събота, 6 юни 2009 г.

Гласувайте!

От седмици отвсякъде ни засипва призивът колко важно е да се гласува, и това е... много вярно. Рядко може да се случи мас-медиите да упражнят полезен социален ефект чрез изпращането на правилни послания, но в случая ефектът би бил доста по-цялостен, ако някой се наеме да обясни ЗАЩО всъщност правото на вот трябва да се упражнява.
Много е тъжен фактът, че голям процент от хората казват "Е за какво да гласувам, те всички са еднакви, ще се парим на един и същи огън два пъти, те всички крадат..." и още много подобни. Сигурен съм, че всеки от нас се е наслушал на подобни "истини", най-малкото защото всички сме се возили в такси. Т.е., това е съвремененния начин да се повтори Алековото "Те всички са маскари". Учебникарското понятие, описващо липсата на мотивация да се гласува, е "абсентеизъм" - сложна дума, която синтезира в себе си много сериозен проблем на обществото. Но все пак ще се постарая с възможно най-простите думи и примери да аргументирам обществената небходимост от гласуването.
1. За да имаш право на претенции в една държава, трябва да правиш две неща - да си плащаш данъците и да гласуваш. Ако не си плащаш данъците - носиш отговорност, защото по този начин ощетяваш ата, бъркаш в джоба на всички останали, и най-вече - бъркаш в собствения си джоб, защото парите, които отиват в държавата, се инвестират обратно в благоустройство на живота на обикновените хора. Така поне е на теория - само дето на практика не е. Причините за разминаването между теория и практика са корупцията и грешки в партийната политика. И именно тук достигаме до второто социално право, което се явява и морално задължение - правото на вот. НИЕ имаме възможността да определим кой да управлява НАШИТЕ пари. Наш е изборът дали тези пари ще се използват за цели, които да направят живота ни по-добър, или ще се разпределят между партийните каси и частни джобове. За да имаш право да се оплакваш и да изискваш - гласувай! За да имаш правото да кажеш, че градският транспорт е бавен и смърди - еми продупчи билет! Иначе - млък! Това, че "всички крадат" не е никакъв аргумент - има и "крадци", но има и изключително честни, морални и добросъвестни политици. Изреждането на имена би прозвучало като предизборна реклама, a не това е моята цел.
2. И да гласуваш, и да не гласуваш, партиите си приписват вотовете на негласувалите. Представете си следната хипотеза. Гласуват 35 % от хората. Да кажем, че спечелилата партия има 50 %, следователно излизат лидерите й на следизборната пресконференция и обявяват тържествено: "Ние сме избрани с гласовете на 50 % от целокупния български народ" - но както виждаме, това не е вярно. Те имат половината от тези 35 %, следователно имат 17.5 %. По този начин едно депутатско място "струва" ... почти нищо! Цената на това да си народен представител пада до един файтон гласоподаватели. А това е парадоксално, абсурдно и просто ... грешно! Така че вашият глас на практика е присвоен - ако в парламента влязат четири партии, той се разделя пропорционално между тях. По този начин ние пак гласуваме, но не за когото искаме, а по малко за всички.
3. Купуването на гласове - всеки един купен глас може да бъде оприличен на уродливото дете на ниската избирателна активност. Колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-евтино излиза купуването на гласове. При една евентуална избирателна активност от 35 % преодоляването на четирипроцентната изборна бариера за влизане в Парламента би струвало (измерено в истински пари) двойно по-малко, отколкото при активност от 70 %. Ето защо, високата избирателна активност увеличава паричната и намалява изборната стойност на купените гласове. По този начин се намалява шансът на партии, спонсорирани от подземни структури, да си закупят необходимия брой гласове и да намерят място в Парламента.
4. Като се откажеш от правото си на глас не променяш нищо - принципът е "кучетата лаят, керванът си върви". Като гласуваш поне има някакъв шанс да дадеш гласа си за някой, който освен че ще "открадне", ще извърши и някаква реална дейност. Всички знаем кои са тези партии, които крадат по-нагло от другите, без да вършат каквато и да било полезна работа. Ето защо, който не гласува, все едно дава гласа си за тези партии. Като не гласуваш корупцията няма да спре, няма да си отидат "бандитите". Напротив - по този начин те си гарантират нов мандат. Гласовете на "изборните туристи", купените гласове, "гласовете срещу кебапчета" и гласовете на политически неграмотните придобиват много по-висока стойност.
5. Който не гласува, казва само едно нещо - "Не ме интересува на какво място ще растат децата ми. Не ме интересува как ще живея. Е**л съм и майката на тази държава!". А по този начин се отказваш от себе си.
Затова - гласувайте! Защото всеки глас е важен. Защото гласуваме не "за" някого, а "за" себе си. Това е нашата държава, нашият избор, нашият живот! Проблемите няма да се решат от самосебе си! Не се отказвайте!

Няма коментари:

Публикуване на коментар