Към мен се протяга ръка, държаща дъно на кутия от шоколадови бонбони, а гласът с любезна нотка подканва: "Моля, помогнете господине! Госпожице, моля Ви!". Спонтанно, почти инстинктивно мозъкът ми започва да отделя хормони, създаващи чувството за жал и желание у Човека да помогне на другия Човек. Само че аз знам истината и упорито започвам да се боря с това вменено, лъжливо усещане, с тази грозна симулация, целяща да изстиска най-човешкото от душата под формата на подхвърлени стотинки. Впрочем последното за "подхвърлените стотинки" също е насилствено вменена, лъжлива представа за истината, която има точно толкова общо с реалността, колкото е откровен и зовът за помощ. В този момент заповядвам на едни определени жлези в мозъка ми да започнат да произвеждат хормона на спокойствието, защото в противен случай би надделял хормонът на агресията и "бедният човек" би изпаднал в нелеката ситуация да му бъде поискано обяснение за някои определени факти от бита, притежаващи силно веществен характер и висока парична измеримост. Или казано простичко – защо многоуважаемият просяк е облечен в яке "Fishbone", а отдолу се подава яката на риза "Celio". Самите дрехи са размер, неприсъщ за човек с нисък социален статус. Или казано още по-простичко – с джентълменска учтивост току що бях помолен за нек'ви с'тинки от просяк по-дебел и определено по-елегантен от мен самия. Еми, честно да ви кажа, тоя просяк нещо не успя да събуди Човека в мен, някакси не успя да докосне и без това почти невидимите в условията на рецесия струни на щедростта в леко закърнялата ми откъм първична чувствителност душа...
Може би аз не съм добър човек, а може би той не е бил достатъчно убедителен. Може би ако се намаца с кал и си извади едното око ще експлоатира хорското съжаление с няколко процента по-добре. А ако си отсече крака може да получи и инвалидна надбавка от ТЕЛК. А може би заслужава шамар да му бъде вместо "Здрасти", защото си позволява толкова нагло и безогледно да завира в лицата ни собствената ни наивност? А може би сами сме си виновни? Истината в случая далеч не е по средата, ами е мухлясъл тюрлюгювеч от гореизброените елементи, човешки слабости, грешки в ДНК-то, законови дупки, жестокост и нейните антиподи. Добро и зло, интерпретирани абсолютно както ни/им изнася. И си стискаме наивното малко животче да не вземе някой да ни покаже грозотата на истината, караме режещият душата ни глас на просяка да замълчи, като му даваме пари, крием се от негативните емоции, правим неизбежното тема табу, не се смеем на сериозните проблеми, а така сами си вадим очите. Като изхвърлиш собственото си зрение на сметището на живота доброволно се съгласяваш с тази гледна точка, която измамникът с финес ти изхрачва в лицето. И тук е моментът да си задам въпроса "А ти имаш ли смелостта да прогледнеш?"
Впрочем ако хората не бяха слепи и живееха с внимание към детайла туморите на обществото щяха да се решават много радикално и по естествен път, без да е необходима излишната смелост да подминеш просяка, гледайки го в очите. Защото не съм видял човек, който да подмине проблема гордо. Има човек - има проблем. Затваряш очи и забързваш крачка - няма проблем. Плащаш си данък "Глупост" проклинайки – и пак няма проблем. Ама все пак ти даваш, а паразита взема, оцелява и вечер ти се смее над черното "Джони", а пък проблемът си съществува и още утре някой твой приятел ще плати в таксито 82 лв. от НДК до Орлов мост. "Ама тъй де, то закона го разрешава, той сам си е виновен, да е гледал". Ако общественото "око към детайла" по някаква неведома случайност някой ден прогледне, всякакъв род измамници, визирам "бакшиши-ментета", врачки, телефонни измамници, богати просяци, чейндж-аджии, жълти вестници и други подобни скоропостижно ще попаднат в статистиката на отрицателния демографски прираст. А дано, ама надали...
Простият народ си заслужава съдбата, както са казали далеч по-умни хора от мен. И докато незрящият не е виновен за това, че не вижда, слепецът е най-обикновен глупак и сам си е виновен за всичко лошо, което му се случва. И докато Човекът не погледне Проблема в очите, не го назове по име и не го посочи с пръст, Проблемът ще продължава да паразитства блажено на негов гръб докато свят светува.
Може би аз не съм добър човек, а може би той не е бил достатъчно убедителен. Може би ако се намаца с кал и си извади едното око ще експлоатира хорското съжаление с няколко процента по-добре. А ако си отсече крака може да получи и инвалидна надбавка от ТЕЛК. А може би заслужава шамар да му бъде вместо "Здрасти", защото си позволява толкова нагло и безогледно да завира в лицата ни собствената ни наивност? А може би сами сме си виновни? Истината в случая далеч не е по средата, ами е мухлясъл тюрлюгювеч от гореизброените елементи, човешки слабости, грешки в ДНК-то, законови дупки, жестокост и нейните антиподи. Добро и зло, интерпретирани абсолютно както ни/им изнася. И си стискаме наивното малко животче да не вземе някой да ни покаже грозотата на истината, караме режещият душата ни глас на просяка да замълчи, като му даваме пари, крием се от негативните емоции, правим неизбежното тема табу, не се смеем на сериозните проблеми, а така сами си вадим очите. Като изхвърлиш собственото си зрение на сметището на живота доброволно се съгласяваш с тази гледна точка, която измамникът с финес ти изхрачва в лицето. И тук е моментът да си задам въпроса "А ти имаш ли смелостта да прогледнеш?"
Впрочем ако хората не бяха слепи и живееха с внимание към детайла туморите на обществото щяха да се решават много радикално и по естествен път, без да е необходима излишната смелост да подминеш просяка, гледайки го в очите. Защото не съм видял човек, който да подмине проблема гордо. Има човек - има проблем. Затваряш очи и забързваш крачка - няма проблем. Плащаш си данък "Глупост" проклинайки – и пак няма проблем. Ама все пак ти даваш, а паразита взема, оцелява и вечер ти се смее над черното "Джони", а пък проблемът си съществува и още утре някой твой приятел ще плати в таксито 82 лв. от НДК до Орлов мост. "Ама тъй де, то закона го разрешава, той сам си е виновен, да е гледал". Ако общественото "око към детайла" по някаква неведома случайност някой ден прогледне, всякакъв род измамници, визирам "бакшиши-ментета", врачки, телефонни измамници, богати просяци, чейндж-аджии, жълти вестници и други подобни скоропостижно ще попаднат в статистиката на отрицателния демографски прираст. А дано, ама надали...
Простият народ си заслужава съдбата, както са казали далеч по-умни хора от мен. И докато незрящият не е виновен за това, че не вижда, слепецът е най-обикновен глупак и сам си е виновен за всичко лошо, което му се случва. И докато Човекът не погледне Проблема в очите, не го назове по име и не го посочи с пръст, Проблемът ще продължава да паразитства блажено на негов гръб докато свят светува.
Смел е този, който каже на просяка в инвалидната количка "Я се погледни, бе, якето ти струва 500 лева!", и му се изплюе в паничката, защото е имал безскрупулността да пребори собствената си заблуда. Пък нека "хуманното" ни общество го обяви за жесток, безсърдечен и прочие клишета.
Победителите ги съдят само победените, ама много, много тихичко.
Тъй, тъй :) Както казва баща ти "Когато човек (народ) е прост- то е за цял живот".
ОтговорИзтриване