петък, 1 октомври 2010 г.

Яли, пили и умрели от тъпотия

Мила родна картинка. Рекламист/копирайтър с години опит и една каросерия прочетени книги балансира на върха на иглата на физическото оцеляване поради духовната нищета на работодателите. Един ден в офиса му нахълтша бизнесмен от нов тип, собственик на мандра, препасал чифте пищови връз рунтав тумбак и разгърдил басмяна риза. "Ти ли си тоз с рикламите? Ай ся, тука, ше ми напраиш една реклама, ма тъй да я направиш, че хем да ма кефи, хем оньез да купуват! Така, забавна да бъде!". Настават весели дни на упорит и изграждащ личността труд, а мисълта се пренася от чертожната дъска към Саргасовото море на хонорарите, където наместо големи водорасли плуват още по-големи банкноти.
Възловият момент е сблъсъкът с "комисията по добър вкус", съставен от мандраджията, жена му (навремето негова секретарка, родом от с. Станке Лисичково) и най-добрата й приятелка. И понеже метафората е интелектуално непозната във всяка родна територия, отдалечена на 10 км. от центъра на най-големите градове, няма как да не се сетим, че изслушването на горкия рекламист завършва с фраза от сорта на: "Туй ни стаа, путка майна. Никой ня'а го разбире. Найш ко, щи пратя тука секретарката, ти ше я снимаш по цици как са залива с мляко и туйто! Какъв си такъв рекламаджия тъп, аз за идна минута го измислих! Ай сига ти на мен да ми платиш, че та образовам, вместо да та бия, хе-хе-хе!"
Тайа българската реклама цъфти, връзва и ражда умрели плодове, а между редовете чуваме скритото послание, изродено в писклив позив на духовно ранен интелектуал:
-За Бога, братя, не купувайте!
Например:

Като цяло обществото реагира на подобни рекламни напъни горе-долу така:

Но стига житейска горест. Сериозен е мащабът на обществения сеир(но не и дебат) относно е ли, аджеба, здравословно кюфте от матка, кебапче от сингапурец и телешки салам от индонезийски воден бивол. Загрижиха се за физическото, но никой не мисли за психическото здраве на потребителите. Днес ще ви представя няколко подбрани преждевременни еякулации на необременени с вкус рекламни гении, чийто задълбочен труд цели да ви накара да купувате. Не отговарям за последващи увреждания, аз съм само компилатор, а по вестоносеца по традиция никой не стреля. Добре дошли на територията на бруталния хранително-вкусов кич! Аре сега по същество:

Определено не си представям щастливо семейство, което пие айрян с неделната си баничка-керосинка. "Аярян..."Агресия"... маркетинговото чудовище, което боядиса Хълк в бяло! Продуктът, който обръсна Фюрера и му изписа млечни мустачки! Напитката на шампионите! Или по-точно - единственото, което ще си в състояние да консумираш, след като снощи полупиян каза на оня кльощав боклук, че ще го разпориш от бой "ей сегишка", а секунда след това осъзна, че на масата му седят още четирима доста по-едри боклуци, които нещо те сочат и си шушукат.
Радио реклама - възторженият глас на диктора цели подсъзнателно накара вкусовите ти брадавички да завибрират възторжено:
-Какво чакаш? Излез на улицата! Вкуси от живота! ... и ритай някого в главата, докато не му потече аярян от ушите! Или той теб! Само за 60 стотинки!
Оставаме на млечнокисела вълна - уж "най-българският продукт", а в тази връзка - събрал в себе си много "българско" в лошия смисъл. Знае се, че киселото мляко се прави от най-качественото нишесте. Точно затова се нуждае и от адекватна реклама. Облъчването вече излиза извън тайните конспирации за 25-тия кадър, пристрастяващите съставки и прочее - тук вече иде реч за маркетингова хипноза... буквално:

Отпусни се... гледай часовника... така... доспива ти се... гладен си... какво е първото нещо, за което се сещаш? Оф, много си тъп, не дюнер, кисело мляко ти се яде! Точно така, краве кисело мляко!
В този момент хипнотизираният тайничко поглежда с едно око и задава фундаменталния въпрос:
- Абе, а к'ви са тия сребърни глисти, дето са нарисувани на кофичката?
Шок! И наистина - на фона на ако не чак сребърни, то поне посребрени глисти, в теб се вртенчват изрисуваните очи на Кашпировски(или поне на Соня Заварчик). Само дето и на двамата "световноизвестни медиуми" очите са черни, а тези за сини, така че подозирам, че това са самите ириси Господни. Или поне на Коцето Калки - първото рекламно лице под прикритие в историята.
Познайте от три пъти каква снимка ще ви покажа сега. Точно така - тъпа опаковка от кисело мляко. Ебати тъпата статия, чак ме е срам да продължавам да пиша:

С висок процент сигурност мога да кажа, че рекламистът (в ролята - единственият работник в мандрата, напускал селото) някога някъде по някакъв повод е чул, че сексът продава и шааат - 'зЕми тая сенилна сексуална референция.
Спомням си как навремето, когато излезе "Млякото на баба", бъзикахме лелките в магазина с постни шегички от сорта на "А не щеш ли от млякото на дядо?", ама кой да вярва, че по земята броди Антирекламист, доведен брат на Антихрист? Та така - "Млякото на дядо от село" е факт. На капачката на млякото има и рисунка, която за пореден път ме кара нещо да изпускам връзката. Нарисуваното може да бъде само две неща:
а) кривата тръба на дядо от село (с оглед на аксиомата, че "сексът продава" е напълно приемлив отговор)
б) поставката за тоалетна хартия във външния кенеф на дядо от село. Докато дишам - съмнявам се.
Капачката и кофичката са издържани в разцветка "дюшеме от незакнно изсечена за дървесина кюстендилска череша". Не ме питайте как разбрах, просто имам интересни познати.
И други отрасли на хранителновкусовата промишленост са инфектирани. Спомням си как навремето караха олиото в гюмове, а вече в магазина се разпределяше чрез фуния и черпак. Бабите събираха купони и си пазеха шишетата, защото или нямаше шишета, или просто не им се даваха пари. Етикети на бутилките нямаше, което май е било за добро. Поздрав:

В бранд от сорта на олио "Народно веселие" намирам капиталистическа препратка към соц-лютеница "Весело хорце". Ликуй, народе, пуснали са оливце!
Втори поздрав:

Чувал бях, че "честта е много хлъзгаво понятие", да ме прощавате за не-смешния опит за шега, ама просто друго не мога да изсмуча от иначе благодатните си пръсти.
Последният слънчогледов визуален поздрав всички са го виждали, но е хем много мазен, хем по темата, хем включва любима жертва, така че просто няма как:

Сигурен съм, че гледката на разплутите в трон от слънчогледови стъбла морни Вескови телеса могат да убедят всяка тъжна домакиня да си закупи . Веско рекламира олио, олиото рекламира Веско - хората правят симбиоза, брате, а ти дека блееш? Могъщият слоган е като дебалансиран куршум в сърцето на българската правораздавателна система - явно държавата без да подозира е делегирала правомощия някому да съди и осъжда, при това "на щастие". Дано не се стига до крайности от сорта на "осъден на лишаване от свобода с маргарин "Калиакра" (в затвора нещо мазно определено би било полезно) или "осъден на олио с Веско Маринов".
-------------
... криза е. Криза на жанра, криза на личността, криза на смисъла. Сещам се за един виц:
-Знаеш ли какво е финансово-сексуална криза?
-Не.
–Отваряш си портфейла, а вътре - кур!
Стигнах до там да се правя на Шкумбата и да разказвам вицове. КРИЗА Е!

Сладкарският кич има богата история. Даааа, кризата определено е не само финансова, ами и пребогата на сексуална беднотия:

В очакване съм на кулинарните блокбъстъри натурален шоколад "Анални трепети" и суха паста "Вагинални кошмари".
Съмнявам се, че авторът на следващата опаковка черпи влажните секрети на вдъхновението си от Бокачовия "Декамерон":

И докато консуматорите на кекс продължава неуспешно да търсят закодирания в хартиШката напън за сексуално-религиозен хумор, аз като един формалист без уклон към метафоричност ще предложа на жадната монахиня да спре да бъде жадна:

Представям ви еликсира на щастието - вино "Бяла меча магия", около лев и 50 за 2 литра. Какво общо има мечката в случая остава загадка, но "бялата магия" звучи малко като словосъчетание, извадено от второразреден порно-комикс. Не че нещо, ама "жадната монахиня да вкуси от бялата меча магия" откровено ми бие на скрита форма на нездрава зоофилия, а не, че някой е разлял вино върху кекса.
Накрая едно последно, което вече със сигурност всички са виждали:

Сиромашки поздрав - Н.Р.
Край.

7 коментара:

  1. :))))))))))) Как съм се радвала!

    ОтговорИзтриване
  2. хахахаха:)) хубава разходка из българските рекламни лейбъли... и лейбъри става- въглекопачите, потните селскостопански труженици размахали мотиката из опустошения кър на родния рекламен бизнес.
    На майка им...пИтката, наистина:))

    ОтговорИзтриване
  3. човече, евалла, поклон за тоя пост! ако можех, бих го вкарала в централните новини

    ОтговорИзтриване
  4. Простотията ходи по земята. И ние ходим по земята и непрекъснато се сблъскваме с нея. Стигнахме до там, че тя да ни харесва и да я намираме за нещо нормално.Колко е по пошла, толкова повече и се възхищаваме, възприемаме я като извисено чувство за хумор и жестоко се присмиваме на онези нещастници които не го разбират....

    ОтговорИзтриване
  5. Браво, развесели ме, човече. Имах нужда от такова четиво, че напоследък само работа, нищо интересно по новинарските канали, добре че има интернет.

    ОтговорИзтриване
  6. Много ме развесели! :))) Въпреки че родната картинка е трагична!

    ОтговорИзтриване