понеделник, 17 май 2010 г.

Бедни, бедни Слави Трифонов, защо не умря при Учиндол?!



Българските национални герои, незнайно защо, са бити, мачкани, унижавани, а накрая - победени. Въпреки всичко, характерна черта от психологията на малкия ни, но безкрайно прост народ е стремежът да се докосне до големите, да се отрие в тях, пък ако изтече и някоя дребна авантичка - беркет версин. И понеже на българина все някой му е виновен, дори да има кумир, той ще бъде принизен на нивото на кварталните "разбирачи от всичко". "И ние сме тръгнали за този народ да мрем...", както беше казал Ботев.
Имаше там една клиширана от повтаряне сентенция, че боговете наказват, като отнемат на хората чувството за мярка. Понеже средината между двете крайности е добродетел, това изречение заслужава да се обсъди. Проблем на малкото ни село е, че народните "ни" трибуни са абсолютно оперирани от чувство за мярка, а абстракции като "добър вкус", "умереност" и "ценностна система" си остават като извънземните - всички са чували за тях, ама никой не ги е виждал.
Поводът е конкретен - Слави Трифонов се опитва да си подаде главата на повърхността, въпреки че отдавна е като айсберг - 90 скучни, истерични и безсмислени процента под повърхността на добрия вкус и само 10 процента, които от време на време се подават, за да напомнят, че някога, в едни други времена, имаше едно предаване, от което имаше смисъл... Та, Славчо Учиндолски решил, милия, да се отърка в един от малкото български герои. Естествено, понеже боговете са го наказали, го е направил по възможно най-елементарния и просташки начин, което, предполагам, не шокира никого. Извинявам се за малко грубата езикова формулировка на емоциите, които провокира този жалък памфлет. A.k.a това, което съм написал, е тъпо, защото вдъхновението ми е тъпо, евтино и не заслужава нищо повече от хамалска псувня. Отпленах се. Цитирам партенката:
"Отворено писмо

от Слави Трифонов

до Димитър Бербатов

Уважаеми г-н Бербатов,

Би трябвало да започна писмото си с тези думи, но се познаваме отдавна, затова ще се обърна към теб с „драги Митко”.

Приех с разочарование и огорчение решението ти да напуснеш националния отбор по футбол.

Знаеш, че винаги съм те подкрепял и съм един от най-ревностните привърженици на таланта и труда ти. Смятам, че за всички нас е голяма чест българин да играе в най-големия клуб в света – Манчестър Юнайтед.

Гледал съм всички твои мачове и съм се радвал на успехите ти, които са безспорни. Тези успехи са извоювани пред всички и тях не може да ти ги отнеме и най-злонамереният критик.

Обръщам се към теб като към човек, на когото винаги съм се възхищавал.

От опит знам, че популярността е привилегия, но и голяма отговорност.

Когато си пред очите на всички, получаваш много любов, но и много завист и омраза. Просто по нашите земи хората са свикнали "силно да любят и мразят". Въпрос на характер е да оцелееш сред тези крайни емоции и да не им позволиш да те променят.

Знаеш, че футболът се играе заради феновете, а не заради критиците и псевдоразбирачите. А феновете ти не заслужават да им обърнеш гръб.

Да носиш националната фланелка и да слушаш химна преди мач е голяма привилегия. Не се отказвай от нея само заради неколцина неразбрани плювачи.

Завършвам писмото си с надежда, че твоето решение не е окончателно, така както са неокончателни всички решения на министър-председателя Бойко Борисов.

Все още имаш възможност да промениш позицията си и да се върнеш в националния отбор.

Не я пропускай!"


От доста време не съм попадал на толкова жалко писание. На първо място - идиотският псевдобащински тон, с който е написано писмото, има една единствена цел - да внуши, че Слави някак си е на, или дори над, нивото на Митко Бербатов, и затова има бащинско право да го поучава. Още в първото изречение Слави не пропуска да изтъкне, че "се познават от много време", та затова щял да му вика Митко. Доста евтин похват. После следват четки, четки, още малко четки, и после бааааааааам - "От опит знам, че популярността е привилегия, но и голяма отговорност." ... извинявай, о, мега-популярният, о, популярен шефе на популярността, отговорен директоре на цялата популярност. Продължавай да даваш акъл на човека, на когото целият свят му знае името. Все пак от опит знаеш що е то истинска популярност. Писмото продължава с две-три хубави изречения, за да завърши с нещо, което ме накара да зяпна: "Завършвам писмото си с надежда, че твоето решение не е окончателно, така както са неокончателни всички решения на министър-председателя Бойко Борисов." FACEPALM. When words can't describe how stupid and pathetic you are, there is always FACEPALM. Популизмът се изсра върху популярността. Това изречение разкодира смисъла на цялото послание - цялото лъжеблагородство и "бащинство" на Слави Трифонов са един кьорфишек, а евтините му номерца от селски вечеринки показват едно единствено нещо - че един елементарен човек може само да се опита да спечели на чужд гръб, а за да даде - трябва задължително да вземе. Ако Слави си беше спестил тези две фатални изреачения, ефектът може би щеше да е различен. Ще си спестя тъжните заключения от общ характер. Винаги съм бил фен на Бербатов, който е рядко фин човек и истински професионалист. А Слави винаги е бил и завинаги ще си остане еталон за посредственост, "разбирач от всичко" и най-обикновено плямпало, което замаскира собствения си интерес със клишета и лозунги. Защо изобщо се хабя, и без това феновете на Слави не четат НИЩО, камо ли блогове...

4 коментара:

  1. Може да приемем че Слави и Бербатов са двете коренно противоположни лица които символизират коренно противоположните прослойки които населяват държавата и някой от тези които не я населяват,не всички, но все пак и те са българи.
    Слави- синоним на простотия, арагонтност,нетолерантност,посредственост, чалга,фалш,силикон/който няма нищо общо със sillicon waley/,мързел,нещата да стават по втория и третия начин,брутална алчност,лъжа, лиспса на лично и национално достойнство което се афишира като точно обратното, злоба, завист и..кой знае още колко неща които човек всеки ден среща в лицата и поведението на хората по българските улици.
    Бербатов-символ на талант, успех и популярност изградена с труд и лични качества, а не по втория и третия начин,толерантност,...и не ми се изброява всичко казано за слави само че с обратен знак.
    Слави е символ на България в кочината, зарита в собствените си говна и комплекси.
    Бербатов е България такава каквато трябва да бъде т.е. в Европа

    ОтговорИзтриване
  2. Да е жив и здрав Митко, добре им го "тури" - да видим сега с кого ще се оправдават. Не заслужават да им играе, а те да се оправдават само с него, дееба смешниците.

    ОтговорИзтриване
  3. Никола,

    В това писмо Слави Трифонов не изтъква и не иска да изтъква че е по-велик от Димитър Бербатов. Слави е такък какъвто е. Той наистина не е супер интелигентен, супер велик и супер способен. И наистина не веднъж се е показвал като селянин. Но това което Слави дълги години правеше и още прави е да запълва една ниша. Една ниша в която нямаше и още няма конкуренция в България.Именно нишата на "talk-show" в стил Jay Leno и David Letterman.
    Имаш пълното право да критикуваш Слави, писмото му и постъпките му. Наистина Слави често се е опитвал да бъде месия, народен просветител, и това е грешка. Но тотално да намразваш Слави няма смисъл.

    ОтговорИзтриване
  4. Добродетелта като среда между двете крайности е древногръцки идеал. Това че го споменаваш говори много добре за тебе. Изразът μηδέν άγαν - mēdén ágan
    означава "нищо в излишък" и е една от Делфическите мъдрости.
    Интересна е позицията на Аристотел която е известна като "Doctrine of the Mean". Препоръчвам ти да я прочетеш. До скоро.

    ОтговорИзтриване