неделя, 29 ноември 2009 г.

София, България

Мисля да започна нещо като мини-поредица от описване на случайни впечатления. Волно или неволно дочути, подслушани, дори нежелано натрапени, чуждите думи и действия, а и случайни картини, акценти и дори миризми от ежедневието ни, разказват за съвременния градски живот. Трудно е да се осъзнае толкова глобално, че не фона на огромните мащаби на иначе световното село всеки човек накрая се оказва винаги самотен, а дори в група, той пак си остава мъничък, незначителен, незабележим. За грандиозните му емоции, надежди, мечти и провали не подозира даже съседната хлебарка от съседната панелна кутийка. Пък й въобще не й дреме.
Та днес, минавайки между панелните блокове в "Младост", станах неволен свидетел на следната убийствено битова, грозно типична, алегорично-шаблонирана, даже филмово откъсната от европейското битие на татковината, ситуация:
Семсйтво - баща, майка и син. Бащата - типичен балкански мачо, с внушителен ръст от има-няма 164 сантиметра, кльощави крака, кльощави ръце, но голямо шкембе, дълга кичара тип "Номер осем на Барса през 93-та", санитарни нокти, осъзнато еротично разкопчн анцуг. Благоверната съпруга, благочестиво облечена в подобен благоприличен анцуг, вързана на опашка, леко поомазана в грес, помага на съпруга да ремонтират старата Шкода, а синът, на видима възраст от 15-16 години, разцъква футболче около тях, абсолютно неангажиран със семейната драма по издъхващата полусъвременна Сивушка, свиден спомен от време оно. Та гореспоменатият архетип на балканския мачо, мъжествено разголил рунести гърди, ремонтира колата, жената криво-ляво се мъчи да помага, навсякъде разхвърляни инструменти, а мъжът, като всеки мъж, заел се да поправи нещо без да има ни най-малка идея за какво, аджеба, иде реч, изхвърля огнени струи сарказъм по адрес на невинната помагачка, която със уж весел кикот си пропуска покрай ушите фрази от рода на "Газ дай, да ти го турим" и "Епа че се сетиш кое е спирачката, па к'во, да не е голема философИя, еееееееей!". Жената, вече видимо смутена, започва да си припомня как се кара кола, въпреки че никога в живота си не е карала, пали, гаси, форсира, препотява се, пак пали, пак форсира... С нарастване броя на неуспешните опити колата да запали се нагорещява и мъжкият бяс. "Аре, ма, аре газ, ма, к'во ти казАх, най-деснио педал, бе! (по-тихо) Ееееей, дееба и животното просто, дееба!" Мазни мъжки пръсти отмятат кичур, а аз се изплюх през рамо, казах си "Пази, Боже!" и продължих по пътя от точка А към точка Б.

2 коментара:

  1. хехе, добра идея е тази за документално кино в проза.
    не знаех че още има шкоди в движение, и някак си не ми се вярва 15-16г. младеж да е съгласен да се вози в нея,този с топката.
    приятелите му сигурно го скъсват от бъзици

    ОтговорИзтриване
  2. В тоя живот рядко някой те пита в какво искаш да се возиш, особено когато си на 15 години. Да го ебават, да го ебават, колко па да го ебават :D

    ОтговорИзтриване