понеделник, 20 декември 2010 г.

Истински човек


Той e "истински човек". Той e "себе си".
... точно като в "Big Brother":
-Кога съм та насилвал домашно, ма? Е, само оня път, дет та душих, ма ти ма ядоса тогава!
Скапаните сноби му се подиграват, че бил селяндур, но на него си му е добре - яде си, пие си, не се преработва, ако жена му го дразни играе дървен Господ, ако някой друг го дразни - също, а домашната ракия е десет пъти по-оферта от разните му там коняци и арманяци, защото хем върви с кисели краставички, хем е почти безплатна. Всичко друго са превземки и голи претенции.
"Истинският човек" мрази лъжата, предателството и има "малко, но верни" приятели. Той е себе си предимно тогава, когато се предрежда на опашка (да не е балък, я!), на светофара (и всички кимат одобрително колко агресивен, но сигурен шофьор е) или в държавно учреждение. А най-вече тогава, когато той и "верните му приятели" ритат сам и смъртелно пиян човек в снега, защото ги "гледа лошо".
Най е "себе си", когато пържи на дребно. И понеже това е "той", чувството за вина и за срам са по-забравени дори от чувството за социална принадлежност.
Понеже е "истински" не се притеснява от всякаквите си телесни секрети, а отверстията му отделят стимулиращи сетивата вещества без каквато и да било вътрешна съпротива, докато Алеко Щастливеца псува под мустак.
Мястото за инвалиди всъщност е чиста формалност, аааре, ше ги такова у инвалидите, 'щото кой нормален инвалид ще излезе да кара?! Мигачи, предимство и като цяло Законът за движение по пътщата са за педалите.
"Истинският човек" мечтае да изрази "себе си". Той е "твърда тиква", иска "да си счупи главата и така да разбере". Тази експресия е придобила относителна вещественост чрез фразата "Не ми давай акъл, пари ми трябват!".
Натуралният човек обича простичката естетика. Формите трябва да са овални, за да не дразнят окото, а вътрешното благородство на душата приема телесност чрез отяблено външно позициониране на благородни метали.

Хората от народа имат простичка мечта - ако не са, то поне да изглеждат богати. Затова уравнението "Мъж в лачени шпицарки+скъп телефон+BMW 318d+, набор на автомагистрала "Тракия + двустен в "Люлин" + "Жена с фалшива чанта "Луи Вюитон", фалшиво Vertu, силиконова горна устна и дънки от Mall "Пътеките" в "Младост" 1" предизвиква възхищение в квартала/областния център.
Най-важната характеристика на "истинския човек" е, че на него "не му дреме", защото той "не е кой да е", "познава важни хора" и "има връзки". Той "не плаща данък обществено мнение", "грешен е, но е щастлив" и "на него така си му е екстра".
Портретът не претендира за изчерпателност.

6 коментара:

  1. Предполагам че всеки ден те настъпват по мазола тия истински тъпанари.
    положението се влошава, също като грешна прогноза за времето, ама така ще е- взехме да празнуваме някаква кокаколена коледа вместо Рождество Христово и валентин някакъв, вместо Трифон Зарезан:))
    Така че, колкото по далеч от истината, толкова повече „истински хора“ на който освен им търпим истината, няма какво др. да се направи

    ОтговорИзтриване
  2. Бях тръгнал да пиша още един коментар тук при теб, но се оказа прекалено дълъг и гъгълът го отхвърли. Междувременно видях че си се отбивал при мен, а за късмет преди да изляза копнах коментара. По нантатък може да го пусна като отделен пост, ше видим. Ето го:
    „Да допълня по темата с днешна дата.
    Когато съм в Бг. обичам да си купувам от време на време баничка с боза, казвам купувам, защото както ги купувам баниците, така и много често ги хвърлям, не стават за ядене.
    Днес към обяд влизам в подлеза до Тримонциум в Пловдив и гледам опашка пред една баничарница. Е, викам си, щом има опашка значи баничките ще са ОК. пък и кифли продават и всякакви закуски.Не ям кифли всъщност. Докато чакам да дойде моя ред и зяпам наоколо, мисля си, може да ми хрумне да взема и още нещо-казанлъшка баница например, не мекица. Не знаех че съществува чудото казанлъшка баница, но гледам така пише пред една от тавите, щом пише, значи има, там е. В Казанлък със сигурност не са наясно какъв тестян феномен са отгледали и пуснали по широкият свят, ама на кой му пука за авторски и патентни права:))
    И така, както си чакам и оглеждам ориенталският коледен ужас да напира от всички витрини на магазинчетата в мерака си да изкочи на тротоара и да се овъргаля в кишата заедно с всички нас, изведнъж пристига някаква жена стиснала портмонето в стил-пазете се, бързам, чакат ме сто клиента в магазина ей там зад ъгъла, и нехайно преминава пред мен, залепва се за стъклото и отблизо да оглежд какво предлага баничарницата. Ами нека гледа, изборът е богат. Аз продължавам да зяпам насам-натам. Дойде ми редът и изведнъж виждам същата жена наредена на опашката пред мен готова да си поръчва нещо-казанлъшка баница сигурно. За миг се зачудих дали да реагирам или да си трая. И без майтап, в този миг, колкото и тъпо да звучи понятието „МиГ“...29:)) докато тя още не беше си отворила устата се сетих за „истинския човек„ -тъкмо снощи ти четох поста. -А така- подсмихвам се дружелюбно аз!-Малко не Ви ли е неудобно и ние чакаме на опашката.-зад мен имаше още 4-5 човека.
    -Ама моля Ви се-тутакси се обръща тя сякаш точно това е чакала и много възмутена.-Че вие на опашката ли сте, аз не съм Ви виждала!!!
    –Е, как да не сте ме Видяла-казвам.-На невидим ли Ви изглеждам, бях тук преди Вас в чудесна видимост.
    -Аууу, добре. Щом ще се заяждате минавайте тогаз-обидено изви очи към тавана и ми прави място пред гишето.
    -Благодаря. Минете вие, няма проблем. Но въпросът е принципен..
    -А, ненене.-възмущава се тя. --Щом за един човек правите проблем...няма да мина! В смисъл, че трябвало да ме изчака, единствено и само мен. Другите отзад мълчат.
    Е, сега няма прошка реших аз.
    -Вижте какво. Няма значение дали е един човек или един лев. Педесет човека или 5 стотинки ресто. Става въпрос за взаимно уважение и спазване на правилата. Щом като не сте за един човек, защо се пререждате!! и т.н. Бях кратък всъщност и никак оригинален, за това и не продължавам да се цитирам:)).
    Не отстъпих кавалерски.
    Взех си баницата с вече наклонено настроение и се измъкнах от подлеза. Въпреки очакванията и препоръките, които обещаваше опашката, баницата се оказа прекалено мазна. Още 2 лева отидоха в кошчето:)) “

    ОтговорИзтриване
  3. Based on a true and awful story, I suppose =) Това е, братче, снобарията и превземките пречат на хората "да бъдат себе си". Според мен ти си Сатаната =)

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Никола, историята е от днес на обяд. Истинска и смърди на тъпа, мазна баница. В ролята на баницата, някаква пловдивска „кифла“
    Ако беше снобария и превземки, може би не съм описал съвсем достоверно ситуацията, щях да си замълча, но говорим за обикновена наглост с леки претенции за свян, което все пак е някакъв напредък, пред откровената простотия на твоя „истински човек“:))

    ОтговорИзтриване