Всеки човек има момент в живота, в който си мисли, че е видял всичко. И тогава изведнъж се появява... нещо такова:
Перото на руски класик си трябва тук, но не би...
Интериорът - ърбън-рустика, издържана в класически соц. Тапети в разцветка "хомогенно повръщано", завеси - цвят императорски пурпур, материя - лигав плюш, а при допир нещо на югозапад от пъпа те опъва, а по пръстите остава тънък прашен филм. Лукс не е, но все пак "с любимата колибата е рай".
Празничната атмосфера и непрепечения спирт сгряват сърцата, а въздухът се наслоява по хранопровода с аромат на мокър вълнен чорап. Химичният състав на атмосферата е нула кислород, нула азот, 10 % алкохолни пари и 90 % секс.
Две сключени като за молитва снежнобели ръце и изваяният сякаш от вдъхновеното длето на Бобовдолски миньор профил на симпатичен младеж формират контингента, френетично обожаващ преялата с луканка Люлиндорфска Венера. Това скромно общество от интелигент-деграданти от панелните предградия живее за мига, но ще пребъде във вечността (благодарение на талантливия фотограф).
Освен споменатия прашен пурпурен плюш от този sui generis "панаир на суетата", "карнавал на модата" и "оргия за сетивата" се набиват на очи няколко други веществени доказателства за високата душевност и загърбилия всеки евтин материариализъм бит и дух на бодрата смяна. Родопското одеало е мост между поколенията, то овеществява генетична и фунционална връзка с нашите предци, с непобедимия български дух и здравия селски ген. Анцугът, известен сред широките народни маси под кодовите имена "хансунг" или "шушлЕк", материализира класовата борба на пролетариата, който като моден партизанин брани позициите на чистата фунционалност пред удобството и красотата като самоцел. Ако този як и напълно трезвен пич беше сграда, то той щеше да е тунингована с чистак нова изолация панелка в "Модерно предградие".
Но какво е това? Оказва се, че зад монолитния бут на Волната Уили има още един мъж, чиито очертания свидетелстват за корпулентен балкански субект (горе-долу около една десета от тона). Но... историята никога не ще узнае самоличността на този щастлив наблюдател, защото 3/4 от него биват закрити от префинения джолан на могъщия Хипопогрух. Клюката твърди, че след като е видяла тази снимка, Искра Фидосова се е почувствала изпосталяла и след хранителна консултация с великия шампион Асашорю е кандидатствала за допълнителни купони за депутатския стол.
Последният гвоздей директно в и без това измъчения ми фронтален лоб бяха коментарите под снимката, която напълно случайно и за мой ужас ми попадна във Фейсбук:
- dai dai!
A женския Митьо Пищова от снимката интелигентно отговаря на обожателите:
- DAVAM DAVAM op op!
В този момент пред очите ми оживя три-де фикцията как това... нещо... "ДАВА, ДАВА", а масата скърца, скърца, пука, пука, чупи се, чупи се, а лампата на съседите пада, пада. Но докато лампата пада, либидото в стаята се качва.
Все пак се логично изниква въпросът от къде са успели да намерят толкова голямo корабно платно, че да й ушият блузка. Сигурно са съшивали. И докато предният надпис "LOVE" (имайки предвид "СЕКС", м'чи къ?...) се вижда, почти съм сигурен, че на гърба й пише "Алпийска фирма "Дъглас" са турци - лъжат ви!", изписан от самоотвержен алпинист-камикадзе. Но млъкни, сърце...
Следващите три снимки ви ги подарявам, но без текст, просто думите не стигат. Ей така, за визуална съпоставка:
Лелеее...
ОтговорИзтриванеТова сооциалните мрежи понякога докарват такива... неща до монитора :D.
хахахаха
ОтговорИзтриванечудесен анализ, а снимките...особено тази със суджука в пазвата. много добре:))