неделя, 4 април 2010 г.

Великден



SMS-честитка:
Hristos vozkrese! ;]
Б шеговито отговаря на А:
Nqma Bog!
А връща:
Pisal sum 20 sms-a na razni hora, dreme mi za bog!

Та горе-долу така стоят нещата с поредния "най-светъл християнски празник". В 12 часа през нощта, в едно малко манастирче(!) в квартал "Младост 1", попаднах на такова празнично изобилие от искрено вярващи християни, че даже пилигримите от условно съседния комплекс "Дружба" бяха неразличими в тълпата. Срещнах много познати - все праведни миряни, които културно си допиваха бирaтa на опашката за свещи. Една приятелска компания се отказа да обикаля около църквата, защото щяла да им изгори резервацията за "Sin city", а "човекът със сладкото" вече ги чакал отпред. На моя въпрос "През последните 40 дни постихте ли, или само се молихте?", отговор не получих, но затова пък точно в този момент от нейде ми залъха на некъпано, отроних тъжна заупокойна сълза в памет на масовата хигиена, а ортодоксалните ми питания се разсеяха. В един момент се зачудих искрено чий го дирят кварталните наркомани в двора на църквата, но подозирам, че сред природата трипът е "по-филмиращ, братлееееееее". Мерояриятието, впрочем, се охраняваше от въоръжена до зъби полиция. Може би за да предотвратява социални колизии между джънкитата и една по великденски развеселена компания скинари.
Сутринта отидох и до "Св. Александър Невски", защото снощи нещо не ми се редеше на маслинова соц-опашка за свещи... където видях следното: типична горублянско-люлинска "Парис-Хилтън-wannabe", навляклa официялния анцуг Адидас със златни кантове и златно-брокатени коронки, гушнала някакво недоразвито подобие на куче. До нея стоеше кавалер - мургав, набит, също с анцуг, и двамата с безупречно бели маратонки с крокодилче. Той гледа свещите лошо, даже по едно време беше сигурен, че му се "дървят нещо", а тя се усмихва секси-неадектватно, познайте кое повече. Бе, въобще, нагледах се на праведници.
Та така - човек прави мизерии и на себе си, и на другите, после на празника отива в най-голямата църква, купува си най-голямата свещ, вечерта преяжда и препива, вдругиден чука съседката, по-вдругиден пак е празник, пак свещи, пак глупости, после пак съседката, а годините текат. Не ми дреме нито за църквата, нито кой знае колко за религиозните догми, чиято единствена цел е най-богатото юридическо лице в държавата да вземе едни пари от едни хора. Съвременната индулгенция струва 2 свещи годишно, но не бих казал, че спасението на празноглавите души на пролетариата ми е мелодрама. Просто социалната сатира носи анцуг, мирише на пот и джибри, а евентуално и на скъп парфюм. И на лицемерие. А аз съм някъде между тях, а това хич, ама хич не ми харесва.

6 коментара:

  1. Никола. Като те чета, все ми се струва че тази временна ситуация на анцузи и недоразвити кучеца с неясна марка на производство може някога и да приключи. Ама то нали уж времено, уж за малко, най често става постояно положение, така че е прав онзи дето е казал нещо от рода на „Не се опитвай да промениш света, не доказвай че си глупак, промени себе си„ обаче един друг човек е казал, пак цитирам по памет „Един джентълмен винаги застава на страната на предварително обречени на провал каузи„ каквото и да значи това:))

    ОтговорИзтриване
  2. Снимката кърти. Религията продава. Дори в църквите са забравили аз Бог, а Исус беше изгонил търговците от храма ;)

    ОтговорИзтриване