сряда, 5 януари 2011 г.

ВЕТО

http://www.webcafe.bg/id_957914624_Pravo_na_veto
Никола Рачев, Анастас Пунев

Точното време, място и причина – „когато си поискам, където си поискам и както ми изнася”.

Още в предизборната програма на ГЕРБ беше залегнало обещанието за нов Изборен кодекс – мащабен юридически труд, който безспорно не е работа за ден или два. Засега това им обещание се случва по график. Въпросът за качеството на труда им обаче предстои да изплува като жабурняк върху успокоилите се води.

В Пленарната зала прибързаните дебати приличаха повече на тюрлю гювеч с привкус на пчелен мед и салата „Снежанка Фидосова”, а ДПС дори напуснаха залата, като според тях новите разпоредби, налагащи уседналост на избирателите, са отровили с „противоконституционен катран” цялата нова нормативна уредба. Към драмата още едно действие написа и „президентът на всички българи” Георги Първанов и тъкмо когато зрителите повярваха, че идва благословен антракт, той пък взе, че използва првото си на вето и върна Кодекса за ново обсъждане в пленарна зала.

Ние, уважаемите зрители на политическия цирк, на които ни късат доста скъпи билетчета под формата на данъци, сме „от доста панаири връщани” и горе-долу започнахме да схващаме, че станат ли битки в Парламента, значи нечий много сериозен интерес е „на крачка” от това да бъде настъпен. Изплува споменът за обсъждането на новия Семеен кодекс (!), когато Любен Корнезов се молеше на депутатите да изкажат някакво мнение по въпроса, нещо да измънкат, че поне да изсимулират дейност като хората, но... греда! Семейното право явно не е била най-любимата учебна дисциплина на „парламентарните храненици на народа”, пък и от поправки в Семейния кодекс май досега никой не се е опаричил.

Но да се върнем на президентското вето. Президентът публикува официалните мотиви, с които връща за ново обсъждане Изборния кодекс. Като прочетохме това упражнение по стил (и пъчене на мускули), някак не можем да си спестим някои прости питания, на които евентуално ще се наложи да си отговорим сами.

На първо място, какво точно означава, че "промените в избирателната система трябва да бъдат част от една цялостна реформа на политическия модел"? Президентска република, може би? Не откриваме особен смисъл Първанов да лобира за увеличаване правомощията на институция, с която в кратки срокове няма да има нищо общо. И изобщо докога Първанов ще говори с приказки, които могат да означават всичко и точно затова означават нищо?

На второ място г-н Президентът роптае срещу прокарването на партийните интереси на мнозинството. Той призовава за един „разумен политически компромис и съгласие” с надеждата, че късата политическа памет на обществото ще му направи услугата „чинно и под строй” да забрави за законодателните безчинства на Триглавата ламя (която всъщност бе двуглава). Затова услужливо припомняме, че предишното правителство, на което Първанов бабува, финтира „разумния политически компромис” и прие изборните промени „мръсно и отведнъж”, в потайна доба, точно в 12 без 5, без каквато и да било възможност за провеждане на пълноценен и конструктивен обществен дебат. Иде реч за приемането на по-висок праг за коалициите (за щастие, паднал пред Конституционния съд), както и мажоритарния вот, изцяло обслужващ интересите на БСП и ДПС. По ирония на съдбата същият „мажоритарен” вот остана излъган и в предизборната нощ подсмърчахме заедно със Станишев, внезапно разбрал истината, че мажоритарен вот у нас не е възможен.

Трето, чии интереси защитава Първанов, когато критикува въвеждането на правило за уседналост на избирателите? Подобни ограничения, но значително по-сериозни и стриктни, има в Европа към момента. Ограничения има и в България, от което следва, че те не са някаква нова рестрикция или радикална промяна. С новия Изборен кодекс се променя единствено техният праг поради новата обществена обстановка или просто защото изборите са скъпо удоволствие – факт, който така и не бе разбран от „социалната” партия, майка на Първанов, която отказа провеждането на два вота в един ден по време на нейното управление.

„Основна слабост” на новия кодекс било ограничаването на пасивното и активното избирателно право на населението. Напълно естествено е „от девет кладенеца вода да се донесе”, но да се спаси статуквото. Споменахме вече ДПС и „противоконституционния катран”, а Лютви Местан обяви провеждането на политика по премахване на „изборния туризъм” за престъпление, в което ДПС отказва да участва. „Евалла, сефте!”, ще кажем ние, доживяхме ДПС да откаже да участва в някое престъпление!

И все пак не можем да разберем – Първанов „за” или „против” уседналостта е? Защото критикува идеята, но с аргумента, че тази уседналост е лесна за заобикаляне, а не, че ограничавала нечии права. Цинично е твърдението, че подобна промяна е неевропейска и нехуманна, а после да се цитира Венецианската комисия, която сама допуска приемането на подобна мярка. Засега друго средство за борба с изборния туризъм, който е трън в очите на всички, освен уседналостта не съществува.



Питаме още откъде накъде намаляването на броя на общинските съветници ще попречи на партии извън "големите" да пробият? Порочното явление на местно равнище са бизнес партиите, защото техният потенциал изобщо не зависи нито от големината на членската маса, нито от платформата, концепцията или имената, които се състезават за тях. Те обаче разполагат с неполитически лостове за влияние – справка „Лидер” на Христо Ковачки, „МОРЕ” на братя Диневи... С оглед на това питаме не е ли "социално" или поне "част от реформата на политическия модел" това да намалиш броя на депутатите, респ. общинските съветници?

Как си позволява Първанов да се изявява като върховен гарант на демокрацията точно сега, а не когато ГЕРБ предприеха редица лобистки поправки (за нотариусите, ловджиите, автомобилните превози, аптеките и доста други), нарушаваха процедурата по гласуване на закони, Парламентът гласуваше с кворум на принципа „няма го, но ще дойде”, а към момента готвят и напълно противоконституционна поправка в Закона за съдебната власт? Къде беше Георги Първанов, когато неговият вицепрезидент Ангел Марин предприе единственото си (!) правно действие за 9 години като вицепрезидент – помилването на Цветелин Кънчев?

Цялото "възмущение" на президента има за цел да:
1) трупа политически дивиденти, като играе ролята на единствена силна опозиция на правителството. Само дето това е абсолютно недопустимо, защото мандатът му още тече и Конституцията изисква от него да бъде надпартиен;
2) предупреди ГЕРБ, че винаги могат да бъдат бламирани - особено в контекста на скорошния скандал с отзоваването на дипломатите от ДС. Разпалването на страстите далеч не е случайно, но интересът за оспорваните сфери на влияние е финансово неизразим.

Кодексът безспорно страда от недостатъци. Тези недостатъци са свързани най-вече с тайната на електронното гласуване и назначаването на районните кметове в големите градове. В случая обаче става дума за по-важни неща като срам и политическо достойнство, които засега са само дъвка в устата на интелектуалците, пиещи ракия и псуващи правителството. Не че някой разумен човек е подозирал Първанов в достойнство само годинка преди края на мандата...

Няма коментари:

Публикуване на коментар