Яли, пили и умрели от тъпотия

Мила родна картинка. Рекламист/копирайтър с години опит и една каросерия прочетени книги балансира на върха на иглата на физическото оцеляване поради духовната нищета на работодателите. Един ден в офиса му нахълтша бизнесмен от нов тип, собственик на мандра, препасал чифте пищови връз рунтав тумбак и разгърдил басмяна риза. "Ти ли си тоз с рикламите? Ай ся, тука, ше ми напраиш една реклама, ма тъй да я направиш, че хем да ма кефи, хем оньез да купуват! Така, забавна да бъде!". Настават весели дни на упорит и изграждащ личността труд, а мисълта се пренася от чертожната дъска към Саргасовото море на хонорарите, където наместо големи водорасли плуват още по-големи банкноти.
Възловият момент е сблъсъкът с "комисията по добър вкус", съставен от мандраджията, жена му (навремето негова секретарка, родом от с. Станке Лисичково) и най-добрата й приятелка. И понеже метафората е интелектуално непозната във всяка родна територия, отдалечена на 10 км. от центъра на най-големите градове, няма как да не се сетим, че изслушването на горкия рекламист завършва с фраза от сорта на: "Туй ни стаа, путка майна. Никой ня'а го разбире. Найш ко, щи пратя тука секретарката, ти ше я снимаш по цици как са залива с мляко и туйто! Какъв си такъв рекламаджия тъп, аз за идна минута го измислих! Ай сига ти на мен да ми платиш, че та образовам, вместо да та бия, хе-хе-хе!"
Тайа българската реклама цъфти, връзва и ражда умрели плодове, а между редовете чуваме скритото послание, изродено в писклив позив на духовно ранен интелектуал:
-За Бога, братя, не купувайте!
Например:

Като цяло обществото реагира на подобни рекламни напъни горе-долу така:

Но стига житейска горест. Сериозен е мащабът на обществения сеир(но не и дебат) относно е ли, аджеба, здравословно кюфте от матка, кебапче от сингапурец и телешки салам от индонезийски воден бивол. Загрижиха се за физическото, но никой не мисли за психическото здраве на потребителите. Днес ще ви представя няколко подбрани преждевременни еякулации на необременени с вкус рекламни гении, чийто задълбочен труд цели да ви накара да купувате. Не отговарям за последващи увреждания, аз съм само компилатор, а по вестоносеца по традиция никой не стреля. Добре дошли на територията на бруталния хранително-вкусов кич! Аре сега по същество:

Определено не си представям щастливо семейство, което пие айрян с неделната си баничка-керосинка. "Аярян..."Агресия"... маркетинговото чудовище, което боядиса Хълк в бяло! Продуктът, който обръсна Фюрера и му изписа млечни мустачки! Напитката на шампионите! Или по-точно - единственото, което ще си в състояние да консумираш, след като снощи полупиян каза на оня кльощав боклук, че ще го разпориш от бой "ей сегишка", а секунда след това осъзна, че на масата му седят още четирима доста по-едри боклуци, които нещо те сочат и си шушукат.
Радио реклама - възторженият глас на диктора цели подсъзнателно накара вкусовите ти брадавички да завибрират възторжено:
-Какво чакаш? Излез на улицата! Вкуси от живота! ... и ритай някого в главата, докато не му потече аярян от ушите! Или той теб! Само за 60 стотинки!
Оставаме на млечнокисела вълна - уж "най-българският продукт", а в тази връзка - събрал в себе си много "българско" в лошия смисъл. Знае се, че киселото мляко се прави от най-качественото нишесте. Точно затова се нуждае и от адекватна реклама. Облъчването вече излиза извън тайните конспирации за 25-тия кадър, пристрастяващите съставки и прочее - тук вече иде реч за маркетингова хипноза... буквално:

Отпусни се... гледай часовника... така... доспива ти се... гладен си... какво е първото нещо, за което се сещаш? Оф, много си тъп, не дюнер, кисело мляко ти се яде! Точно така, краве кисело мляко!
В този момент хипнотизираният тайничко поглежда с едно око и задава фундаменталния въпрос:
- Абе, а к'ви са тия сребърни глисти, дето са нарисувани на кофичката?
Шок! И наистина - на фона на ако не чак сребърни, то поне посребрени глисти, в теб се вртенчват изрисуваните очи на Кашпировски(или поне на Соня Заварчик). Само дето и на двамата "световноизвестни медиуми" очите са черни, а тези за сини, така че подозирам, че това са самите ириси Господни. Или поне на Коцето Калки - първото рекламно лице под прикритие в историята.
Познайте от три пъти каква снимка ще ви покажа сега. Точно така - тъпа опаковка от кисело мляко. Ебати тъпата статия, чак ме е срам да продължавам да пиша:

С висок процент сигурност мога да кажа, че рекламистът (в ролята - единственият работник в мандрата, напускал селото) някога някъде по някакъв повод е чул, че сексът продава и шааат - 'зЕми тая сенилна сексуална референция.
Спомням си как навремето, когато излезе "Млякото на баба", бъзикахме лелките в магазина с постни шегички от сорта на "А не щеш ли от млякото на дядо?", ама кой да вярва, че по земята броди Антирекламист, доведен брат на Антихрист? Та така - "Млякото на дядо от село" е факт. На капачката на млякото има и рисунка, която за пореден път ме кара нещо да изпускам връзката. Нарисуваното може да бъде само две неща:
а) кривата тръба на дядо от село (с оглед на аксиомата, че "сексът продава" е напълно приемлив отговор)
б) поставката за тоалетна хартия във външния кенеф на дядо от село. Докато дишам - съмнявам се.
Капачката и кофичката са издържани в разцветка "дюшеме от незакнно изсечена за дървесина кюстендилска череша". Не ме питайте как разбрах, просто имам интересни познати.
И други отрасли на хранителновкусовата промишленост са инфектирани. Спомням си как навремето караха олиото в гюмове, а вече в магазина се разпределяше чрез фуния и черпак. Бабите събираха купони и си пазеха шишетата, защото или нямаше шишета, или просто не им се даваха пари. Етикети на бутилките нямаше, което май е било за добро. Поздрав:

В бранд от сорта на олио "Народно веселие" намирам капиталистическа препратка към соц-лютеница "Весело хорце". Ликуй, народе, пуснали са оливце!
Втори поздрав:

Чувал бях, че "честта е много хлъзгаво понятие", да ме прощавате за не-смешния опит за шега, ама просто друго не мога да изсмуча от иначе благодатните си пръсти.
Последният слънчогледов визуален поздрав всички са го виждали, но е хем много мазен, хем по темата, хем включва любима жертва, така че просто няма как:

Сигурен съм, че гледката на разплутите в трон от слънчогледови стъбла морни Вескови телеса могат да убедят всяка тъжна домакиня да си закупи . Веско рекламира олио, олиото рекламира Веско - хората правят симбиоза, брате, а ти дека блееш? Могъщият слоган е като дебалансиран куршум в сърцето на българската правораздавателна система - явно държавата без да подозира е делегирала правомощия някому да съди и осъжда, при това "на щастие". Дано не се стига до крайности от сорта на "осъден на лишаване от свобода с маргарин "Калиакра" (в затвора нещо мазно определено би било полезно) или "осъден на олио с Веско Маринов".
-------------
... криза е. Криза на жанра, криза на личността, криза на смисъла. Сещам се за един виц:
-Знаеш ли какво е финансово-сексуална криза?
-Не.
–Отваряш си портфейла, а вътре - кур!
Стигнах до там да се правя на Шкумбата и да разказвам вицове. КРИЗА Е!

Сладкарският кич има богата история. Даааа, кризата определено е не само финансова, ами и пребогата на сексуална беднотия:

В очакване съм на кулинарните блокбъстъри натурален шоколад "Анални трепети" и суха паста "Вагинални кошмари".
Съмнявам се, че авторът на следващата опаковка черпи влажните секрети на вдъхновението си от Бокачовия "Декамерон":

И докато консуматорите на кекс продължава неуспешно да търсят закодирания в хартиШката напън за сексуално-религиозен хумор, аз като един формалист без уклон към метафоричност ще предложа на жадната монахиня да спре да бъде жадна:

Представям ви еликсира на щастието - вино "Бяла меча магия", около лев и 50 за 2 литра. Какво общо има мечката в случая остава загадка, но "бялата магия" звучи малко като словосъчетание, извадено от второразреден порно-комикс. Не че нещо, ама "жадната монахиня да вкуси от бялата меча магия" откровено ми бие на скрита форма на нездрава зоофилия, а не, че някой е разлял вино върху кекса.
Накрая едно последно, което вече със сигурност всички са виждали:

Сиромашки поздрав - Н.Р.
Край.