понеделник, 14 декември 2009 г.

...

Беше късно през нощта, точно в онази нулева точка от денонощието, когато всички нормални хора отдавна спят, а ранобудниците още не са станали. Тогава, когато нощните птици кроят планове за утре или правят равносметка за вчера, а по улицата минават само кучетата.
Той правеше и планове, и равносметка. Всяка вечер преди да заспи имаше отделени 10 минутки за въображаеми победи - за думите, които не беше изрекъл, за хората, които беше пропуснал да наругае, за мислите, които никога нямаше да изкаже. Забиваше мисловните стрелички винаги в центъра, винаги казваше това, което трябва и така, както се налага. По този начин намираше удовлетворение. Мереше на кантара добро и лошо, като по този начин се отърсваше от напрежението, а веднага след това заспиваше като дете.
Толкова много неща го чакаха! От онази книга му остава двадесетина страници, пък и май трябваше да се види със някого... Толкова много планове... Но нищо, каза си той, утре...
...той никога повече не се събуди.

Няма коментари:

Публикуване на коментар