събота, 4 юли 2009 г.

00, ама без 7







Домашният клозет може да се превърне в отражение на психологическата патология. Именно поради психологическия момент в сакралните свещенодействия по личната хигиена наблюдателният пътешественик в дебрите на човешката душевност може да извлече, oсвен богат анализ, и много хумор. Отново ще си говорим за абсурда и милиардите му проявления в туистнатия ни бит...
Попаднах в домашния клозет на хасковски новобогаташ. Погледнат в концепцията на перфектно издържания му в стил "мутробарок" дом, впечатляващ с много пари, но уникално малко вкус, просто търсех "режещия вени" елемент. И го открих в клекалата, с които беше оборудван санитарният му възел. Четири етажа. Общо осем клекала... А лампата - опакована в найлон... Полиелей в банята... В найлон!? Аре нЕма нужда...
Китайски ресторант в приличен столичен квартал. Тоалетната се помещава на неотговарящите на Женевската конвенция 2.5 литра въздух за нормално човешко същество. Отваряйки вратата, тя закача тоалетната, ето защо влизането не е обикновено влизане, е си е чисто промъкване. А ако си хапнал през последните 7-8 години - чист взлом, но поне е в името на хигиената. Бих оправдал този малък ужас с липсата на жилищна площ, ако не беше Негово Величество писоарът, закачен на стената зад вратата. С перверзен хумор през главата ми мина идеята, че по-надарените клиенти се облекчават едновременно и в писоара, и в тоалетната. Това се казва право на конструктивен избор! Да е жив и здрав капитализмът, този малък хигиенен рай!
Не мога и да не спомена само онзи феномен на социалистическия строй - шперплатова тоалетна. Но без подробности, по-възрастните помнят, а на нас по-младичките просто не ни трябва да преживяваме грозните аспекти на близкото минало.
Както са казали покъртително гениалните Илф и Петров "за табелите и надписите може да се изпишат безброй страници", но в духа на клозетната патология се сещам само за една - "СУшоар за ръце". Интересно - кой би тръгнал да си мие косата в крайпътно заведение? А правописние грешки не пораждат смях, а само песимистични чувства спрямо образователната система. Подобна дреболийка, унисонно издържана в стила на писоарната естетика, е частен дом с публична машинка за течен сапун, която домакинският мързел е превърнал в спомен на собствената любов към кича.
Да живее абсурдът, този неизчерпаем източник на хумор!
:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар