, които имат още по-извънредни качества. Дреме ми, че няма парно! Готов съм да седя на земята! Ако трябва ще ходя на упражнения с родопско одеяло, но ще знам, че съм изкарал два пълноценни часа. Никой не иска лукс. Нормални условия обаче - задължително.
Уважаемо ръководство на СУ "Климент Охридски", Университетът НЕ ви е взаимоспомагателна каса, от която винаги да теглите дългата клечка за наша сметка!
Затова, колеги, повтарям призива си - всяко нещо по реда си. Първо да посочим виновниците вътре, в самия Университет, а после да даваме оценки на неща, от които НИКОЙ от нас не разбира. Аз поне приемам, че министърът на финансите (както и да се казва той) "разбира повече" от икономика от мен.
Егоизмът се проявява най-ярко в екстремни ситуации. Никой не иска да се откаже от социалните си продобивки, само дето от НЯКЪДЕ НЯКАК трябва да се спестят пари. "Дреме ми за икономиката, за мен е важно да си имам платената отпуска на станцията на завода, синчето да получава стипендия, а на мама пенсията само да расте". Е да, ама няма как. Бюджетът е пица, другари, и няма да е зле да поспрете да циврите.

събота, 16 октомври 2010 г.

Спартакиада в градски условия


Програма:
01.10.2010 - Хвърляне на торба с боклук от осмия етаж.
02.10.2010 - Offroad гонка по трасе "град София".
03.10.2010 - Стрелба с храчка по подвижна мишена.
04.10.2010 - Юмручен бой без правила; арена - "Студентски град".
05.10.2010 - 500 метра стипълчейс под надслов "Кучето - приятел на човека.
07.10.2010 - Survivor - един българин сред ромското малцинство, последвано от 5 километра гладко бягане.
06.10.2010 - 20 километра спортно ходене под надслов "Аз съм от "Люлин" и се гордея с това!"
07.10.2010 - Надбягване за автобус с токчета (жени).
08.10.2010 - Надбягваме за автобус с токчета (мъже) - интеграция на хомосексуалните спортисти.
09.10.2010 - Алпинизъм; арена - северна стена на блок 1А, ж.к. "Младост 1".
10.10.2010 - Награждаване на оцелелите победители.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Смисли


Човекът съществува от началото на времето. А времето съществува от началото на човека. Диалектически и логически - не, но метафизически - да. Словесното изражение на този извод е само мазно петно безсмислие, плаващо по повърхността на океана от смисъл. "Времето" е измислено от хората. Съзнанието може да изрази с думи, но никога не може да вникне истински в идеята, че "време" обективно няма. Има пространство и материя, които съществуват независимо от времето, защото преди тях е имало нещо, а след тях ще има друго. Пространството и материята просто ги има без никакво значение от кога до кога.

Ограниченият човешки мозък има нужда от инструменти, чрез които да придава смисъл и оценка на промеждутъка между раждането си и собствената смърт. Тези инструменти са "времето" и "смисъла на живота". Самото време е нематериално, не започва и не свършва. Когато нещо няма начало и няма край, то е "безкрайно", респективно извън всякаква способност да бъде осъзнато. Ето защо човекът разделя това, което нарича "време", на периоди - за да може да обозре някаква негова невидима частичка и да я съпостави върху собсвената си фундаментална за галактиката значимост. Между условното начало и сега е "миналото", а "бъдещето" е от сега за напред. Само че това, което е сега, ще бъде минало, и то толкова скоро, че е също не може да бъде осъзнато. Ето защо без памет няма минало. Без въображение няма бъдеще. Самото време е рожба на нашите собствени възприятия. Извън човешкия мозък времето не съществува. На въпроса "колко дълго живях?" никой никога не си е отговорил, защото не е успял да си го зададе в точния момент. Иронично, а?
Друг подобен въпрос е "защо живях?". И тук стигаме до вторият инструмент - "смисълът на живота". Тук вече не става въпрос за невъзможност - просто човешкото съзнание бяга целенасочено от мисълта, че "всичко това е било напразно", че животът няма висша цел, че няма "божествен замисъл", че под повърхността няма нищо скрито. Затова всеки гледа да "търси смисъл", по възможност "смисли". "Има го ей така, просто защото го има, без причина" не върви. Защото всеки се страхува да признае, е животът просто го има и независимо от всичко започва, свършва и... толкова.
Впрочем, и аз мога да рисувам като Малевич.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Футболна пиеса : 2

Второто полувреме започва, заредено с познатия фенски ентисуазъм:
-Абе, семки останаха ли?
-Не, ама може да си поискаш от Гошко Пеев, че и на него нещо му е скучно така като гледам, сигурно има в джоба.
- Смяна някаква са направили! Кого вкарва, че съм без очила?
-Станислав Ангелов.
-... по прякор „Пелето”, хахаха! Това е най-тъпият прякор след „Шуменския Деко!” Аз пък съм "Младосткия Гаринча!"
-Айде, почна, само още 45 минути и отиваме да давим мъката.
Съдията дава начало на полувремето, а очевидно разочарован от показаното през първото полувреме мъж на видима възраст 80-85 години ядосано стиска каскета си в ръка, размахва юмрук към терена и дава тон на публиката:
-Еееееей, Коловати, наборе, айде позатичай се малко, нищо няма да ти стане!
- Хаха, чу ли, бе, бате, „наборе” му вика!
-Е к’во, най-вероятно са служили заедно!
-Той Коловати се движи като „първа група с придружител”!
-Добре, че теренът е равен, щото иначе трябваше да му монтират рампа и парапет.
-Оф, аман от тоя Коловати! Айде, ще се преструваме, че го няма...
-Ъ?
-Чуй, чуй, Коловати – Дучето еба жена ти!
В този момент гостите упражняват силен натиск в половината на нашите, което за пореден път провокира недоволството на феновете:
- Абе тоя Иван Иванов се чудя и него защо го викат!
-Да има Благо с кого да си запива.
- За Русия ли говорите?
- Не, брато, за майка ти!
-Той нали има нов прякор, вече не е Русия, а Клания, хаха!
-Ти па ше кажеш, че само Русия пие!
- Клан, клан-недоклан, дран, дран-недодран, хахахахаха!
- Отивам за семки.
В този момент нападател на противника се откъсва сам срещу вратаря, а Иван Иванов му прави закъснял шпагат. Дузпа за лошите.
-(иронично) Ееееееееее, деееба, за малко да му я избие чисто!
-Леко, бате, че ше усучеш нещо!
-Ари, вееееееееее, ей, пидал с пидал, бутай го напрьед туй топчи, мамито му да иба!!!
...
-Той Русия не искаше да му я вземе, а да счупи крака. Това се казва боец! К’ъв е тоя, че ше го надбягва, аааааааре, бегай от тука!
-Дузпа, бате. „За пореден път съдията се подигра с усилията на момчетата!”
-Хаха, да, „момчетата плачат в съблекалнята!”
-„Това е футболът – топка е, кръгла е, върти се...от женски род е...”
-„Ако не вкараш – ще ти вкарват”
-Вижте, Благо се кръсти! Хахахаха! След малко ще простре едно килимче да се помоли на резервния бог!

- „И, ето, точно в този миг, нашите преки съперници за класиране на първи голям футболен форум повеждат с нула на един насред националния стадион! Каква драма, драги зрители, но аз виждам надежда!”
-Ако виждаш надежда, значи си в обеля.
-Хахахахаха
-Ей, Петел ли си, Кедър ли си, Василена Матакева ли си, на ти малко тиквени семки и мълчи там!
-О, тиквени – какъв лукс...
-Хаха, а малката Перука какво движение направи – като епилиптик!
-Не, бе, намери си 5 лв. просто.
-Абе, а нападателите ни да не вземат да настинат?
-Няма страшно, те са загрели с по 2 големи на почивката.
-А Благо сигурно е боцнал нещо, не го мислете него.
-Аз викам да се поразтичат малко, да ги еба в чалгарите, ама надали.
-Дееба, заваля!
-Благо, вАди държобрана, че ще ти се разтече гелът!
-Малката Перука ще му се стъжни от китайски капки по кубето...
.....
-А Живко Миланов... пИпни го, че е студен!
-Как така „студен”?
- Еми ей така – студен, син и не мръднА цел мач!
-Според мен е умрял. Звъня на линейка!
-Ама не им казвай за кого ги викаш, че ще те напсуват и няма да дойдат.
-Живко Миланов – Зетя...
-Умрелко Интеров - Зетя...
-Това последното не беше смешно...
-А така,
В този момент тарторът, с мегафон в ръка и много горест в сърцето, се опитва да надъха вялата агитка:
-АЙДЕ, МОМЧЕТА, АЙДЕ ДА ИЗПЕЕМ ЕДНА ПЕСЕН ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ! ТОВА Е НАШАТА БИТКА! НИЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ, НИЕ НИКОГА НЕ ГУБИМ! АЙДЕ ДА ПОВИКАМЕ МАЛКО!!!
-А аре, нек’во, преди ние да повикаме – те да вземат да поиграят малко!
-Мъри ще прави смяна. О, БОЖЕ, ВКАРВА ВИДАНКАТА! Защитник, бате!
-Пази резултата!
-И той влезе да порита. Сигурно на „Спортна София” е била заето.
Изтича редовното време.
-Еми... т’ва е, момчета, к’во да се прави...
-Срам...
-Според мен тия манекени татуирани трябва да ги изгонят до един!
-И кой ще дойде на тяхно място?

-Коце Видолов!
-Христо Коилов!
-Краси Чомаков - Ламята!

-Бахтарлиев!
-Предраг Пажин – първият човек, пратил топка в Космоса!
-Данчо Тъча, по-известен като господин Йордан Т.!
-Лусио Вагнер!
-Игор Томашич!
-Абе, Ибрахима Гай имаше ли български паспорт?
-Лил-чо Ар-сов - титуляр, титуляяяяяяр! Лил-чо Ар-сов - титуляр, титулярррррр!

-Макар че Виданов днеска за първи път в кариерата си в тича, бори се, гърдира, шпагати, абе пълна програма! Не вервам!
-Да, щото игра 10 минути!
-Да, ама се бори!
-Бори се, ама десет минути!
-Бербатов е виновен!
-Костов е виновен!
-Дреме ми кой е виновен!
-Само Стилян и Марто Петров играят добре...
-Добре го каза Бербатов – не може само три коня да теглят каляската.
-Айде да видим сега с кого ще се оправдават!
-ЧУЙ, ЧУЙ, КОЛОВАТИ...
Край

петък, 1 октомври 2010 г.

Яли, пили и умрели от тъпотия

Мила родна картинка. Рекламист/копирайтър с години опит и една каросерия прочетени книги балансира на върха на иглата на физическото оцеляване поради духовната нищета на работодателите. Един ден в офиса му нахълтша бизнесмен от нов тип, собственик на мандра, препасал чифте пищови връз рунтав тумбак и разгърдил басмяна риза. "Ти ли си тоз с рикламите? Ай ся, тука, ше ми напраиш една реклама, ма тъй да я направиш, че хем да ма кефи, хем оньез да купуват! Така, забавна да бъде!". Настават весели дни на упорит и изграждащ личността труд, а мисълта се пренася от чертожната дъска към Саргасовото море на хонорарите, където наместо големи водорасли плуват още по-големи банкноти.
Възловият момент е сблъсъкът с "комисията по добър вкус", съставен от мандраджията, жена му (навремето негова секретарка, родом от с. Станке Лисичково) и най-добрата й приятелка. И понеже метафората е интелектуално непозната във всяка родна територия, отдалечена на 10 км. от центъра на най-големите градове, няма как да не се сетим, че изслушването на горкия рекламист завършва с фраза от сорта на: "Туй ни стаа, путка майна. Никой ня'а го разбире. Найш ко, щи пратя тука секретарката, ти ше я снимаш по цици как са залива с мляко и туйто! Какъв си такъв рекламаджия тъп, аз за идна минута го измислих! Ай сига ти на мен да ми платиш, че та образовам, вместо да та бия, хе-хе-хе!"
Тайа българската реклама цъфти, връзва и ражда умрели плодове, а между редовете чуваме скритото послание, изродено в писклив позив на духовно ранен интелектуал:
-За Бога, братя, не купувайте!
Например:

Като цяло обществото реагира на подобни рекламни напъни горе-долу така:

Но стига житейска горест. Сериозен е мащабът на обществения сеир(но не и дебат) относно е ли, аджеба, здравословно кюфте от матка, кебапче от сингапурец и телешки салам от индонезийски воден бивол. Загрижиха се за физическото, но никой не мисли за психическото здраве на потребителите. Днес ще ви представя няколко подбрани преждевременни еякулации на необременени с вкус рекламни гении, чийто задълбочен труд цели да ви накара да купувате. Не отговарям за последващи увреждания, аз съм само компилатор, а по вестоносеца по традиция никой не стреля. Добре дошли на територията на бруталния хранително-вкусов кич! Аре сега по същество:

Определено не си представям щастливо семейство, което пие айрян с неделната си баничка-керосинка. "Аярян..."Агресия"... маркетинговото чудовище, което боядиса Хълк в бяло! Продуктът, който обръсна Фюрера и му изписа млечни мустачки! Напитката на шампионите! Или по-точно - единственото, което ще си в състояние да консумираш, след като снощи полупиян каза на оня кльощав боклук, че ще го разпориш от бой "ей сегишка", а секунда след това осъзна, че на масата му седят още четирима доста по-едри боклуци, които нещо те сочат и си шушукат.
Радио реклама - възторженият глас на диктора цели подсъзнателно накара вкусовите ти брадавички да завибрират възторжено:
-Какво чакаш? Излез на улицата! Вкуси от живота! ... и ритай някого в главата, докато не му потече аярян от ушите! Или той теб! Само за 60 стотинки!
Оставаме на млечнокисела вълна - уж "най-българският продукт", а в тази връзка - събрал в себе си много "българско" в лошия смисъл. Знае се, че киселото мляко се прави от най-качественото нишесте. Точно затова се нуждае и от адекватна реклама. Облъчването вече излиза извън тайните конспирации за 25-тия кадър, пристрастяващите съставки и прочее - тук вече иде реч за маркетингова хипноза... буквално:

Отпусни се... гледай часовника... така... доспива ти се... гладен си... какво е първото нещо, за което се сещаш? Оф, много си тъп, не дюнер, кисело мляко ти се яде! Точно така, краве кисело мляко!
В този момент хипнотизираният тайничко поглежда с едно око и задава фундаменталния въпрос:
- Абе, а к'ви са тия сребърни глисти, дето са нарисувани на кофичката?
Шок! И наистина - на фона на ако не чак сребърни, то поне посребрени глисти, в теб се вртенчват изрисуваните очи на Кашпировски(или поне на Соня Заварчик). Само дето и на двамата "световноизвестни медиуми" очите са черни, а тези за сини, така че подозирам, че това са самите ириси Господни. Или поне на Коцето Калки - първото рекламно лице под прикритие в историята.
Познайте от три пъти каква снимка ще ви покажа сега. Точно така - тъпа опаковка от кисело мляко. Ебати тъпата статия, чак ме е срам да продължавам да пиша:

С висок процент сигурност мога да кажа, че рекламистът (в ролята - единственият работник в мандрата, напускал селото) някога някъде по някакъв повод е чул, че сексът продава и шааат - 'зЕми тая сенилна сексуална референция.
Спомням си как навремето, когато излезе "Млякото на баба", бъзикахме лелките в магазина с постни шегички от сорта на "А не щеш ли от млякото на дядо?", ама кой да вярва, че по земята броди Антирекламист, доведен брат на Антихрист? Та така - "Млякото на дядо от село" е факт. На капачката на млякото има и рисунка, която за пореден път ме кара нещо да изпускам връзката. Нарисуваното може да бъде само две неща:
а) кривата тръба на дядо от село (с оглед на аксиомата, че "сексът продава" е напълно приемлив отговор)
б) поставката за тоалетна хартия във външния кенеф на дядо от село. Докато дишам - съмнявам се.
Капачката и кофичката са издържани в разцветка "дюшеме от незакнно изсечена за дървесина кюстендилска череша". Не ме питайте как разбрах, просто имам интересни познати.
И други отрасли на хранителновкусовата промишленост са инфектирани. Спомням си как навремето караха олиото в гюмове, а вече в магазина се разпределяше чрез фуния и черпак. Бабите събираха купони и си пазеха шишетата, защото или нямаше шишета, или просто не им се даваха пари. Етикети на бутилките нямаше, което май е било за добро. Поздрав:

В бранд от сорта на олио "Народно веселие" намирам капиталистическа препратка към соц-лютеница "Весело хорце". Ликуй, народе, пуснали са оливце!
Втори поздрав:

Чувал бях, че "честта е много хлъзгаво понятие", да ме прощавате за не-смешния опит за шега, ама просто друго не мога да изсмуча от иначе благодатните си пръсти.
Последният слънчогледов визуален поздрав всички са го виждали, но е хем много мазен, хем по темата, хем включва любима жертва, така че просто няма как:

Сигурен съм, че гледката на разплутите в трон от слънчогледови стъбла морни Вескови телеса могат да убедят всяка тъжна домакиня да си закупи . Веско рекламира олио, олиото рекламира Веско - хората правят симбиоза, брате, а ти дека блееш? Могъщият слоган е като дебалансиран куршум в сърцето на българската правораздавателна система - явно държавата без да подозира е делегирала правомощия някому да съди и осъжда, при това "на щастие". Дано не се стига до крайности от сорта на "осъден на лишаване от свобода с маргарин "Калиакра" (в затвора нещо мазно определено би било полезно) или "осъден на олио с Веско Маринов".
-------------
... криза е. Криза на жанра, криза на личността, криза на смисъла. Сещам се за един виц:
-Знаеш ли какво е финансово-сексуална криза?
-Не.
–Отваряш си портфейла, а вътре - кур!
Стигнах до там да се правя на Шкумбата и да разказвам вицове. КРИЗА Е!

Сладкарският кич има богата история. Даааа, кризата определено е не само финансова, ами и пребогата на сексуална беднотия:

В очакване съм на кулинарните блокбъстъри натурален шоколад "Анални трепети" и суха паста "Вагинални кошмари".
Съмнявам се, че авторът на следващата опаковка черпи влажните секрети на вдъхновението си от Бокачовия "Декамерон":

И докато консуматорите на кекс продължава неуспешно да търсят закодирания в хартиШката напън за сексуално-религиозен хумор, аз като един формалист без уклон към метафоричност ще предложа на жадната монахиня да спре да бъде жадна:

Представям ви еликсира на щастието - вино "Бяла меча магия", около лев и 50 за 2 литра. Какво общо има мечката в случая остава загадка, но "бялата магия" звучи малко като словосъчетание, извадено от второразреден порно-комикс. Не че нещо, ама "жадната монахиня да вкуси от бялата меча магия" откровено ми бие на скрита форма на нездрава зоофилия, а не, че някой е разлял вино върху кекса.
Накрая едно последно, което вече със сигурност всички са виждали:

Сиромашки поздрав - Н.Р.
Край.