петък, 12 юни 2009 г.

Айдееееееее, завършИхме !!!



Абитуриентският бал е моментът, в който всеки от нас прави "първите си крачки в живота". Преди 2 години се наслушах на учителски речи, обяснения и всякакъв род подобни лозунги, които едва ли не предвещават апокалипсиса на малкия ни ученически космос. Подобни речи слушат абсолютно всички абитуриенти, и съвсем естествено в главата им се зараждат едни мисли, които ги карат да се замислят. Какво ще правим от тук нанатък? Ново начало, нови хора, нямаме опит... А времето до бала намалява... Заветната дата, на която ще се случи нещо необяснимо, някаква инициация, ще бъде поставено началото на нещо, ще влезем в живота... Само дето необременените със сложни мисли ученически мозъци празнуват началото все едно е края. Дай ми мегдан, па ми гледай сеира! А за нас - попрестарелите - остава само да се маскираме като вечни абитуриенти, да разпределим всички налични средства по пера "цигански оркестър" и "алкохол", а с последните си остатъци трезва мисъл да възхваляваме саркастично плодовете на естетическия запек, атакувал гимназиалните абсолвенти.
Абитуриентският кич може да бъде сравнен по мащаби само и единствено с погребалния такъв (справка - "Поп-фолк Реквием"). Именно тази паническа страхова невроза от абитуриенския бал като житейски вододел дава почва на феномена "мъката на страничния наблюдател", породен от циклофреничните опити на завършващите да демонстрират колко са интересни, оригинални и различни. И именно тук идва превърналата се в клише сентенция, която би накарала 90 % от нас да си изгорят ритуално абитуриентските албуми - "Ти си уникален.... точно като всички останали".
Имах нелепата идея просто да ъплоудна тази снимка в блога, а като подзаглавие да оставя неутралното "Снимка без текст", или някоя мъдра мисъл от типа на "Когато фактите говорят, и Сашо Диков мълчи", но просто нещо ме човърка отвътре, така че ще си се пиша наволя. И такаааа... Какво ни разктива този изключителен кадър? Очевидно, това е една приятелска двойка, която, според ъндърлайн коментара във Фейсбук, празнува изпращането си от училище. Вече установихме, че абитуриентските балове са свързани с ритуали на инициация с травестиен елемент, или простичко казано - преобличане според случая. Стандартните кройки, цветови комбинации и аксесоари са по-скоро излишни, а с нарастване важността на повода кичометърът ни започва да се усмихва притеснено, защото току виж му се оказала късичка скалата. Тъй като още не е дошъл същинският бал, а това е само едно скромно изпращане от училище, десенът стил "татко е бракониер в Серенгети и ми донесе кожа да си ушия рокля" бива съвсем уместно комбиниран с... нищо, освен ако не броим празния поглед за аксесоар. Ето защо смисловият акцент пада върху белия фон с тънки черни райета, но ако погледнем песимичстично - фонът е черен, а райетата са дебели и в бяло. Кавалерът с гордост носи сияйните доспехи на рицаря на белия кон, само че в случая златната броня е заменена със златно сако, а белият кон - с бял голф (предполагам). За да бъде всичко в хармония с духа на сръбската апология на добрия вкус "Църно и златно", ризата на предводителя на дворянството е черна, което кара златното да лъщи с минимум два карата бонус.
От израженията на двамата абсолвенти лъха празничност. Впрочем като споменахме изражения, тук е моментът сами да си вкарате някоя шегичка на тема "нос като лакът на правостоящ пътник", че мен нещо ме мързи. Но нека се съсредоточим върху допълнителните елементи в снимката. Да започнем с пейзажа. На заден фон се виждат или древните останки от родовия дом на кавалера, или основите на чисто нов външен клозет, който обаче ще остане незавършен, защото на златното сако най му отива розов цилиндър, който обаче отлежава на топло в багажника на голфа. Та именно в цилиндъра бяха инвестирани парите за завършване на санитарната резиденция. Очевидно абитуриентите са видни последователи на Волтер, защото са се завърнали назад към природата - и тази любов към рустиката присъства във всеки ключов елемент в тази снимка. Изключителните произведения на модерната архитектура, формиращи фона на този фотографски прет-а-порте шедьовър, са в пълно съзвучие с вътрешните преживявания на персонажите.
Но стига анализ, да поговорим малко по принцип. Понякога, когато опре до обтекаемото понятие "вкус", крайно противоположните мнения доказват идеята от съществуването на по принцип изпразнените от смисъл относителни генерализации от типа на "Хората са различни" и "Всеки си има вкус". Само дето някои си нямат, ама хич! Представете си колко диаметрално противоположни са възприятията всъщност - докато мама и тати си казват "Ех, моята малка принцеса завършва училище!", необременените от бащински инстинкти странични наблюдатели, гледайки трагичните опити на пияната 95 килограмова "малка принцеса" да се изхлузи от лимузината, си казват "Ех, тази прилича на средноголям мастодонт, поръсен с пайети". И после майка ми ми се кара, че се напивам по баловете. Още едно огромно разминаване - тя твърди, че западам, аз пък го наричам естетически катарзис.
За много хора цялата бална истерия е маратон за търсене на внимание, и точно затова можем да се нагледаме на изстъпления. Даже си има нещо като зависимости - ако човек присъства на бал на т. нар. "елитни гимназии", много по-често може да се наслади на добър вкус. Но с намаляването на приемния резултат навлизаме в хаоса на балния кич. Намалява количеството на вратовръзките, но затова пък бройката се допълва от комбинации "риза с ланец", "риза с нищо", "сако с фанелка", "официален панталон плюс кецове", "костюм и зелена(синя, розова) коса", "специално купени за бала изсулени мега рапърски гащи", "официален потник", "спортно-елегантни къси пантални" и много други звезди от плеядата на ниската трикотажна хигиена. В старанието си всеки да покаже колко е оригинален, се появяват младежи, пристигащи в училище с трабантчета с рязани покриви, пожарни коли, файтони, каруци, ръчни колички, като имам чувството, че единственото, на което още не съм станал свидетел е кофа за боклук теглена от специално наети за повода цигани. При момичетата също можем да видим бая нелицеприятни гледки - като започнем от кринолините, минем през ултракъсите, прилепнали по тялото поли, гордо носени от момичета със структурата на Великия шампион Асашорю, за да стигнем до облечените като за участие в турнето на Планета-Пайнер "шефки на даскалото". Естествено, в цялата вакханалия от пайети, воали, ланци, гел и амфетамини има и някои "диаманти в калта" - хора, подбрали тоалетите си с вкус и приличие, или просто заложили на най-обикновена гъзария от последните колекции. Не липсва стил, но кичът печели с нокаут. А естетическия ни бравометър клюма тъжно.
И все пак баловете са най-забавното събитие за цялата година. По-яко дори от Нова година. Толкова са готини, че след третия бал за три дни просто искаш да легнеш и да спиш, или да си направиш 72 часа Къци-маратон, без реклами, или просто да помълчиш, за да си освободиш мозъка от всичко излишно и дори бялата стена да ти се стори изпълнена с житейски смисъл. Аре стига толкова, че никой няма нито време, нито търпение да ми чете глупостите.

3 коментара:

  1. Kak niama vreme da ti chete glupostite, az sam na rabota i s kef si prochetoh proizvedenieto ti :) Mnogo dobre, Koko, mnogo dobre :)
    Dimana

    ОтговорИзтриване
  2. :D :D :D Рачоошу сан - е та тоя път ме разби!! смял съм се със сълзи - направо ме нахаракири! (не е случаен и сравнителният комплимент с Рачков ;) - най-големият увеселител в ефира за мен за момента)
    коментарът ми е: "точка BG, булгар казах точка БеееГеее" за припомняне:
    http://vbox7.com/play:40774aea

    awar

    ОтговорИзтриване