събота, 10 март 2012 г.

Деформирани нещастници


Делим общ въздух с покъртително деформирани хора. От ЦСКА съм, но никога няма да приема за нормално оскверняването на паметника на Гунди и Котков. Поради същата причина когато видях снимката, на която мъже с червени шалчета са се снимали до неграмотен графит "ПОП КРЪСТЬО НАШ ГЕРОЙ" няколко вени в главата ми се спукаха. И все пак, футболните фенове принципно не са известни като най-качествения обществен субстрат. Но когато през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година модерните пролетарии (разбирай недочели междупанелни бедняци, които бленуват по комунизма, защото малоумните им алкохолизирани родители между две оригвания изпускат по едно интелигентно "Ба, при Бай Тошо си беше по-добре!") оскверняват с кухи петдесетарски лозунги паметника на убитите от Народния съд просто ми идва да се разплача от погнуса. Предполагам, че в другите блогове и в мейнстрийм медиите хората ще вложат достатъчно време и ресурси да се възмущават и да анализират как и защо, затова няма смисъл да влизам в кюпа. Но все пак - гнус ме е, че обитавам една планета с подобен род деформирани от демагогия и фалшиви идеали същества. Срам ме е, че моят глас струва колкото техния. Презирам неграмотния унтерменш със спрей в ръка и интелект на прешленест червей, който по такъв позорен начин ни навира в лицата истината, че един идиот може да натвори толкова простотия, колкото 10 свестни не могат да поправят. Ето защо на 1-ви май мисля да си "гърбя" знаме.

2 коментара:

  1. Покъртително.. сещам се само за Айнщайн и думите му за човешката глупост, които в случая може да отнесем и до човешката душевна пустота или по-разговорно казано - простотия.

    ОтговорИзтриване
  2. "Срам ме е, че моят глас струва колкото техния"
    Нямаш си и представа колко пъти съм си мислил това...

    ОтговорИзтриване