Из печата

Това определено е най-креативният агит-материал, който съм виждал някога (за да го видите по-големшък - click на снимката). Някакво много важно социално послание ще да крие този плакат, щом така агресивно излиза извън рамката на снимката. Все пак, учтиво приканваме малцинствените представители да не провесват никого с главата надолу, пък било то и случайно.
:-)))

Tribute

Валери Петров днес (т.е. от вече цял час "вчера") навърши 90 години. Дай, Боже, още толкова! Мярнах маргинални приписки по новинарските сайтове, но за мен това е събитието на деня. Каквото и да напиша, би било излишно.

София, България, 2010 г.

2010 година - 20 години по-късно. А може би малко повече.
Един доста, хм,... телесен... призрак все още броди из Европа. Този четириколесен "срамен анахронизъм" е чудесна метафорична скица на това, от което сме се отървали, но за което някои още тъгуват. А именно - поолющенко от тук-от там, с ръждиви прагове, тапицерията мирише на мокро куче (бонус от фабриката), но за сметка на това - идеологически издържано. Да не забравяме, че "Дружбата със СССР е като въздуха и водата за всяко живо същество", ама не защото са подарявали нефт и газ, а защото сме "братски народи". Циничната истина е, че Правешкият хитрец е уцелил - наистина народът разбира нещата на принципа "Суверенитет - това е да има ядене и пиене на масата". Много бързо нещо взеха да забравят хората, че даже им е и едно такова меланхолично... Кофти, ама факт - вече който не работи, няма да яде. И ще кара "Лада" с петолъчка.
***
А обществото учудено продължава да пита: Айде, бе, господа другари, к'во правим въобще?! Не измряхме ли вече?! Изчака ни се чакалото, изтърпя ни се търпилото!

София, България

Този път с кратичък текст:
Милиционерските "Лади" са били в жълто и синьо, защото влизаш жълт от страх, а излизаш син от бой, гласи архаичният виц. В днешно време полицаите, универсални правоприемници на милиционерите, рядко намират време да потренират, но затова пък - качествено. Да направиш "ключ" на човек, легнал по лице на земята, който на всичко отгоре подава доброволно ръка, може би е леко пресилено, но кой ти гледа такива работи? Поне хватката е като хората. Очевидно спаринг-партньорите също са класно подготвени, за което свидетелства и високата двигателна култура на... как беше... "пазителите на реда"(?!). Рано или късно идва моментът, в който циничният наблюдател възкликва: "Кажете "ДА!" на насилието по стадионите, за да имат повод и полицаите да "поритат"!" Все пак физическата култура е белег за културата не обществото, или нещо подобно, казваше един соцслоган. (Впрочем, респект за мае-герито на полицая. Аз май вече не мога да ритна така.)

Великден

SMS-честитка:
Hristos vozkrese! ;]
Б шеговито отговаря на А:
Nqma Bog!
А връща:
Pisal sum 20 sms-a na razni hora, dreme mi za bog!

Та горе-долу така стоят нещата с поредния "най-светъл християнски празник". В 12 часа през нощта, в едно малко манастирче(!) в квартал "Младост 1", попаднах на такова празнично изобилие от искрено вярващи християни, че даже пилигримите от условно съседния комплекс "Дружба" бяха неразличими в тълпата. Срещнах много познати - все праведни миряни, които културно си допиваха бирaтa на опашката за свещи. Една приятелска компания се отказа да обикаля около църквата, защото щяла да им изгори резервацията за "Sin city", а "човекът със сладкото" вече ги чакал отпред. На моя въпрос "През последните 40 дни постихте ли, или само се молихте?", отговор не получих, но затова пък точно в този момент от нейде ми залъха на некъпано, отроних тъжна заупокойна сълза в памет на масовата хигиена, а ортодоксалните ми питания се разсеяха. В един момент се зачудих искрено чий го дирят кварталните наркомани в двора на църквата, но подозирам, че сред природата трипът е "по-филмиращ, братлееееееее". Мерояриятието, впрочем, се охраняваше от въоръжена до зъби полиция. Може би за да предотвратява социални колизии между джънкитата и една по великденски развеселена компания скинари.
Сутринта отидох и до "Св. Александър Невски", защото снощи нещо не ми се редеше на маслинова соц-опашка за свещи... където видях следното: типична горублянско-люлинска "Парис-Хилтън-wannabe", навляклa официялния анцуг Адидас със златни кантове и златно-брокатени коронки, гушнала някакво недоразвито подобие на куче. До нея стоеше кавалер - мургав, набит, също с анцуг, и двамата с безупречно бели маратонки с крокодилче. Той гледа свещите лошо, даже по едно време беше сигурен, че му се "дървят нещо", а тя се усмихва секси-неадектватно, познайте кое повече. Бе, въобще, нагледах се на праведници.
Та така - човек прави мизерии и на себе си, и на другите, после на празника отива в най-голямата църква, купува си най-голямата свещ, вечерта преяжда и препива, вдругиден чука съседката, по-вдругиден пак е празник, пак свещи, пак глупости, после пак съседката, а годините текат. Не ми дреме нито за църквата, нито кой знае колко за религиозните догми, чиято единствена цел е най-богатото юридическо лице в държавата да вземе едни пари от едни хора. Съвременната индулгенция струва 2 свещи годишно, но не бих казал, че спасението на празноглавите души на пролетариата ми е мелодрама. Просто социалната сатира носи анцуг, мирише на пот и джибри, а евентуално и на скъп парфюм. И на лицемерие. А аз съм някъде между тях, а това хич, ама хич не ми харесва.