2010 година - 20 години по-късно. А може би малко повече.
Един доста, хм,... телесен... призрак все още броди из Европа. Този четириколесен "срамен анахронизъм" е чудесна метафорична скица на това, от което сме се отървали, но за което някои още тъгуват. А именно - поолющенко от тук-от там, с ръждиви прагове, тапицерията мирише на мокро куче (бонус от фабриката), но за сметка на това - идеологически издържано. Да не забравяме, че "Дружбата със СССР е като въздуха и водата за всяко живо същество", ама не защото са подарявали нефт и газ, а защото сме "братски народи". Циничната истина е, че Правешкият хитрец е уцелил - наистина народът разбира нещата на принципа "Суверенитет - това е да има ядене и пиене на масата". Много бързо нещо взеха да забравят хората, че даже им е и едно такова меланхолично... Кофти, ама факт - вече който не работи, няма да яде. И ще кара "Лада" с петолъчка.
***
А обществото учудено продължава да пита: Айде, бе, господа другари, к'во правим въобще?! Не измряхме ли вече?! Изчака ни се чакалото, изтърпя ни се търпилото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар