понеделник, 6 септември 2010 г.

Живата легенда

Значими дела раждат спомени. Спомените се превръщат в легенда, легендата - в мит, митът - в приказка. Има приказки, които плашат, вълнуват, поучават или просто развеселяват. Старите хора чрез още по-стари приказки казват "Пази се от...!"
Подобни са и историите, с които шофьорите се плашат един друг. Легендата за Принца с белия Голф, чийто сребърен ланец отразява слънчевите лъчи по-ярко от хиляда слънца, а шофьорски аристократизъм прозира през загара му на потник. Единственото по-страшно от самия страх са уменията му зад волана.
Годините употреба и преупотреба са превърнали в клише историята за пернишкия орк и неговия ноторен Голф с извадени задни седалки, двигател с милион драконови сили и вездесъщата газова уредба. Пред очите ми "Голфо" измина пътя от "луксозно, от НемЦко", през възхвала на практичността ("оти не се трОши"), та до синоним на демонстриран чрез поведенчески модели селскостопански уклон ("я не ми дреме, найш как дърпа!").
Признавам - аз не вярвах в легендата. Намирах я за силно преувеличена като цяло, за отдавна изтъркан от употреба шаблон... до днес.
Легендата е жива, приятели (ама не Бисер Иванов... момент, и той е жив, въпреки че няма смисъл)!
Поука: тъп ли си, това е завинаги. Когато вицът спре да бъде виц пред очите ти, значи хич не е добре. А? Май най-добре да дойдат танковете...

Няма коментари:

Публикуване на коментар