понеделник, 20 декември 2010 г.

Истински човек


Той e "истински човек". Той e "себе си".
... точно като в "Big Brother":
-Кога съм та насилвал домашно, ма? Е, само оня път, дет та душих, ма ти ма ядоса тогава!
Скапаните сноби му се подиграват, че бил селяндур, но на него си му е добре - яде си, пие си, не се преработва, ако жена му го дразни играе дървен Господ, ако някой друг го дразни - също, а домашната ракия е десет пъти по-оферта от разните му там коняци и арманяци, защото хем върви с кисели краставички, хем е почти безплатна. Всичко друго са превземки и голи претенции.
"Истинският човек" мрази лъжата, предателството и има "малко, но верни" приятели. Той е себе си предимно тогава, когато се предрежда на опашка (да не е балък, я!), на светофара (и всички кимат одобрително колко агресивен, но сигурен шофьор е) или в държавно учреждение. А най-вече тогава, когато той и "верните му приятели" ритат сам и смъртелно пиян човек в снега, защото ги "гледа лошо".
Най е "себе си", когато пържи на дребно. И понеже това е "той", чувството за вина и за срам са по-забравени дори от чувството за социална принадлежност.
Понеже е "истински" не се притеснява от всякаквите си телесни секрети, а отверстията му отделят стимулиращи сетивата вещества без каквато и да било вътрешна съпротива, докато Алеко Щастливеца псува под мустак.
Мястото за инвалиди всъщност е чиста формалност, аааре, ше ги такова у инвалидите, 'щото кой нормален инвалид ще излезе да кара?! Мигачи, предимство и като цяло Законът за движение по пътщата са за педалите.
"Истинският човек" мечтае да изрази "себе си". Той е "твърда тиква", иска "да си счупи главата и така да разбере". Тази експресия е придобила относителна вещественост чрез фразата "Не ми давай акъл, пари ми трябват!".
Натуралният човек обича простичката естетика. Формите трябва да са овални, за да не дразнят окото, а вътрешното благородство на душата приема телесност чрез отяблено външно позициониране на благородни метали.

Хората от народа имат простичка мечта - ако не са, то поне да изглеждат богати. Затова уравнението "Мъж в лачени шпицарки+скъп телефон+BMW 318d+, набор на автомагистрала "Тракия + двустен в "Люлин" + "Жена с фалшива чанта "Луи Вюитон", фалшиво Vertu, силиконова горна устна и дънки от Mall "Пътеките" в "Младост" 1" предизвиква възхищение в квартала/областния център.
Най-важната характеристика на "истинския човек" е, че на него "не му дреме", защото той "не е кой да е", "познава важни хора" и "има връзки". Той "не плаща данък обществено мнение", "грешен е, но е щастлив" и "на него така си му е екстра".
Портретът не претендира за изчерпателност.