понеделник, 26 юли 2010 г.

Wisdom

Реших да споделя следните няколко зашеметяващи умозаключения. И понеже искрено вярвам в максимата, че женските крака трябва да са точно толкова дълги, че да стигат до земята, реших още да ви ги продам само по левче за всяко.
Гладна мечка... не е яла от много време.
Който копае гроб другиму... значи има лопата.
Който нож вади - нож има. Който нож не вади - нож има, ама не го вади.
Можеш да закараш коня до реката, но не можеш да закараш реката при коня.

Препрочитайки осъзнавам, че имам футболните умения на Сократ и философската мощ на Сократес. Айде, стига толкова безценна информация, че ще взема да превзема света.
:-)

събота, 24 юли 2010 г.

София, България



Консервираният в автобуса черноморски въздух рязко се смени с Кремиковски такъв. София, България. На гарата вмазнен мургав малцинствен специмен ме покани да ползвам таксиметровите услуги на световноизвестния бранд "Кентавър ООД", но аз, нащрек поради циментовите частици, прелитащи във въздуха, разумно отказах. Криза е, etc.
Имах щастието да се кача на "нормално такси", доколкото е възможно да има такова нещо в София, но още с влизането ме лъхна на прокиснало. Санитарният минимум на коефициента на лична хигиена се оказва все по-разтегливо понятие. Шофьорът очевидно не ми се видя като да се трогне, ама нейсе. Съществен извод (нищо, че сме в средата на лятото): една от най-лошите черти на глобалното затопляне е, че българинът ще мирише на пот и през декември.
Касовата бележка закриваше апарата. Посегнах да я дръпна, а бакшишът учтиво попита:
- Ей, чшшшшш, алоу, мойто момче, кой ти казА да бараш там?
Още по-учтиво отговорих:
- Първо, не съм "твойто момче", а съм "Вие", и второ - не виждам какво показва апаратът.
- Ти "Младост 1" ли каза? Епаааааа... сто и дваесе-и триесе лева че ги докараме.
– ...Да, бе, минимум...
Явно респектиран от нерафинирания ми шопски и тридесетте килограма в повече, бакшишът "прибра" грижливо точената секира и се отказа да ме товари със сметката. Конят биде още по-грижливо подкован. "Не че нещо, ама току виж сме се поскарали", не забравих да подметна.
"Радио "Вероника" - ритъмът на сърцето!"
Сточна гара. Споделих розовите си мисли за бъдещето - "Т'ва тука и на пет километра околовръст е кенефът на София и с огромно удоволствие бих го взривил!" Бакшишът скръбно въздъхна, явно разчувстван от спомена по някоя мургава любима от региона. По радиото някое от гаджетата на Коко Динев от около 7 минути страдаше изгубената любов. Бакшишовата пролетна нега се овеществяваше под формата на сопол с неопределен цвят, който той грижливо попи с яката на тениската си. В този миг отново ме лъхна на вкоравено мръсно. Ароматът - смес от стар чорап, счукани орехи и винен оцет, заби ръждив гвоздей в носоглътката ми. "Ох, баня, ох, кеф" - помислих си, че той май не я е слушал тая класика.
Стигнахме до ж.к. "Младост". Кирливото пъпче на света, also known as "Вкъщи". 7.90 лв., съвсем нормално. Нека великото надцакване започне! Епичната битка за бакшиша - почти толкова епична, колкото свада за синор на частен имот.
Давам му 20 лв. на цяло. Той вади пачка, неестесвено дебела за представител на нисшата каста, по която задочно се стичаше кръвта от "отрязаните глави". Преди още да е погледнал, вика:
- Емииииии, нема, брат. Нема дребни. На - скивай. Къси са ми. (разлиства десетолевки) Нема дребни. К'во че праиме са?
Финт от страна на бакшиша с цел да оправдае прякора на съсловието. Древна хватка на туземното население, яздещо жълти коне = активно просим две левчета бонус. Вторият опит за финт, обаче, го контрирах с вещина.
- Ето ти 4 лева, пък ти ми върни 15.
Горестна въздишка, ама няма мърдане. Той е недоволен, че ме прееба само с левче, аз съм наполовина доволен, наполовина - не (ясно защо). На глас му викам:
- Айде, жив и здрав.
На ум - "Жена си със Сашо Роман да завариш!"
Той - потегляне с мръсна газ и няколко клетви на ум. Ако някой се е чудил - горе-долу толкова струва ЕДИН ЛЕВ.
Каквото и да си говорим - вкъщи си е най-хубаво.
:)

вторник, 6 юли 2010 г.

МеВеРе

Мисля, че схващате идеята.


























неделя, 4 юли 2010 г.

Freak Show: Мисия Вазелинец





(Веско: Добър ден, сержант Маринов. Караме с превишена? Ооо, и труп в багажника? Я, я, мръдни го малко тоя труп да видя... Ама какво е това, нямаме крик? Оооо, колега, май ще пишем акт тука. Ама понеже дъщерята има рожден ден...)



Не мога... Отново ще се присъединя към едногласния писък на де що има български Интернет потребители. Казвам го... момент, ей сега ще го кажа... ръцете треперят, нездрава пот избива по челото... още по-нездрава пот избива под мишниците, ама не под моите... Веселин Маринов!
Навремето, помня, Веско пламенно подкрепяше БСП, а по време на януарските концерти по ръкавите му се образуваха първите ледени висулки с потна консистенция в историята. То и затова фен-масата му беше съставена преди всичко от сбръчкани обитатели на чакалнята пред кардиологията на Пирогов. Сега, обаче, понеже и музикантите са хора, и те трябва да слагат хляб на масата, г-н Маринов се стреми да привлича нови фенски маси - такива, дето ще могат да доживеят поне до следващия му албум. Или иначе казано - явно Веско е научил от страницата с некролозите в "Труд", че трима от шестимата му фенове са си отишли. Така де, естественият подбор си остава враг номер на БСП, като пътьом той (подборът) не подминава дори значими творци от световен мащаб, какъвто е и гореупоменатият. Подозирам, че ако не беше станал певец, Веско най-вероятно би бил шампион по мазни борби. Или милиционер. Минимум.

Впрочем, аз съм леко възмутен. Веско нещо го раздава обърни-плащ. Принципно това е хубаво нещо - колкото по-малко хора останат в червения лагер - толкова по-добре. Само че... Веско... бард на дясно-центъра... oh, come ooooooooooon! Това е прекалено!
Прекалено - не прекалено - химнът на МВР е факт! По лична поръчка на бат' Цецо Шефа! Та Веско споделил по въпроса: "Бяхме заедно на един празник и той така, на шега, каза – ей, изпя толкова песни за армията, една за полицията нямаш, нещо по-различно. И аз му викам – ще видиш каква песен ще направя, само да не ми беше казал." Маринов уточнява, че творбата е създадена безкористно, без заплащане, а "мелодията е покъртителна". Ееееееееееей, ми Веско, бе, готьин, що не вземеш, така, една песничка и за милиционерите да направиш? Ама как така не си се сетил още?
Аз безропотно се съгласявам с безспорната необходимимост МВР да си има естраден химн, но не от страх да не вземат да нахлуят маскирани и въоръжени милиционери през прозореца, а просто защото от дете съм фен на Висильин Марьинов. И на Цецо. А пък на Бойко съм му фен от "преди да се родя", че даже "и след смъртта ми". И наистина съм покъртен от мелодията. Чувате ли ме? Аз съм един покъртен фен на полицията (само не ме бийте повече)! Има и добра страна на това да си млад - ако бях от редовите фенове на Веско от толкова силна "покърт" (тая дума сам си я измислих, поздравете ме) биха ми спрели байпасите. Всичките четири. Или просто на 14 януари миналата година щеше да ми се забие някое ребро в белия дроб, ама какво да се прави - ces't la vie...

Мисля, обаче, че е време да ви запозная и със самия химн на МВР - "Нашата полиция". Изпълнение - Веселин Маринов. Текст: Евтим Евтимов. Музика: Тончо Русев. Аранжимент: Пламен Велинов. Ще си позволя, в името на по-качествения анализ, да извличам смислите куплет по куплет. Съжалявам предварително - на места сигурно ще звучи като ученически анализ стил "ОЛВ", но в крайна сметка дивата спонтанност и естрадно мазните пръстенца ме карат да "прелитам по клавишите", или, ъъъ, да "припкам по бутоните", или, ъъъъъъ, да "спринтирам над копчетата", или произволен брой сравнения в стилистиката на Петър "Петела" Василев.
Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.
Първият куплет според мен е писан от Бойко Борисов, който се е скрил зад артистичния псевдоним на "съвременната Сафо" Евтим Евтимов. Кой друг би си позволил да каже "моята полиция", питам аз? Двойката неопределителни местоимения дори за секунда не ни позволяват да повярваме, че съществува възможността "някой някъде" да предава отечество и слава, да прегази клетва или нещо подобно, без немедленно да бъде премазан от подкованата кубинка на "неговата" полиция. "Неговата" не означава "на Веско" - ясно е, че тя принадлежи "на Бойко", временно представляван от "Цецо". От този куплет разбираме, че българската полиция действа спрямо неопределен кръг субекти, при това - на неограничена територия. Из Софийското рaвно пOле, в Тракия, Мизия, Македония, в Танзания, Кирибати, Науру, Палау, Тувалу, Микронезия, кралство Бутан, Суринам, Френска Гаяна, Мадагаскар, Естония, Монголия - алоооооу, лошите, куките ви дебнат!
Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.
Не знам доколко може да се говори за "братства", че даже и продажни, ама в случая кръгът "Русев, Евтимов, Велинов, Маринов" е организирана престъпна група, която трябва да бъде осъдена на принудително лечение в психиатрично заведение за групово изнасилване на добрия вкус. Или става въпрос за обилна доза черен хумор, забавен колкото скеч на Венци Мартинов ft. Бате Енчо, или за обикновена ретардация - "продажно братство"... "граби от !народното богатство!"... после малко се губи връзката - "родната полиция ме пази". Оп, не, ето я връзката - Веско Маринов е народното богатство! Не народно - национално! Че даже интернационално! Че според мен даже междупланетното богатство! ... а него го пази полицията, която, както разбрахме, действа навсякъде. Така че - hands off from Веско, bitch!
Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.
Тук творческият колектив сякаш навлиза в Особената част на Наказателния кодекс - убийство, лично укривателство, използване на невярна информация... Отново нашата полиция пази Веско "Националното богатство" Маринов! Строфата "някой пред лъжата лази" направо ме разбива, даже нямам сила да я коментирам.
Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!
Хора, какво чакате? Подарете цвете! ... или 20 лв. Или кой колкото има! И ги запомнете добре, защото следващия път няма да са толкова ларж, така че се пригответе да изтеглите от банкомата.
Алтернативен химн на МВР:
Автор - Никола Рачев. Музика - маймунка с латерна. Аранжимент - никой.

Ако някой в парка биричка си пие
народната милиция го бие!
Ако някой има двай'се лева
Полицията със радост му ги взема!


Муза - йок.
Впрочем, както е коментирал читател в някакъв форум (би било нагло да си препиша лафчето) - "За какво му е на МВР нов химн? Нали мариус Куркински навремето им посвети един?"... цитирам:

Красива нощ се спуска над града,
красиви хора ритат ме в калта.
Защо ме водат нейде закопчан?
Защо там - тирирам, тирирам...тиририрам...

Моля, шапки долу за естетическия устрем на маргаринения бард от Полски Тръмбеш!

събота, 3 юли 2010 г.

МАЧКААААААААЙ!!!

МАЧКАААААААААААААЙ!!! МИНИМУМ ЧЕТИРИ МАСИВНИ ИНФАРКТА!!! СВЕТИ ИКЕР!!! Купата пак е в Европа!!! А, да - и Давид Вия! МАЧКААААААЙ!!!

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Брус Уилис < Юри Галев


Снимка без текст - оставам безмълвен. Благодарности на Петко Петков за този изключителен диамант от златната съкровищница на малкия, но за сметка на това много прост български народ.
Брус Уилис от Самоков си замина, а светът стана едно по-добро място. GG NO RE, боклук.

понеделник, 21 юни 2010 г.

За думите и тяхното значение

Човешкото съзнание е проектирано да мисли в категории. Когато съзнанието ти е разграфено да мисли в квадратчета и съдбата те сблъска с едно малко кръгче - супер, то се побира в квадратчето и всичко е ОК. Когато, обаче, се натресеш на по-голям триъгълник, чиито краища стърчат навън дори от най-голямото квадратче - ето го проблема. На пръв поглед, тази метафора изглежда като разумно обяснение за всички социални колизии, пред които се изправяме. Чрез новият житейски опит или засилване на дразнителите се разширява зоната на комфорт, а чрез повторяемост на дразнител от една и съща степен - просто "свикваш".
Обществото, доколкото се състои от множество индивиди, от високата кула изглежда хомогенна смес, върху която може да се оказва равномерно и целенасочено влияние. Един и същи дразнител, обаче, се отразява на индивидуалното съзнание по различен начин. Любимото обяснение на хората, влезли в спор, в който са им свършили предварително заучените два аргумента, "всички хора са различни", не може да обясни какъв е този социален организъм, който хем е едно цяло, хем въобще не е, хем е разделен на различни групи, пък тези групи се смесват, обединяват се, разделят се, подкрепят общи каузи, докато се бият на съседния фронт в името на друга кауза, та затова се нарича с общото "общество", на което се приписват несъществуващи достойнства, несъществуващи грехове, а ръцете на индивида са винаги чисти.
Опитите да се вкара целенасочено обществото в някаква строга, предварително начерната йерархия са обречени на неуспех, просто защото механизмите, по които действа човешкото съзнание, са първо - напълно необятни за един човешки мозък, второ - човекът далеч не е "предвидим" и трето - всеки опит за обществена архитектура е насилствен до една или друга степен. Ето защо масовката, в която, щем-не щем, влизаме и всички ние, се манипулира чрез едни на пръв поглед прекрасни идеи. ...чиято цел винаги е била и ще бъде да се вземат едни пари от едни хора.
Отплеснах се малко. Исках по някакъв начин да направя препратка към това, че "човекът в обществото" има едно лице, а "човекът по принцип" - напълно различно. Плавният преход от насилствено "парцелирано", ако мога да си позволя метафората, общество хич не е толкова безболезнен, колкото би трябвало да изглежда.
Та за думичките ми беше мисълта. Всяка епоха има свой свои изразни средства, които я отличават от предходната и от последващата, точно поради желанието на обществото да прекъсне всички връзки със старото. Двуличието на изразните средства, обаче, винаги е било неизбежно. Изброявам напълно произволно - както вмирисаните от вкиснала бира и ниска хигиена "рицари" са говорели за "морал" и са се срещали "на полето на честта", след като двама са влизали в спор за жената на трети. Както по време на освобождението на България се е говорело за "святата идея, висшия идеал" и така нататък, за да стигнем до комунизЪма, където всичко е било фронтове, класови врагове, черна реакция, монархофашизъм и не'нам си още к'во.
Днес живеем, или поне се опитват да ни накарат да живеем, в обществото на политическата коректност. Знам, че няма да успея да напиша нещата по начина, по който ги усещам, ама нейсе.
Обществото на политическата коректност е изрод. Найден Геров в Тълковния речник го (изрода) определя така:
Изрод - "мн. изроди, (два) изрода, м. 1. Човек или животно, които са родени с физически недостатък или безобразност. 2. Прен. Човек с извратен морал."
И понеже обществото няма как да е родено с физически недъг, с чиста съвест ще го използвам в преносен смисъл. Та, този отвратителен изрод, с когото се опитват да ме чифтосат, въобще не е същата "политическа коректност", която иска от нас да наричаме слепите "незрящи" или да строим рампи за инвалиди, които не били инвалиди, а били в неравностойно положение. Протестирам срещу лъже-коректността, която служи на някакви хора да пробутват някакви идеи, които, първо - не струват и левче, и второ - ще донесат облага не на обществото, а само и единствено на тяхната идейна прослойка. Естествено - чрез средствата на езиковото двуличие. Трябвало било да наричаме някакви неща, които си имат наложено име с друго име, защото иначе извършваме "дискриминация", а това противоречи на "морала".
Думичките, чието значение ме тревожи, са точно "дискриминация" и "морал". Има хора, които безпочвено мрънкат, че "няма вече морал в обществото, моралът на младите се изгуби", като за това обвиняват демокрацията/чалгата/евреите/масоните/Костов и други, избройте си произволно ако ви трябват повече. Питам аз - с какъв аршин се мери? На фона на какво и кога се сравнява? ОК, може по времето на соца България да е имала най-начетените колхозници и стругари в света - и какво от това? Следствието, а може би причината е, че думата "морал" а партенка - използва се както и когато им/ви/ни изнася, когато кръгчето не може да влезе в квадратчето. Няма такова нещо като ОБЩЕСТВЕН морал. Има индивидуален морал, който никой никога не може и няма право да те поучава или да ти нарежда какъв да бъде и как да се реализира - затова има ЗАКОНИ, които да ОГРАНИЧАВАТ свободията на личния морал. Има само и единствено ОБЩЕСТВЕН ПСЕВДОМОРАЛ, който се експлоатира като средство за постигане на нещо. Политическата коректност е проявление точно на тази експлоатация.
Другата думичка е "дискриминация". Поводът, който ме провокира, е скандалът, който се разгоря около организирането на някакъв гей парад. Отново питаме Найден Геров:
"дискриминация - мн. дискриминации, ж. Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак."
Тук двете партенки се се сблъскват - общественият псевдоморал замахва, педерастията прави отклон и контрира с "ще те осъдя за дискриминация". От там почват едни други партенки да прелитат от ведомство на ведомство, сезират се комисии разни, дето уж защитавали от дискриминация, пък шум се вдига по вестиниците... Напомня ми на желанието на циганските организации циганите да бъдат наричани "роми". Комичното тук е, че "ром" идва от "Рим", град Рим, империята Рим, както Romania идва от Rome. И горе-долу колкото румънците са римляни, толкова и циганите са роми. Циганските организации искат чрез названието "роми" да се потвърди приемствеността между Римската империя и българските цигани. WHAT THE FUCK?!(?!?!) Бе, въобще, майка плаче...
И въпреки че "циганин" е самоназванието на народа - ако не ги наричаме роми, ние ги дискриминираме. Сигурен съм, че просяците, които изгарят очите на децата си с нагорещено желязо, за да събират повече милостиня, се чувстват силно ограничени в правата си, когато някой ги нарича "цигани". Кой им ограничава правото ДА БЪДАТ цигани? Кой ограничава гейовете да бъдат гейове? Кой им пречи да си лягат с мъже или там каквото правят? Ако някой упражнява агресия - има си закони, да си носи отговорността. Гейовете искат да манифестират, защото "нямат права". Напротив - имат права, каквито имат и всички хетеросексуални. Имат право да гласуват, да се лекуват, ако някой им счупи нещо - да им го плати, да не ги бият и прочее. Какви СПЕЦИАЛНИ, ИЗВЪНРЕДНИ права искат? За какво протестират? Те манифестират, чрез това, че са "различни", като твърдят, че искат да ги третират наравно с хетеросексуалните. Аз лично виждам дълбоко вътрешно противоречие. Или си различен и си горд от това, като си носиш последиците, или си като другите и не заслужаваш специално отношение. Все едно аз да изляза да искам извънредни права, защото съм хетеросексуален. Уточнение - нямам нищо против хомосексуалистите, които правят там каквото правят, но си имат своето място в обществото, не провокират никого, не дразнят, съобразяват се до известна степен с обществения псевдоморал и си живеят живота, без да ме замерят с нагласата си. Обаче люто ненавиждам агресивните педерасти с перо в гъза от типа Азис, Деян Неделчев и оня, зализания шеф на нежната банда, дето все циври, че някой го дискриминира. В крайна сметка какво шибано значение има кой с кого си ляга?! Все едно вегетарианците да излязат да протестират за повече права. Има си закони в държавата - хомосексуалните семейства НЕ МОГАТ да осиновяват деца. Мъж с мъж брачен договор НЕ МОЖЕ да сключва. Сори - такова е положението и никой никого не дискриминира, така че спрете да се жалвате!
Следващата стъпка е всички зоофили на борба за права. Легализирайте браковете между животни и хора! Позволете им да си осиновяват и така нататък.
Очаквам скоро Веско Маринов да осъди държавата, че младите не му ходят по концертите - те не го харесват, следователно "той няма права". Или, примерно, аз не обичам китайска храна - осъдете ме, че нарушавам правата на китайците!
............