неделя, 30 януари 2011 г.

Гаврата!

Точно така, гавра, при това пълна! Това е поредният христоматиен клип на гениалната Мария Силвестър:

В задачата се пита: между 1.57 мин. и 2.05 мин. освен водещата и Борис Дали коя човешка кир се подсмихва като Владо Кузов в сиропиталище?
а) Салвадор Дали
б) Борис Надали
в) Борис Нима
г) Борис Едвали
д) Красьо Черния
Най-сцепващото е, че клипът е качен на 02.12.2008 г., когато никой дори не беше подозирал за съществуването на "едрото момче с ланците" (което всъщност не е едро, а е ебати сопола), т.е. това е първият му guest appearance и малко ми напомня на тази снимка:
So... can anyone tell my who's that old guy next to the Prime Minister?

сряда, 26 януари 2011 г.

МИЛОСТ!

Всеки човек има момент в живота, в който си мисли, че е видял всичко. И тогава изведнъж се появява... нещо такова:

Перото на руски класик си трябва тук, но не би...

Интериорът - ърбън-рустика, издържана в класически соц. Тапети в разцветка "хомогенно повръщано", завеси - цвят императорски пурпур, материя - лигав плюш, а при допир нещо на югозапад от пъпа те опъва, а по пръстите остава тънък прашен филм. Лукс не е, но все пак "с любимата колибата е рай".

Празничната атмосфера и непрепечения спирт сгряват сърцата, а въздухът се наслоява по хранопровода с аромат на мокър вълнен чорап. Химичният състав на атмосферата е нула кислород, нула азот, 10 % алкохолни пари и 90 % секс.

Две сключени като за молитва снежнобели ръце и изваяният сякаш от вдъхновеното длето на Бобовдолски миньор профил на симпатичен младеж формират контингента, френетично обожаващ преялата с луканка Люлиндорфска Венера. Това скромно общество от интелигент-деграданти от панелните предградия живее за мига, но ще пребъде във вечността (благодарение на талантливия фотограф).

Освен споменатия прашен пурпурен плюш от този sui generis "панаир на суетата", "карнавал на модата" и "оргия за сетивата" се набиват на очи няколко други веществени доказателства за високата душевност и загърбилия всеки евтин материариализъм бит и дух на бодрата смяна. Родопското одеало е мост между поколенията, то овеществява генетична и фунционална връзка с нашите предци, с непобедимия български дух и здравия селски ген. Анцугът, известен сред широките народни маси под кодовите имена "хансунг" или "шушлЕк", материализира класовата борба на пролетариата, който като моден партизанин брани позициите на чистата фунционалност пред удобството и красотата като самоцел. Ако този як и напълно трезвен пич беше сграда, то той щеше да е тунингована с чистак нова изолация панелка в "Модерно предградие".

Но какво е това? Оказва се, че зад монолитния бут на Волната Уили има още един мъж, чиито очертания свидетелстват за корпулентен балкански субект (горе-долу около една десета от тона). Но... историята никога не ще узнае самоличността на този щастлив наблюдател, защото 3/4 от него биват закрити от префинения джолан на могъщия Хипопогрух. Клюката твърди, че след като е видяла тази снимка, Искра Фидосова се е почувствала изпосталяла и след хранителна консултация с великия шампион Асашорю е кандидатствала за допълнителни купони за депутатския стол.

Последният гвоздей директно в и без това измъчения ми фронтален лоб бяха коментарите под снимката, която напълно случайно и за мой ужас ми попадна във Фейсбук:

- dai dai!

A женския Митьо Пищова от снимката интелигентно отговаря на обожателите:

- DAVAM DAVAM op op!

В този момент пред очите ми оживя три-де фикцията как това... нещо... "ДАВА, ДАВА", а масата скърца, скърца, пука, пука, чупи се, чупи се, а лампата на съседите пада, пада. Но докато лампата пада, либидото в стаята се качва.

Все пак се логично изниква въпросът от къде са успели да намерят толкова голямo корабно платно, че да й ушият блузка. Сигурно са съшивали. И докато предният надпис "LOVE" (имайки предвид "СЕКС", м'чи къ?...) се вижда, почти съм сигурен, че на гърба й пише "Алпийска фирма "Дъглас" са турци - лъжат ви!", изписан от самоотвержен алпинист-камикадзе. Но млъкни, сърце...

Следващите три снимки ви ги подарявам, но без текст, просто думите не стигат. Ей така, за визуална съпоставка:

четвъртък, 20 януари 2011 г.

София, България


Ето един прекрасен и позитивен поглед към красивата страна на София. Точно такава я виждам аз. ВЪпреки панелките, дупките, кучетата, боклука и прочее градът има собствена атмосфера и много неща, които да видиш (особено ако не си ги виждал). Просто повечето хора ги приемат за даденост, а всъщност са напълно годни да оставят прекрасно впечатление у всеки един позитивно настроен турист. Да, има по-впечатляващи градове на света, има и своите недостатъци, но все пак София си остава един хубав за живеене град. Особено когато южният вятър издуха прахоляка и "Борисовата" се разлисти, поне на мен ми става едно такова позитивно. В крайна сметка животът ти е само кал тогава, когато се взираш в подметките си.
:)

събота, 15 януари 2011 г.

Колекционерът


Само на мен ли ми е смешно? :D :D :D

понеделник, 10 януари 2011 г.

сряда, 5 януари 2011 г.

ВЕТО

http://www.webcafe.bg/id_957914624_Pravo_na_veto
Никола Рачев, Анастас Пунев

Точното време, място и причина – „когато си поискам, където си поискам и както ми изнася”.

Още в предизборната програма на ГЕРБ беше залегнало обещанието за нов Изборен кодекс – мащабен юридически труд, който безспорно не е работа за ден или два. Засега това им обещание се случва по график. Въпросът за качеството на труда им обаче предстои да изплува като жабурняк върху успокоилите се води.

В Пленарната зала прибързаните дебати приличаха повече на тюрлю гювеч с привкус на пчелен мед и салата „Снежанка Фидосова”, а ДПС дори напуснаха залата, като според тях новите разпоредби, налагащи уседналост на избирателите, са отровили с „противоконституционен катран” цялата нова нормативна уредба. Към драмата още едно действие написа и „президентът на всички българи” Георги Първанов и тъкмо когато зрителите повярваха, че идва благословен антракт, той пък взе, че използва првото си на вето и върна Кодекса за ново обсъждане в пленарна зала.

Ние, уважаемите зрители на политическия цирк, на които ни късат доста скъпи билетчета под формата на данъци, сме „от доста панаири връщани” и горе-долу започнахме да схващаме, че станат ли битки в Парламента, значи нечий много сериозен интерес е „на крачка” от това да бъде настъпен. Изплува споменът за обсъждането на новия Семеен кодекс (!), когато Любен Корнезов се молеше на депутатите да изкажат някакво мнение по въпроса, нещо да измънкат, че поне да изсимулират дейност като хората, но... греда! Семейното право явно не е била най-любимата учебна дисциплина на „парламентарните храненици на народа”, пък и от поправки в Семейния кодекс май досега никой не се е опаричил.

Но да се върнем на президентското вето. Президентът публикува официалните мотиви, с които връща за ново обсъждане Изборния кодекс. Като прочетохме това упражнение по стил (и пъчене на мускули), някак не можем да си спестим някои прости питания, на които евентуално ще се наложи да си отговорим сами.

На първо място, какво точно означава, че "промените в избирателната система трябва да бъдат част от една цялостна реформа на политическия модел"? Президентска република, може би? Не откриваме особен смисъл Първанов да лобира за увеличаване правомощията на институция, с която в кратки срокове няма да има нищо общо. И изобщо докога Първанов ще говори с приказки, които могат да означават всичко и точно затова означават нищо?

На второ място г-н Президентът роптае срещу прокарването на партийните интереси на мнозинството. Той призовава за един „разумен политически компромис и съгласие” с надеждата, че късата политическа памет на обществото ще му направи услугата „чинно и под строй” да забрави за законодателните безчинства на Триглавата ламя (която всъщност бе двуглава). Затова услужливо припомняме, че предишното правителство, на което Първанов бабува, финтира „разумния политически компромис” и прие изборните промени „мръсно и отведнъж”, в потайна доба, точно в 12 без 5, без каквато и да било възможност за провеждане на пълноценен и конструктивен обществен дебат. Иде реч за приемането на по-висок праг за коалициите (за щастие, паднал пред Конституционния съд), както и мажоритарния вот, изцяло обслужващ интересите на БСП и ДПС. По ирония на съдбата същият „мажоритарен” вот остана излъган и в предизборната нощ подсмърчахме заедно със Станишев, внезапно разбрал истината, че мажоритарен вот у нас не е възможен.

Трето, чии интереси защитава Първанов, когато критикува въвеждането на правило за уседналост на избирателите? Подобни ограничения, но значително по-сериозни и стриктни, има в Европа към момента. Ограничения има и в България, от което следва, че те не са някаква нова рестрикция или радикална промяна. С новия Изборен кодекс се променя единствено техният праг поради новата обществена обстановка или просто защото изборите са скъпо удоволствие – факт, който така и не бе разбран от „социалната” партия, майка на Първанов, която отказа провеждането на два вота в един ден по време на нейното управление.

„Основна слабост” на новия кодекс било ограничаването на пасивното и активното избирателно право на населението. Напълно естествено е „от девет кладенеца вода да се донесе”, но да се спаси статуквото. Споменахме вече ДПС и „противоконституционния катран”, а Лютви Местан обяви провеждането на политика по премахване на „изборния туризъм” за престъпление, в което ДПС отказва да участва. „Евалла, сефте!”, ще кажем ние, доживяхме ДПС да откаже да участва в някое престъпление!

И все пак не можем да разберем – Първанов „за” или „против” уседналостта е? Защото критикува идеята, но с аргумента, че тази уседналост е лесна за заобикаляне, а не, че ограничавала нечии права. Цинично е твърдението, че подобна промяна е неевропейска и нехуманна, а после да се цитира Венецианската комисия, която сама допуска приемането на подобна мярка. Засега друго средство за борба с изборния туризъм, който е трън в очите на всички, освен уседналостта не съществува.



Питаме още откъде накъде намаляването на броя на общинските съветници ще попречи на партии извън "големите" да пробият? Порочното явление на местно равнище са бизнес партиите, защото техният потенциал изобщо не зависи нито от големината на членската маса, нито от платформата, концепцията или имената, които се състезават за тях. Те обаче разполагат с неполитически лостове за влияние – справка „Лидер” на Христо Ковачки, „МОРЕ” на братя Диневи... С оглед на това питаме не е ли "социално" или поне "част от реформата на политическия модел" това да намалиш броя на депутатите, респ. общинските съветници?

Как си позволява Първанов да се изявява като върховен гарант на демокрацията точно сега, а не когато ГЕРБ предприеха редица лобистки поправки (за нотариусите, ловджиите, автомобилните превози, аптеките и доста други), нарушаваха процедурата по гласуване на закони, Парламентът гласуваше с кворум на принципа „няма го, но ще дойде”, а към момента готвят и напълно противоконституционна поправка в Закона за съдебната власт? Къде беше Георги Първанов, когато неговият вицепрезидент Ангел Марин предприе единственото си (!) правно действие за 9 години като вицепрезидент – помилването на Цветелин Кънчев?

Цялото "възмущение" на президента има за цел да:
1) трупа политически дивиденти, като играе ролята на единствена силна опозиция на правителството. Само дето това е абсолютно недопустимо, защото мандатът му още тече и Конституцията изисква от него да бъде надпартиен;
2) предупреди ГЕРБ, че винаги могат да бъдат бламирани - особено в контекста на скорошния скандал с отзоваването на дипломатите от ДС. Разпалването на страстите далеч не е случайно, но интересът за оспорваните сфери на влияние е финансово неизразим.

Кодексът безспорно страда от недостатъци. Тези недостатъци са свързани най-вече с тайната на електронното гласуване и назначаването на районните кметове в големите градове. В случая обаче става дума за по-важни неща като срам и политическо достойнство, които засега са само дъвка в устата на интелектуалците, пиещи ракия и псуващи правителството. Не че някой разумен човек е подозирал Първанов в достойнство само годинка преди края на мандата...

неделя, 2 януари 2011 г.

.

Красотата на момента е не в предназначението, а в премълчаните епитети.