Истински човек

Той e "истински човек". Той e "себе си".
... точно като в "Big Brother":
-Кога съм та насилвал домашно, ма? Е, само оня път, дет та душих, ма ти ма ядоса тогава!
Скапаните сноби му се подиграват, че бил селяндур, но на него си му е добре - яде си, пие си, не се преработва, ако жена му го дразни играе дървен Господ, ако някой друг го дразни - също, а домашната ракия е десет пъти по-оферта от разните му там коняци и арманяци, защото хем върви с кисели краставички, хем е почти безплатна. Всичко друго са превземки и голи претенции.
"Истинският човек" мрази лъжата, предателството и има "малко, но верни" приятели. Той е себе си предимно тогава, когато се предрежда на опашка (да не е балък, я!), на светофара (и всички кимат одобрително колко агресивен, но сигурен шофьор е) или в държавно учреждение. А най-вече тогава, когато той и "верните му приятели" ритат сам и смъртелно пиян човек в снега, защото ги "гледа лошо".
Най е "себе си", когато пържи на дребно. И понеже това е "той", чувството за вина и за срам са по-забравени дори от чувството за социална принадлежност.
Понеже е "истински" не се притеснява от всякаквите си телесни секрети, а отверстията му отделят стимулиращи сетивата вещества без каквато и да било вътрешна съпротива, докато Алеко Щастливеца псува под мустак.
Мястото за инвалиди всъщност е чиста формалност, аааре, ше ги такова у инвалидите, 'щото кой нормален инвалид ще излезе да кара?! Мигачи, предимство и като цяло Законът за движение по пътщата са за педалите.
"Истинският човек" мечтае да изрази "себе си". Той е "твърда тиква", иска "да си счупи главата и така да разбере". Тази експресия е придобила относителна вещественост чрез фразата "Не ми давай акъл, пари ми трябват!".
Натуралният човек обича простичката естетика. Формите трябва да са овални, за да не дразнят окото, а вътрешното благородство на душата приема телесност чрез отяблено външно позициониране на благородни метали.

Хората от народа имат простичка мечта - ако не са, то поне да изглеждат богати. Затова уравнението "Мъж в лачени шпицарки+скъп телефон+BMW 318d+, набор на автомагистрала "Тракия + двустен в "Люлин" + "Жена с фалшива чанта "Луи Вюитон", фалшиво Vertu, силиконова горна устна и дънки от Mall "Пътеките" в "Младост" 1" предизвиква възхищение в квартала/областния център.
Най-важната характеристика на "истинския човек" е, че на него "не му дреме", защото той "не е кой да е", "познава важни хора" и "има връзки". Той "не плаща данък обществено мнение", "грешен е, но е щастлив" и "на него така си му е екстра".
Портретът не претендира за изчерпателност.

Books

[12:26:10] Колелото на Късмета: ama sega trqbva da bqgam
[12:26:12] Колелото на Късмета: da se vidq
[12:26:14] Колелото на Късмета: sd edin dqdka
[12:26:16] Колелото на Късмета: deto mi nosi knigi
[12:26:17] Колелото на Късмета: xD
[12:26:42] Fassa: takiva old school na hartien nositel li be ?
[12:28:08] Колелото на Късмета: dam
[12:28:10] Колелото на Късмета: koito skoro
[12:28:11] Колелото на Късмета: 6te iz4eznat
[12:28:14] Колелото на Късмета: deto ti e super gadno
[12:28:15] Колелото на Късмета: kato gi 4ete6
[12:28:18] Колелото на Късмета: 6toto ne moje6 da cukne6
[12:28:20] Колелото на Късмета: control+F
[12:28:23] Колелото на Късмета: i da si nameri6v si4ko
[12:28:27] Колелото на Късмета: a trqbva da rovi6 v sadarjanieto
[12:28:27] Колелото на Късмета: :D

Positive!

Тази песен е катарзис в ноти. Като свърши веднага се усмихвам. Бледото е прилагателното "велика", трябва ми нещо по-силно.
И все пак успях да се засмея и по време - преди няколко месеца прочетох някъде отдолу коментар, който казваше нещо в духа на "When the drugs don't work... this means you din't take enough! :)))", а отдолу някой му беше отговорил "No, moron, the song is about his girlfriend, she had cancer!"
Черният хумор ясно говори колко много обичаш живота, което е неразбираем за повечето хора начин да покажеш, че си щастлив.

Особено мнение върху особено мнение

Кратко въведение за не-юристите. Конституционния съд се състои от дванадесет съдии, които се избират на ротационен принцип, като назначаващи институции са президента, Народното събрание и съдебната власт (в лицето на общото събрание на ВКС и ВАС). Названията „съд” и „съдии” всъщност са напълно условни, защото самият орган е извън трите власи, респективно не е част от съдебната система, и не извършва правораздаване. Дейността на КС е толкова съществена, защото с Решение на КС обявените за противоконституционни закони „не се прилагат от деня на влизането на решението в сила” (чл. 151 КРБ). КС заседава при кворум 2/3 от всички съдии, а Решенията (РКС) се приемат от абсолютно мнозинство (повече от половината от всички съдии – поне седем), а тези, които не са съгласни с решението, разполагат с инструмента на Особеното мнение, чрез който могат да изразят мотивираното си несъгласие, което все пак не променя диспозитива на решението. Казано възможно най-опростено, КС играе ролята на политически независима последна преграда и коректив пред противоконституционни нормативни текстове, като този механизъм цели да предотврати законодателен произвол и лобизъм.
Така поне би трябвало да бъде, но извън чистото „право” и някои впечатляващи достижения на мисълта, конституционната практика през годините е богата на решения, рожби на политически натиск и криворазбрана „благодарност”. На моменти практиката на КС е дотолкова разнопосочна, че противоречи на самата себе си.
Понеже се знае кой на кого е „длъжен”, изходът от гласуването в КС често може да се определи с пророческа точност известно време, преди то да се състои, а особено в последно време „чистото право” се чете предимно в Особените мнения.
Поводът е следния – президентът на републиката Георги Първанов сезирал КС с искане за обявяване противоконституционността на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда (§ 20, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ЗИДКТ) и на § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител и несъответствието им с няколко ратифицирани международни договора, по които България е страна. Конституционните съдии с Решение №12 от 2010 г. обявяват някои от посочените разпоредби за противоконституционни. Самото Решение можете да видите тук: http://www.constcourt.bg/Pages/Document/WithoutFrame.aspx?ID=1478
Съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков подписват решението с особено мнение по точки 1 и 2 ( http://constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=1480 ), а в отговор на Особеното мнение съдиите Пламен Киров (избран лично от президента) и Красен Стойчев (избран от квотата на Парламента по времето на Тройната коалиция) изготвят Особено мнение върху Особеното мнение ( http://www.constcourt.bg/Pages/Document/WithoutFrame.aspx?ID=1479 ). Шах с пешка!

За пръв път в историята на българския конституционализъм, и искрено се надявам – за последен, председателят на КС проф. Евгени Танчев допуска публикуване на Особено мнение върху Особено мнение, наречено неутрално „Становище”. Фактът, че това писание излиза не в някой вестник, форум или друго място за изразяване на гражданска позиция, а на официалната интернет страница на КС, е юридически абсурд в най-чиста форма. Първо, такова Становище законът НЕ урежда, следователно публичното право НЕ допуска. Второ, пълният набор актове по всяко РКС, освен в страницата на КС, се обнародва и в Държавен вестник, а по този начин „Становището” получава някаква неистинска релевантност, вместо да бъде отхвърлено като недопустимо. Трето, Особено мнение може да има за предмет на анализ само и единствено диспозитива и мотивите на самото РКС. Дори житейски е напълно безсмислено някой да рецензира рецензията върху каквото и да било, а тук Киров и Стойчев печелят и допълнителен бонус „нелепост” – в случая храбрите анализатори са констутиционни съдии, което е възможно най-високото стъпало в юридическата йерархия и предполага възпитание, надхвърлило махленското. Тази атака би останала върху плоскостта на безсмислието, ако тонът, в който е издържано „Становището”, не беше отявлено агресивен и не съдържаше скрити обиди и явни квалификации, несъответстващи на положението в социалната стълбица на подписалите се отдолу доц. Пламен Киров и бившият председател на института за правни науки към БАН Красен Стойчев. Няколко набиващи се на очи фрази превръщат това иначе добре издържано юридическо становище в особено неприятен за четене пасквил, който остро не кореспондира с условието за „високи професионални и нравствени качества” (чл. 147, ал. 3), които изисква КРБ.

Становището започва с категоричното „Подкрепяме диспозитива на решението и неговите мотиви.” Еми... мерси за пояснението. Това вече е известно на широките народни маси, най-малкото защото когато конституционните съдии гласуват „за” едно решение, напълно логично е, че го подкрепят.
“Подобна псевдозагриженост звучи несериозно и лековато поради простия факт, че ако работниците и служителите не са могли да възстановят своята работна сила, неползвайки за дълъг срок правото си на отпуск, то към момента не биха могли да бъдат изобщо в състояние да изпълняват своите трудови функции. От подобно състояние биха следвали два изхода: на първо място работникът да престане да съществува като субект на правото или би трябвало договорът му да бъде прекратен на основание, че не е в състояние да го изпълни.” Тук някъде за първи път изпуснах логическата връзка. Работникът по никакъв начин няма да „престане да съществува като субект на правото”, или с думи прости – да умре, защото не си е получил отпуската, просто няма да му се работи, съответно няма да бъде ефективен. „Да възстановиш работната си сила” има съвсем различен смисъл от „да оцелееш физически”, защото по мой спомен работата не е болест с летален изход.
Сравнението с „крайните привърженици на либертарианството” изисква уточнение. Крайните либертарианци са наричани още анархо-капиталисти и целят елиминирането на държавата като форма на социална организация, като проповядват естественото право на пазара. Изпод перото на конкретните съдии това определение покрива състава на интгелигентно завоалирана обида. Не по-ласкави са и определенията „псевдозагриженост”, „зад маската на социална загриженост се погазват грубо...”, а заключението „Необяснимо остава желанието на авторите на особеното мнение да излизат извън правните аргументи и доводи като влизат в полето на политическата целесъобразност, както и да пропагандират съдебен активизъм под претекст, че се борят с сътворени от самите тях конструкции за социален популизъм.” разкрива единствено раздразнение и лошо лично отношение.
Констатацията, че зад „подобна абсурдна идея” било стояло дълбоко непознаване на институтите на трудовото право, ме потресе. Доцентът по конституционно право и ученият от БАН с нула години практически опит обвиняват в правно невежество съдии цивилити с 35+ години опит, и двамата заемали поста заместник-председател на ВКС. Фактите говорят по-добре от думите.Безсмислено е да продължавам да чепкам дума по дума, защото посланието на самото Становище е напълно достатъчно.
Трудно ми е да си обясня тази нездрава словесна агресия, изразена във възможно най-неподходящата форма и насочена срещу доста странно подбрани обекти в още по-странен момент. Не мога да си позволя да заема крайна позиция по самото Решение, но със сигурност мога да заема стабилна позиция за това кое обществено поведение е допустимо. На мястото на уважаемите конституционни съдии Благовест Пунев и Румен Ненков, които поздравявам за хладнокръвието и запазването на добрия тон, бих се чувствал засегнат.
Подобни словесни волности като „Становището” – членувам го, защото се надявам да остане последното в историята – превръщат демокрацията в селски панаир, което е абсолютно недопустимо.

Ред и дисциплина

Деловодителките в съдебната палата общуват с данъкоплатците чрез надписи и сумтене, за да не им се изхабяват от напразно приказване деликатните мандибули. В правното господарство безмилостно вършее триглавата ламя - деловодителката, съдията по вписването (обикновени деловодители с помпозно име) и призовкарят, а редът, дисциплината и смирението са задължително условие, 'щото, видиш ли, си им "в ръчичките". Царете на мраморните подземия управляват чрез неподлежащи на оспорване интердикти, наричани от несведущите "табелки".
Клас, мирно!

Плювай сега дъвката да не я плюнем аз!

Сляпа среща в Интернет...

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

"Битката за образование" или "Революцията на пешкира"

По време на криза най-нормалното нещо е да не живееш толкова добре, колкото си живял тогава, когато е нямало криза. Както мъдро каза Симеон Дянков, за което малоумниците се съдраха да се гаврят - "бюджетът е пица, която по време на криза е постна". Както казва майка ми - "парите не са ластик, свиквай!".
Криза е. Труден период, който просто трябва да се преживее. Съответната криза намира проявление навсякъде - получавате по-малко джобни от родителите си и обратно - родителите дават по-малко на децата си. Цените падат, но с тях пада и грамажът. Ако той се запази, пада качеството, в резултат на което получавате по-евтино кюфте, в което има повече соев боклук.
Този път ще си говорим за социалното кебапче като стожер на общественото недоволство. Студентите сме щели били да се вдигаМЕ на революция. За пръв път целокупното (по предварителна информация) студентство ще се събере, но не за да протестира за някаква благородна кауза, а в защита на социалните си продобивки. Това е положението - българинът повдига глава само тогава, когато му бръкнат в джоба.
Както и да е - този път каузата е далеч по-... скъпа. И за пръв път от има-няма 20 години - малко по-мащабна. Официалният повод е намаляване на бюджета за образование с 30 %, 2 месеца без топла вода в Студентски град, очакваната дървена ваканция през зимата, отучване през лятото, липса на пари за стипендии и орязване на други привилегии за традиционно бедното студентство. Различното е, че до този момент от съзнатления ми живот единственото, което сплотяваше уважаемите ми колеги, беше всяко следващо увеличение на картата за градският транспорт с 2 или 3 железни левчета на месец, което винаги в моите очи е било проява на дребнодушие, а в техните - свирепо погазване на правата им.
В случая иде реч за много повече пари от обикновено, има-няма половин езеро от железни левчета. Съответно опозицията във всичките и проявления ще се стреми да натрупа дивиденти от тази активност. Точно затова не мога да избягам от чувството, че ако изляза да протестирам ще се превърна в инструмент в играта за власт и кинти на някакви хора, ампутирани от нормални възприятия. Затова не излязох да протестирам срещу тъй нареченото "подслушване", въпреки че съм категорично против него. И добре съм направил, да ви кажа, справка христоматийното видео долу:

Това, което простичко наричаме "нещата" или "ситуацията" наистина трябва да се преосмисли. Само че тази "мащабна защита на гражданска позиция" има изначално грешен генезис, от който ще се роди мъртъв плод. Казани с думи прости, нещата ги виждам горе-долу така - ако ще държавата да отпусне 300 пъти по-голям бюджет за образование, докато същите некадърни и/или корумпирани циментови чутури с дълбоки джобове управляват парите, промяна няма да има. Хората са го казали по-добре, отколкото някога мога да мечтая - със стари курви нов бардак не се прави. Точно затова протестът трябва да започне не пред министерството, където ще отидем ядосани, а по този начин ще обслужим интересите на всеки популист по-добре от всяка една прескъпа PR-кампания. Ако ще сечем змията, това трябва да стане прешлен по прешлен и то от опашката към главата, защото корупцията започва от най-обикновената секретарка, през средните нива, та чаааак до върха. Ако подемем инициативата от главата за краката и тръгнем да просим пари от министъра/премиера/ЕС/Господ, най-много да постигнем чужда цел, която далеч не се припокрива с нашата. Така корумпираните ни "преподаватели" ще продължат да купуват апартаменти на децата си, а вие, приятели от провинцията, ще продължавате да ходите на градска баня. Справка - "Код "Криминално" по PRO BG (не мога да намеря линк за клипа, но ето статия от "www.vesti.bg) където Тенчо Колев Дундов категорично отказа да обясни с какви пари са купени апартаментите на синовете му. Искам да знам защо никой не иска обяснение от професорите Пламен Пантев, Орлин Борисов, Николай Натов, Тенчо Колев Дундов, Радостин Беленски и други подобни. Сещам се за още имена, но не обичам да коментирам слухове, въпреки огромния процент шанс да са основателни.
Така че, уважаеми колеги, преди да обвиним за всичко правителството (въпреки лютата ми антипатия към Бойко и Цецо), трябва да излезем и да поискаме обяснение от ръководството на самия Университет. Под "обяснение" разбирам:
Пълен финансов отчет на всяка една похарчена стотинка в последните 15 (или колкото е необходимо) години.
Пълна проверка на имотното състояние на всеки един/една, докоснали се до държавната хранилка, наричащи себе си "преподаватели".
Разследване на злоупотребите и публично оповестяване на всяка дума от установената информация.
Никой не иска "отмъщение" като самоцел, а прозрачност и строг контрол.
Не съм експерт, пък и за краткото време, което имам, мога да се сетя само за това. Знам, че заради емоционалния изказ думите ми олекват, но не умея да го кажа иначе. Също така съм наясно, че ща не ща се присъединявам към "хората, които разсъждават в лозунги", които дълбоко презирам.
В заключение - необходима е чистка в самия университет, пък чак после, и то ако е необходимо - протест пред министерството. По време на криза НЯМА КАК да се дадат повече пари за образование. Напълно нормално е да страда непроизводственият сектор. Не искам гражданската ми позиция да прикрива злоупотребите на шепа безсрамни паразити с комунистически манталитет, които при първи повей за разплата се обединяват като гръцка фаланга, бореща се за собственото си оцеляване и финансово благоденствие, което на всичкото отгоре произтича от нашите скромни данъци и данъците на родителите ни.
Аз съм най-обикновен студент по право в СУ "Климент Охридски". Съвсем спокойно мога да кажа, че в момента карам най-щастливите моменти от живота си, чувствам се пълноценен, чувствам, че израствам, че уча и имам извънредното удоволствие да общувам с хора, които имат още по-извънредни качества. Дреме ми, че няма парно! Готов съм да седя на земята! Ако трябва ще ходя на упражнения с родопско одеяло, но ще знам, че съм изкарал два пълноценни часа. Никой не иска лукс. Нормални условия обаче - задължително.
Уважаемо ръководство на СУ "Климент Охридски", Университетът НЕ ви е взаимоспомагателна каса, от която винаги да теглите дългата клечка за наша сметка!
Затова, колеги, повтарям призива си - всяко нещо по реда си. Първо да посочим виновниците вътре, в самия Университет, а после да даваме оценки на неща, от които НИКОЙ от нас не разбира. Аз поне приемам, че министърът на финансите (както и да се казва той) "разбира повече" от икономика от мен.
Егоизмът се проявява най-ярко в екстремни ситуации. Никой не иска да се откаже от социалните си продобивки, само дето от НЯКЪДЕ НЯКАК трябва да се спестят пари. "Дреме ми за икономиката, за мен е важно да си имам платената отпуска на станцията на завода, синчето да получава стипендия, а на мама пенсията само да расте". Е да, ама няма как. Бюджетът е пица, другари, и няма да е зле да поспрете да циврите.

Спартакиада в градски условия

Програма:
01.10.2010 - Хвърляне на торба с боклук от осмия етаж.
02.10.2010 - Offroad гонка по трасе "град София".
03.10.2010 - Стрелба с храчка по подвижна мишена.
04.10.2010 - Юмручен бой без правила; арена - "Студентски град".
05.10.2010 - 500 метра стипълчейс под надслов "Кучето - приятел на човека.
07.10.2010 - Survivor - един българин сред ромското малцинство, последвано от 5 километра гладко бягане.
06.10.2010 - 20 километра спортно ходене под надслов "Аз съм от "Люлин" и се гордея с това!"
07.10.2010 - Надбягване за автобус с токчета (жени).
08.10.2010 - Надбягваме за автобус с токчета (мъже) - интеграция на хомосексуалните спортисти.
09.10.2010 - Алпинизъм; арена - северна стена на блок 1А, ж.к. "Младост 1".
10.10.2010 - Награждаване на оцелелите победители.

Смерт!

Смисли

Човекът съществува от началото на времето. А времето съществува от началото на човека. Диалектически и логически - не, но метафизически - да. Словесното изражение на този извод е само мазно петно безсмислие, плаващо по повърхността на океана от смисъл. "Времето" е измислено от хората. Съзнанието може да изрази с думи, но никога не може да вникне истински в идеята, че "време" обективно няма. Има пространство и материя, които съществуват независимо от времето, защото преди тях е имало нещо, а след тях ще има друго. Пространството и материята просто ги има без никакво значение от кога до кога.

Ограниченият човешки мозък има нужда от инструменти, чрез които да придава смисъл и оценка на промеждутъка между раждането си и собствената смърт. Тези инструменти са "времето" и "смисъла на живота". Самото време е нематериално, не започва и не свършва. Когато нещо няма начало и няма край, то е "безкрайно", респективно извън всякаква способност да бъде осъзнато. Ето защо човекът разделя това, което нарича "време", на периоди - за да може да обозре някаква негова невидима частичка и да я съпостави върху собсвената си фундаментална за галактиката значимост. Между условното начало и сега е "миналото", а "бъдещето" е от сега за напред. Само че това, което е сега, ще бъде минало, и то толкова скоро, че е също не може да бъде осъзнато. Ето защо без памет няма минало. Без въображение няма бъдеще. Самото време е рожба на нашите собствени възприятия. Извън човешкия мозък времето не съществува. На въпроса "колко дълго живях?" никой никога не си е отговорил, защото не е успял да си го зададе в точния момент. Иронично, а?
Друг подобен въпрос е "защо живях?". И тук стигаме до вторият инструмент - "смисълът на живота". Тук вече не става въпрос за невъзможност - просто човешкото съзнание бяга целенасочено от мисълта, че "всичко това е било напразно", че животът няма висша цел, че няма "божествен замисъл", че под повърхността няма нищо скрито. Затова всеки гледа да "търси смисъл", по възможност "смисли". "Има го ей така, просто защото го има, без причина" не върви. Защото всеки се страхува да признае, е животът просто го има и независимо от всичко започва, свършва и... толкова.
Впрочем, и аз мога да рисувам като Малевич.

Футболна пиеса : 2

Второто полувреме започва, заредено с познатия фенски ентисуазъм:
-Абе, семки останаха ли?
-Не, ама може да си поискаш от Гошко Пеев, че и на него нещо му е скучно така като гледам, сигурно има в джоба.
- Смяна някаква са направили! Кого вкарва, че съм без очила?
-Станислав Ангелов.
-... по прякор „Пелето”, хахаха! Това е най-тъпият прякор след „Шуменския Деко!” Аз пък съм "Младосткия Гаринча!"
-Айде, почна, само още 45 минути и отиваме да давим мъката.
Съдията дава начало на полувремето, а очевидно разочарован от показаното през първото полувреме мъж на видима възраст 80-85 години ядосано стиска каскета си в ръка, размахва юмрук към терена и дава тон на публиката:
-Еееееей, Коловати, наборе, айде позатичай се малко, нищо няма да ти стане!
- Хаха, чу ли, бе, бате, „наборе” му вика!
-Е к’во, най-вероятно са служили заедно!
-Той Коловати се движи като „първа група с придружител”!
-Добре, че теренът е равен, щото иначе трябваше да му монтират рампа и парапет.
-Оф, аман от тоя Коловати! Айде, ще се преструваме, че го няма...
-Ъ?
-Чуй, чуй, Коловати – Дучето еба жена ти!
В този момент гостите упражняват силен натиск в половината на нашите, което за пореден път провокира недоволството на феновете:
- Абе тоя Иван Иванов се чудя и него защо го викат!
-Да има Благо с кого да си запива.
- За Русия ли говорите?
- Не, брато, за майка ти!
-Той нали има нов прякор, вече не е Русия, а Клания, хаха!
-Ти па ше кажеш, че само Русия пие!
- Клан, клан-недоклан, дран, дран-недодран, хахахахаха!
- Отивам за семки.
В този момент нападател на противника се откъсва сам срещу вратаря, а Иван Иванов му прави закъснял шпагат. Дузпа за лошите.
-(иронично) Ееееееееее, деееба, за малко да му я избие чисто!
-Леко, бате, че ше усучеш нещо!
-Ари, вееееееееее, ей, пидал с пидал, бутай го напрьед туй топчи, мамито му да иба!!!
...
-Той Русия не искаше да му я вземе, а да счупи крака. Това се казва боец! К’ъв е тоя, че ше го надбягва, аааааааре, бегай от тука!
-Дузпа, бате. „За пореден път съдията се подигра с усилията на момчетата!”
-Хаха, да, „момчетата плачат в съблекалнята!”
-„Това е футболът – топка е, кръгла е, върти се...от женски род е...”
-„Ако не вкараш – ще ти вкарват”
-Вижте, Благо се кръсти! Хахахаха! След малко ще простре едно килимче да се помоли на резервния бог!

- „И, ето, точно в този миг, нашите преки съперници за класиране на първи голям футболен форум повеждат с нула на един насред националния стадион! Каква драма, драги зрители, но аз виждам надежда!”
-Ако виждаш надежда, значи си в обеля.
-Хахахахаха
-Ей, Петел ли си, Кедър ли си, Василена Матакева ли си, на ти малко тиквени семки и мълчи там!
-О, тиквени – какъв лукс...
-Хаха, а малката Перука какво движение направи – като епилиптик!
-Не, бе, намери си 5 лв. просто.
-Абе, а нападателите ни да не вземат да настинат?
-Няма страшно, те са загрели с по 2 големи на почивката.
-А Благо сигурно е боцнал нещо, не го мислете него.
-Аз викам да се поразтичат малко, да ги еба в чалгарите, ама надали.
-Дееба, заваля!
-Благо, вАди държобрана, че ще ти се разтече гелът!
-Малката Перука ще му се стъжни от китайски капки по кубето...
.....
-А Живко Миланов... пИпни го, че е студен!
-Как така „студен”?
- Еми ей така – студен, син и не мръднА цел мач!
-Според мен е умрял. Звъня на линейка!
-Ама не им казвай за кого ги викаш, че ще те напсуват и няма да дойдат.
-Живко Миланов – Зетя...
-Умрелко Интеров - Зетя...
-Това последното не беше смешно...
-А така,
В този момент тарторът, с мегафон в ръка и много горест в сърцето, се опитва да надъха вялата агитка:
-АЙДЕ, МОМЧЕТА, АЙДЕ ДА ИЗПЕЕМ ЕДНА ПЕСЕН ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ! ТОВА Е НАШАТА БИТКА! НИЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ, НИЕ НИКОГА НЕ ГУБИМ! АЙДЕ ДА ПОВИКАМЕ МАЛКО!!!
-А аре, нек’во, преди ние да повикаме – те да вземат да поиграят малко!
-Мъри ще прави смяна. О, БОЖЕ, ВКАРВА ВИДАНКАТА! Защитник, бате!
-Пази резултата!
-И той влезе да порита. Сигурно на „Спортна София” е била заето.
Изтича редовното време.
-Еми... т’ва е, момчета, к’во да се прави...
-Срам...
-Според мен тия манекени татуирани трябва да ги изгонят до един!
-И кой ще дойде на тяхно място?

-Коце Видолов!
-Христо Коилов!
-Краси Чомаков - Ламята!

-Бахтарлиев!
-Предраг Пажин – първият човек, пратил топка в Космоса!
-Данчо Тъча, по-известен като господин Йордан Т.!
-Лусио Вагнер!
-Игор Томашич!
-Абе, Ибрахима Гай имаше ли български паспорт?
-Лил-чо Ар-сов - титуляр, титуляяяяяяр! Лил-чо Ар-сов - титуляр, титулярррррр!

-Макар че Виданов днеска за първи път в кариерата си в тича, бори се, гърдира, шпагати, абе пълна програма! Не вервам!
-Да, щото игра 10 минути!
-Да, ама се бори!
-Бори се, ама десет минути!
-Бербатов е виновен!
-Костов е виновен!
-Дреме ми кой е виновен!
-Само Стилян и Марто Петров играят добре...
-Добре го каза Бербатов – не може само три коня да теглят каляската.
-Айде да видим сега с кого ще се оправдават!
-ЧУЙ, ЧУЙ, КОЛОВАТИ...
Край

Яли, пили и умрели от тъпотия

Мила родна картинка. Рекламист/копирайтър с години опит и една каросерия прочетени книги балансира на върха на иглата на физическото оцеляване поради духовната нищета на работодателите. Един ден в офиса му нахълтша бизнесмен от нов тип, собственик на мандра, препасал чифте пищови връз рунтав тумбак и разгърдил басмяна риза. "Ти ли си тоз с рикламите? Ай ся, тука, ше ми напраиш една реклама, ма тъй да я направиш, че хем да ма кефи, хем оньез да купуват! Така, забавна да бъде!". Настават весели дни на упорит и изграждащ личността труд, а мисълта се пренася от чертожната дъска към Саргасовото море на хонорарите, където наместо големи водорасли плуват още по-големи банкноти.
Възловият момент е сблъсъкът с "комисията по добър вкус", съставен от мандраджията, жена му (навремето негова секретарка, родом от с. Станке Лисичково) и най-добрата й приятелка. И понеже метафората е интелектуално непозната във всяка родна територия, отдалечена на 10 км. от центъра на най-големите градове, няма как да не се сетим, че изслушването на горкия рекламист завършва с фраза от сорта на: "Туй ни стаа, путка майна. Никой ня'а го разбире. Найш ко, щи пратя тука секретарката, ти ше я снимаш по цици как са залива с мляко и туйто! Какъв си такъв рекламаджия тъп, аз за идна минута го измислих! Ай сига ти на мен да ми платиш, че та образовам, вместо да та бия, хе-хе-хе!"
Тайа българската реклама цъфти, връзва и ражда умрели плодове, а между редовете чуваме скритото послание, изродено в писклив позив на духовно ранен интелектуал:
-За Бога, братя, не купувайте!
Например:

Като цяло обществото реагира на подобни рекламни напъни горе-долу така:

Но стига житейска горест. Сериозен е мащабът на обществения сеир(но не и дебат) относно е ли, аджеба, здравословно кюфте от матка, кебапче от сингапурец и телешки салам от индонезийски воден бивол. Загрижиха се за физическото, но никой не мисли за психическото здраве на потребителите. Днес ще ви представя няколко подбрани преждевременни еякулации на необременени с вкус рекламни гении, чийто задълбочен труд цели да ви накара да купувате. Не отговарям за последващи увреждания, аз съм само компилатор, а по вестоносеца по традиция никой не стреля. Добре дошли на територията на бруталния хранително-вкусов кич! Аре сега по същество:

Определено не си представям щастливо семейство, което пие айрян с неделната си баничка-керосинка. "Аярян..."Агресия"... маркетинговото чудовище, което боядиса Хълк в бяло! Продуктът, който обръсна Фюрера и му изписа млечни мустачки! Напитката на шампионите! Или по-точно - единственото, което ще си в състояние да консумираш, след като снощи полупиян каза на оня кльощав боклук, че ще го разпориш от бой "ей сегишка", а секунда след това осъзна, че на масата му седят още четирима доста по-едри боклуци, които нещо те сочат и си шушукат.
Радио реклама - възторженият глас на диктора цели подсъзнателно накара вкусовите ти брадавички да завибрират възторжено:
-Какво чакаш? Излез на улицата! Вкуси от живота! ... и ритай някого в главата, докато не му потече аярян от ушите! Или той теб! Само за 60 стотинки!
Оставаме на млечнокисела вълна - уж "най-българският продукт", а в тази връзка - събрал в себе си много "българско" в лошия смисъл. Знае се, че киселото мляко се прави от най-качественото нишесте. Точно затова се нуждае и от адекватна реклама. Облъчването вече излиза извън тайните конспирации за 25-тия кадър, пристрастяващите съставки и прочее - тук вече иде реч за маркетингова хипноза... буквално:

Отпусни се... гледай часовника... така... доспива ти се... гладен си... какво е първото нещо, за което се сещаш? Оф, много си тъп, не дюнер, кисело мляко ти се яде! Точно така, краве кисело мляко!
В този момент хипнотизираният тайничко поглежда с едно око и задава фундаменталния въпрос:
- Абе, а к'ви са тия сребърни глисти, дето са нарисувани на кофичката?
Шок! И наистина - на фона на ако не чак сребърни, то поне посребрени глисти, в теб се вртенчват изрисуваните очи на Кашпировски(или поне на Соня Заварчик). Само дето и на двамата "световноизвестни медиуми" очите са черни, а тези за сини, така че подозирам, че това са самите ириси Господни. Или поне на Коцето Калки - първото рекламно лице под прикритие в историята.
Познайте от три пъти каква снимка ще ви покажа сега. Точно така - тъпа опаковка от кисело мляко. Ебати тъпата статия, чак ме е срам да продължавам да пиша:

С висок процент сигурност мога да кажа, че рекламистът (в ролята - единственият работник в мандрата, напускал селото) някога някъде по някакъв повод е чул, че сексът продава и шааат - 'зЕми тая сенилна сексуална референция.
Спомням си как навремето, когато излезе "Млякото на баба", бъзикахме лелките в магазина с постни шегички от сорта на "А не щеш ли от млякото на дядо?", ама кой да вярва, че по земята броди Антирекламист, доведен брат на Антихрист? Та така - "Млякото на дядо от село" е факт. На капачката на млякото има и рисунка, която за пореден път ме кара нещо да изпускам връзката. Нарисуваното може да бъде само две неща:
а) кривата тръба на дядо от село (с оглед на аксиомата, че "сексът продава" е напълно приемлив отговор)
б) поставката за тоалетна хартия във външния кенеф на дядо от село. Докато дишам - съмнявам се.
Капачката и кофичката са издържани в разцветка "дюшеме от незакнно изсечена за дървесина кюстендилска череша". Не ме питайте как разбрах, просто имам интересни познати.
И други отрасли на хранителновкусовата промишленост са инфектирани. Спомням си как навремето караха олиото в гюмове, а вече в магазина се разпределяше чрез фуния и черпак. Бабите събираха купони и си пазеха шишетата, защото или нямаше шишета, или просто не им се даваха пари. Етикети на бутилките нямаше, което май е било за добро. Поздрав:

В бранд от сорта на олио "Народно веселие" намирам капиталистическа препратка към соц-лютеница "Весело хорце". Ликуй, народе, пуснали са оливце!
Втори поздрав:

Чувал бях, че "честта е много хлъзгаво понятие", да ме прощавате за не-смешния опит за шега, ама просто друго не мога да изсмуча от иначе благодатните си пръсти.
Последният слънчогледов визуален поздрав всички са го виждали, но е хем много мазен, хем по темата, хем включва любима жертва, така че просто няма как:

Сигурен съм, че гледката на разплутите в трон от слънчогледови стъбла морни Вескови телеса могат да убедят всяка тъжна домакиня да си закупи . Веско рекламира олио, олиото рекламира Веско - хората правят симбиоза, брате, а ти дека блееш? Могъщият слоган е като дебалансиран куршум в сърцето на българската правораздавателна система - явно държавата без да подозира е делегирала правомощия някому да съди и осъжда, при това "на щастие". Дано не се стига до крайности от сорта на "осъден на лишаване от свобода с маргарин "Калиакра" (в затвора нещо мазно определено би било полезно) или "осъден на олио с Веско Маринов".
-------------
... криза е. Криза на жанра, криза на личността, криза на смисъла. Сещам се за един виц:
-Знаеш ли какво е финансово-сексуална криза?
-Не.
–Отваряш си портфейла, а вътре - кур!
Стигнах до там да се правя на Шкумбата и да разказвам вицове. КРИЗА Е!

Сладкарският кич има богата история. Даааа, кризата определено е не само финансова, ами и пребогата на сексуална беднотия:

В очакване съм на кулинарните блокбъстъри натурален шоколад "Анални трепети" и суха паста "Вагинални кошмари".
Съмнявам се, че авторът на следващата опаковка черпи влажните секрети на вдъхновението си от Бокачовия "Декамерон":

И докато консуматорите на кекс продължава неуспешно да търсят закодирания в хартиШката напън за сексуално-религиозен хумор, аз като един формалист без уклон към метафоричност ще предложа на жадната монахиня да спре да бъде жадна:

Представям ви еликсира на щастието - вино "Бяла меча магия", около лев и 50 за 2 литра. Какво общо има мечката в случая остава загадка, но "бялата магия" звучи малко като словосъчетание, извадено от второразреден порно-комикс. Не че нещо, ама "жадната монахиня да вкуси от бялата меча магия" откровено ми бие на скрита форма на нездрава зоофилия, а не, че някой е разлял вино върху кекса.
Накрая едно последно, което вече със сигурност всички са виждали:

Сиромашки поздрав - Н.Р.
Край.

Футболна пиеса : 1

Действието се развива на националния стадион "Васил Левски". Играе се поредната важна квалификация на България срещу random съперник, като евентуална победа запазва теоретически шансове за класиране, при това ако някой падне от някого, а друг свърши равен, а в последния мач му вкарат над 6 гола.
- Абе, това е няк'ъв много странен мач, никой не вика "Кур за "Левски"!
- Е да, ама накрая всички ще викаме "Наско Сираков - педераст, педераст!", което е горе-долу същото.
- Абе, а Благо ще играе ли?
- Май ще играе, освен ако пак не си е втечнил премията снощи.
- Е как, бе, той нали не пие? Баба ми вика, че по телевизията казал, че не бил близвал в живота си и карал всеки християнски празник в манастир...
- Хаха, да, бе, сто процента! Ама е плескал Лияна в манастир, четох го в Sportal!
- А най-големия ташак е, че в "Газета дело спорт" предупредили италианците най-много да внимават с Благой Георгиев, хахахахахаахахаххх!
- Да, да внимават, че току виж им изпил пиенето и им оправил жените на почивката!
- Може и резервацията да им вземе...
- Е нали не пиел, бе?
- Бе как ше да не пие, миналата събота добре, че бяха стените да го крЕпят, беше дошъл на дискотека по бели кожени джапанки и бял потник, а накрая навънка го гледам - легнал върху една кола, пиян на "лека му пръст" и жената се върти там около него и се чуди к'во да го прави, ахахахаха!
- Абе, а Гошко Пеев ще играе ли?
- Мани, ужас, ще играе май. Един от моментите, в които сърцето на истинския фен се преобръща, а частичка в него умира, е, когато Гошко Пеев стане от пейката и тръгне да разкопчава анцуга на националния отбор.
- Имаше навремето един Илиян Киряков, Гошко е като него - тича с прави крака, ама още по-бавно!
- А кой ще пази, пак ли Гошко Вратарчето?
- Не, не, Урсула е контузен, щели да го преквалифицират в портиер. Даже имал оферта от някакъв хотел на Боровец.
- Начи пак Татьовия ще играе...
- Хубаво, че постът се предава по наследство, баща му е бил вратар, дядо му - и той, остава малкия да не е, иначе никакви качества няма.
- Да, бе, само дето го купиха от Ливърпул и е титулярен вратар на шампиона на Холандия, ама иначе няма качества... Аре, тихо сега, да ви таковам у разбирачите!
Пауза за химна, татуирани фашизоиди пеят "Мила родино" с пълно гърло, а някой вее трибагреник, на който пише "ШУМЕН МРАЗИ ЦСКА!". От Сектор Г отговарят с по-голямо знаме, на което пише "СИМИТЛИ МРАЗИ ЛЕВСКИ!".
Мачът започва. Разговорите спират, а "зрителите съсредоточават енергията си в подкрепа на своите любимци":
- ЕЙ, АЛКОХОЛИЦИ, АРЕ ИГРАЙТЕ, БЕ, ДЕСЕТ ЛЕВА ЗА БИЛЕТ СЪМ ВИ ДАЛ!
- Айде, момчета, бийте ги в редовното време, че ще ви изгори резервацията за БИАД!
- Дееба ваш'та майка, дееба!
В този момент Петър Василев уведомява зрителите, че Илиян Стоянов е отиграл ситуацията "като начинаещ защитник с галоши на терена, а не като класният дефанзивен боец, когото сме свикнали да наблюдаваме!"
- Виж го, бе, бате, скивай го как спира топката тоя! От кой приют за бездомници са го осиновили тоя комедиант?
- Това е Коловати, бе, бате, ахахахахахахаха!
- К'ъв Коловати, к'ви 5 лева?
- Така му викат, сам си е измислил прякора. Има някакъв италиански национал отпреди 30-ина години.
- На тоя преди 30 години му е бил абитуриентският бал!

- Чуй, чуй, Коловати, Дучето еба жена ти! ЧУЙ, ЧУЙ, КОЛОВАТИ, ДУЧЕТО ЕБА ЖЕНА ТИ!
Включва се целият стадион:
-! ЧУЙ, ЧУЙ, КОЛОВАТИ, ДУЧЕТО ЕБА ЖЕНА ТИ
- Е, не, не мога повече, тоя Коловати ли е, к'ъв е, е най-бавният футболист от времето на Мариян Христов! Някой знае ли го къде играе?
- Никъде!
- На "Спортна София"!
- Не, бе, някъде из дръпнатите държави, Китай, Япония, някъде там по дивизиите...
- Е да го еба у национала, значи!
- Тоя има ишиас, вече съм сигурен!
Пауза.
- Абе, а как се казваше оня дебелия с големите уши?
- Слончето Дъмбо?
- Не, бе, оня с номер 23!
- Майкъл Джордан? Ааа, оня долу ли? Това е Чак.
- Кой?
- Чак, бе, бате.
- Кой е Чак?
- Чавдар Янков се казва.
- Оф, абе кажи ми Чавдар Магаренцето! Скивай к'ъв е кашалот! Той и Роналдо е дебел, ама на тоя трябва кръстят сандвич в "МакДоналдс"!
- МакЧак!
- Не тичай, Чавдаре, ще си увредиш коленете, после к'во ще правиш на стари години?

- Дай малко семки, че ми е скучно.
В този момент изтича първото полувреме и играчите се оттеглят в заслужена почивка при резултат 0 на 0.
(Второто време - като има полувреме)
:-)

Re: моите 10 малки тайни

Люто ме предизвика тая Моника, а после още по-люто ме прокълна "ега никога повече да не видиш еди-какво си", ако не се включа в момичешката им игра. Айде, днеска съм добричък, ще участвам. Ето моите 10 малки тайни, дето хич не са тайни, ама карай:

1. Презирам свръхемоционални хора. На "галено" ги наричам "филмирани". Ебати тъпите са, честно.
2. Нямам абсолютно никакъв контрол над хранителния си режим, ама това се вижда и с просто око. По-силно е от мен - не може след 2 пържолки и тава печени картофи да не затапиш с една вафличка.
3. От дете мечтая да убия полицай, бакшиш, контрольор, комунист, а от скоро - и деловодителка.
4. Имам бели боксерки на "Playboy" (кич) - слагал съм ги веднъж (срам), щото ми бяха последните в торбата.
5. Като пия алкохол откровено ми се дослушва чалга, а на сутринта ме гори лют срам, дори когато не съм правил глупости (рядко се случва).
6. Не ме е гнус от нищо - ако видя разпорено бебе на улицата, най-вероятно ще извадя телефона да го снимам. Снимката ще се казва "Haha_razporeno_bebe_hahaha.jpg".
8. Опа, грешка - гнус ме е от хлебарки. Подарявам всички хлебарки на света на Слави Трифонов.
9. Мисля, че любовта в този й вид, за която всички жени мечтаят, а по списанията пише с главни розови букви, че "СЪЩЕСТВУВА!", трябва да бъде забранена със закон, защото е най-измамното и като цяло тъпо чувство.
10. Има някои много съществени/култови/срамни моменти от живота ми, които за мое щастие просто не помня, пък и не искам да си спомням. По въпроса - вж. точка 5.

Люш!

Земетресение с магнитуд от 3.6 удари София. Няма жертви и сериозни щети.
В отговор на така създалата се ситуация Министър Цветанов лично и незабавно е разпоредил извършването на проверка по случая, а в 16.00 часа днес е образувано е разследване срещу неизвестен извършител.
Депутати от БСП веднага сформираха антиземетръсен щаб, а в днешния парламентарен контрол директно обвиниха "ГЕРБ и техния сив кардинал Иван Костов, които седяха и гледаха, докато земетръсната криза се случваше току пред очите им", след което напомниха, че Емилия Масларова изпрати пенсионерите на море. На репликата на син депутат "Ама това няма нищо общо със земетресението!", червените дупликираха "Има, има, как да няма!", а тайно си мислеха "Еееееей, дават ни по телевизията, ебати кефа!".
От пресцентъра на ГЕРБ категорично опровергаха слуха, че земетресението е причинено от Искра Фидосова, която е скачала на въже.
Волен Сидеров изрази за пореден път безрезервната си подкрепа към управлението на ГЕРБ, като от парламентарната трибуна заяви:
- Не смейте да петните името на г-жа Фидосова! Всички, дори малките деца знаят, че сеизмичната дейност започна по времето на лицето ИВАН ЙОР-ДА-НОВ, КОС-ТОВ!
Миг по-късно Сидеров избухна в истерични сълзи:
- Ама защо всички ми се смеят?! Костов е виновен! Ако не Костов, то поне евреите! Не евреите! Масоните! Да, точно така, масоните! Не, юдо-масоните! Няма да играя повече с вас... или ще започна партизанска война!
Яне Янев се опита да вземе думата, но всички присъстващи в залата депутати започнаха да скандират "ЗАКРИВАААЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!", а две депутатки от ГЕРБ опънаха транспарант "Марио, благодарим ти!".
Цялата парламентарна драма около земетресението приключи, след като Бойко Борисов тропна с крак на опозицията, а този му недвусмислен жест предизвика гърз на земната кора, цунами в езерото с лилиите в Борисовата градина и откъсване на безформени бронзови късове от паметника пред НДК.
Не очаквайте продължение, защото след Него няма нищо. Когато Той тропне с крак, разрушенията се самопоправят, Доган става вегетарианец и предава барбекюто на вторични суровини, а стената за тенис се предава във втория сет поради контузия.

Полюция

Преди като чуех "Нежна полиция", в неопитната ми главица изникваха ей такива весели етюди:


Това обаче е минало. МВР малко по малко, но безкрайно методично убива потентността ми. То не беше Веско Маринов, не беше милиционери-балетисти... но това вече ми идва байгън. НИКОГА ВЕЧЕ няма да имам свободата на въображението да си представя три убийствени мадами по силиконови чорапи, фуражки и нищо друго:


След тази снимка (за която гордо признавам, че е творение на личен мазохизъм)започва да ми се струва, че надписът "FUCK THE POLICE!" не е чак толкова хетеро. A.C.A.B. от днес да се чете "All Cops Are Bi-sexual".
Предлагам нов химн на МВР. Тя Райнето добре изпя навремето гореспоменатата "Нежна полиция", ама pusto - не се сети да я посвети на тъй нареченото от по-простите журналисти "силово ведомство":
Стой, не мърдай! Къде така? - Говори Нежна полиция!
Арестуван си за нощта, задържан си за любовта!

Просто сменяме "Стой!" с "Poof!" и... воала!

Живата легенда

Значими дела раждат спомени. Спомените се превръщат в легенда, легендата - в мит, митът - в приказка. Има приказки, които плашат, вълнуват, поучават или просто развеселяват. Старите хора чрез още по-стари приказки казват "Пази се от...!"
Подобни са и историите, с които шофьорите се плашат един друг. Легендата за Принца с белия Голф, чийто сребърен ланец отразява слънчевите лъчи по-ярко от хиляда слънца, а шофьорски аристократизъм прозира през загара му на потник. Единственото по-страшно от самия страх са уменията му зад волана.
Годините употреба и преупотреба са превърнали в клише историята за пернишкия орк и неговия ноторен Голф с извадени задни седалки, двигател с милион драконови сили и вездесъщата газова уредба. Пред очите ми "Голфо" измина пътя от "луксозно, от НемЦко", през възхвала на практичността ("оти не се трОши"), та до синоним на демонстриран чрез поведенчески модели селскостопански уклон ("я не ми дреме, найш как дърпа!").
Признавам - аз не вярвах в легендата. Намирах я за силно преувеличена като цяло, за отдавна изтъркан от употреба шаблон... до днес.
Легендата е жива, приятели (ама не Бисер Иванов... момент, и той е жив, въпреки че няма смисъл)!
Поука: тъп ли си, това е завинаги. Когато вицът спре да бъде виц пред очите ти, значи хич не е добре. А? Май най-добре да дойдат танковете...

Таласъми по налъми

Не сте завършили 7-ми клас? Безработен сте? Имате проблеми с теглото и окосмяването? Липсва ви любовта и уважението на околните? Нямате пари?
Не слушайте тези, които ви казват, че проблемът е във вас - те просто се опитват да сринат самочувствието ви!
Истината е една - над вас тегне черна магия.
Днес обаче е щастливият ви ден! На пазара е новото универсално решение на всичките ви проблеми!


Старомодните кръстове, чесън и светена вода не помагат да се справите с ежедневните ситуации? Енергиен вампир живее под леглото? Последните двама екзорсисти се оказаха шарлатани? Върколак е оставил миризма на на мокро куче върху чергилото на Жигулата ви? Тъмна прокоба кара космите ви да растат отново и отново? Таласъм кара дрехите ви да миришат на нафталин? Сега е моментът да вземете живота си в ръце! Хиляди вече изпробваха този нов революционен продукт!
Зла магьосница ви е нарочила за жертва? Купете си книгата за борба с тъмните сили и всичко в миг ще си дойде на мястото! (За тези наши клиенти, които не знаят как се борави с "книга", със следващия брой ще публикуваме аудиокасета).

FREAKSHOW:03

Добър вечер, драги читатели, приветствам ви на възможно най-епичния сблъсък след Омировата "Илиада" - българската "Дебилиада"! Виждам, че вече сте като заварени за чугунените пейки на мемориална зала "Тодор Живков", затова ви приканвам да се подготвите за масовото си изнасилв... такова, ъъъ... за монументалния сблъсък между поредните две свръхзначими за живота на планетата родни знаменитости!
Но за да не губим повече време, ще пристъпя към представянето на нашите претенденти!
За първия ни участник назряват все по-основателни обществени съмнения, че големите количества захар и излагане на пряка слънчева светлина по разкопки са превърнали съдържанието на черепната му кутия в трилитров буркан компот, но това твърдение бе отречено категорично от центъра за връзки с обществеността на партия ГЕРБ. Моля, посрещнете с аплодисменти археолога с министерство, министърa без портфейл, но със самочувствие, Божидар Димитроооооов!

За професор Димитров се разказва, че спечелил професурата си на стрелбището на селския събор в село Пордим, Никополско, но официалната версия е, че всъщност е победил престарял археолог на канадска борба и от тогава гордо се кичи с неговото звание. Бившият социалист, който всъщност е доказан националист, който в момента е дясноцентрист, е личност, която всички познават и споменават с добро, може би с изключение на българите в чужбина. На нашия въпрос "Господин Димитров, защо българите в чужбина не виждат смисъл във Вашето съществуване?" той беше така любезен да отсече: "За тия пари - толкова! Все пак съм без портфейл, аааре, ше ги еба и у българите в чужбина!".
Както сигурно сте забелязали, мемориалната зала изглежда като Сливенска улица, което е почти като Сливенска перла, само дето не е перла, ами е улица, или накратко - разкопана, но оставена на угар, защото парите са потънали в нечий плешив джоб. Причина за тези... ъъъ.. инфраструктурни промени, спонсорирани от кабинета... ъъъъ... тъй, де, за причината говорех... а, да, та причината беше група мургави електорални единици от Лом и техният мазнейши ръководител министърът без портфейл, но с детектор за метал, които разровиха около церемониалния ни ринг в търсене на антични реликви. За момента са открити чифт фосилизирани уши от умряло магаре, за които лъжепрофесор Бог, на галено Божо, твърди, че са на Йерусалимското магаре на Иисус Христос. Също така е намерен реликварий, за който със сигурност се знае, че идва от бъдещето. Ковчежето съдържа два санитарни нокътя от кутре, люспа благоуханен мазол и парче лечебна ушна кал, увита около антена от древен мобифон, за които се предполага, че са принадлежали на св. Бойко Борисов. Антична легенда казва, че Бойко дарил тези свети мощи на Българската православна църква, защото искал един ден да импулсира религиозния туризъм. Не можахме да открием премиера за коментар, защото все още не се бе върнал от официалната си визита в бъдещето, където след няколкосторин години ще изиграе демонстративен футболен мач срещу отбора на "Джордж Джетсън и приятели".

Последната изключително важна находка, но не за науката, а за електроснабдяването по южното Черноморие, беше 400 метра дебел електрически кабел, за който министъра без портфейл категорично отрече да има нещо общо с аварията, струвала няколко милиона лева на родните хотелиери. Нашата репортерка Милена "Тъпата" Цветкова, която както вече знаете не е особено умна, но за сметка на това е дразнеща и досадна, зададе няколко въпроса на бригадира на Божовите археолози, по-известен като циганина Тайфун:
- Господин Тайфун, по непотвърдена информация под ринга лежат още ценни находки?
- Еепаааа, даааа, ти ка'ам, ще'ме да копаме, ама те ти на - завчера умре врачката и край!
Както и да е, след спешни ремонтни работи, възложени под формата на заобикалящи ЗОП малки и средни обществени поръчки, строителна фирма, собственост на братовчеда на бившия председател на Върховен касационен съд Иван Григоров, извърши суперизгоден ремонт на нашата свидна мемориална зала, а покрай него и на Съдебната палата. За подбиране на най-изгодната оферта господин Григоров си самоопределени личен вонус към заплатата в размер на 5 милиона евро. Това от своя страна е прекрасно, защото дори набързо позакърпена, мемориалната зала си остава единственото подходящи място за провеждане на подобен род състезания като това, на което ще имате щастието да се насладите тази вечер.
Последното откритие на Божидар Димитров, на което се приписва пръв по значимост принос за развитието на българската историография, е, че брадатият вече виц "Знаещ ли защо е потънал Титаник? Не, що? Заради Селин Дион!" всъщност е превод от древноримски каменен надпис, на който пишело "Семпроний, знаете ли защо е потънал Ноевият ковчег? Не, Тиций, защо? Заради Лили Иванова!" А сега моля всички фенове, които все още могат да използват пълноценно краката си, да се изправят на тях, тези, които не могат - да ръкопляскат, а тези, които са толкова склерозирали, че не могат нито едното от двете - усърдно да потракват с ченета, защото на ринга излиза "алфата" и "омегата" на българската естрада, тази, която дойде първа, но ще си тръгне последна, Лили Ивановаааааа!
Родената в Кубрат певица е известна с острия си характер и неведнъж се е отнасяла по неподобаващ начин дори с малкото си останали живи почитатели, но психолози и биолози се надпреварват да обясняват това поведение с вродената мнителност на звездите.
Мадлен "Майката на психосоциалната хармония" Алгафари:
- Тя всъщност напълно ясно осъзнава, че няма нито един почитател, точно затова у нея, както и у всички български музикални дейци, проговарят инстинктите за самосъхранение - когато някой се приближи, подсъзнанието й изстрелва поредица кратки и ясни разяснения: "Това не е фен. Ти нямаш фенове. Това е натрапник. УБИЙ ГО!". Тук вече се проявява второсигналната нервна система, която изпраща импулс "Не ти отива на дърти години да се биеш... ма!". Тогава задните части, да, добре ме чухте - задните части, защото там е разположен центърът за мимкрия на звездите, изпращат сигнал към мозъка, а външното проявление на този невероятно сложен биохимичен процес е, че звездата започва да се "държи като гъз" с всеки приближил се. Ноооо, това е, скъпи приятели, да си знаменитост по тези географски ширини - венецът е трънен и тежи като планина.
Лили излиза облечена по прозрачна бяла рокличка, за която ако бях малоумно женско списание бих казал, че "повече разкрива, отколкото закрива", а отдолу на фона на неоновото осветление в мемориална зала "Тодор Живков" сякаш с вътрешния огън на многовековна лъст просветват невидимите прашки на примата на родната естрада.
Популярен светски хроникьор, знаменит с факта, че полезността му е първото вещество на света, достигнало абсолютната нула, ни подшушна, че Лили Иванова и Божидар Димитров са имали любовна връзка някъде в средата на палеолита, но единственото, което е останало помежду им сякаш реликва от древни времена, е вкаменена омраза.
... но какво е това, драги зрители, нашите претендентни не ме изчакаха дори да довърша представянето им! С крясък "Скъпи българи, току що открих най-най-старото обработено злато на света! Аз съм велик научен ум!", но с интимната мисъл "Е сега ти ебах майката!", Божидар Димитров се нахвърля върху златния зъб на Лили и се мъчи да го изтръгне чрез фин археоложки уред, известен на масите като "керпеден". Лили обаче е стара лисица (хе-хе, "стара" лисица, хе-хе) и не му остава длъжна, маскира се "като гъз", а потните й жлези изхвърлят огромен феромонен облак с марка "Презрение, by Lili", специмен от парфюмната колекция на "Ален Мак '68-ма". Божо, упоен от потния парфюм на Лили, се оттегля за да преосмисли тактиката си. В този миг провижда в никак не-розовото си бъдеще, тялото му получава конвулсия, а милият той се свива в прашасалия ъгъл на ринга в позицията от крия-йога "уволнен министър проси късче обич". Лили напада агресивно, въоръжена с кремъчен нож, кремъчна брадва и кой-знае-защо - с колело и топла вода, за които според Патентното ведомство тя държи правата за производство. Професор Димитров понася няколко удара, но окрилен от своя безукорен патриотизъм, национализъм, социализъм, самочувствие и мръсен език, той се възправя в цялото великолепие на завеждащ фиктивно министерство блюдолизец (което, съгласете се, предполага стабилен ореол от великолепие) обърсва един цигански шамар на гордостта на Кубрат, вади сгъваемата си джобна лопата, с която в бързината "спасява от иманярите" ценни находки, олепва марковия си "лопатен сервис" право в лицето на примата, тя пада по гръб, а той започва да копае до нея. Според мен това е гроб, в който най-накрая Лили ще намери вечен пристан... но не... момент... явно съм качил диоптрите, защото министър Димитров копае не ДО нея, а ВЪТРЕ нея! И ето точно в този миг, в тази секунда, професорът открива поредната феноменална находка след най-стария златен зъб в историята - сякаш от трюм на древен кораб из телесните кухини на Лили Иванова изскачат една след друга тракийска амфора, парче Помпейска мозайка, седем шумерски плочки с клиновидно писмо, гърне, пълно със сребърни йонийски тетрадрахми и мумията на древноегипетски жрец, по чийто ръст съдим, че е имал хипофизна дисфункция. Новите открития показват, че град Кубрат всъщност е люлката на човешката цивилизация, а в тази люлка от древни времена е хибернирал културният феномен, наречен Лили. Медийната машина на ГЕРБ се задвижва със скрибуцане, проф. Божо инициира всенародни празненства, Кубрат се превръща в Новий Луксор, а Луксор - в Старий Кубрат. През това време Лили не си губи времето, а подкрепена от малкото живи естрадни динозаври от сорта на Васко "Казанчето" Найденов, Веско "Оъдения на олио" Маринов, Йорданка "Бутилката" Христова-Кастро, Драго "Чая" Драганов и още много световноизвестни творци сформират извънреден хор, група във Фейсбук и промоция на аудио касетки, подарявани с вестник "Уикенд", в подкрепа на каузата "Да помогнем на Лили Иванова да спечели "Дебилиадата", но поради отрицателния естествен прираст на населението инициативата претърпява тотален разгром сред широките народни маси, които почитат българската естрада като втора религия.
Окрилен, Божо отново напада с лопатата, а Лили контрира чрез голата си фотосесия за "Playboy".

С този хитър, но за сметка на това противоречащ на Женевската конвенция ход Лили изненадва министъра, който поглежда с едното око и мигом ослепява с него, но се съвзема и преминава в методично настъпление. В този миг Божидар Димитров забелязва как всъщност е облечена Лили, заглежда я хубаво, преценява какво й е дала майката природа, в следствие на което изтича и другото му око. В този миг в залата се материализира огромен космически кораб.
Дезориентиран хомо-глас от публиката (с надежда):
- Господи, това ти ли си?
Извънземен глас (саркастично):
- Не, Калки, майка ти е! Бог няма, има само Бойко Борисов!
– Министърът без портфейл Божидар Димитров има пълната ми подкрепа! Ето, Божо, вземи моя портфейл и бягай на битака пред "Ал. Невски" да си купиш нещо старо! - каза Бойко, а стените звъннаха като камбана в "Младост 4", разлюляна от могъщия му глас, след което щракна с пръсти, космическият кораб изстреля струя гибелен лазер, който дезинтегрира Лили "Живата статистика" Иванова.
Бойко Борисов:
- Ех, Божо, Божо, 10 от 10 щях да я бия тая мумия, а ти така да ме излагаш...
А малкият Божко кимна, облиза топлата длан на господаря, намести очилата на носа и кимна в съгласие, съвсем забрвил, че всъщност претендент за титлата е той, а не Бойко, и че господин премиерът си има собствена квота в надпреварата, ще срещне собствени съперници и ще забавлява вас, уважаемите зрители на мазния поп-фолк кеч, наречен живот...
И така, любители на борба на известните, с незаменимата помощ на Генерал-Василевсът на Галактиката Бойко Борисов, Божидар Димитров елиминира от надпреварата вечната Амбър на българската естрада - Лили Иванова. За вас коментирах аз, Никола Рачев, и ви обещавам, че скоро ще можете да се насладите на следващия епизод от битката на известните! А дотогава - ще ви се наложи да потръпнете в очакване! Лека и спокойна нощ, драги фенове на поп-фолк-кеча!