сряда, 22 юли 2009 г.

- Ти за какво?











Вървя по слънчевия булевард "Витоша", мирише ми на кестени, навсякъде официално облечени, забързани хора, буквално чуваш как всеки мисли за нещо свое. Движение, динамика, въздухът трепти. Успявам някак да си пробия път до внушителната постройка на Съдебната палата... Мястото, къде правото "се случва". Двата масивни лъва се смеят над нищожността на човека, а погледите им сякаш разкриват неописуемото им желание да слязат от постаментите и с презрение да разкъсат жалките гръклянчета на таксиджиите-ментата, дебнещи да уловят някого в капаните си тип "4.90 на километър".



Изкачвайки се по стъпалата сякаш съм на границата, деляща два свята - между прозата на бита и отвлеченоия космос на правната мисъл. Между динамиката на непредвидимото и уреденото спокойствие на правото.
Само дето световете не са два. В хладния покой на Съдебната палата се помещава един мъничък свят, дълбоко скрит под блестящия мраморен под. В него посетителите не са добре дошли. Всеки осмелил се да предприеме някакво търсене там автоматично се превръща в смъртен враг и смутител на покоя на Служителя. Сякаш виждам Илф-и-Петровата табелка "С посещението си ти пречиш на заетия човек". Вие се намирате в деловодството на Съдебната палата. "С доброто настроение - дотук!" Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate, както покъртен до дъното на душата си би измрънкал Данте след близка среща от втори вид със Служителя. Ама тихичко, че "знаеш ли тия вътре как помнят, като слонове помнят!..."



Всъщност не всички деловодства се намират в катакомбите под Съдебната палата, някои от тях са разположени по етажите, но за да не стават обърквания държа да отбележа, че и под земята, и над земята работят Служители с абсолютно една и съща житейска нагласа. Тази именно нагласа може да бъде наречена "негативна" само от настроена позитивно до идиотизъм монахиня. Друго парченце, съдържащо кански заряд позитивна енергия, е мотивационният плакат, закачен на видно място във всяка деловодителска стая. Сътоветният плакат, който може да бъде видян на снимката горе, изобразява слънце с 11 лъча, във всеки от които е изброен по един важен принцип, основополагащ за процеса на работа на техническата администрация, а със стрелки са отметнаи пояснения. С риск ентри-то да се превърне във ферман, ще си позволя да цитирам, че шрифта е малко дребен. Структурата е принцип, а след него - кратък пример от "живия" живот.
1. "Отнасяме се към всеки гражданин с уважение. Отнасяйте се с другите така, както искате да се отнасят с вас".
Деловодителката каза:



–Ти за какво?
Перефразирано по точка 1, това би трябвало да прозвучи като "Добър ден, господине, с какво мога да бъда полезна?" Но не би...



2. "Поддържаме неутрална и честна позиция спрямо всички хора".



Деловидителка номер едно каза:
–Колежке, виж тоя дъртак к'во иска, че излизам в почивка!
Деловодителка номер две каза:
–Ти, дядка, за какво?
3. "Демонстрираме външен вид и поведение, които да се отразяват благоприятно върху авторитета на съдилищата. Външния вид трябва да съответства на ежедневния делови вид, възприет в практиката".



Деловодителката каза:



–На мен пък по анцуг си ми е по-удобно! Освен това една колежка ми каза, че епилацията е вредна, а дезодорантите разширяват озоновата дупка!



4. "Съсредоточаваме вниманието си върху гражданите. Съдебните служители демонстрират внимание в разговора, изслушват внимателно и предлагат възможности за решаването на проблема".



Деловодителката каза (постепенно повишава глас, като на думата "умират" достига невротично-радостно кресчендо):



–Пак ли ти, бе? За какво? Пак ли за това делО, бе? Ама писнА ми с тебе аз да се разправям, аз да не сън ти виновна, че умират свидетелите? Ама ти това делО знаеш ли какъв батак е? Ама мен какво ме интересува, че ти трябва делОто? (горестна въздишка) Оффффффф, чакай да си допуша и ще видя дали го е върнал съдията от доклад!



(бел. Н.Р. - важен акцент е и синтаксисът и подредбата на изреченията, които биха накарали всяка една начална учителка да се обеси с паяжина).
5. "Отговаряме оседомено и предоставяме актуална информация".



Стажантката каза:



– Добър ден, може ли да ви попитам нещо?
Деловодителката каза:
(всъщност деловодителката нищо не казва, а тръшва с презрително изражение капачето на касата, с невротично потрепваща ръка пали цигара и посочва табелата, видна на снимка номер 3).



6. "Правим всичко възможно да откликнем на нуждите на гражданите. Стремим се да направим комуникацията на гражданите със съдебната администрация експедитивна и ползотворна".



Деловодителката каза:
– Не е моя работа да знам, че не знаеш, че удостоверение за формуляр номер 4 трябва да се издаде в 72-ра стая. Аз как знам? Колежке, ти знаеш ли, че формуляр 4 се взема от 72-ра?
Деловодителка номер две каза:



-Еми знам, оф, мани го тоя, виж, че не знае на кой свят е! Аман от такива, дето идват само да ти губят времето!



7. "Поддържаме професионално отношение. Професионализмът се характеризира с етичност, компетентност и положителна нагласа".



Деловодителката изръмжава вместо поздрав, след което етично тръшка срочната книга на плота, положително скръцва с пластмасови зъби и още по-положително процежда "Какво ме занимаваш, това да не е моя работа?"
8. "Насърчаваме работата в екип. Работата в екип е двигателят, който помага на обикновените хора да постигнат необикновени резултати".



Деловодителка номер едно каза:



– Излизам в почивка, колежке!
Деловодителка номер две каза:
– И аз, муци, ела да изпушим по цигарка!
Последната деловодителка в отдела, номер три, не казва нищо, защото "пуши цигарка" вече от 2 часа и 45 минути.
9. "Спазваме ангажиментите си. Услугите, предлагани от съда, трябва да бъдат образцови".



Стажантката каза (възмутено):
– ... ама не казвай на никого!!!



10. "Откликваме навреме. Отделяме на гражданите необходимото време. Демонстрираме готовност, внимание и ефективност".



Деловодителката каза:



– Оффффффффффффф, ще се обадя да питам колежката от канцеларията, ама сега излизам в почивка... Кво ми въздишаш, дядка, (постепенно гласа набира сила, а речетативът - скорост) И НИЕ СМЕ ХОРА! НЕ СЪМ ЯЛА ЦЯЛ ДЕН!! КАФЕ НЕ СЪМ ПИЛА!!! ЕДНА ЦИГАРА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПУШИ ЧОВЕК!!!! ПО ЦЯЛ ДЕН ТАКИВА КАТО ТЕБЕ, ПРЕТЕНЦИОЗНИ, ТОВА ИСКАМ, ОНОВА ИСКАМ!!!!! А АКО ВСЕКИ ВЗЕМЕ ДА ИСКА?! ?! ?! ТОВА ТУКА ДА НЕ ТИ Е КОНЦЕРТ ПО ЖЕЛАНИЕ? (следва разгневено тръшкане на плексигласовото гише. След броени секунди гишето се отваря, отвътре изхвърча смачкана папка, удря се в смаяния посетител и безучастно пада на земята.)
Деловодителката изсумтява (недоволно):
– А, тука било! (след което поставя на гишето захабена табелка "Обедна почивка - 30 минути", общо използвана четири пъти същия предиобед)



Единадесета, условно последна точка от моралния кодекс на деловодителката всъщност ми е любим:
11. "Даваме своя принос за развитието на съда. Стараем се да работим отлично всеки ден. Въодушевени сме от това, което правим, а всеки от нас дава най-доброто от себе си".



Деловодителката каза (въодушевено):
– Ама ти не можеш ли да четеш? Не виждаш ли надписа? "СЛУ-ЖИ-ТЕ-ЛИ-ТЕ НЕ ДА-ВАТ КОН-СУЛ-ТА-ЦИИ!" Другия надпис не виждаш ли? "ТУК НЕ Е ИН-ФОР-МА-ЦИ-Я!" За следващото гише си, тука да не ти е бащиния? (сърдито поглежда колежката и двете се обединяват около мнението, че ако им дадат властта ще накарат стажантките да ходят само с вързани коси, както и че "навремето младежите не бяха такива", а също и че "какво ще стане тука, ако всеки вземе да пита", което само по себе си не е твърдение, но те са съгласни с него. Следващата стъпка в дневния ред е трета табелка, залепена на гишето, укоризнено забраняваща влизането без доклад).
Деловодителката каза:



– Ще давам аз най-доброто от себе си... Ще давам, я, ама ако ми плащат! Охооо, те да ми плащаха, песни щях на тея тапанари да им пея! И на дъртаците ще им пея! И на мамините кокони дето справки правят, и на тях ще им пея! А на онуй стажантче якото и сега бих му пяла, само да бях с трийсетина годинки по-млада... Ама никой не оценява нащ'а работа колко е трудна, то това 4 часа работен ден да не са малко? Ами че то това смяната два часа малко ли ти се струва? Чакай, чакай малко, че пак работа... (сърдито отваря гишето) Ти за какво, стрино?



Погледнете снимката на гише номер 2. Един единствен въпрос изплува в главата ми, започвам да се боря с него, но любопитството накрая надделява и, въоръжен с най-благата усмивка, заемам боксов гард пред гишето. Една сърдита глава ме поглежда през стъклото, а въпросът ми сякаш излиза сам:
Коко каза (ангелски любопитно):
– Прощавайте, а с граждани работите ли?
Сами се досетете за отговора, комбинирайки горепосочените шаблони. На снимката на гише номер 3 отново се вижда специмен, типичен за резервата за табелки и надписи "СГС". И отново громим чиновническата скука, давайки им повод да правят това, което умеят най-добре - да се вдигат кръвно.
Коко каза (крайно заинтересован):
– Прощавайте, а консултации давате ли?

Мисля в близките дни да не се появявам за каквито и да било справки в Съдебната палата, за да имат време чиновническите мозъци да реализират механизма на забравяне, изтривайки наглата ми стажантска физиономия от и без това претрупаните си с тонове полезна и качествена информация мозъци.
Всички, стъпвали в Съдебната палата в търсене на някакво парченце полезна информация, участват в нашата томбола. Наградата е право да обжалвате чиновническото отношение на върховна инстанция. Съдебната петчленка е в състав Арменският поп, Барон фон Мюнхаузен, Тити Папазов, Настрадин Ходжа и Къци Вапцаров.



На печелившите - честито, а на нашите любими, винаги усмихнати деловодителки нашата фирма пожелава здраве, щастие и тая година да сменят кожите по-бързо от миналата.







3 коментара:

  1. Аз също си имам работа с доста общинска администрация тия дни и забелязвам, че там, където има нови бюра и климатици, змиите са доста по- учтиви, иначе ония ден и мен ме бавиха 30 мин преди да разбера, че трябва да платя 200, които нямам, можеха с това да започнат...

    ОтговорИзтриване
  2. След десетки перипетии все пак успях да изкажа искреното си възхищение от тоя текст :) Написан с адско чувство за хумор...и доста добре (за съжаление) отразяващ действителността :)
    Това за паяжината ми е любимо, макар че доста неща заслужават похвала :) Ама хайде да не прекалявам, че току-виж си се възгордял (пък макар и не съвсем неоснователно :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Много добре написано. Напомня ми за "Сако от велур" на Станислав Стратиев, в която той описва по подобен начин българската администрация.Човекът иска да си подстриже велуреното сако, но му трябва разрешение.Тръгва по мъките и накрая свършва в лудницата. Не позволявай да те трпгнат до такава степен. :)

    ОтговорИзтриване