вторник, 15 септември 2009 г.

Път

Дълга, права, павирана улица, от двете и страни коли, лампи, дървета... Късно е, тихо е. Дори кучетата спят. Покой - това ли беше думата? Вечерната тишина прави всяка стъпка да се чува отчетливо. Уличаната лампа незаинтересовано осветява падащото кестеново листо, а почти недоловимият звук от докосването му до земята разказва историята на една малка смърт. Потънал в мислите си, той механично пристъпваше към така желаната крайна цел. Изведнъж сладникавата миризма на печени чушки нахлу в ноздрите му, изкара го от заключената стая на изтощеното му съзнание и му припомни колко първично-прекрасно е да си човек. Че е човек. Изведнъж той отново чу щурците, вдиша въздуха с пълни гърди, ускори крачка...
Така един изморен човек се завърна у дома.

3 коментара:

  1. Да не си се прибирал след бурничко празнуване на днешния ден, когато те е загаделичкала и ударила миризмата на печени чушки??

    ОтговорИзтриване
  2. Виждаш ли едни печени чушки какви чудеса могат да направят! :)

    ОтговорИзтриване