четвъртък, 18 юни 2009 г.

Един хубав ден

Днес, 18 юни 2009 г, четвъртък, беше един много много хубав ден. Ден, в който всички цели и задачи бяха изпълнени, всички колебаещи се везни отсъдиха в моя полза, а усилията ми бяха възнаградени. Толкова ми е готино, че за да се запази вселенския баланс очаквам утре личният ми лекар да се обади на домашния и свесел гласец да ме уведоми, че имам масивен тумор в дясната хемисфера. Во кратце - взех си изпита по Гражданско право с 6 и спечелих наградата на Maxim за писмо на месеца, барабар с една бутилка уиски. И докато първото е доказателство, че вересиите се събират рано или късно, второто може да бъде определено с възклицанието "ебати кефа, честно!" Ето и копие от писмото:

"Аве, Maxim! От доста време се каня да ви пиша, ама май то няма особен смисъл нито да ви засипвам с похвали, нито да критикувам градивно - просто няма да кажа нищо ново. Аре стига четки, по същество. Бе то, че е ясно, че "Maxim" и чалгата не се имат много, много - ясно е. И все пак, експедицията ви в тилилейските гори на маслодайните маанета просто няма как да бъде завършена, докато не допълните "незабравимите фрази от незабравими хитове" с още няколко чудовищно гениални строфи. Дори някой си Славейков е отразил нравствената дилема на жената, какво остава за народния гений! Само дето в началото на 90-те тя не беше нито особено нравствена, нито дилема, ама карай:
"Празните лафове продавай на битака - като си със мен, бум-чака-рака!" ( орк. Елит - Бум-чака-рака")
"Не, не искам рози - дай ми ги в пари" (Бойка Дангова - "Шепот на пари")
"Който лапа захарна пръчка - кара Мерцедес по поръчка" (Велчо - "Захарна пръчица")
"Айдеееее, Шувара, насъскай звяра!" (Динго и Шувара - "Насъскай звяра")
Никола Рачев
P.S. Благодаря за сушените сливи!"

Коментарът на драгата редакция е "Сушените сливи свършиха. Какво ще кажеш за бутилка уиски?". Ема к'ви са тея въпроси, другари редактори? Ама как какво ще кажа? Ами че то пиенето е грях!
Не бе, ще мина да си я взема, а после може да я даря на някое сиропиталище. Ама пък може и да не я даря, което ми напомня архаичния лаф, че "като си пийнем две и ставам нов човек, ама ако знаеш новия как пие...", така че ще видим всъщност дяволът в кой точно орган от човешкото тяло се крие. Впрочем тази наградка идва съвсем заслужено на фона на академичните успехи, така че отправям дружески призив към бригадата да събира кураж за една много сериозна пост-сесийна вакханалия, че иначе ше си носиме шапките!

1 коментар:

  1. Уиски на аванта, уиски на аванта, ще се возим на трабанта!

    ОтговорИзтриване