Човекът съществува от началото на времето. А времето съществува от началото на човека. Диалектически и логически - не, но метафизически - да. Словесното изражение на този извод е само мазно петно безсмислие, плаващо по повърхността на океана от смисъл. "Времето" е измислено от хората. Съзнанието може да изрази с думи, но никога не може да вникне истински в идеята, че "време" обективно няма. Има пространство и материя, които съществуват независимо от времето, защото преди тях е имало нещо, а след тях ще има друго. Пространството и материята просто ги има без никакво значение от кога до кога.
Ограниченият човешки мозък има нужда от инструменти, чрез които да придава смисъл и оценка на промеждутъка между раждането си и собствената смърт. Тези инструменти са "времето" и "смисъла на живота". Самото време е нематериално, не започва и не свършва. Когато нещо няма начало и няма край, то е "безкрайно", респективно извън всякаква способност да бъде осъзнато. Ето защо човекът разделя това, което нарича "време", на периоди - за да може да обозре някаква негова невидима частичка и да я съпостави върху собсвената си фундаментална за галактиката значимост. Между условното начало и сега е "миналото", а "бъдещето" е от сега за напред. Само че това, което е сега, ще бъде минало, и то толкова скоро, че е също не може да бъде осъзнато. Ето защо без памет няма минало. Без въображение няма бъдеще. Самото време е рожба на нашите собствени възприятия. Извън човешкия мозък времето не съществува. На въпроса "колко дълго живях?" никой никога не си е отговорил, защото не е успял да си го зададе в точния момент. Иронично, а?
Друг подобен въпрос е "защо живях?". И тук стигаме до вторият инструмент - "смисълът на живота". Тук вече не става въпрос за невъзможност - просто човешкото съзнание бяга целенасочено от мисълта, че "всичко това е било напразно", че животът няма висша цел, че няма "божествен замисъл", че под повърхността няма нищо скрито. Затова всеки гледа да "търси смисъл", по възможност "смисли". "Има го ей така, просто защото го има, без причина" не върви. Защото всеки се страхува да признае, е животът просто го има и независимо от всичко започва, свършва и... толкова.
Впрочем, и аз мога да рисувам като Малевич.
Вие, SoupDragon и още [поне] 6 000 000 000 харесват това [ама може да не знаят].
ОтговорИзтриванеВремето, от проста гледна точка, съществува за да отразява някакви промени, които настъпват в човешкия организъм, интелектуална реалност и дори сред звездите. Например, времето измерва как даден космически обект се формира от космически прах, който представлява нещо, сгъстява се под натиска на гравитацията, което също е нещо, и след това започва да свети, като в даден момент от своето времево приключение и изгасва. Е, със сигурност човешкият мозък може да си даде сметка за тези явления, които се случват едно след друго във времева зависимост и бележат някакви ориентири за други измервания. Времмето, в човешкия живот обаче съм съгласен, че е особено безпочвено. Защо ни е да съзерцаваме миналото, за да се опитаме да моделираме бъдещето, докато сега-то леко мъждука в дебрите на нашето съзнание? Очевидно паметта е забележително явление, което и обуславя нашата заинтересованост в миналото, бъдещето и връзката им с тази трудно измерима частица, която е сега. Смисълът на времето, обаче, е още по-озадачаващ и единствено, мисля че смисълът на смисъла, може да даде отговор на тази наша блуждаеща мисъл.
ОтговорИзтриване