понеделник, 1 март 2010 г.

Съдията, съдията и така нататък

Някои вечно недоволни и преебани, според тях от живота, а според живота - от собствените си мързел и простотия, квартални мъдреци казват, че "каквато държавата, такъв и футболът". Аз, естествено, не съм съгласен, 'щото нещо не мога да я намеря тази зависимост при бразилците, в Того, а за Северна Корея, която ще играе на Световното, направо ми става смешно като се сетя.
Приемете горната отметка като интродукция. България е ебати готината държава, заклевам се (на който не му харесва - ПЪТЯТ!), ама футболът ни нещо изостава. Като оставим настрана всички сериозни злободневия и погледнем футбола - да, отборите са слаби, няма пари, президентите на футболните клубове са честни колкото Декамеронова монахиня (Селски, умри!), а футболистите с пиенето си могат да засрамят дори и средностатистически шеф на кофражна бригада. Но затова пък имаме най, ама най-култовите фенове!
На един мач в Италия преди няколко години бяха уцелили вратаря на Интер с копие. Трудно ми е да си обясня как са вкарали копието на стадиона (залепете си стандартна шега, свързана с дълбоки отверстия на разни места по тялото), нито какъв Ян Железни го е хвърлил това копие, че да уцели човека по главата, и то от такава огромна дистанция. Реферът Андерс Фриск го уцелиха със стотинка и от тогава на "Стадио Олимпико" в Рим е забранено внасянето на метални пари. Честна дума, италианците, сравнени с българските фенове, са си направо агънца вакли.
Спомням си, че навремето агитката на "Беласица" беше замерила съдията със змия. Малък, неотровен смок, внесли го били на стадиона в буркан от компот! В Самоков бяха хвърлили по съдията куршум 12-ти калибър, който е горе-долу колкото бебешка ръка... Но днес тотално паднах от черешата, след като прочетох следното заглавие:
"Вижте феноменален гол на "син" талант срещу ЦСКА и как целят съдията с луканка!"
Те... целят... съдията... с... ЛУКАНКА!!! R-O-F-L!!!

1 коментар: