понеделник, 3 май 2010 г.

Самовглъбено, то прокара несъществуващ пръст по недоловимия ръб на бръснача. Първа стъпка, втора стъпка, огледа, опипа, подуши, но все пак залитна. То - съзнанието. Не онова клиширано "То", което се мержелее на границата на контрола, а онова "То", което търси и намира чрез безкрайна осцилация от полюс в полюс. Скришом надзърна над стената на собствените си предрасъдъци, мек южен вятър лъхна, то се понесе нагоре, сантиметър по сантиметър... Миг още и щеше вкуси с още едно сетиво от непознатото, но вихър от кинжали, пияни от укор, помете деликатния миг. Концентрацията рухна. Зоната на комфорт се сви в болезнен спазъм и запулсира навътре. А присмехът отекваше като камбана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар