събота, 25 юни 2011 г.

Зрелище vs Изкуство?

В иначе не особено впечатляващия културен афиш на София попадна едно доста интересно събитие – триизмерно светлинно шоу върху сградата на Народния театър. Най-интересното беше, че всъщност е безплатно. Аз поне до този момент не знаех, че е възможно такова нещо, но го отдавам на лоша „информационна случайност”.

However, сутринта отворих Фейсбук и веднага видях клипче от събитието, което доста ме обърка. Шоуто започна, ченето ми увисна, но изведнъж плуващите върху фасадата на Театъра рибки нещо спря да им се плува и спряха, после пак тръгнаха, после пак спряха... в този момент някъде през музиката се чу учуден глас „Ибаааааахти, майна, ски’аш ли, компа им забива, ха-ха, ибахти и балъците! Забива, ве, хахахахаха!”, с което клипчето свърши. Видя ми се доста странно, а Google ме препрати към някакви форуми, в които (о, чудо!) се беше изляла интелектуалната повърня на пасмина форумни слабоумници, разкриваща най-характерологичното от черната страна на българската народопсихология. Форумните „разбирачи от всичко” се надпреварваха да псуват твърде цветисто а) закъснението; б) техническия гаф; в) цялостното качество; г) международното положение; д) всичко останало. Накрая само дето не искаха да заведат иск срещу организаторите, че са им загубили времето. Пък и ги били излъгали, че е „за първи път в България, щото видиш ли, еди кога си имало такова нещо, ама в зала, пък не било върху сграда, а върху специална видеостена.” Не знам за вас, но мен такова консуматорско отношение ме изкарва извън равновесие. Това впрочем е в сила и за всичко, което се предоставя БЕЗПЛАТНО на неблагодарното българско народонаселение.

Първо, многоуважаеми, никой с нищо не ви е и никога няма да ви бъде длъжен. „На харизания кон зъбите не се гледат” и точно затова нямаш право да изискваш каквото и да било „качество на световно ниво” (защото онея привеждаха скъпоструващи примери от световния опит) за нещо, което на практика ти се ПОДАРЯВА. Второ, технически проблем може да се случи винаги и на всекиго. Трето, когато безплатната баничка е студена – не я яж, а когато безплатният спектакъл закъснява – ми ходи си, някой да те е вързал? Четвърто, понеже цялото нещо се оказа, че е част от рекламна кампания, техни форумни величества очевидно са се почувствали „излъгани”, че едва ли не някой ги е задължил да гледат реклама, натрапил им я е, „преметнал ги е”. Фактът, че рекламата вградена в нещо, което иначе няма къде да видиш, остава пренебрегнат. Пето, невъзможно е да седиш на едно място и да ти „бъде яко” – ако си негативно настроен от самото начало никога нищо няма да ти харесва, както обикновено се случва с живота на простия човек. Тъп беден и със самочувствие, а поради това - нещастен – очаквано отвратителна комбинация.

Два часа след като написах горното разбрах, че организаторите всъщност са успели да преодолеят техничесните неуредици и са подарили на тълпата пълнокръвен пърформънс. Естествено Фейсбук се напълни с положителни отзиви, линкове към клипа и грамотно написани коментари от най-вече от интелигентните хора, с които общувам. Чак тогава успях да се насладя запис на това, което всъщност е трябвало да се получи, за което, без срам си признавам, ми е беден речникът да опиша колко ме впечатли. Да, сигурно по света има по-хубаво, по-скъпо, по-шарено, по-продължително и така нататък, но аз до момента такова нещо наистина бе бях виждал. Ето защо довечера ще отида да видя светлинното шоу върху сградата на Народния театър на живо. LIVE LIVE LIVE! Дреме ми, че някой рекламира и се надява да си купя нещо от него. Ще отида, защото някой, на който не подозира, че съществувам, ми подарява скъпоструващо изкуство и ще ме научи на нещо, което не знам. Към такива инициативи мога да изпитвам единствено благодарност и уважение. А ако на някой нещо не му изнася – да си се възмущава зад монитора. И без това на никой не му дреме за иначе свещеното му мнение.