Бай Ганьо прави евроизбори

...и ето, че излязоха предварителните резултати от изборите за Европейски Парламент. Резултатът в моя подреден малък свят е непреодолимото желание да сложа край на живота си, обесвайки се на петолъчката на Партийния дом. Честно, просто изпитвам безнадеждност пред масовата незаинтересованост на народа от собственото му бъдеще. Но да се върнем на резултатите. Избирателната активност е 37.73 %, но не това е най-фаталното. В Литва, например, избирателната активност е под 16 %, а в Белгия, където гласуването е задължително, активността надминава 90 %. В защита на народа може да се изтъкне средно високата електорална активност. Но дотук със защитата...
А сега малко на жаргон - за по-голяма експресивност. Предварителните данни сочат 10 % за "Атака", 5 % за "Ред, Законност и Справедливост", 1 % за "Зелената партия"... и фрапиращите 6 % за "Лидер". И тук е моментът възмутено да възкликна "Ама вие сериозно ли ?!" Простата сметка разкрива, че тези 22 % от 37.73 % възползвали се от правото си на глас се равняват на 7 % от целокупния български народ. И именно тези фатални 7 % чертаят бъднините на свидната ни татковина.

7 % от българския народ за пореден път доказа, че политическата неграмотност е по-силна от всякога, захранвана предизборни кебапчета, голи обещания, националистически словоблудства, заплахи и най-простичка покупко-продажба на гласове. 7 % от целокупния народ на България страда от патологичен идеологически карцином. Ако можеше да види как протичат изборите за представители на България в Европейския парламент в българското село, Алеко би кимнал самодовлно с глава, промърморвайки "Аз казах ли ви...", след което ще пусне скръбна сълза, ще се превърти в гроба и ще умре доброволно за втори път. Даже Йовков не би могъл да си изсмуче от пръстите, че натуралната размяна "вот срещу кафе" е изражение на виталността на българския селянин. Никаква виталност не е това, а е отказ от идеалите, за които навремето са умирали хора. Ама за какви идеали можеш на говориш на човек, чието ежедневие циркулира около единствената мисъл дали ще го хванат полицаите, ако го хванат че реже катерушка за да я предаде на вторични суровини. Той не пресмята изборни резултати, а колко шишета ракия е половин детска пързалка. Прости хора - прости идеали. Разни хора - никакви идеали. В сбиротъкът се раждат пороци.

Наблюдава се и един много странен феномен за родните условия - коропоративен вот. Христо Ковачки твърди, че "неговите работници са били помолени да му повярват". Случайно да долавяте елемента на заплаха? Леко лъха на "Ако всички не гласувате под строй за "Лидер" семействата ви ще видят хляб на масата през крив макарон". А наивния човечец вярва ли, вярва, че всевиждащото око на шефа ще погледне през непрозрачния плик и ще види, че всъщност той не е дал гласа си за него. Но на това явление трябва да се отдели малко повече време, за да бъде анализът му пълноценен.
По официални данни около 7 % от българския народ са или продажници, които сами си слагат цена от 20 лв, или абсолютни малоумници. Ако отчетем и негласувалите, процентът заплашва да се окаже доста по-висок. Така че алтернативите са две - или много кратък, но много кървав преврат, или поставяне под пълно доживотно запрещение на всеки един, продал безценното си право да определя бъдещето на обществото на смешната, дори за черна Африка, цена от 2 кила сирене. Естествено, наясно съм, че и двете ми предложения са абсурдни, но като гледам изборните резултати само такива мисли се зараждат в главата ми. Ей, прост народ, и това си е... !