вторник, 19 октомври 2010 г.

"Битката за образование" или "Революцията на пешкира"



По време на криза най-нормалното нещо е да не живееш толкова добре, колкото си живял тогава, когато е нямало криза. Както мъдро каза Симеон Дянков, за което малоумниците се съдраха да се гаврят - "бюджетът е пица, която по време на криза е постна". Както казва майка ми - "парите не са ластик, свиквай!".
Криза е. Труден период, който просто трябва да се преживее. Съответната криза намира проявление навсякъде - получавате по-малко джобни от родителите си и обратно - родителите дават по-малко на децата си. Цените падат, но с тях пада и грамажът. Ако той се запази, пада качеството, в резултат на което получавате по-евтино кюфте, в което има повече соев боклук.
Този път ще си говорим за социалното кебапче като стожер на общественото недоволство. Студентите сме щели били да се вдигаМЕ на революция. За пръв път целокупното (по предварителна информация) студентство ще се събере, но не за да протестира за някаква благородна кауза, а в защита на социалните си продобивки. Това е положението - българинът повдига глава само тогава, когато му бръкнат в джоба.
Както и да е - този път каузата е далеч по-... скъпа. И за пръв път от има-няма 20 години - малко по-мащабна. Официалният повод е намаляване на бюджета за образование с 30 %, 2 месеца без топла вода в Студентски град, очакваната дървена ваканция през зимата, отучване през лятото, липса на пари за стипендии и орязване на други привилегии за традиционно бедното студентство. Различното е, че до този момент от съзнатления ми живот единственото, което сплотяваше уважаемите ми колеги, беше всяко следващо увеличение на картата за градският транспорт с 2 или 3 железни левчета на месец, което винаги в моите очи е било проява на дребнодушие, а в техните - свирепо погазване на правата им.
В случая иде реч за много повече пари от обикновено, има-няма половин езеро от железни левчета. Съответно опозицията във всичките и проявления ще се стреми да натрупа дивиденти от тази активност. Точно затова не мога да избягам от чувството, че ако изляза да протестирам ще се превърна в инструмент в играта за власт и кинти на някакви хора, ампутирани от нормални възприятия. Затова не излязох да протестирам срещу тъй нареченото "подслушване", въпреки че съм категорично против него. И добре съм направил, да ви кажа, справка христоматийното видео долу:

Това, което простичко наричаме "нещата" или "ситуацията" наистина трябва да се преосмисли. Само че тази "мащабна защита на гражданска позиция" има изначално грешен генезис, от който ще се роди мъртъв плод. Казани с думи прости, нещата ги виждам горе-долу така - ако ще държавата да отпусне 300 пъти по-голям бюджет за образование, докато същите некадърни и/или корумпирани циментови чутури с дълбоки джобове управляват парите, промяна няма да има. Хората са го казали по-добре, отколкото някога мога да мечтая - със стари курви нов бардак не се прави. Точно затова протестът трябва да започне не пред министерството, където ще отидем ядосани, а по този начин ще обслужим интересите на всеки популист по-добре от всяка една прескъпа PR-кампания. Ако ще сечем змията, това трябва да стане прешлен по прешлен и то от опашката към главата, защото корупцията започва от най-обикновената секретарка, през средните нива, та чаааак до върха. Ако подемем инициативата от главата за краката и тръгнем да просим пари от министъра/премиера/ЕС/Господ, най-много да постигнем чужда цел, която далеч не се припокрива с нашата. Така корумпираните ни "преподаватели" ще продължат да купуват апартаменти на децата си, а вие, приятели от провинцията, ще продължавате да ходите на градска баня. Справка - "Код "Криминално" по PRO BG (не мога да намеря линк за клипа, но ето статия от "www.vesti.bg) където Тенчо Колев Дундов категорично отказа да обясни с какви пари са купени апартаментите на синовете му. Искам да знам защо никой не иска обяснение от професорите Пламен Пантев, Орлин Борисов, Николай Натов, Тенчо Колев Дундов, Радостин Беленски и други подобни. Сещам се за още имена, но не обичам да коментирам слухове, въпреки огромния процент шанс да са основателни.
Така че, уважаеми колеги, преди да обвиним за всичко правителството (въпреки лютата ми антипатия към Бойко и Цецо), трябва да излезем и да поискаме обяснение от ръководството на самия Университет. Под "обяснение" разбирам:
Пълен финансов отчет на всяка една похарчена стотинка в последните 15 (или колкото е необходимо) години.
Пълна проверка на имотното състояние на всеки един/една, докоснали се до държавната хранилка, наричащи себе си "преподаватели".
Разследване на злоупотребите и публично оповестяване на всяка дума от установената информация.
Никой не иска "отмъщение" като самоцел, а прозрачност и строг контрол.
Не съм експерт, пък и за краткото време, което имам, мога да се сетя само за това. Знам, че заради емоционалния изказ думите ми олекват, но не умея да го кажа иначе. Също така съм наясно, че ща не ща се присъединявам към "хората, които разсъждават в лозунги", които дълбоко презирам.
В заключение - необходима е чистка в самия университет, пък чак после, и то ако е необходимо - протест пред министерството. По време на криза НЯМА КАК да се дадат повече пари за образование. Напълно нормално е да страда непроизводственият сектор. Не искам гражданската ми позиция да прикрива злоупотребите на шепа безсрамни паразити с комунистически манталитет, които при първи повей за разплата се обединяват като гръцка фаланга, бореща се за собственото си оцеляване и финансово благоденствие, което на всичкото отгоре произтича от нашите скромни данъци и данъците на родителите ни.
Аз съм най-обикновен студент по право в СУ "Климент Охридски". Съвсем спокойно мога да кажа, че в момента карам най-щастливите моменти от живота си, чувствам се пълноценен, чувствам, че израствам, че уча и имам извънредното удоволствие да общувам с хора, които имат още по-извънредни качества. Дреме ми, че няма парно! Готов съм да седя на земята! Ако трябва ще ходя на упражнения с родопско одеяло, но ще знам, че съм изкарал два пълноценни часа. Никой не иска лукс. Нормални условия обаче - задължително.
Уважаемо ръководство на СУ "Климент Охридски", Университетът НЕ ви е взаимоспомагателна каса, от която винаги да теглите дългата клечка за наша сметка!
Затова, колеги, повтарям призива си - всяко нещо по реда си. Първо да посочим виновниците вътре, в самия Университет, а после да даваме оценки на неща, от които НИКОЙ от нас не разбира. Аз поне приемам, че министърът на финансите (както и да се казва той) "разбира повече" от икономика от мен.
Егоизмът се проявява най-ярко в екстремни ситуации. Никой не иска да се откаже от социалните си продобивки, само дето от НЯКЪДЕ НЯКАК трябва да се спестят пари. "Дреме ми за икономиката, за мен е важно да си имам платената отпуска на станцията на завода, синчето да получава стипендия, а на мама пенсията само да расте". Е да, ама няма как. Бюджетът е пица, другари, и няма да е зле да поспрете да циврите.

5 коментара:

  1. В един много хубав и абсолютно безполезен разговор стигнахме до извода, че тъй като ние не сме съгласни нито с политиката на правителството, нито с университетското управление не ни остава друга опция освен да не протестираме пред нито една от двете сгради, а някъде по средата- т.е. пред Художествената академия.

    Както казва Любо Дилов: "Така де- хората пари за хляб нямат, тия с маслени бои ще ми рисуват"
    : )

    ------------------------------------------

    Сега сериозно. Макар че не ми се иска. Преди време се отказах да коментирам подобни ситуации и чужди мнения. Сега ще си позволя да направя изключение и най-вероятно после ще съжалявам. Все пак,

    Почти изцяло се съгласявам с теб, Никола.
    Въпросът не е дали ще получим драгоценните 90 лв месечно, които така или иначе не ни повдигат жизнения стандарт. Нещата не се коренят и в цената на картата за градския транспорт, откъдето впрочем също се краде безумно. Проблемите на образованието, според мен, се коренят в това, че липсва
    СТРАТЕГИЯ и ЖЕЛАНИЕ за промяна. Образованието ни е стриктно теоретично и повечето неща, ако въобще са се променили в последните 20 години, то промяната е в корицата на учебника и подмяната на пишещите машини с компютри в примерите. Същото важи и за учители, подход, лектори,, лекции, упражнения, организация на учебния процес, финансово разпределение...Няма да си позволя да развивам тезата докрай, защото цяла седмица няма да ми стигне.

    Другият много голям проблем, според мен, е връзката между университет и работодатели. Липсата на кариерни центрове, на кариерно ориентиране въобще и на отношение "необходимост от работна ръка- бройка места в университета" е пагубна. Всяка година излизат толкова юристи, че ако всеки от тях ставаше поне наполовина за нещо- досега да сме най-правовата и справедлива държава на света. В същото време медици...ами...няма.

    Последното нещо, което ще си позволя да засегна, сме самите ние. Вярно е, че като се огледаш, не намираш особено много причини да захапеш учебника, но трябва да признаем, че ние, за съжаление, не сме това, което ни се иска да бъдем. И затова не са виновни само родители, учители и държавници. Виновни сме си най-вече и преди всичко самите ние. Защото ние сме тези, които работят без трудови договори срещу смешни пари, ние сме тези, които не желаят да се задълбочават в материята под предлог, че учебниците са тъпо и неразбираемо написани. Ние сме тези, които отказват да мислят и отказват да виждат заобикалящите ги проблеми. И когато казвам ние, съвсем съзнателно включвам и себе си.

    И ще спра дотук. Защото започна да става по-дълго от оригиналния коментар.
    ---------------------------------------------

    пп Никола, евала за ищахът ти към образование!

    ОтговорИзтриване
  2. За по-голямата част от нещата си напълно и безусловно прав. Не съм съгласен само за:
    1. Повече пари и същия контрол няма да вдигнат нивото.
    2. Затова трябва стриктен контрол от компетентен некорумпиран орган
    3. На който не му се учи и в Харвард да отиде - все тая.
    4. От циментиви чутури как очакваш стратегия и желание за ...промяна, при положение, че така си "лапат" необезспокоявани?
    5. За да няма Владопетровци и Георгибойчевци хората трябва да спрат да се радват на свободното време, което им се отваря, а да надскочат ученическия манталитет.

    ОтговорИзтриване
  3. О, това за контрола е безспорно. Трябва да се знае колко пари влизат в университетите и къде отиват. Публичността на достъпа е за предпочитане.

    Освен това си мисля, че нещата трябва да се развиват по определена схема- трябва да има стратегия за развитието не само на университета, но и на образованието като цяло. Т.е. да има поставени конкретни цели в средносрочен план и да се носи отговорност за изпълнението им.

    пп Аз нищо не очаквам, защото нищо от това, което се случва не ми навява дори най-малкия полъх надежда.: )

    И както казах още в първия си пост, ако седнем да изреждаме проблеми и пътища за решението им, разговорът ще отиде към безкрайност.

    Самият факт, че никой не сяда да посочи проблемите и някаква насока за преодоляването им, а само се говори за пари и за "социални придобивки", ме кара да мисля, че пак керванът ще си върви, а ние ще си лаем...дай Боже, да греша!: )

    ОтговорИзтриване
  4. Дааа, лошо. Прочетох във вести бг. какви работни камили били някой преподаватели в юридическия факултет-дори прави спели докато изнасят лекции по 19 ч. на ден, не им остава време да се приберат:)))
    Напълно си прав Никола, явно змията се е скрила в пазвата на университеъските ректорати и администрации. От там трябва да се почне, с лопатата по главата.

    ОтговорИзтриване
  5. Поздравления, Дано повече хора в университета се вслушат във Вашата позиция и той да стане най-сетне място на умните млади хора, а не още подразделение на някогашното Министерство на любовта както му казваше Оруел.

    ОтговорИзтриване