Тъжни заключения от общ характер

Един от най-позорните елементи в народопсихологията на българина е десакрализирането на идеите. Отдавна са отминали времената, в които населението се е сплотявало около дадена идея, консолидирало се е, а обществото се конвертирало от отворен в затворен тип. Ето защо, разочарован от десетките години неизвестност, средностатичстическият българин се е превърнал в, ще ме прощавате за пазарските изрази, прост сеирджия. Един вид "дай да видим как ще се провали следващият, пък ние криво-ляво ще преживеем и това". За българският избирател гласуването и принадлежността към една партия стои в йерархията на духовните преживявания на една плоскост с поддържането на любимия футболен отбор. Това кощунствено профанизиране, породено от неподлежащите на преосмисляне философско-таксиджийски максими от неблагородния сорт "Те всички са боклуци" или "Политиката е мръсна работа, те само обират държавата", се изродява във абсолютно безпринципна фенщина. Не е случаен фактът, че при политически спорове на ниско и средно ниво най-често предлаганият пример, с който се обяснява политиката, е заместването на партийните имена с футболни отбори. Сякаш дербито от стадиона се измества в съзнанието на хората, а от там - пред изборните урни. Най-страшното в този феномен е изконната животинска вярност, която провокира спорове, диалози, монолози, революции "край софрата", предизборен цинизъм, но за нещастие - предимно слепота. Политическата запалянковщина, обаче, за сметка на футболната такава, поражда много повече от безсмислени изстъпления по стадионите, а докато изрусените с кислородна вода футболисти произвеждат ред сълзи, ред сополи, че душата на футболиста е една неизбродима гора и скандиранията на феновете са ги наранили дълбоко, от политическите лидери зависи правилото фунциониране на държавата. А дет' се вика - покрай държавата някак си поминуваме и ние. С присъщата за фена слепота, с която той твърди, че първенецът в "А" група е "най-велик на света", опре ли до политика той е готов да обяснява до отмала как по Бай-Тошово време е нямало престъпност и хлябът е бил евтин. Как откровено лошото е добро, само защото на него му е било добре тогава. Чиста проба егоизъм, а по-лошия случай - най-обикновен инат.

Слепецът или се купува, или се печели чрез идеология - но докато виждащият има разграничителна способност, за слепеца лъже-идеологията е чиста монета. Няма идеология, която да не предлага облаги, а има ли комат - кучета много. От тук всичко изходът зависи или от харизмата, или от това колко е стегнат юлара. Тъжно, но летално справедлив е фактът, че вотът на слепеца и вотът на политически грамотния имат абсолютно еднаква стойност в процеса на властово делегиране. С кучешка вярност хората даряват вота си на различни демагогии, които са им дали едно или опонират на друга лъже-идеология, която им е отнела друго. Отново проявление на животното в човека - той е верен или на копанята, или на тоягата.

Присъщо на фенщината е сакрализирането на профанното за сметка на профанизирането на същественото. Ето защо решаването на съдбата на собствената ни държава бива грубо принизено до нивото на пътуващо позорище, а "верността към любимия отбор" - основание за погазване на законите. Според някои - даже основание за убийство, самоубийство, "отдаване на собствения живот в името на единствената футболна истина и други подобни лозунги, обесмисляни от факта, че става дума за ритане на топка от едни гелосани хора, на които им е абсолютно все тая кой и как смята да се жертва за регистрирания като търговско дружество отбор, в който те изкарват насъщния. Тъжното е, че ако "Фенът" като социален архетип влагаше цялата си енергия в нещо конструктивно, а не я впрягаше в примитивна беъстопанствена и безадресна омраза, обществото щеше да просперира с Възрожденски темп. Но за нещастие Той предпочита да псува на стадиона и да чете спортните страници. А иначе и политическите страници имат приложение - от тях става шапка, фунийка за кюспе, че даже може и да си подложиш ако седалката е изцапана. Да се чете е лишено от смисъл - ти и без това Фенът знае всичко. Допълнителната информация само подкопава устоите на сигурността, с която спори по градинките. Солидна основа за развитието на подобни тягостни обществено-политическо тенденции е масовото ниво на доброволна неосведоменост, дезинформация и грешни обществени нагласи. Именно наличието на подобни фактори осигурява базата на евентуалното прогресиране на всякакъв род тоталитаризъм.
Всяка тирания се отличава със свой собствен интензитет. Подходите са много - чрез национална или етническа грандомания (справка Третият Райх), през унищожителен брейнуош (СССР), за да се стигне до фактическото превръщане на човека в същество с избирателната способност на дресиран домашен любимец - Северна Корея. Общата цел е една - невъзвратимата трансформация на хората в действащ по насадени инстинкти сбиротък от хомо-сапиенси. И докато тази конверсия се извършва със сила винаги има мегдан за съпротива. Проблемът идва, когато алиенацията се осъществява неосъзнато, доброволно, като мода. Модно е да отричаш, "да не ти пука", да кажеш "...да се оправят", но ако не си помогнеш сам - то тогава кой? Идва един момент от развитието на всяко общество, в който ако то не се сплоти и не се обедини около нещо, тази "сплотяваща сила" идва отвън. Само дето тогава е повече "сила", отколкото "сплотяваща". Ако човекът не живее в общество, той спира да е човек, а става овца от стадото. А по-умните овчари знаят, че стадото се подкарва на водопой с камшик. Идва един момент, в който мравките просто не могат да счупят стената на авариума, в който са затворени. И докато фенът-мравка-слепец тегли чергата към себе си, Човекът живее за, във и със обществото.
На моменти родовата ми памет поглежда далеч-далеч назад, изтупва от паяжините на времето идеята за остракизма, пуска по една носталгична въздишка и пак се връща към настоящето. Обществото е едно недъгаво недоносче, плод на срамен инцест между различни идеологии, което няма ръце, крака и нормално фунциониращ мозък, а жалки, рудиментарни израстъци. Неговите 8 милиона усти самоуверено говорят неистини, а в общия им хор се дави разума. За нещастие се налага да прибягна до безсмислена генерализация, и то точно от този тип, който най-много ненавиждам - "Всеки прави сам избора си". Решението "сляп" или "окат" обаче се взема в твърде ранна възраст, за да могат повечето хора да оценят важността му. До този етап на обществено развитие наличието на социално съзнание е по-скоро резултат на поредица щастливи съвпадения. А проблеми ще има докато сложното зорлен се опростява. Ето защо мисля, че е крайно време всички ние да спрем да вярваме в наличието на магическа пръчка, която да премахне всички наши проблеми с едно-единствемо четиригодишно махване.