сряда, 2 юни 2010 г.

DULL


Не съм мързелив, а спрял. Изтощен съм. Не генерирам, защото нямам нито къде да реализирам, нито време да консумирам. Това са най-скапаните 10 реда, които са излизали изпод виртуалното ми перо. Цикличността не е никаква цикличност, а най-обикновено хамстерско колело, разреждано от малките мигове вселенска гняс. Като, например, по невнимание да си обуеш зимните обувки с къс чорап, а над ръба на обувката да се промъкне миниатюрна планина от вездесъща мизерия в лицето на парченце кална софийска киша. Като да настъпиш счупена плочка, под която е замаскирано многосезоно тресавище. Когато първата капка дъжд падне върху голия ти кръст. Когато си обелиш семка, а тя ти падне от устата. Максималната мизерия е в детайлите. Когато се случи нещо толкова незначително и по същността си толкова малоумно, но все пак те кара да се чувстваш абсолютно безпомощен.Чувството на непрежалима загуба е толкова абсурдно, че се смесва с киселата пот - най-често най-доброто, което произвеждаме за деня... ОH, FUCK IT!

3 коментара:

  1. За плочката вече си писал веднъж, поне.
    За семката и хамстерската цикличност ми хареса:)) и за планината.

    ОтговорИзтриване
  2. Счупената плочка е миг от вечността :-I

    ОтговорИзтриване
  3. Сигурен ли се, че и пролетните птички не могат да заселят в душата ти гнездо на проста житейска радост? Фък лейзинес - енджой йорселф, батка.

    ОтговорИзтриване