Reminiscence

Старата снимка на още по-стар приятел. По нея не може да се наслои прах, но пази отдавна прашасали спомени. Погледът извиква спомени, картини, мисли, "какво беше, какво щеше да бъде...". Но усещането за присъствие е само блудкав спомен от някогашна близост, сънувано в отминал живот. Я чакай, наистина ли беше толкова отдавна? Не, въобще не... а наглото ехо на вътрешния глас пресипнало повтаря "да... да... да...". Защото ти си друг, те са други, а нашето "ние" скита самотно по чернобелите коридори на живота.