събота, 23 януари 2010 г.

...

Какво е "щастие"? Моменти състояние или равносметка? Да си постигнал или да гониш цел? Да "имаш", да "чувстваш" или "да бъдеш"?

сряда, 20 януари 2010 г.

EPIC !


О, музо, възпей физическата естетика на класическата готика! Просто ми е беден речникът да опиша малката фантазийка, в която бате Милко, облякъл костюма на Дантев герой, свирука на малолетни хасковски ученички, а всичкото сексуално привличане на галактиката намира своя център на равновесие в четвъртия косъм на петия ред на левия му мустак... На тая снимка Свиленградският неокласически поп-фолк бард гледа сякаш са го снимали как се напъва във външния клозет на родната му къща, но в крайна сметка каквото и да напиша ще бъде слабо пред могъщите инстинкти, извиращи от всяка едн мимическа бръчка на любимеца на народа.

понеделник, 18 януари 2010 г.

Anabolic Muse



Да ви звучи познато? Тази картинка е от филма "Cobra", заснет през далечната 1986 година. Тогава аз съм бил на около минус две, а дори супергероят от Банкя още не е подозирал, че ще му бъде оказана висшата чест да масажира ушите на Тодор Живков.
Тоя път, за жалост, го разконспирирахме. Май-май музата на Шихан Доктор Генерал Министър-Бате Бойко-Председателя се препитава от кокошкарски кражби на интелектуална собственост. Не че му липсва дар слово, ама е грехота един от най-култовите ти лафове да е заимстван ("заимстван" в смисъла, в който Емилия Масларова заимства 10 милиона от социалното министерство).
А тук можете да видите как Б.Б. с изразителен жест въвежда С.С. в сградата на Столична община. Предстои да разберем дали премиерът е почерпил от извора някой нов лаф, който народът да преджваква като рахат-локум още петилетка-две.

Повече подробности - в новия брой на списание "Правен свят"! :-)

сряда, 13 януари 2010 г.

14 януари


Утре става една година от протеста пред Народното събрание. За тази една година доста неща се промениха, но и още доста останаха същите. Дал съм си обещание, че още известно време няма да давам оценки, да анализирам действия или да се противопоставям като цяло. Просто е твърде рано. Засега си позволявам само да "се разграничавам", да "не подкрепям" или (както в случая с промените в ЗЕС) "да съм рязко против", а често съм категорично "за".
Както и да е, утре пак ще има протест. Гнусното е, че той е организиран от представители на БСП. Последните, дистанцирайки се от всякакъв морал, сега смеят да протестират, въпреки че самите те се опитаха да прокарат в Парламента сходен законопроект. И то на два пъти! Тук оценяваме ролята на НДСВ, които успяха да го блокират.
Та, чудя се, да бъда ли там, или да не бъда? По-скоро не. Много искам да отида, защото чувствам каузата близка и особено важна. Не гарантирам, обаче, как ще се почувствам, нито как ще реагирам, когато бъда обкръжен от комунистически обърни-плащове, щатни протестиращи, обърканите хора на Расате, всякакъв род "младежки формации" от сорта на "23 септември", "Устрем" и тем подобни. Някакси ми се иска сега, когато протестът има наистина важна цел, да бъда там, но не искам да рискувам да бъда лост (макар и твърде незначителен) в ръцете на БСП и сродната им "хайка негодяи".
Не ми се иска този път аз да бъда инициатор на масовото сбиване, а ако отида на площада почти сигурно ще го направя. Така че май ще пропусна, въпреки че много искам да бъфа там. Просто няма как да се дистанцирам от тези, които толкова много презирам и Пушкиново томление да ошамаря едно хубаво, въпреки че няма да има никаква файда - все пак накрая винаги опира до "едни кинти". А те, пусто, надвиват всякакъв морал.
Post Scriptum: - за тези, с които не се познаваме лично - това на снимката съм аз, датата е 14 януари 2009.

сряда, 6 януари 2010 г.

BRAINLESS


Толкова много клишета в толкова малко текст не бях виждал от много време. Иска ми се да бъда много саркастичен, даже злобен, ама май няма да ми се получи, затова ще оставя снимката на вас и коментарите ви. Размишленията ми се въртят в следните насоки:
Първо - името на групата. В тоя Facebook имам чувството, че се регистрират най, ама най-най-най филмираните хора, чието настояще се изразява в спомени по "добрите стари времена", "вълшебното детство", "навремето" и така нататък, пренебрегвайки факта, че са на средна възраст 19. И то отскоро.
Второ - абсолютно съм убеден, че коментиралите девойки нямат и най-елементарна идея кой е бил Георги Димитров, като даже искрено се съмнявам, че знаят на кого е бил мавзолеят. Пък и се съмнявам, че въобще подозират каква е функцията на подобен род постройки, как са построени, ЗАЩО са построени и защо, аджеба, са съборени. Ама от къде такива сложни мисли? То причината-следствие са малко изпразнени от смисъл напоследък. Пък и то да четеш не е особено модерно забавление. Все пак "мавзолеят е част от историята", "потенциален туристически обект" и род прочие тъпотии. Ми, лепотици, реставрирайте го, върнете Жоро Тарабата и го направете детска дискотека!

вторник, 5 януари 2010 г.

Чуден сън сънувах:



А сега сериозно - налегнала ме е много сериозна интелектуална констипация, по народному "запек". Наричан още "творческа криза", "липса на вдъхновение", или пък най-вероятно оная лека жена, музата ми, пак се е запила с някакъв клошар от Малашевци и вече цяла седмица никаква я няма.
Иначе просто напомням за себе си - тук съм, жив съм, просто не искам да пиша глупости от любов към графоманията. :)
Успешна година на всички - към нови и нови успехи!