Да разбираш собствените си впечатления е резултат на деформирана импресия.Като светлина, преминала през чаша нехомогенна смес, в определени моменти даден лъч преминава целият, после някой фотон бива блокиран от твърдо тяло в течността, после пък съвсем нищо не се вижда... От какъв ъгъл ти изнася да гледаш чашата, как искаш, налага ти се, длъжен си, молят те или се изисква от теб да гледаш чашата плоди изкривени впечатления, оформящи вторичната истина - вътрешаната, която няма нищо общо със сбор от факти и състояния, а навлиза през проституиращите ни за кеф сетива под формата на тюрлюгювеч от сетивност и емоции. Обективната истина е морско свинче, крумовградска русалка, обективна критика и комунист-капиталист. Как дадено явление битува като плод на хормонални срещи и раздели в жлезите може да ни доведе или до вечен спор, или до дразнещо очевидни безсмислени генерализации от типа на "всеки човек е различен", или до абсолютно съгласие, като на практика от нито едно от трите не е целта на разговора. Остава само радостта от диалога с интелигентен приятел-опонент, която често може да се сравни с радостта от спор със свински цървул, алкохолизиран луд, тухлена стена или сборник с есета.
Липсващата логика е необходим елемент за воденето на пълноценен живот. "Пълноценен" е грозно-обективна категория с опции за степенуване на различни плоскости. Както има "пълноценен" в една плоскост, има и "по-пълноценен" в друга. Истинският Живот като висша ценност се случва на безброй плоскости, и точно това е Човекът. Точно затова съзнанието НЕ Е "уникален резултат от биологичната и социална еволюция" - ние сме, но други не са. Уникален резултат не са. Други са плод само на биологичната еволюция, така щедро предоствяща дадености, които с лека ръка индивидите захвърлят. Но без да влизам в тона на разочарования уона-би софист, ще карам по елементи:
-Талантът: Талантът е нищо. Камара тухли няма да стане на къща без много здрава работа. Артистичната талантливост е малко като кварталния интелектуалец - добри предпоставки, неизвършени процеси по реализация и в резултат - дупка от геврек. Дереджето на талантливия Нереализирал-се не е плод на доброволен шоу-оф, тип "Вижте ме колко съм талантлив, ама не ми дреме, аз правя това, което искам", а пряк резултат от лични несъвършенства. И точно затова на нереализиралия се му отива толкова много да играе артист и антиконформист. Просто защото вече няма време да се научи да бъде друго. Премести Еверест в Марианската падина - това е талантът, ситуиран извън постигането на определена цел. В концепцията за победа - без талант става, само с талант - не. Неталантливия много добре знае какво е да се губи, защото загубата е есенцията на живота му, ето защо победата го дърпа напред. И докато победителят побеждава за да не стане губещ, вечно печелившият продължава да печели заради играта, а точно в нея е не-скуката.
-Депресията: Депресията като самоцел или изходна точка на всички душевни състояния е нещо, лишено от логика и това е факт. Самата депресия е състояние на съзнанието. Да, понякога тя е по-силна от теб, защото органът "мозък" фунционира погрешно и тогава трудно се преодолява. Животът е като оранжевото - окото ти го вижда оранжево, но то всъщност е червено и жълто. Начетените частици от мозъка го виждат като смес от два цвята, болните го възприемат като зелено, а емоционалната - в розово или черно, в розово на черни точки, в черно на розови капки и всякакви подобни вариации. Депресията е именно черното, което е смес от всички възможни цветове - неизчистени, смесени емоци, а във всяка смеска черното доминира. Депресията като осъзната, призната и по стокхолмски обикната самоцел кара въображаемото лошо изнасилва реалното добро. Тя не е преди живота, защото животът е всичко. Той е самоцел, начало и край, а не депресията. Тя е една малка капка в огромния "космически хаос" на съзнанието, било то болно или здраво.
Не си длъжен да се бориш с депресията, не си длъжен да живееш, не си длъжен да се самосъжаляваш, не си длъжен на никого за нищо. Процесът обаче е двустранен.
-За кърлинга: Ебати тъпия спорт, честно. К'ъв е тоя спорт, дето не можеш да биеш едно рамо на притивника?!
-За ритъма: Самооковалият се за веслата си заслужава мухъла по хляба.
-Паметта: Тя формира стилът, няма съзнателен избор там. Можеш да избереш дали да работиш върху нея или целенасочено да дементираш нищоправейки. Основна функция на паметта е да преекспонира опита, за да възпроизведе нагласа за бъдещето. Събитията принципно предизвикват невъзвратими промени – нали затова съществуват. Ако основната им цел беше да запазят статуквото непроменено всички щяхме да сме зелени еуглени. Съзнанието изкривява преживяното в още по-голяма степен, отколкото обективните фактори, ето защо депресията претворява мокрия сън в кошмар, а кошмарът със специалното участие на днешния ден става лайтмотив на сериала на бъдещето.
Извод: Не мрънкай, че те боли, преди да си паднал. Особено когато няма факт от обективната действителност, който да те кара да цивриш. Ако депресията е вътре в теб – изгони я. Ако не искаш – проблемът си е твой = не занимавай другите и не изисквай съчувствие. Ако не можеш – страдай цял живот, но не товари другите и не го показвай. Ако се хвалиш как вечно си в депресия – легни и умти.
Пробвай да бъдеш полезен на самия себе си, вместо да се окайваш. Играй! ‘Щото който играй – пичели, а който ни играй - ни пичели, сори.
Сменяме темата, че верно почнахме да се пооливаме. Остана само да почнем да се съгласяваме с механично кимане на глава, досущ декоративно кученце в бакшиш. Аре, нема нужда.
:)
пп: КЗИслямския Фундаментализъм але але
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
първо, научи се да подравняваш, преди да наричаш другите уонаби софисти /и то точно ти/. второ, не разбрах кое е общото между обективна критика, морско свинче и крумовградска русалка, след като първите две съществуват, а третото - не? трето, за каква есенция на живота говориш при неталантливия? напротив, ако има "есенция" за неталантливите, това е именно победата, така както грозно играещите отбори играят за победа, защото знаят, че никога няма да трогнат публиката. четвърто, депресията не е мрънкане, преди да си паднал, защото при депресията изобщо няма падане, а постоянно състояние на вакуум. и никакви факти от обективната действителност не са замесени, защото депресията е напълно субективна /другото е животът да не ти дава/. пето, койт ни играи, ни пичели, ама и ни губи. а фотонът няма да се "блокира", а ще се смеси с тялото, да знаеш. ;)
ОтговорИзтриванеНека се смесва фотонът, въпросът е, че няма да достигне до теб. Второ, морското свинче нито е свинче, нито е морско, обективна критика НЯМА (в контекста на нашия спор, иначе ПРИНЦИПНО има), а крумовградската русалка е "кентавър от село". Под уона-би софист имах предвид себе си, а това за неталтантливия, че победата е движещата му сила, е точно това, което съм се опитал да кажа. Рийд ит аген, фратер.
ОтговорИзтриване