четвъртък, 16 юли 2009 г.

Всенародната любов въпиюща изгаря с плам червен

Попаднах на кратка дописка в електронното издание на вестник "Дума", в резултат на което ми се прииска да споделя следните цитати :
"В подкрепа на председателя на БСП Сергей Станишев се обявиха официално вчера от организацията на червените в Перник...Ръководството на организацията дава висока оценка на работата и стила на управление на Станишев, особено в условията на икономическа криза и сложна конфигурация на управление, се казва в писмо на БСП-Перник. Оттам акцентират върху авторитета, отговорността и компетентността, които Сергей Станишев е показал по време на вземането на съдбовни за държавата политически решения...Същата е и позицията на Общинското ръководство на БСП-Ковачевци...Българският антифашистки съюз също се обяви срещу призивите за оставка на Сергей Станишев. Сега е моментът за пълна консолидация на всички политически партии и организации от лявото политическо пространство в името на бъдещето на нашия народ, е позицията на БАС, изразена в писмо."
От тази статия можем да извадим няколко изключително важни за развитието на българския политически живот заключения - могъщият клон на БСП не къде да е, а в бастиона на Георги Първанов - Перник, се обявява в подкрепа на Сергей Станишев. На същото мнение е и централата на БСП в Ковачевци - още един град с изключителна важност, от който зависят съдбините на Великата Столетница. Та съответните ръководства акцентирали върху авторитета, отговорността и компетентността, с които г-н бившият премиер бил вземал решения с фундаментална важност за родината. Само аз ли долавям лек сарказъм? Тръпна в очакване да прочета сълзливия, апелиращ да не го иронизират, отговор на Станишев. В този момент си припомням факта, че "червените" очила обикновено са розови, което ме навежда на мисълта, че те май наистина си вярват и не влагат осмиващ подсмисъл в думите си. Те май наистина му оказват подкрепа, а горните епитите им служат за аргументация! ...Нейсе, на общия фон на вялата вътрешнопартийна опозиция никой не може да отрече, че конфронтацията с такава консолидирана като гранитен блок подкрепа би скършила всякакви фриволни пориви за партийно разцепление, зародили се в по тийнейджърски вироглавите главички на тежко падналите от висините на властта червени хардлайнери. Все пак това са Перник и Ковачевци, сега с юношески трепет очакваме позицията на партийните ръководства в Пордим, Волуяк, Ихтиман, Тръстеник и Крумовград, все могъщи бастиони на социалното равновесие. Макар да е извън всяко съмнение, че и те безусловно подкрепят управленския авторитет на Станишев, който с лекота взема най-правилните решения и гарантира светли бъднини на целокупния български народ. Е, ако не на всички, то поне за този избирател, който със сладка болка си спомня как преди 53 години е срещнал съпругата си на двудневната опашка за хляб.
Но момент, за малко да се отплесна и да забравя - екс-премиерът Станишев получава другарско рамо и от Български Антифашистки Съюз! В този момент всички мръсни фашистки критици могат да замлъкнат свенливо! Да живее вестник "Дума", трибуната на радетелите за национално единение! Чак подушвам страха на врага с партийния билет... За да осъзнаете върху колко висок защитен вал стои Сергей Станишев, прилагам и няколко цитата, автор на които е председателят на Български Антифашистки Съюз, този титан на мисълта и словото, борец за равенство,братство и социализъм, позакъснял с има-няма шейсетина години, но неуморно громящ фашизма природен внук на Василий Зайцев -професор Велко Вълканов:
"Моята младежка политическа любов бе БЗНС. Наследих тази любов от баща си — стар земеделец, отявлен антифашист, от когото слушах със затаен дъх и широко отворени очи вълнуващи разкази за борбите на Земеделския съюз и за зверски убития негов водач Ал. Стамболийски. В нашето семейство най-сладката дума беше земеделец, а най-грозната— сговорист. Но в по-късните си години, когато бях студент и особено когато бях аспирант в Лайпциг, се зароди моята втора, зряла вече любов — любовта към Комунистическата партия. Тя имаше своята теоретическа основа — в Лайпциг можах да прочета всичко от Маркс, Енгелс и Ленин...Но впечатляван бях и от практическата дейност на Комунистическата партия и в частност на Българската комунистическа партия. Имам ясно съзнание за допусканите от тази партия грешки и извращения, но ще кажа с цялата категоричност, че никоя партия не е успяла да направи за народа ни повече от тази партия...Не станах член на БКП, но се чувствах силно сроден с нея. И затова, когато след извършената на 10 ноември контрареволюция БКП бе подложена на поругание, без колебание застанах до нея. Неизменно до нея бях и когато по-късно тя се преименува в Българска социалистическа партия. Без да бях неин член, аз чувствах БСП като своя партия. Тя беше моята партия..." Професоре, аз сън сигурен, че Сергей Станишев оценява подкрепата ви по достойнство. Кажете им, другарю! Кажете им за приемствеността! Кажете им, че БКП и БСП са едно и също! Покажете на света, че БСП е плод на любовта между Партията и нея самата! Кажи им, Вълко, че козината си мениш, но нрава не! Пък изводите нека останат за нас...

1 коментар:

  1. Мда, основата е същата, но ти гледаш от перспективата на набор '89, а набор '45 имат различни виждания. БАстионът на червените шапчици - Перник, в който аз съм се случил да се родя, има съвсем логично обяснение за своята червена лоялност. ПРОСТО СОЦИАЛИЗМЪТ Е НАПРАВИЛ МНОГО НЕЩА ЗА ТОЗИ ГРАД. НАселенето място почти от гара се превръща в индустрилаен град (естествено това не му пречи сега да тъне в разруха (но се оправя лека-полека като цяла България)). Но иначе е ясно като червена петолъчна звезда, че в сегашната си форма БСП няма място в политическото бъдеще на БЪлгария и е необходима реформа за да заприлича на съвременна социалистическа партия, която да може да привлича и хора различни от онези пряко облагодетеслтвани от бившата народна република.

    ОтговорИзтриване