Слънцето е центърът на Слънчевата система. То е звезда от непроизносим вид, която съдържа 98, 86 % от масата на цялата планетарна система и въпреки това се води не'нам си какво джудже. Земята, сравнена със Слънцето, е нещо като запушена пора върху лицето на осмокласник от математическата гимназия. Обиколката на Земята, наричана още Екватор, е приблизително 40 000 километра, което я прави една от най-малките в целия Космос. Поради някакво странно, и доста спорно дали щастливо стечение на обстоятелствата, химическите съединения и температурата на повърхността на планетата позволяват развитието и съществуването на необясним процес, който ние за по-лесно наричаме "живот".
А сега да поговорим за теб (което автоматично те прави известен). На земята живеят над 6 милиарда човешки същества, които съставляват една малка част от фауната на планетата. Във всеки един град, село, махала, самотна колиба насред пустинята, от Челябинск до Ческе Будейовице и от Окинава до ж.к. "Дружба-2", живеят хора, организирани в различни по вид и размер общности. Всеки един от тях живее с малоумната мисъл, че той е единственият важен на света, а "другите" са някакви непознати маргинали без лице. Във всяка една панелна кутийка съществуват средно по трима, ама съвсем същите като теб. Те се раждат, живеят, умират, обичат се, като дори не подозират за съществуването ти, а дори и да подозират - въобще не им дреме. Всеки от тях е трупал години житейски опит, има своята съдба, минало и бъдеще. Те се будят без мисълта за теб и когато те видят, че заливаш белия си панталон с кафе рано сутрин тайничко се кефят, че се случва на теб, а не на тях. И те като теб всеки път, когато видят града от високо, започват да търсят нещо познато. За всички други ти си незначителна част от тълпата, и, повярвай ми, напълно взаимно е.
Та така... С ръст от около 1.75 и тегло между 70 и 80 килограма, откърмен с оцветели и консерванти, ти ще доживееш максимум до 80 години, и то ако имаш редкия късмет да не умреш от болест, война, автомобилна катастрофа или от собствената си тъпотия.
Вселената, галактиката, Слънчевата система, планетата Земя, континентът Европа, държавата България, град София, квартал еди-кой си, блок номер - все тая, апартамент 12...
Смятай, значи, колко си велик всъщност!
...а докато ти губиш ценни мигове да "смяташ, значи, колко си велик", Вселената се претрепва да й дреме за теб, вЕрвайте й.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ако държиш на някого, аки си истински приятел на някого, ще се стремиш да го стимулираш да прави велики неща. А велико е всяко себенадскачане, всяка протегната ръка на човек в беда, всяко отваряне на очите на другите - като например текста ти за паяжината - дано вече си си купил фотоапарат:)Да не ставам патетична, но текстът ти ми се стори тъжен, сякаш нещо те е огорчило, надявам се не е така, нали? Всеки е вселена за онзи, който го обича, не смяташ ли? Важното е да не се "настъпваме" пръстените на планетите:)
ОтговорИзтриванеA, не, тъжен - не. Просто наистина ги виждам така нещата, а всичко "значимо" е най-обикновен прах. Дори и още да не е - ще стане, а никой няма да запомни. Пък и да запомни - няма никакво значение за самия човек (аз, ти)?
ОтговорИзтриване